Мона Лиза Овърдрайв

14. ИГРАЧКИ

— Ето ти едно хубаво нещо — каза Петал и докосна куб от розова дървесина, голям колкото главата на Кумико. — Битката за Британия. — Светлината се пречупваше над куба, и когато Кумико се наведе напред, забеляза как мъничките самолети се въртят и пикират със забавени движения над сивото като в петри петно на Лондон. — Направили са го по военните филми, — каза той, — камерите на оръдията. — Тя се вгледа в почти микроскопичните проблясъци на противовъздушна стрелба от естуара на Темза. — Направиха го за Стогодишнината.

Бяха в стаята за билярд на Суейн, задната част на партера на номер 16. Усещаше се лек аромат на дрожди, ехо от миризмата на пивница. Общата подреденост на жилището на Суейн беше изместена тук от благовъзпитана износеност: имаше кресла, покрити с протъркана кожа, тежки тъмни мебели, мътнозеленият квадрат на билярдна маса… Черните стоманени стелажи, отрупани с неща за забавление, бяха накарали Петал да я доведе тук преди чая, шляпайки наоколо в кожените си чехли с големи шевове, за да демонстрира наличните играчки.

— Коя война е била тази?

— Предпоследната — каза той и мина към подобен, но по-голям блок, който даваше холограми на две момичета в мач по тай-бокс. Мазолестото стъпало на едната летеше към стройния кафяв корем на другата, напрегнат, за да поеме удара. Той докосна копчето и проекциите изчезнаха.

Кумико хвърли поглед обратно към Битката за Британия и горящите мушички.

— Всякакви сортове спортни холота — каза Петал и отвори куфарче от свинска кожа, пълно със стотици записи.

Той демонстрира половин дузина други уреди, след това се почеса по покритата с щръкнала къса коса глава, докато търсеше японския видеоканал за новини. Накрая го намери, но не можеше да изключи програмата за автоматичен превод. Гледаше заедно с нея как бъдещи чиновници на Оно-Сендай се самоунижаваха на сълзлива церемония по завършване на курса.

— Що го правят това? — попита той.

— Демонстрират лоялност към тяхното дзайбацу.

— Правилно — каза той. След това бръсна видеото с метличката за прах. — Чаено време. — Излезе от стаята, и Кумико изключи звука. Сали Шиърс я нямаше на закуска; нямаше го и Суейн.

Мъховозелените завеси прикриваха още едни високи прозорци, отварящи се към същата градина. Тя погледна навън към слънчев часовник, покрит със сняг, след това спусна завесата обратно. (Замлъкналият стенен екран показваше случайни образи от Токио, облечени във фолио медици измъкват осакатени жертви от купчина смачкано желязо.) До отсрещната стена имаше викториански шкаф с масивна предница и резбовани крака, напомнящи ананаси. Ключалката, врязана в инкрустирано каре от пожълтяла слонова кост, беше празна, и когато тя опита вратите, те се отвориха и издишаха химическия аромат на древна политура. Загледа се в черно-бялата мандала на дъното на шкафа, докато разбра какво е, мишена за стрелички. Полираното дърво около нея беше надупчено и олющено, сигурно някои от играчите изобщо не са улучвали мишената, реши тя. Долната част на шкафа предлагаше изобилие от чекмеджета, всяко с малка медна дръжка и врязана в слонова кост ключалка. Тя коленичи пред тях, хвърли поглед назад към вратата (видеоекранът показваше устните на кабаретна певица от Шинджуку) и отвори горното дясно чекмедже колкото се може по-тихо. То беше пълно със стрелички, нахвърляни така, или в кожени калъфчета. Тя затвори чекмеджето и отвори това отляво на него. Умрял молец и ръждив кламер. Под първите две чекмеджета имаше единично широко чекмедже: то се запъна, когато тя го отвори, и издаде някакъв звук. Тя погледна отново назад (опорите на емблемата на Фуджи Електрик, която осветяваше Токийския залив), но все още нито следа от Петал.

Тя прекара няколко минути, прелиствайки порнографско списание на японски, което като че ли се занимаваше предимно с изкуството на възлите. Под него имаше прашно яке от черен импрегниран памук, и сива пластмасова кутия с релефни букви ВАЛТЕР на капака. Пистолетът беше студен и тежък; тя виждаше отражението на лицето си в синия метал, когато го повдигна от пластмасовото му гнездо. Никога досега не беше държала оръжие. Сивите пластмасови дръжки изглеждаха огромни. Тя го постави обратно в кутията и прегледа японската част от инструкциите на най-различни езици. Беше въздушен пистолет: напомпваше се с лоста под дулото. Изстрелваше много малки оловни самчи. Още една играчка. Тя подреди обратно съдържанието на чекмеджето и го затвори.

Останалите чекмеджета бяха празни. Тя затвори вратата на шкафа и се върна към Битката за Британия.

— Не, — каза Петал, — съжалявам, но няма да стане.

Той мажеше крем Девон върху филийка, и тежкият викториански нож за масло изглеждаше като детска играчка в дебелите му пръсти.

— Пробвай крема — посъветва я той, наведе масивната си глава и я изгледа ласкаво над върховете на чашите.

Кумико избърса петно от мармалад от горната си устна с ленена кърпичка.

— Мислите, че ще се опитам да избягам ли?

— Да бягаш ли? Че смяташ ли да бягаш? — Той сдъвка филията си солидно и хвърли поглед към градината, където валеше нов сняг.

— Не, — каза тя, — нямам намерение да бягам.

— Добре — отвърна той и отхапа нова хапка.

— В опасност ли ще съм на улицата?

— Господи, не, — каза той с някаква умишлена веселост, сигурна си като дома.

— Искам да изляза.

— Не.

— Излизах със Сали.

— Да, — каза той, — ама твоята Сали е гадно изделие.

— Този идиом не ми е познат.

— Не може сама навън. В договора ни с баща ти е, разбираш ли? Окей е да излезеш със Сали, но нея я няма. Никой няма що да те безпокои за квото и да било, ама що да се пробваш? И аз бих се радвал, честно, да те разведа навън, удоволствие ще ми е, ама дежуря тук за в случай че някой потърси Суейн. Така че не мога. Срамотно е, ама е така. — Той изглеждаше толкова наистина нещастен, че тя помисли да се откаже.

— Да ти опека ли още филийка? — посочи той чинията й.

— Не, благодаря. — Тя остави кърпичката си и добави: — Бяха чудесни.

— Следващия път трябва да пробваш крема — каза той. — Нямаше го след войната. Валяха дъждове откъм Германия и кравите нещо не бяха наред.

— Суейн сега тук ли е, Петал?

— Не.

— Никога не го виждам.

— Навън и наоколо. Бизнес. В тая работа има цикли. Доста скоро всички те ще звънят тук, и той отново ще пази къщата.

— Кой, Петал?

— Бизнестиповете, бих рекъл.

— Куромаку — каза тя.

— Извинявай?

— Нищо.

Тя прекара следобеда сама в стаята за билярд, свита в кожено кресло, гледайки как снегът пада в градината и слънчевият часовник се превръща в еднообразна бяла изправена плоча. Представи си там майка си, облечена в черно кожено палто, сама в градината докато снегът падаше, една принцеса-балерина, която се беше хвърлила в нощните води на Сумида.

Тя се изправи смръзната и отиде от другата страна на масата за билярд, до камината, където газовият пламък съскаше меко под въглени, които никога не изгаряха.