Лавинен огън

Шейсет и седма глава

РИЧАРД СТОЕШЕ НА НАСИПА, вдигнал единия си крак на ниския парапет, загледан към обления в слънчева светлина Ейдиндрил в подножието на планината. Над долината се стелеха пухкави облаци.

Зед се приближи в гръб и застана до него, като остави погледа си да се рее свободно.

— Не мога да си спомня Калан — рече накрая. — Колкото и да се мъча, нищо не се получава.

— Знам — отвърна Ричард, без да извръща глава.

— Но след като е твоя съпруга, съм сигурен, че е удивителна жена.

— Виж, тук си съвсем прав — не можа да сдържи усмивката си Ричард.

Зед вдигна кокалестата си ръка на рамото на внука си.

— Ще я намерим, момчето ми. Ще ти помогна. Ще я намерим — обещавам ти.

Грейнал в усмивка, Ричард прегърна дядо си.

— Благодаря ти, Зед. Наистина ще ми е нужна помощта ти.

— Започваме веднага — вдигна пръст във въздуха магьосникът.

— Напълно ме урежда. Първата ми задача е да си върна меча.

— О, мечът! Мечът не е толкова важен. Той е просто средство. Оръжието е Търсачът, а за всички е напълно ясно, че Търсачът си ти.

— Като го спомена, Зед… виж, доста мислих и като че ли съм склонен да приема, че Шота не поиска меча ми от егоистични съображения в замяна на информацията, която ми даде.

— И как стигна до този извод?

— Ами, Мечът на истината черпи сили от дарбата ми. Когато използвам дарбата си, както онзи ден, когато бяхме в библиотеката и аз се зачетох в пророческата книга, дарбата ми отключва реалната възможност да призове звяра на Джаганг при мен.

Зед поглади голобрадото си лице.

— Да, предполагам, че наистина е така. Може би в известен смисъл мечът не е бил твоя защита. — Смръщи чело и изгледа строго Ричард. — Но тя го даде на Самюъл! Той е най-обикновен крадец!

— И какво открадна, откакто мечът е у него?

Зед го изгледа изпод вежди.

— Какво открадна ли? Ами, не знам. Накъде биеш?

— Той едва не уби една от Сестрите на мрака, взе кутията на Орден, която тя бе откраднала, като по този начин попречи на Сестрите да се сдобият с всичките три кутии и да се възползват от магията на Орден.

Зед сбърчи чело още по-мрачно.

— И как мислиш, какво би направил този мизерен крадец с кутията?

— Не знам — сви рамене Ричард, — но поне ни спечели малко време. Вече можем да тръгнем след него и да попречим на Сестрите да се сдобият с трите кутии — поне това.

Зед се почеса по бузата и изгледа косо внука си.

— Защо ли ми напомня за предния път…, когато Мрачният Рал се опитваше да се добере до последната кутия…

— Какво имаш предвид?

— А, нищо — сви рамене Зед. — Само си говоря.

— И какво по-точно казваш?

— Ами само това, че ми напомня за последния път. — Зед плесна Ричард по рамото. — Е, да вървим, Рика е готова с вечерята. Първо да се нахраним добре, а после идеите сами ще дойдат и ще съставим подробен план за действие.

— Звучи страхотно.

— Откъде знаеш? Още не съм ти казал какво е сготвила.

— Не, просто имах предвид… Все едно. Да вървим.