Лавинен огън

Двайсет и трета глава

ВЪПРЕКИ ЗАМЪГЛЕНОТО СИ ОТ ЯРОСТТА СЪЗНАНИЕ Ричард осъзна, че Ничи е намислила нещо. Не знаеше какво точно но след като тя се обръщаше към тях с професиите им, а не с истинските им имена, явно се опитваше да им изпрати някакъв сигнал, при това прекалено очевиден, за да не го забележат. Това бе категоричен знак да се включат в играта и да я следват.

Вероятно, защото хората често се обръщаха към Виктор с „ковачо“, той сякаш не схвана намека. Отвори уста да каже нещо. Ничи го зашлеви през лицето.

— Тишина! Няма да слушам никакви обяснения.

Втрещен, той отстъпи назад. Изненадата му бързо се превърна в буреносна гримаса, но този път не каза нищо.

След като се убеди, че Виктор е разбрал посланието и и ще пази тишина, Ничи насочи гнева си към Ричард. Закани му се с пръст.

— Ще отговаряш за това, дърводелецо.

Ричард нямаше представа какво е намислила, но когато погледите им се срещнаха, той кимна леко. Опасяваше се да направи каквото и да било друго, за да не попречи на плановете и — каквито и да бяха те.

Ничи определено действаше по план.

— Какво ти става? — продължи да му крещи. — Откъде ти хрумна тази абсурдна идея, че можеш да действаш на своя глава в подобна ситуация?

Ричард не знаеше правилния отговор на този въпрос, затова смирено повдигна рамене, сякаш прекалено засрамен да каже нещо.

— Той спаси детето ми! — намеси се Джамила. — Онзи щеше да и пререже гърлото.

Ничи заби възмутен поглед в жената.

— Как се осмеляваш да демонстрираш такова незачитане към ближния! Как смееш да даваш оценки на това, което става в чуждото сърце! Това е изключително право на Създателя, не твое. Ти да не си някоя вещица, дето вижда в бъдещето? Ако не, откъде знаеш какво е щял да направи? Да не би да мислиш, че заслужава да бъде убит заради онова, което ти си мислиш, че би могъл да стори? Дори да бе предприел нещо, никой от нас няма правото да съди дали действията му са правилни или грешни.

Ничи пак погледна Ричард.

— Ти какво очакваше от клетия човечец? Той и другарят му биват довлечени тука от някаква сган без никакви обвинения, без процес, без дори да им се даде възможност да дадат някакви обяснения. Отнасяш се с човека като с животно, а после се изненадваш, че предприема нещо от объркване и страх?

Нима очакваш Джаганг Справедливия да реши да даде на народа ни още един шанс да постъпи правилно и вярно, след като се държим по този начин? Този мъж имаше право да се страхува за живота си, при положение че е обграден от такава безмозъчна сбирщина, каквато видя около себе си.

Като съпруга на кмета няма да допусна подобно поведение! Разбрахте ли! Кметът няма да се зарадва да разбере колко позорно са се държали някои от нашите съграждани тази вечер. В отсъствието на кмета ще се погрижа да се държим подобаващо. А сега свали меча.

Ричард постепенно започваше да разбира защо тя прави всичко това, така че не направи опит да и отговори, а само покорно прибра меча си.

Щом ръката му се отдели от оръжието, гневът му стихна. Краката му се подкосиха. Убиването на хора си оставаше отвратително деяние, колкото и да бе справедливо и оправдано, колкото и пъти да го бе правил.

Като не искаше да разваля сценария на Ничи, той смирено отпусна глава на гърдите си.

Тя заби гневния си поглед в тълпата. Хората инстинктивно отстъпиха.

— Ние сме миролюбиви. Нима всички забравихте дълга си към ближния? Предписанията на Създателя? Как да се надяваме, че един ден императорът ще ни вземе отново в братството на Императорския орден, ако се държим като зверове, като чудовища?

Тълпата не смееше да гъкне. Ричард силно се надяваше и те да са осъзнали, че Ничи има причина да се държи така и няма да опропастят усилията и.

— Като съпруга на кмета няма да допусна безсмислена жестокост, която да отрови хората и бъдещето ни.

Една от по-младите жени вдигна ръце на хълбоците си и направи крачка напред.

— Но те ни…

— Не бива да забравяме нито за миг дълга си към ближния — прекъсна я Ничи със заплашителен глас. — Трябва да преодолеем егоистичните си желания.

Тайничко стрелна Виктор с очи, той разбра намека и дръпна жената назад, за да е сигурен, че ще си държи устата затворена.

Ничи огледа стражите.

— Наша отговорност е да насочваме и ръководим ближните си, не да ги убиваме. Тази нощ бе убит един човек. Властите ще трябва да се запознаят със случая и да решат какво ще стане с дърводелеца. А дотогава по-добре някой да се погрижи той да отиде зад решетките. Междувременно в качеството си на съпруга на кмета няма да допусна същата съдба да сполети другия нещастник.

Знам, че съпругът ми ще иска да оправи нещата, но също така знам и че едва ли би се зарадвал да оставим работата недовършена само защото той отсъства. Той би се заел незабавно, затова ви заповядвам да изведете другия гражданин извън града и да го освободите. Оставете го да си върви по пътя с мир. Няма да му сторим нищо лошо. Дърводелецът, както вече казах, ще бъде задържан, докато бъде възможно да го изправим пред съответните власти, за да отговаря за отвратителните си деяния.

Виктор се поклони.

— Мъдро решение, госпожо. Сигурен съм, че съпругът ви, кметът, ще бъде доволен, че решихте да действате от негово име.

Докато главата му бе сведена пред нея, тя го стрелна с пламнал поглед. Миг по-късно се извърна, за да застане пред втория пленен шпионин. Поклони му се с глава.

Ричард забеляза, че в суматохата връзките на деколтето на роклята и са се разхлабили. Онзи не пропусна да забележи този факт. Дълбокият и поклон го дари с дълготрайна гледка към гърдите и. Очите му се откъснаха от там доста след като тя бе вдигнала глава.

— Надявам се, ще приемете извиненията ни за нечовешкото отношение към вас. То влиза в категорично противоречие с нашите разбирания. Ние сме възпитавани да уважаваме всички хора като братя и като равни.

Онзи направи физиономия, един вид, че ще се опита да им прости за лошото посрещане.

— Разбирам защо сте толкова докачливи, хора. При цялата тая история с бунта срещу Императорския орден и всичко това…

— Бунт ли? — Ничи махна с ръка. — Глупости. Беше едно дребно недоразумение. Част от работниците… — Посочи Ричард, без да го поглежда — … като тези невежи, самолюбиви мъже тук, искаха да облагодетелстват себе си и да получават по-високи заплати. Това беше — нищо повече. Както често казва мъжът ми, недомислена и лошо изпълнена работа. Егоистите всяха паника, която излезе извън контрол. Също като тази ужасна трагедия сега — недоразумение, довело до ненужното нараняване на това невинно чедо на Създателя.

Онзи я изгледа продължително с непроницаем поглед.

— Всички ли в Алтур’Ранг споделят това мнение?

— Е, подкрепян от мнозинството от гражданите на Алтур’Ранг — въздъхна Ничи, — съпругът ми, кметът, със сигурност го споделя. Той положи много усилия да вразуми лудите глави и размирниците. Заедно с представители на народа направи нужното, за да помогне на тази шепа реакционери да осъзнаят допуснатите грешки и да разберат колко много ще навредят на всички нас с поведението си. Те действаха, без да мислят за великото добро. Съпругът ми изправи водачите на размирниците пред народния съвет, който им наложи заслужено наказание. Повечето се разкаяха. В същото време той работи за реформирането и обучението на по-ниско образованите слоеве на населението.

Мъжът сведе почтително глава.

— Моля, предайте на съпруга си, че е мъдър човек и че има мъдра съпруга, която осъзнава мястото си в услуга на великото добро.

— Да, именно — на великото добро — кимна на свой ред Ничи. — Съпругът ми обича да казва, че въпреки личните си желания и чувства винаги и преди всичко сме длъжни да се съобразяваме с великото добро; че въпреки личните жертви трябва да мислим за доброто на хората, а не да се придържаме към греховните изкушения на собствените си стремления и алчността си. Никой няма право да поставя себе си над добруването на другите.

Ничи явно докосна чувствителна струна у мъжа. Тези идеи бяха заложени в основата на ученията на Императорския орден. Тя знаеше точно кои струни.

— Съвсем точно казано — рече онзи доволно и плъзна още един поглед надолу към деколтето и. — А сега е време да вървя.

— Накъде ще се отправите? — попита тя, а ръката и свенливо пристегна връвта на деколтето и.

Очите му се вдигнаха към лицето и.

— Ами просто пътуваме. Насочили сме се на юг, където са семействата ни. Надявахме се да намерим работа там. Всъщност не познавах добре своя спътник. Просто през последните няколко дни пътувахме заедно.

— Имайки предвид случилото се тази нощ, съм убедена, че съпругът ми, от съображения за личната ви безопасност, би ви предложил да продължите пътуването си незабавно — още повече, като се има предвид наличието на бунтовнически елементи в града ни. Една трагедия стига за тази вечер. Не бихме искали да рискуваме да се случи още една.

Мъжът огледа със свиреп поглед насъбралата се тълпа. Спря очи върху Ричард, който обаче не вдигаше глава.

— Да, разбира се, госпожо. Моля, предайте нашите благодарности на господин кмета, задето полага толкова усилия да върне размирниците в правия път на Създателя.

— Осигурете на този гражданин безпрепятствено излизане от града — заповяда Ничи на стражите. — Вземете достатъчно хора, за да е сигурно, че няма да има повече неприятности. Няма нужда да ви напомням колко ще се разочарова кметът и градският съвет, ако с този човек се случи нещо неприятно. Той трябва да продължи пътя си по живо, по здраво.

Мъжете измърмориха, че ще се погрижат. По реакцията им Ричард разбра, че не им беше трудно да се превъплътят обратно в ролята на смирени поданици на Императорския орден. Всички присъстващи изпратиха в мълчание групичката стражи и техния повереник. Дълго след като тя се бе скрила от погледите им, те продължиха да стоят, без да мърдат, без да говорят, сякаш опасявайки се да не би онзи да чуе какво ще си кажат.

— Е, надявам се, че ще се върне при останалите войници — въздъхна най-накрая Ничи. — Ако наистина успее, ще сме свършили добра работа. Стореното току-що ще внесе доста смут преди битката.

— О, да, ще се върне — увери я Виктор. — Няма да има търпение да докладва новините, които ти му осигури тази нощ. Да се надяваме, че нападателите ще придобият достатъчно самоувереност, че да успеем да ги изненадаме.

— Да се надяваме — повтори Ничи.

Част от хората в конюшнята се разприказваха оживено, доволни от начина, по който Ничи успя да надхитри врага и да го обърка. Други си пожелаха лека нощ и си тръгнаха. Трети останаха втренчени в трупа.

— Съжалявам, че се наложи да те ударя, Виктор — извини се с усмивка Ничи.

— Е, целта оправдава средствата — сви рамене той. Явно се притесняваше да погледне Ричард в очите, сякаш я бе страх да не я смъмри.

— Иска ми се войските, които приближават насам, да мислят, че няма да срещнат никакви трудности и ще ни смажат с един удар — обясни тя. — Прекалената самоувереност води до грешки.

— Има и още нещо — каза Ричард.

Ничи стрелна с поглед хората, които все още не си бяха тръгнали, после се приближи към него, за да не ги слушат всички.

— Ти каза, че мога да тръгна и да те догоня, след като войските, решили да нападнат Алтур’Ранг, бъдат разгромени.

— Е и?

Сините и очи заблестяха, твърди като стомана.

— Възнамерявам да го направя.

Ричард я изгледа продължително, накрая реши да я остави да направи, каквото може, за да помогне на Алтур’Ранг, и да не и се бърка. Освен това беше притеснен — меко казано — от характера на намеренията и. Точно в момента изобщо не му се щеше да разбира какви са и плановете и бездруго си имаше достатъчно грижи.

Протегна ръка към разхлабените връзки на корсета и и ги завърза.

Тя стоеше така, разперила ръце, без да откъсва поглед от очите му.

— Благодаря. Сигурно са се развързали в суматохата.

Ричард се направи, че не забелязва лъжата и и подири с поглед Джамила, която стоеше по-встрани сред групичка хора. Бузата и бе отекла и червена. Тя бе коленичила и притискаше с все сила момиченцето си.

— Как е тя? — попита Ричард, след като се приближи.

— В безопасност е. Благодаря ти, Господарю Рал. Ти спаси безценния и живот. Благодаря ти.

Момиченцето се притискаше в майка си и хлипаше. Погледна Ричард с ужас, все едно се страхуваше, че може да посече и нея. Бе станала свидетел на нещо ужасно, извършено от ръката му.

— Радвам се, че е жива и здрава — каза той на майка и. Усмихна се на момиченцето, но в отговор получи сърдит поглед, изпълнен с омраза.

Ничи го стисна със съчувствие по рамото, но не каза нищо.

Хората, които още не си бяха тръгнали, се завтекоха да го поздравят, задето спаси детето. Явно бяха проумели, че всичко, което Ничи каза на онзи мъж, и изобщо поведението и е част от някакъв сценарий, че не е наистина. Мнозина направо я поздравиха за умелото изпълнение.

— Сигурно са повярвали — рече един от присъстващите. Ричард подозираше, че планът на Ничи всъщност е далеч по-мащабен. Малко се притесняваше какво е намислила.

Проследи с поглед как двама от стражите изтеглиха трупа на шпионина навън. По знак на Айшак неколцина други се заеха да избършат петната. Мирисът на кръв превъзбуди конете и те нямаха търпение да напуснат конюшнята.

Хората пожелаха на Ричард лек път и се пръснаха по домовете си. Скоро конюшнята се опразни. Неколцината, които се заеха да почистят, приключиха и също си тръгнаха. Останаха само Ничи, Кара, Айшак и Виктор. Настъпи тишина и спокойствие.