Лавинен огън

Двайсет и седма глава

НИЧИ ПРОСТО НЕ МОЖЕШЕ — не можеше! — да си поеме дъха, толкова необходим за съхраняването на живота в жилите и камо ли да каже нещо. Болезнената невъзможност да си поеме дъх я обвиваше в плътна пелена от паника, която и пречеше да мисли. Отчаяната нужда от въздух и невъзможността да го получи ставаше все по-ужасяваща с всяка изминала секунда.

Ничи не знаеше какво да прави.

Спомни си, че когато Ричард бе прострелян от стрелата, също не можеше да си поеме въздух. Спомни си как кожата му бе станала пепеливо сива, после бавно бе започнал да посинява. Тя толкова се страхуваше за него, като виждаше, че той не може да си поеме въздух. Сега същата участ сполетя и нея.

На лицето на Кронос грееше най-безрадостната и зловеща усмивка, която бе виждала през живота си, но това сякаш нямаше значение.

— Доста добро постижение… за една чародейка… да убие магьосник. Но като се замисли човек, ти сполучи чрез измама, което, в крайна сметка, не се брои за истинско постижение. Беше си просто най-обикновена и подла измама.

Той не знаеше. Ничи осъзна, че Кронос още не е разбрал коя е тя всъщност… какво е. Тя не беше обикновена чародейка.

Но за да бъде каквото и да било, трябваше да си поеме въздух.

Зрението и се стесни до тесен черен тунел, в другия край, на който беснееше лицето на магьосника Кронос. Напрегна всичките си сили, за да си поеме дъх. Сякаш тялото и бе забравило да диша.

Изненада се, че липсата на въздух причинява болезнена пулсация в ребрата и. Не би се досетила, че може да се случи точно това. Въпреки отслабващите си, отчаяни опити да си поеме дъх, той, жизненоважният дъх, просто не се вливаше в дробовете и. Оставаше и само да предполага, че онзи, който и бе нанесъл съкрушителния удар в гърба, е успял да я рани сериозно. И тя никога повече нямаше да може да диша.

В следващия момент Кронос стисна зъби и сграбчи гърдите и в смазваща, отровна хватка, подплатена от шипове, напоени с отровна магия, предвидени да и причинят неимоверно страдание.

Внезапната остра болка я принуди да си поеме дъх, без изобщо да осъзнава, че го прави.

Въздухът, който дробовете и всмукаха, и се стори горещ и пълен с живот. Без да се замисля, тя инстинктивно насочи Хана си към източника на пронизващата болка.

Кронос извика и се отдръпна разтреперан, стиснал наранената си ръка. Китката му внезапно плувна в кръв, която шурна изпод ръкава му.

Макар че го принуди да я пусне и дори успя да го нарани, Ничи все още бе прекалено объркана, за да събере нужната сила, да се справи с изключителните защитни способности на магьосника и да го убие. Задъхана, тя гълташе жадно въздуха, макар че всяко следващо поемане и причиняваше болка. Но знаеше, че невъзможността да диша е далеч по-болезнена.

— Ах, ти, мръсна кучко! — изруга магьосникът. — Как се осмеляваш да използваш силата си срещу мен! Нима смяташ, че можеш да ми бъдеш достоен противник с жалката си дарба! Скоро ще ти дам да разбереш къде ти с мястото.

Лицето му пламтеше от ярост. С помощта на една тъничка нишка от своя Хан Ничи усещаше мощните щитове, които Кронос бе издигнал около себе си. Преди да го стори обаче, тя бе успяла да прогори плътта по пръстите му. Той притискаше треперещата си ръка към гърдите. Ничи ясно съзнаваше, че той възнамерява да я накара да си плати дълго и мъчително.

Започна да фучи насреща и, да я ругае и обижда, да и обяснява какво смята да и причини и на какво ще прилича тя, след като той приключи с нея. Чули тези споделени планове, тълпата от зяпачи грейна в обща усмивка.

Магьосникът продължаваше да я мисли за чародейка, чиято сила спокойно може да победи с дарбата си. Явно не бе разбрал, че тя е далеч повече, че е станала Сестра на мрака. Дори и да го знаеше, Кронос едва ли би разбрал — малцина разбираха — истинския и пълен смисъл на това понятие. Сестрите на мрака умееха да си служат не само със собствената си дарба, но и с Хана на магьосниците. Неговата дарба щеше да бъде завзета преди той да прекрачи през воала на смъртта.

И сякаш съчетанието между силата на чародейка и магьосник не бе достатъчно забележително, в този коктейл се добавяше и Субстрактивната магия, придобита, докато воалът е разкъсан, в мига на смъртта на донора магьосник. Неговият собствен Хан играеше ролята на проводник, а тя съхраняваше вътре в себе си тази сила, когато Субстрактивната субстанция се процеждаше през воала.

Малцина можеха да си служат със Субстрактивна магия: Ричард бе роден с тази дарба, а Сестрите на мрака я бяха придобили. Сега всички Сестри на мрака, освен Ничи и още неколцина други — три от някогашните учителки на Ричард от Двореца на пророците, както и тяхната предводителка, Сестра Улиция, — бяха пленнички на Джаганг.

Кронос и се закани с кървав юмрук.

— Всички в Алтур’Ранг са предатели! Те оскверниха едно свято място! Като обърнаха гръб на каузата на Императорския орден, те загърбиха самия Създател. Чрез нашите ръце Създателят ще си получи отмъщението и ще затрие от лицето на земята тези грешници. Ще прочистим Алтур’Ранг не само от тяхната плът, а и от скверните им пътища! Императорският орден пак ще управлява Алтур’Ранг, а оттук Джаганг Справедливия ще управлява света според справедливите доктрини на Създателя!

Ничи едва се сдържа да не се засмее. Кронос нямаше и представа, че говори на човека, който лично бе дал на Джаганг прозвището „Справедливия“. Тя бе убедила императора, че добавянето на това прилагателно към името му би убедило мнозина в неговата справедливост, без изобщо да се налага да влиза в бой с тях. Той копнееше да влезе в битка с целия свят; Ничи успя да го убеди, че е много по-важно да успее да убеди враговете си сами, по собствена воля, да се присъединят към каузата му и да я приемат в сърцата си като своя. Ничи каза на Джаганг, че името, което му измисли, ще доведе хората при него.

И се оказа съвсем права. Мнозина слагаха равенство между намеренията и реалните действия. Титлата, с която тя увенча Джаганг, бе приета на доверие от голям брой хора, които нямаха достатъчно информация нито за него, нито за Императорския орден. Тя не можеше да престане да се удивява как самото изричане на някакво твърдение, независимо че може изобщо да не е вярно, може да убеди огромен брой хора в нещо конкретно. Ничи предполагаше, че обикновените хора са свикнали някой друг да мисли вместо тях и просто да им предоставя смляната информация.

Конското, което Кронос и дръпна, и осигури достатъчно време за възстановяване на силите. Дошла на себе си, тя не можеше да си позволи да губи повече време.

Изпружи ръка към него и я сви в юмрук. Искаше да плъзне силата си по дължината на цялата си ръка, за да и даде възможност да се натрупа и да се съсредоточи в областта на юмрука и. Макар да не бе крайно наложително, тя реши да го направи, защото щеше да и достави огромно удоволствие Кронос да осъзнае надвисналата заплаха.

Уверен в способностите си и в изградените около себе си щитове, той видя какво се кани да направи тя и изригна в нов пристъп на ярост.

— Как се осмеляваш да заплашваш…

Тя изстреля към него мощна мълния, сплетена от Субстрактивна и Адитивна магия, която премина през защитите на магьосника като светкавица през хартия и проби дупка с големината на пъпеш точно в средата на гръдния му кош.

Кронос внезапно се облещи. Устата му зяпна в ням ужас в мига, когато мисълта му регистрира невъзвратимото.

През дупката Ничи съзря небето. Почти веднага вътрешното налягане оказа натиск върху околните органи, които изригнаха през дупката, докато безжизненото тяло на магьосника се свличаше на земята.

Човекът нямаше как да знае, че силата му не може да се сравнява с нейната. Неговите способности бяха ограничени в рамките на Адитивната магия. Щитовете му бяха почти безполезни срещу Субстрактивната магия.

Войниците около нея вече бяха вдигнали оръжията си. Стрелците долепиха лъковете до бузите си. Ръце, стиснали копия, се засилиха назад, остриетата на мечове и ятагани се прицелиха в нея.

Без нито миг почивка, Ничи избълва мощен ураган от магическа сила, който помете палатките и хората околовръст и не остави на хълма жива душа. Унищожителното сътресение набра шеметна скорост и вълните му пометоха всичко по пътя си, превръщайки телата в една обща пихтия. Земята подгизна от внезапно разлялата се кръв.

Жегата, нагнетена в мощния удар, бе толкова силна, че близките дървета се подпалиха. Дрехите на мъжете, които се втурнаха да неутрализират заплахата, също пламнаха. Тези, които бяха по-близо, изгоряха като факли. А намиращите се в непосредствена близост до Ничи бяха взривени на парчета. С отдалечаването от епицентъра силата и отслабваше, така че войниците в периферията само бяха повалени на земята.

Подобно мощно усилие бе малко рисковано, понеже изтощаваше силите и почти напълно. Но в случая имаше желания ефект. В един-единствен миг ситуацията се промени — примитивите от армията на Ордена, които обикаляха като озверели хищници около пленената жена, се превърнаха в подплашени и паникьосани момчета.

От страх да не изгуби контрола над ситуацията Ничи нагорещи до пръсване стволовете на дърветата, които бяха разположени покрай брега на потока зад мъжете. По този начин тя използва малко сила, която обаче щеше да даде добър резултат. Нагорещената смола запуши почти веднага и огромните дървета се пропукаха с трясък. Сред тълпата заваля дъжд от отломки и клони, които помитаха войниците на цели групи.

Ничи изпрати вълна от течен огън, който бързо заля лагера и създаде масова паника, подпали мъже, коне и оборудване, навсякъде се виждаха огромни бушуващи пламъци. Крясъците на хора и животни се сляха в един общ, продължителен, покъртителен вик. Замириса на мазен пушек, изгоряла коса и плът.

Сега вече никой не тръгна да я напада. В кратката пауза Ничи с мъка се надигна от подгизналата от кръв земя. Запрепъва се през труповете. Са’дин изскочи от гъстата мъгла и я бутна с муцуна по лицето, сякаш, за да и помогне да се закрепи на краката си. Тя преметна ръка през врата му, щастлива, че бе успяла да насочи силата си така, че да не загине жребеца.

Накрая успя да стисне поводите и с тежко сумтене да се качи на седлото, преди вражеските войници да успеят да ги погнат с копията си, да посегнат с мечовете си или да изпратят след тях стрелите си. Завъртя Са’дин, като не преставаше да хвърля около тях врящи огнени топки, за да отблъсва атаките на оцелелите, които бързо идваха на себе си. Лизнати от огъня и, мъжете се стоварваха на земята с неистови писъци и започваха да се мятат бясно, поваляха другарите си, палатките, подпалваха всичко, което попадне на пътя им.

Един от мъжете на огромните бойни коне, които я бяха придружили до лагера, внезапно разцепи мъглата. Войникът вдигна меча си във въздуха и нададе боен вик. Преди Ничи да успее да реагира, Са’дин изпадна в дива ярост и се нахвърли върху огромния кон, отхапвайки едното му ухо. Раненото животно изцвили от болка и ужас, завъртя се на място и предните му крака се подкосиха. Ездачът политна напред и се прекатури презглава, като падна върху горящите тела на свои другари.

Ничи посрещна група нападатели, като хвърли насреща им магическа мрежа — обви ги един по един, като на всеки отделяше по частица от секундата, която обаче бе достатъчна, за да спре сърцето му. Свличаха се към земята, притиснали гърдите си с ръце. В известен смисъл за околните бе по-плашещо да видят как другарите им изохкват и падат, повалени от незнайна сила, отколкото да бъдат покосени със стандартни средства. От гледната точка на Ничи този подход бе достатъчно ефективен и изискваше по-малко усилия от нейна страна. Макар също да изискваше специфични умения, спирането на сърцето бе по-лесно от разпръсването на огън или светкавици. При толкова многобройни врагове, които я нападаха от всички страни, тя бе наясно, че ще има нужда от цялата си сила, ако иска да има някаква надежда да напусне жива лагера.

Докато мъжете в непосредствена близост до нея виждаха какво става, по-отдалечените войници нямаха добра представа, макар да подозираха, че са подложени на някакъв вид нападение. Тъй като бяха добре обучени за всякакви ситуации, всички вече бяха на крак.

Отвсякъде захвърчаха стрели и копия. Една стрела прободе косата на Ничи. Друга лизна рамото и. Тя пришпори Са’дин в ребрата и се приведе напред, прилепена за гривата му. Удиви я силата, с която жребецът скочи напред и запрепуска безстрашно през всички прииждащи към тях войници. Копитата му разтрошаваха кости с отвратителен пукот. Във въздуха за пореден път изригна вулкан от агонизиращи писъци. Докато препускаше през лагера, Ничи не изпускаше нито една възможност да посее смърт и разрушение.

Но зад гърба и започна да се надига гневен грохот и през долината се втурнаха хиляди разярени мъже. Силата на тази огромна маса и жестокостта в намеренията им бяха ужасяващи.

Ничи ясно си спомняше предупреждението на Ричард, че една стрела е достатъчна. А срещу нея сега летяха хиляди. Пренасочи силата си и вместо да продължи да напада с нея, се зае да обгради себе си и Са’дин със защитни енергии.

Докато препускаха през хората, конете, каруците и палатките, тя бе принудена отново да вдигне щитовете и да използва силата си, за да разчиства пътя пред тях. Мощното острие на дарбата и се врязваше във всяко живо същество, осмелило се да приближи към нея и коня и. Докато Са’дин прескачаше едни препятствия и помиташе други, смъртоносното острие на силата и оставяше едни от нападателите без крака, други обезглавяваше. Конете бяха сполетени от подобна съдба и се стоварваха тежко на земята, надавайки неистов вой. След Ничи се носеха писъци от болка и ужас, изтръгнати от гърлата на ранените, които тя оставяше по пътя си. Сред тях се долавяха обаче и яростни викове.

Докато препускаше през лагера, тя не пропусна да забележи трескавата подготовка, която кипеше навсякъде — хората оседлаваха конете си и се мятаха на седлата, пътьом грабваха копия и пики от купчините, натрупан из цялото поле. Ничи съжали, че не остана време да унищожи поне част от тези камари, но сега трябваше да се съсредоточи върху бягството си и да управлява Са’дин, който летеше като вихър и дори сегиз-тогиз прескачаше цяла каруца. Конят явно бе решен да я измъкне от този ад възможно най-скоро. Във врата му дишаха преследвачите, чийто брой непрекъснато се увеличаваше.

Щом остави зад гърба си и последните палатки, Ничи хвърли поглед през рамо. В целия лагер цареше хаос. Тук-там към небето се стрелваха огньове. Гъсти облаци черен дим се стелеха ниско над палатките. Ничи нямаше представа колко души е убила, но знаеше, че я преследват хиляди. Друсането на гърба на препускащия кон и причиняваше ужасни болки в гърба.

Добре поне че унищожи Кронос. Опитаха се да я измамят, но в крайна сметка това им бе коствало живота на още един магьосник, за чието съществуване тя дори не бе подозирала и който можеше да създаде огромни неприятности в Алтур’Ранг. Явно късметът бе на нейна страна.

Освен, ако не разполагаха с трима магьосници.