Извисяване

8

Вместо да се прибере у дома, както възнамеряваше, Скот тръгна към градския парк, за да прелисти новата си придобивка и да разгледа снимките. Мина от другата страна на Главната и видя още един от плакатите на Дирдри на витрината на магазина за прежди и плетива. Никъде другаде.

Майк казваше „те“ и „онези жени“, но Скот не мислеше, че и двете имат пръст в тази работа. Всичко беше заради Маккъм. Тя бе партньорката, която търсеше показност. Миси Доналдсън вероятно би предпочела да не се афишират. Доналдсън бе твърде плаха, за да прогони дори муха.

„Но тя дойде при мен — помисли си Скот — и направи много повече, отколкото да прогони муха. За това се иска смелост.“

Да, и той я харесваше за това.

Скот остави „Традиционна мебелировка от Ню Ингланд“ на пейката, стана и започна да тича нагоре-надолу по стълбите на естрадата в парка. Това не беше физическата активност, за която копнееше, а просто малко движение. „Имам мравки в гащите — помисли си. — Да не говорим за пчелите в коленете.1“ Не го чувстваше толкова като изкачване на стълбите, а сякаш прехвърчаше над тях. Направи упражнението пет-шест пъти, после се върна на пейката и с изненада осъзна, че изобщо не се е задъхал и пулсът му съвсем леко се е ускорил.

Извади телефона си и се обади на доктор Боб. Първото, което Елис попита, бе колко тежи.

— Тази сутрин 92 — каза Скот. — Слушай, ти…

— Значи продължава. Реши ли да вземеш някакви по-сериозни мерки? Защото загубата на двайсет килограма, плюс-минус, е нещо сериозно. Все още имам контакти в Градската болница и мисля, че няма да се наложи да дадеш и един цент за пълни изследвания. Даже може те да ти платят.

— Боб, чувствам се добре. Даже много добре. Обаждам ти се да питам дали вече ядохте в „Божествени фасулчета“.

Последва пауза, докато Елис осмисли тази смяна на темата. След малко той каза:

— Ресторантът, дето е собственост на твоите съседки лесбийки ли? Не, още не.

Скот се намръщи:

— Знаеш ли, те имат и други качества, освен сексуалната си ориентация. Просто казвам.

— Успокой се. — Елис беше изненадан. — Не искам да настъпвам никого по мазола.

— Добре. Само… днес на обяд имах инцидент. При Патси.

— Какъв инцидент?

— Малко спречкване. Заради тях. Няма значение. Слушай, Боб, какво ще кажеш да отидем някоя вечер? В „Божествените фасулчета“. На вечеря. Аз черпя.

— Кога мислиш?

— Какво ще кажеш за довечера?

— Днес не мога, но мога в петък. Майра ще прекара уикенда при сестра си в Манчестър, а аз не умея да готвя.

— Значи излизаме на среща — каза Скот.

— По мъжки — съгласи се Елис. — Следващия път ще поискаш да се омъжа за теб.

— Би било двуженство от твоя страна — отбеляза Скот, — а не искам да те вкарвам в изкушение. Само ще те помоля за една услуга — ти направи резервацията.

— Все още ли сте в обтегнати отношения? — Елис прозвуча развеселено. — Не е ли по-добре просто да изчакаш нещата да се уталожат? Има хубав италиански ресторант в Бриджтън.

— Не. Яде ми се мексиканско.

Доктор Боб въздъхна:

— Добре, мога аз да направя резервацията, макар че ако това, което съм чувал за мястото, е вярно, едва ли ще бъде необходимо.