12

Времето в края на октомври бе прекрасно, ден след ден небето беше безоблачно синьо, а температурите — високи. Политически прогресивното малцинство говореше за глобално затопляне; по-консервативното мнозинство го наричаше особено хубаво циганско лято, след което скоро щеше да дойде типичната зима за щата Мейн, която всички обичаха. Верандите бяха украсени с тикви, на прозорците танцуваха черни котки и скелети, децата бяха надлежно предупредени на събрание в началното училище да ходят само по тротоарите, когато настъпи паметната нощ, и да приемат само опаковани лакомства. Учениците от гимназията се костюмираха за ежегодния бал за Хелоуин във физкултурния салон, в чест, на което местната група „Биг Топ“ се преименува на „Жокера и клоуни“.

Около две седмици след вечерята с Елис Скот продължи да губи тегло с бавно ускоряващо се темпо. Стигна до 81 кг, тоест общо 27 надолу, но продължи да се чувства добре, тип-топ, всичко в розово. В деня на Хелоуин отиде в дрогерията на търговския център на Касъл Рок и си купи повече празнични бонбони, отколкото вероятно му бяха необходими. Жителите на Вю не посрещаха много костюмирани гости в последно време (бяха повече, преди Стълбата на самоубийците да се срути, няколко години по-рано), но всичко, което малките палавници не вземеха, той можеше да изяде сам. Едно от предимствата на особеното му състояние, отделно от прилива на енергия, беше, че можеше да яде колкото пожелае, без да се превърне в дебела свиня. Мазнините може би объркваха холестерола му, но той имаше предчувствие, че няма този проблем. Чувстваше се в най-добрата форма в живота си въпреки измамния корем, провиснал над колана, и в най-бодрото си настроение, от времето, когато сваляше Нора Кенър.

Освен това клиентите му от универсалния магазин бяха възхитени от работата му и убедени (неоправдано, опасяваше се Скот), че няколкото уебсайта, изработени от него, ще преобразят бизнеса на магазините им. Наскоро бе получил чек за 582 674,50 долара. Преди да го осребри в банката, той го снима. Ето как си седеше тук, в това невзрачно градче в щата Мейн, работеше си в кабинета у дома, а вече можеше да се нарече богат.

За това време видя Дирдри и Миси само два пъти, и то от разстояние. Тичаха в парка с Ди и Дъм на дълги каишки и не изглеждаха щастливи от това.

На връщане от дрогерията Скот първоначално тръгна по алеята към дома си, но после се отклони към бряста в двора. Листата бяха пожълтели, но благодарение на топлата есен повечето още бяха на дървото и леко шумоляха. Най-ниският клон бе на два метра над главата му и изглеждаше някак примамливо. Той остави чантата с бонбоните, вдигна ръце, сви коленете и скочи. С лекота се хвана за клона — нещо, за което дори не можеше да си мечтае преди година. Никакво усилие за мускулите му: те все още си мислеха, че поддържат човек, който тежи 110 кг. Това го накара да си спомни за старите телевизионни кадри, показващи астронавти, които са кацнали на Луната и правят гигантски скокове.

Скочи обратно на моравата, взе плика и отиде до верандата. Вместо да се качи по стъпалата, пак клекна и с един скок се озова на площадката горе.

Беше толкова лесно.

Сипа бонбони в една купа до входната врата и отиде в кабинета си. Включи компютъра, но не отвори никой от файловете, разпръснати на десктопа. Стартира календара и отвори на следващата година. Цифрите на датите бяха в черно, а празниците и планираните срещи — в червено. Скот бе отбелязал само една среща за идната година: на 3 май. Бележката, също в червено, се състоеше от една-единствена дума: НУЛА. Сега я изтри и 3 май отново стана черен. Избра 31 март и написа НУЛА в квадратчето. Изглеждаше, че това ще е денят, в който ще остане без тегло, ако скоростта на отслабване не се увеличеше. А това бе съвсем възможно. Междувременно обаче Скот възнамеряваше да се радва на живота. Беше си го заслужил. В края на краищата, колко хора със смъртоносно заболяване можеха да се похвалят, че се чувстват отлично? Понякога си мислеше за една мъдрост, която Нора бе научила от груповата терапия за справяне с алкохолизма: „миналото е история, бъдещето е мистерия“.

Изглежда, че доста добре се справяше в сегашната ситуация.

Загрузка...