Извисяване

15

За празничната вечеря в Деня на благодарността Скот гостува на Боб и Майра Елис, заедно със семействата на две от петте им деца — тези, които живееха наблизо. Скот изяде по две порции от всичко, после се включи в много разгорещена игра на гоненица с децата в големия двор на Елис.

— Ще получи сърдечен удар от толкова тичане след такова обилно хранене — притесни се Майра.

— Не мисля — отговори доктор Боб. — Подготвя се за голямото състезание утре.

— Ако пробва нещо повече от леко подтичване на този маратон, със сигурност ще получи инфаркт — заяви Майра, като гледаше как Скот се гони с един от заливащите се от смях техни внуци. — Заклевам се, мъжете на средна възраст съвсем се смахват.

Скот се прибра вкъщи уморен и щастлив, и нетърпелив да се яви на маратона на другия ден. Преди да си легне, се качи на кантара и без голяма изненада установи, че е спаднал до 63 кг. Все още не сваляше по цял килограм на ден, но скоро и това щеше да се случи. Включи компютъра и премести ден „Нула“ на 15 март. Страхуваше се — би било глупаво да не се страхува — но и му беше любопитно. И още нещо. Чувстваше се щастлив. Дали наистина? Да, определено. Може да звучеше налудничаво, но категорично да. И със сигурност се чувстваше някак специален. Доктор Боб можеше да помисли това за лудост, но Скот мислеше, че е съвсем нормално. Защо да се кахъриш за нещо, което не можеш да промениш? Защо просто не го приемеш?

Той легна и спа дълбоко, докато не се включи алармата за събуждане.