Извисяване

29

Майра успя да подмами Бил в кутията за пренасяне на домашни любимци. Доктор Боб го прибра в джипа си „Тойота — Фор Рънър“. После четиримата се събраха на верандата. Дъхът им образуваше облачета в студения нощен въздух. Скот остана на вратата, като се държеше за една скоба.

— Може ли да кажа нещо, преди да тръгнем? — попита Майра.

— Разбира се — отговори той, макар че не му се искаше. Искаше просто да го оставят. Мислеше, че е открил една от великите истини в живота (без която спокойно можеше да мине): единственото нещо, което е по-трудно от това да се сбогуваш със себе си, килограм по килограм, е да се сбогуваш с приятелите си.

— Бях голяма глупачка. Съжалявам за това, което се случва с теб, Скот, но се радвам за това, което се случи с мен. Ако не се беше случило, щях да остана сляпа за някои много хубави неща и някои много добри хора. Щях да остана една глупава бабичка. Понеже не мога да те прегърна, ще направя така.

Разтвори ръце, придърпа Дирдри и Миси и ги прегърна. Те също я прегърнаха.

— Ще уважа желанието ти, Скот — каза доктор Боб, — но ако имаш нужда от мен, само кажи и веднага ще дотичам. — Засмя се. — Е, мина времето, когато тичах, но знаеш какво имам предвид.

— Знам — отвърна Скот. — Благодаря.

— Сбогом, старче, и внимавай къде стъпваш. И как.

Скот остана на вратата, докато отидоха до колата на доктор Боб. Изчака да се качат. Помаха им, като внимаваше да не изпусне скобата. После затвори вратата и отиде — къде ходейки, къде подскачайки — в кухнята. Чувстваше се като анимационен герой. Което всъщност бе причината да запази всичко това в тайна. Беше сигурен, че изглежда нелепо и то наистина беше нелепо… но само ако гледаш отстрани.

Седна до кухненската маса и погледна празния ъгъл, където през последните седем години бе мястото на храната и водата за Бил. Дълго се взира там. После отиде да си легне.