Доктор Боб му се обади след два дни, за да провери дали има промяна. Скот му каза, че нещата се развиват както преди. Беше слязъл на 93,5 килограма.
— Случва се с доста постоянно темпо. Качвам се на кантара и виждам как цифрите се връщат назад като скоростомер на кола.
— Все още ли няма промени във физическите размери? Талия? Номерът на ризите?
— Все още съм талия 40 и бедра 34. Не се налага да затягам колана. Или да го отпускам, въпреки че ям като дървосекач. Яйца, бекон и наденички за закуска. Сосове върху всичко всяка вечер. Поглъщам не по-малко от три хиляди калории на ден. Може би четири. Ти проучи ли нещо?
— Проучих. Доколкото видях, никога не е имало случай като твоя. Има много клинични доклади за хора, чийто метаболизъм е необичайно активен — хората, които се хранят, както ти казваш, като дървосекачи, а си остават слаби — но няма случаи на хора, които тежат еднакво голи и облечени.
— О, но има още — каза Скот.
Отново се усмихваше. Много се усмихваше в последно време, което вероятно бе смахнато, като се имат предвид обстоятелствата. Губеше тегло като при рак в напреднала фаза, но работата вървеше като по масло и никога не се беше чувствал по-бодър. Понякога, когато имаше нужда да си почине от монитора, пускаше „Мотаун“ и танцуваше под смаяния поглед на Бил Д. Котак.
— Разкажи ми за ощето.
— Днес сутринта тежах точно 93. Директно от душа и чисто гол. Взех гиричките от килера, десеткилограмовите, и стъпих на кантара с по една от тях във всяка ръка. Все още точно 93.
На другия край на линията последва кратко мълчание, после Елис измърмори:
— Будалкаш ли ме?
— Боб, да пукна, ако лъжа.
Още мълчание. После:
— Изглежда, сякаш имаш някакво отблъскващо теглото силово поле около себе си. Знам, че не искаш да те дупчат и сондират, но това е нещо съвсем ново. И е нещо голямо. Може да има невъобразими последствия.
— Не искам да бъда изрод — каза Скот. — Постави се на мое място.
— Би ли помислил поне?
— Мислил съм много. И нямам желание да ставам част от жълтата зала на славата в „Поглед отвътре“, с моя снимка между Нощния летател и Човека-клечка. Освен това имам работа за вършене. Обещах на Нора дял от парите, въпреки че разводът бе завършен, преди да получа работата, и съм сигурен, че няма да са ѝ излишни.
— Колко време ще отнеме?
— Може би шест седмици. Разбира се, ще има промени и тестове, които ще ме държат зает и през новата година, но за шест седмици би трябвало да завърша основната работа.
— Ако това продължи със същото темпо, дотогава ще си около 75.
— Но все още с вид на солиден мъж — засмя се Скот. — Голям майтап.
— Звучиш забележително весело при всичко, което ти се случва.
— Наистина се чувствам доста бодър. Може да изглежда смахнато, но е факт. Понякога си мисля, че това е най-страхотната програма за отслабване.
— Да — каза Елис, — но как ще свърши?