Майра Елис дойде на вечерята със съпруга си. Беше свита в началото — почти плаха — както и Миси Доналдсън, но една чаша пино (което Скот сервира със сирена, крекери и маслини) помогна и на двете да се отпуснат. И изведнъж — о, чудо! — оказа се, че и двете имат микологични интереси, и прекараха по-голямата част от вечерята в разговори за ядливи гъби.
— Колко много знаете за тях! — възкликна Майра. — Мога ли да попитам дали сте учили в кулинарно училище?
— Всъщност да. След като се запознах с Диди, но много преди да се оженим. Записах се в ИКИ. Това е…
— Институтът по кулинарно изкуство в Ню Йорк! — възкликна Майра. Няколко трохи паднаха върху украсената ѝ с воланчета копринена блуза. Тя не забеляза. — Той е световноизвестен! О, Боже, толкова!
Дирдри ги гледаше и се усмихваше. Доктор Боб също. Всичко вървеше добре.
Скот бе прекарал сутринта в местния супермаркет „Ханафордс“, като държеше останалото от Нора копие на „Радостта от готвенето“ отворено върху детското столче на пазарската количка. Разпитва много продавачите и проучването му даде добри резултати, както обикновено. Направи вегетарианска лазаня по флорентински с чеснови крутони. Остана доволен — но не изненадан — когато Дирдри изяде не едно, не две, а три големи парчета. Тя още беше в следсъстезателен режим и се тъпчеше с въглехидрати.
— За десерт има само купешки кекс — обяви Скот, — но битата сметана с шоколад съм приготвил собственоръчно.
— Не съм ял такава от дете — каза доктор Боб. — Майка ми я правеше за специални случаи. Ние, децата, я наричахме шокосметана. Давай десерта, Скот.
— Плюс кианти — добави домакинът.
Дирдри изръкопляска. Беше се зачервила и очите ѝ блестяха — приличаше на жена, при която всяка част от тялото функционира отлично.
— Давай го!
Беше прекрасна вечеря и Скот за първи път от заминаването на Нора се развихряше така в кухнята. Докато гледаше как се хранят и слушаше разговорите им, той осъзна колко празен беше този дом само с него и Бил, обикалящ из стаите.
Петимата унищожиха кекса за нула време. Когато Скот започна да раздига чиниите, Майра и Миси станаха едновременно.
— Дай на нас — каза Майра. — Ти сготви.
— В никакъв случай — възпротиви се Скот. — Просто ще сложа всичко на плота и по-късно ще заредя миялната.
Занесе десертните чинийки в кухнята и ги сложи на плота. Когато се обърна, Дирдри стоеше зад него и се усмихваше.
— Ако си търсиш нова работа, Миси има нужда от помощник-готвач.
— Не мисля, че ще се справя — отговори Скот, — но ще го имам предвид. Как беше бизнесът през уикенда? Сигурно добре, щом на Миси ѝ трябва помощник.
— Беше пълно. Нямахме празна маса. Туристи, но също и хора от Рок, които досега не бях виждала, поне не при нас. И сме солидно резервирани за следващите деветдесет дни. Направо като при откриване на ново заведение, когато хората идват, за да видят какво предлагаш. Ако не е вкусно или е просто „горе-долу“, няма да повторят. Но това, което Миси приготвя, е доста повече от горе-долу. Пак ще дойдат.
— Победата в маратона свърши работа, нали?
— Снимките, които излязоха във вестника, свършиха работа. А без теб снимките щяха да са: „просто някаква лесбийка печели маратон, чудо голямо“.
— Прекалено строга си към себе си.
Тя поклати глава и се усмихна:
— Не мисля. Приготви се, голямо момче, идвам за голяма прегръдка.
Тя направи крачка напред. Скот се дръпна, като изпъна ръце напред и разпери длани. Лицето ѝ помръкна.
— Не е заради теб — каза той. — Повярвай ми, нищо не би ме зарадвало повече от прегръдка. И двамата го заслужаваме. Но може би не е безопасно.
Миси стоеше на вратата на кухнята, като държеше винените чаши със столчетата между пръстите си.
— Какво има, Скот? Да не би нещо с теб да не е наред?
Той се усмихна:
— Може да се каже.
Доктор Боб също влезе.
— Ще им кажеш ли? — попита той.
— Да — отговори Скот. — В хола.