Извисяване

35

— Вече не го виждам — каза Миси. Плачеше. — Отиде си. Можем вече…

— Чакай — прекъсна го Дирдри. Беше се присъединила към тях в началото на алеята пред дома на Скот.

— Какво? — попита доктор Боб.

— Просто изчакайте.

Така зачакаха, като се взираха в тъмнината.

— Не мисля… — започна Майра.

— Още малко — каза Дирдри.

„Хайде, Скот — мислеше си, — вече си почти на финала, това е твоето състезание, спечели го, скъсай лентата, не се предавай. Не се препъвай. Хайде, голямо момче, покажи какво можеш.“

Високо над тях блесна ослепителен огън: червено, жълто, зелено. Последва пауза, и изведнъж от небето се изсипа истински водопад от злато, блестящо, сипещо се, сипещо се, сипещо се, сякаш никога нямаше да свърши.

Дирдри хвана ръката на Миси.

Доктор Боб хвана ръката на Майра.

Гледаха в захлас, докато и последните златни искри угаснаха и отново се възцари мрак. Някъде високо над тях Скот Кери продължаваше да набира височина, да се издига над света на смъртните с усмихнато лице, обърнато към звездите.