Извисяване

24

„Безтегловният ефект“, както вече го наричаше Скот, имаше някои ограничения. Дрехите не отлитаха от тялото му. Столове не левитираха, когато седеше на тях, въпреки че ако вдигнеше някой, когато се теглеше, кантарът не отчиташе допълнителното тегло. Ако имаше закономерности в това, което се случваше, той не ги разбираше, пък и не искаше. Беше все така оптимист и спеше прекрасно всяка нощ. Това бяха нещата, които го интересуваха.

На Нова година се обади на Майк Бадаламенте, честити му празника и му каза, че обмисля да отскочи до Калифорния след няколко седмици, за да види единствената си жива леля. Ако заминеше, дали Майк можеше да вземе котката му?

— Ами, не знам — отговори Майк. — Може би. Върши ли си работата в котешката тоалетна?

— Винаги.

— Защо аз?

— Защото мисля, че всяка книжарница трябва да има котка, каквато в този момент твоята няма.

— Колко планираш да отсъстваш?

— Не знам. Зависи как е леля Хариет.

Нямаше леля Хариет, разбира се, и щеше да помоли доктор Боб или Майра да занесат котката на Майк. Дирдри и Миси миришеха на куче и Скот вече не можеше дори да погали стария си приятел: Бил бягаше, когато той го доближеше.

— Какво яде?

— Консерви — отговори Скот. — Ще получиш добър запас заедно с животното. Ако реша да замина, разбира се.

— Добре, съгласен.

— Благодаря, Майк. — Ти си истински приятел.

— Така е, но не го правя само заради това. Ти направи на този град малка, но безценна услуга, когато помогна на Маккъм да се изправи и да завърши маратона. Онова, което се случваше с нея и съпругата ѝ, беше грозно. Сега е по-добре.

— Малко по-добре.

— Всъщност доста.

— Ами, благодаря. И отново честита Нова година.

— И на теб, човече. Как се казва котаракът?

— Бил. Бил Д. Котак, за по-пълно.

— Като в „Блуум Каунти“. Готино.

— Вземай го и го гали от време на време. Ако замина де. Той обича.

Скот затвори, замисли се какво ти струва раздялата с любими предмети — особено с предмети, които са също стари приятели — и затвори очи.