Извисяване

28

Скот се върна в трапезарията и другите го последваха. Той стъпваше внимателно като човек, който пресича река по стърчащи над водата камъни, но пак се блъсна в масата. Миси инстинктивно протегна ръка, за да го задържи, но той ѝ махна да не го прави, преди да го е докоснала.

Седнаха и Скот каза:

— Добре съм. Даже доста добре. Честно.

Майра беше пребледняла.

— Как може да си добре? — възкликна.

— Не знам. Просто съм. Но това е нашата прощална вечеря. Повече няма да се видим, приятели. Освен с Дирдри. Имам нужда някой да ми помогне накрая. Ще го направиш ли?

— Да, разбира се — отговори тя без колебание и прегърна с една ръка съпругата си, която заплака.

— Искам само да кажа… — Скот спря и се прокашля. — Искам да кажа, че ми се иска да имах повече време. Вие бяхте добри приятели.

— Не са ми правили по-искрен комплимент — каза доктор Боб, като бършеше очите си с кърпичка.

— Не е честно! — възкликна Миси. — Не е честно, по дяволите!

— Не — съгласи се Скот, — не е. Но не оставям сирачета след себе си, бившата ми жена е щастлива там, където е, и това, което се случва, е по-добре, отколкото да имам рак или алцхаймер, или да изгоря жив при пожар в болницата. Предполагам, че щях да вляза в историята, ако някой беше разгласил случая ми.

— Но ние не сме го направили — изтъкна доктор Боб.

— Не — потвърди Дирдри. — Не сме. Кажи какво искаш да направя, Скот.

Той ѝ каза всичко. Само премълча за онова, което бе скрил в хартиен пакет в дрешника в коридора. Всички слушаха мълчаливо и никой не изрече нито дума на несъгласие.

Когато той свърши, Майра попита много плахо:

— Какво е чувството, Скот? Ти как се чувстваш?

Скот си спомни как се чувстваше, когато тичаше надолу от Хънтърс Хил, след като получи прилив на сили и целият свят му се разкри с великолепието от обикновените неща — оловносивото, надвиснало небе, знаменцата, развяващи се на сградите в центъра, всяко прекрасно камъче и фас, и кутия от бира, изхвърлени на улицата. Как тялото му работеше на максимална мощност, с всяка клетка, заредена с кислород.

— Извисен — отговори накрая.

Погледна Дирдри Маккъм, видя грейналите ѝ очи и разбра, че се е досетила защо е избрал точно нея.