Сутринта на следващата неделя Скот се насочи по коридора към банята на първия етаж със стъпки, които не бяха изобщо стъпки. Всяка от тях бе едно продължително възнасяне до тавана, където той се отбутваше с пръсти, за да се спусне отново. Отоплителната система се включи и лекото течение от отдушника го издуха леко настрани. Той се изви и се хвана за една скоба, за да мине покрай течението.
В банята се задържа във въздуха над кантара и най-сетне успя да стъпи. Отначало си помисли, че дисплеят няма да покаже никакво тегло. Но после, най-накрая, той изплю число: 0,9. Горе-долу колкото очакваше.
Вечерта се обади на Дирдри. Беше кратък:
— Имам нужда от теб. Можеш ли да дойдеш?
— Да.
Тя не каза нищо друго, но това бе достатъчно.