Извисяване

7

Два дни по-късно, когато седеше на бара в закусвалнята на Патси и довършваше обяда си, Скот чу, че някой на една маса зад него споменава „оня лесбийски ресторант“. Последва смях. Той погледна недояденото парче ябълков пай и разтеклата се топка ванилов сладолед отстрани. Изглеждаше добре, когато Патси му ги сервираше, но вече не беше толкова апетитно.

Дали бе чувал такива думи и преди, но не им е обръщал внимание, както пренебрегваше повечето подслушани, но маловажни (поне за него) разговори? Не искаше да мисли така, но беше възможно.

„Вероятно ще изгубим ресторанта — бе казала тя. — Ще трябва да разчитаме на местните да ни подкрепят.“

Говореше сякаш „Божествени фасулчета“ вече имаше табела ПРОДАВА СЕ/ДАВА СЕ ПОД НАЕМ на витрината.

Скот стана, остави бакшиш под чинията си и плати на касата.

— Не успя ли да се справиш с пая? — попита Патси.

— Оказа се, че очите ми са по-големи от стомаха — отговори Скот, макар че не беше вярно.

Очите и стомахът му си бяха същия размер, колкото винаги са били; само тежаха по-малко. Удивителното беше, че вече не му дремеше за това и дори не го тревожеше много. Колкото и уникален да беше случаят му, понякога той съвсем забравяше да мисли за постоянната си загуба на тегло. Беше се случило, когато снимаше как Ди и Дъм клечат на моравата му. Случваше се и сега. Това, за което си мислеше в момента, бе „лесбийският ресторант“.

На масата, от която бе чул забележката, седяха четирима мъже — яки момчета с работно облекло. На перваза на прозореца бяха подредени четири каски. Мъжете носеха оранжеви жилетки с буквите ПУКР на гърба: „Пътно управление Касъл Рок“.

Скот мина покрай тях към вратата, отвори я, но после размисли и се приближи до масата, където седяха строителните работници. Познаваше двама от мъжете, беше играл покер с един от тях, Рони Бигс. Местни момчета, като него. Съседи.

— Знаете ли, срамота е да говорите така.

Рони го погледна с недоумение, после позна Скот и се усмихна:

— Здрасти, Скоти, как си?

Той не му обърна внимание.

— Тези жени живеят на моята улица. Свестни са.

Добре де, поне Миси беше. За Маккъм не беше толкова сигурен.

Един от другите мъже скръсти ръце на широките си гърди и се втренчи в Скот:

— Някой да те е питал за мнение?

— Не, но…

— Именно. Затова се омитай.

— … но бях принуден да слушам.

Закусвалнята на Патси беше малка, но винаги претъпкана по обяд и огласена от разговори. Сега гласовете и усиленото тракане на вилици спряха. Мнозина обърнаха глави към тях. Патси стоеше до касата. Дебнеше за неприятности.

— Пак ти казвам, друже, омитай се. Какво си говорим, не е твоя работа.

Рони бързо се изправи.

— Ей, Скоти, хайде да се разходим навън.

— Не е необходимо — отговори Скот. — Нямам нужда да ме изпраща някой, но преди това трябва да кажа нещо. Ако сте яли там, може да коментирате храната. Може да критикувате колкото си искате. Но какво тези жени правят през останалата част от живота си, не е ваша работа. Ясно ли е?

Оня, който се бе поинтересувал дали някой го е питал за мнение, свали ръце от гърдите си и се изправи. Беше по-нисък от Скот, но и по-млад и мускулест. Широкият врат и бузите му бяха почервенели.

— Махни бъбривата си уста от тук, преди да съм те цапардосал.

— Стига толкова, престанете — намеси се рязко Патси. — Скоти, напусни.

Той излезе от закусвалнята, без да спори повече, и дълбоко вдиша хладния октомврийски въздух. Някой почука по стъклото зад гърба му. Скот се обърна. Дебеловратия го гледаше. Той вдигна пръст, сякаш да каже: „Изчакай за момент.“ На прозореца на Патси имаше лепнати няколко плаката. Дебеловратият смъкна един от тях, отиде до вратата и я отвори.

Скот стисна юмруци. Не беше участвал в сбиване от началното училище (епична битка, продължила петнайсет секунди, с шест юмручни удара, от които четири не улучиха), но сега неочаквано много му се прииска да се бие. Чувстваше се лек, повече от готов. Не ядосан, а радостен. Оптимистично настроен.

„Пърхай като пеперуда, жили като пчела — помисли си. — Хайде, юнак.“

Но Дебеловратия не искаше да се бие. Той смачка плаката и го хвърли на тротоара в краката на Скот.

— Ето я твоята приятелка — изръмжа. — Вземи си я вкъщи и мастурбирай на нея. Освен изнасилване това е най-добрият ти шанс за секс с нея.

Върна се вътре и седна при приятелите си. Изглеждаше доволен: случаят бе приключен. Съзнавайки, че всички в ресторанта го гледат през прозореца, Скот се наведе, вдигна смачкания плакат и се отдалечи без някаква конкретна цел, просто нанякъде, където няма да го зяпат. Не се срамуваше, нито се чувстваше глупаво, че е направил сцена в закусвалнята, където обядваше половината град, но всички тези любопитни очи го дразнеха. Това го накара да се зачуди как има хора, готови да се качат на сцена и да пеят или разказват вицове.

Той изглади смачкания лист и първото, което му дойде наум, бе нещо, което Миси Доналдсън беше казала: „Това бе единствената причина Дирдри да се съгласи да я сложат на онзи плакат“. „Те“, изглежда, бяха организаторите на годишния маратон за Деня на благодарността в Касъл Рок.

По средата на листа имаше снимка на Дирдри Маккъм. Имаше и други бегачи, повечето от тях — зад нея. На колана на миниатюрните ѝ сини шорти имаше закрепен голям номер 19. Над тях носеше тениска с надпис НЮЙОРКСКИ МАРАТОН 2011. Изражението на лицето ѝ бе последното, което Скот би свързал с нея — на блаженство и щастие.

Заглавието гласеше:

По-долу имаше подробности. Ежегодното състезание за Деня на благодарността в Касъл Рок се провеждаше в петъка след празника с начало пред Спортния комплекс на „Касъл Вю“ и финал на Калаения мост. Всички възрасти бяха добре дошли, като входът за възрастни беше пет долара за местни жители, седем за гости и два за деца под петнайсет.

Като гледаше блаженото изражение на жената от снимката — бегачка във върховната си форма — Скот осъзна, че Миси не преувеличава за продължителността на живота на „Божествени фасулчета“. В ни най-малка степен. Дирдри Маккъм бе горда жена с високо самочувствие, която лесно — прекалено лесно, по мнението на Скот — се засяга. Чудо е трябвало да се случи, за да позволи снимката ѝ да бъде използвана по този начин, само и само за да споменат „най-новото място за изискани ястия в Касъл Рок“. Явно е била готова на всичко, за да привлече още няколко клиенти, ако ще да е само за да се наслаждават на тези дълги крака до входа на ресторанта.

Скот сгъна плаката, пъхна го в задния джоб на дънките си и бавно тръгна по Главната улица, като зяпаше витрините по пътя. На всяка имаше плакати — за благотворителни вечери, за тазгодишната гигантска разпродажба на паркинга на мотоциклетната писта „Оксфорд Плейнс“, за празненство в католическата църква и вечеря в противопожарната служба. Скот видя плаката за маратона на витрината на компютърния магазин, но никъде другаде, докато не стигна до книжарницата — малка сграда в края на улицата.

Влезе, поразгледа и взе една илюстрована книга от щанда за намалени заглавия: „Традиционна мебелировка от Ню Ингланд“. Може би нямаше да му послужи за ремонта вкъщи — чийто първи етап отиваше към завършване — но човек никога не знаеше. Докато плащаше на Майк Бадаламенте, собственик и единствен служител на книжарницата, Скот обърна внимание на плаката на витрината и спомена, че жената на него му е съседка.

— Да, Дирдри Маккъм беше известна бегачка в продължение на близо десет години — каза Майк, докато опаковаше книгата му. — Можеше да участва в Олимпийските игри през 2012-а, ако не си беше счупила глезена. Малшанс. После, през 2016-а, изобщо не е опитвала, доколкото разбрах. Предполагам, че вече се е оттеглила от активна спортна дейност, но нямам търпение да тичам с нея тази година. — Усмихна се. — Не че ще тичам много дълго редом с нея, след като дадат старта. Тя направо ще издуха конкуренцията.

— И жените, и мъжете?

Майк се засмя:

— Приятелю, не я наричаха Молденската светкавица просто ей така. Молден е градът, в който е родена.

— Видях плакат при Патси, един на компютърния магазин и един на твоята витрина. Никъде другаде. Каква е тази работа?

Усмивката на Майк помръкна.

— Не е повод за гордост. Тя е лесбийка. В това вероятно няма нищо лошо, стига да си остава между тях — никой не се интересува какво правят в кревата — но тя държи да представи готвачката си в „Божествените фасулчета“ като своя съпруга. Много хора тук възприемат това като едно голямо „майната ви на всички“.

— И затова магазините не закачват плакатите ѝ, въпреки че входната такса отива за финансиране на Спортния център? Само защото тя е такава?

След като бе предизвикал Дебеловратия да хвърли смачкания плакат по него, това дори не беше въпрос, просто начин да осмисли случващото се. В известен смисъл се почувства както в онзи ден, когато беше на десет и братът на най-добрия му приятел събра по-малките момчета и им разказа истината за живота. Сега, точно както тогава, Скот имаше само бегла представа за фактите, но подробностите все още го изумяваха. Наистина ли хората правеха така? Да, правеха. Очевидно постъпваха и така, както сега.

— Ще ги сменят с нови — продължи Майк. — Знам, защото съм в организационния комитет. Идеята е на кмета Коглин. Нали го знаеш Дъсти, царя на компромисите. Новите плакати ще са с пуйки, бягащи по Главната. Не ми харесва и не гласувах за това, но разбирам основанията му. Общината дава смешни пари за Спортния център, някакви си два бона. Това не е достатъчно за поддържане на детската площадка, камо ли за всичко друго. Маратонът за Деня на благодарността носи близо пет хиляди, но хората трябва да научат за него.

— Значи… само защото е лесбийка…

— Женена лесбийка. Това е препъникамък за много хора. Знаеш как е в Касъл, Скот, живееш тук от колко, двайсет и пет години?

— Над трийсет.

— Да. Тук са твърди републиканци. Консервативни републиканци. Гласуваха три на едно за Тръмп и си мислят, че нашият тесногръд губернатор ходи по водата. Ако жените си траеха, нямаше да има проблем, но те държат да се покажат. Сега има хора, които си мислят, че се опитват да демонстрират нещо. Аз лично смятам, че двете или не познават политическия климат тук, или са глупачки. — Майк замълча за момент. — Иначе доста вкусно готвят. Ходил ли си там?

— Не още — отговори Скот, — но мисля да отида.

— Не се бави. Догодина по това време на тяхно място може да продават сладолед.