Императорът на света

Глава 13

Кореана, съпроводена от мълчаливия убиец, тръгна към „Веселия Роджър“. Мармо, чакащ в приемната на Юбере, отговаряше едносрично на въпросите, и ако господарката му не беше абсолютно сигурна, че отдавна е изразходвал целия си запас от човешки чувства, щеше да реши, че старият пират се страхува от Реминт.

В хотелската стая ги чакаше Ленш. Когато пилотът видя новия член на екипа, котешките черти на лицето му се изкривиха от ярост.

Впрочем реакцията на околните не учуди Кореана. Въпреки нечовешкия си облик Реминт изглеждаше като могъща, но абсолютно бездушна машина за убийства.

Той седна на широкия диван в ъгъла, впери поглед в празното пространство и застина, като компютър, очакващ да въведат в него необходимите данни.

Повече от всичко на света Кореана мечтаеше да се избави от миризмата на генши, с която бе пропита крепостта на Юбере. Техните нечовешки молекули сякаш бяха проникнали надълбоко в кожата й.

Жената дълго блаженства в топлата вода във ваната. Мислите й течаха в хаотичен поток. Тя забеляза, че нежната й кожа е поизсъхнала, а пръстите й се нуждаят от маникюр. Когато насапунисаната гъба леко докосна гърдите й, Кореана усети надигащата се вълна на възбудата. Впрочем това беше напълно естествена реакция на принудителното въздържане. Наложило й се бе да остане прекалено дълго без своите еротични играчки — специално подбраните роби за задоволяване на сексуалните й потребности. Вероятно щеше да й се наложи да се обърне към някоя от многобройните фирми, доставящи във „Веселия Роджър“ проститутки от всякакви пол и възраст. Разбира се, можеше да повика Ленш, но той беше абсолютно безинтересен като любовник. Представителите на неговата раса се различаваха прекалено много от хората, поради което по принцип предпочитаха да се сношават бързо и без забавления, което в момента изобщо не привличаше Кореана.

А ако покани Реминт? Какво ли е да лежиш в нечовешки силната прегръдка на същество, в което по изкуствен начин са потиснати естествените човешки чувства и желания? Жената потрепери. Не, днес, колкото и да бе странно, не изпитваше желание за извънредно остри усещания.

Неочаквано пред очите й изплува образа на омразния беглец. Тя безсилно се отпусна по гръб, спомняйки си прекрасното тяло на Руиз Ау, който само с вида си предизвикваше в нея мъчителните спазми на незадоволеното желание.

Кореана обхвана с длани малките си твърди гърди, пръстите докоснаха зърната, хлъзгави от сапуна. След като заточеният чужденец беше победен от морасара, тя го бе сложила в същата стая, в която живееше онази нищожна дивачка. Апартаментът беше снабден със стандартните монитори за следене и Кореана прекара доста време зад екрана, любувайки се на възхитително-възбуждащата картина на сливането на двете съвършени тела върху копринените завивки.

Ръката й се плъзна надолу, пръстите й бавно зашаваха. Руиз Ау е много красив, приятно й бе да го гледа… а и жената също… Кореана ги желаеше страстно и двамата. Обаче после фараонката се опита да убие Фломел и да нанесе вреда на собствеността й, а гнусният скитник открадна въздушния й кораб. Отначало, Кореана отлагаше мига на най-висшето удоволствие, за да може предвкусването да направи насладата по-остра, и си направи криво сметката, проточвайки прекалено очакването. Сега желанието й беше примесено с омраза, и това го правеше още по-остро.

Господи, колко красиви са те двамата, Руиз и Низа! На тях, изглежда, им бяха познати всички начини, по които мъжът и жената могат да си доставят взаимно удоволствие.

Въпреки изгарящата омраза, Кореана все още го искаше. Ако Реминт по някакъв начин успееше да й достави сега Руиз, жената би го накарала отново и отново да задоволи желанието й. Тялото на Кореана се изви, закръглените бедра се издигнаха над водата. Тя изпъна глава назад и усети приближаването на първите тласъци на оргазма.

А после, когато цялата сила на пленника се изчерпи, той ще умре, и смъртта му няма да бъде лека.

По-късно, когато Кореана излезе от ваната, на лицето й се четеше студена решимост на всяка цена да постигне целта си. Дошъл бе моментът да даде подробни инструкции на убиеца.

— Чуй ме, Реминт, има един човек, който се нарича Руиз Ау. Той е много опасен и при това владее прекалено ценна информация. Мисля, че все още е тук, в Морекупчина. Ти трябва да го намериш и да го обезвредиш. Ако го получа жив, ще бъде идеално. Но ако по някаква причина това се окаже невъзможно, трябва да го убиеш и да донесеш за доказателство главата му. Разбираш ли?

Геншираният убиец мълчаливо кимна, но в този кратък и рязък жест се криеше толкова сила, че Кореана изтръпна.

— Още нещо. Руиз Ау отвлече трима роби, които ми принадлежат. Искам да си ги върна, ако това не постави под заплаха изпълнението на първата задача. Не забравяй, че основната ти задача е Руиз Ау.

Тя чака дълго, преди да съобрази, че Реминт няма да зададе въпроси преди да получи съответното нареждане.

— Какво друго трябва да научиш, преди да започнеш изпълнението на задачата?

Стори й се, че в дълбините на студените му очи лумнаха слаби огънчета, наподобяващи лампичките на електронни прибори. Стана очевидно, че това същество притежаваше могъщ, но абсолютно нечовешки интелект.

— Първо трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш за него.

Руиз бавно се разхождаше напред-назад по дебелия килим в стаята, в която го беше довел Публий.

— Използвам тези апартаменти, за да впечатлявам търговските магнати — каза домакинът, с небрежен жест посочвайки разкошната стая. — Позвъни, ако ти потрябва нещо.

Той почака още минута някаква реакция от госта, после сви рамене и излезе.

Руиз почти не забеляза излизането на своя тъмничар. Всичките му мисли бяха съсредоточени върху решаването на доста сложния проблем: как да остане жив? Можеше ли да се отърве от задачата, изглеждаща неизпълнима? Руиз се опита да обмисли хладнокръвно възможните варианти и беше принуден да признае, че на практика няма алтернатива. Той се бе озовал във властта на Публий и усещаше, че създателят на чудовища не блъфираше, когато твърдеше, че вече не го притеснява намиращия се в стария му приятел компромат. Да избяга? Но неговият тъмничар оценяваше доста високо способностите на пленника си и несъмнено беше взел всички мерки за безопасност.

Времето минаваше, а Руиз все не можеше да намери задоволително решение. Нямаше съмнение, че дори да му се удадеше да се справи със задачата, Публий нямаше да позволи човек, притежаващ толкова ценна информация, да остане жив. Какви лостове за въздействие можеха да се използват в случая?

От порядъчните хора е достатъчна честната дума. Но Публий може да обещае каквото си иска и във всеки момент да се откаже от даденото обещание. Може ли да бъде сплашен? Не, той просто ще се изсмее на агента и ще е напълно прав.

А ако се използват жалките трохи от информация, които са на разположение? Добра идея, но за реализирането й е необходим достъп до компютър, а от неговата стая веднага бяха изнесли единствения терминал. А и кой ще се съгласи да съхранява информацията докато Руиз се върне — ако се върне — от мисията? Единствените му приятели бяха затворени в робските казарми. Между другото, вероятно трябваше да ги скрие на по-надеждно място, но той беше сигурен, че Кореана е по следите им, и беше длъжен да си осигури свобода на действие, за да организира бягството им от планетата.

Бившият агент неведнъж се бе сблъсквал с безкрайната алчност на Публий, но как можеше да я използва за свои цели?

Той поклати глава, опитвайки се да приведе в ред мислите си. И така, да се опитаме да подредим известните факти.

Първо: какво цели Публий? Някога създателят на чудовища грижливо беше крил тайната на произхода си, но тези времена бяха отминали. Лабораторията му? Безусловно, но Руиз не виждаше възможност да я превземе сам. Чудовищата? Сътрудниците? Не… Публий неведнъж беше заявявал открито, че на света не съществуват незаменими личности, с изключение, разбира се, на самия Публий.

Какво още? Какво друго може да използва той, Руиз, като залог за собствената си безопасност?

В ума му започна да се оформя смътна идея. Марионетката, която ще замени Юбере, е преминала през съответната обработка. Значи Публий трябва да разполага с генш. Доколко тъмничарят му е заинтересован от реализирането на плана си, че да рискува това същество като заложник? Ако Руиз успее, Публий ще стане собственик на множество генши, но в случай на провал ще загуби единствения, с когото разполага. Впрочем дали е единственият? Публий е богат, може да си позволи да купи няколко генши. Ще се съгласи ли да заложи поне един? Не, не е достатъчно…

Руиз се удари с юмрук по челото, усещайки паническо безсилие. Трябва да има изход. Агентът отказваше да се възприеме като инструмент, който творецът на чудовища може да използва, след което да го захвърли като ненужен. Освен това от неговата изобретателност зависеха и други хора.

Той се опита да се съсредоточи, но страничните мисли продължаваха да го отвличат от поставената задача. И всички те бяха свързани с Низа.

Най-накрая Руиз изключи осветлението, изпъна се върху леглото и се опита да се отпусне. Може би прекалената умора действаше отрицателно на умствените му способности? Трябваше да се опита да заспи…

Реминт разпитва Кореана, докато запасите й от информация и търпение не се изчерпаха. Този процес нагледно демонстрира на убиеца, а и на самата жена, колко малко всъщност знае тя за Руиз. Разпитът се оказа доста неприятна процедура. Реминт беше наистина безмилостен следовател, но Кореана се страхуваше да протестира, за да не намали ефективността на действията му. Тя знаеше как изглежда противникът й, как се движи, как говори. Знаеше, че е опитен и безпощаден убиец, който, изглежда, изпитваше патологична увереност в собствените си сили. Великолепен лъжец. Жената подозираше, че той умело беше скрил истината, когато бе подложен на мозъчно сондиране. Този човек явно не беше просто свободен художник и дребен търговец на роби: подобно занимание изглеждаше скучно за такава силна личност като Руиз Ау.

Кой всъщност беше той и по какъв начин се бяха пресекли пътищата им?

Реминт се заинтересува от възможните връзки на търсения обект. Той подробно разпита Кореана за първия опит за бягство на Руиз през територията на съседа й, лорд Преал.

В края на краищата жената изгуби търпение.

— Ти да не мислиш, че някой му е помогнал? Или че е член на могъща организация? А?!

Реминт се облегна назад в дивана и отговори след дълга пауза:

— Не е имал помощници. Това е мнението ми, основано на тези, да си го кажем направо, оскъдни данни. Той просто е превъзходен професионалист и голям късметлия.

Кореана с любопитство погледна убиеца:

— Ти вярваш в късмета? Странно.

Реминт сви рамене:

— А по какъв друг начин могат да се нарекат скритите механизми, действащи в цялата вселена? Ти вярваш ли в съдбата, която пощади брат ми и погуби живота ми? — изглежда, той не се интересуваше особено от отговора на собствения му въпрос. Просто привеждаше пример като илюстрация на думите си. — Що се отнася до втория ти въпрос, то аз наистина смятам, че го е изпратила някаква организация, но не съм сигурен, че нейната цел си била точно ти. Този човек може и да се окаже агент на Лигата — нали именно тя притежава планетата, на която си бракониерствала?

Кореана изпадна в ужас:

— Но нали в него нямаше летална мрежа!

Реминт заговори с такъв тон, сякаш обясняваше очевидна истина на малко дете:

— Първо, не всички агенти на Лигата са снабдени с летални мрежи. Въпросната организация старателно поддържа този мит за сплашване на конкуренцията. Второ, мрежата може доста лесно да се повреди, така че дори и да не бъде унищожена, действието й значително да се забави. Ако се съди по твоя разказ, на стартовата площадка, откъдето пленниците е трябвало да бъдат изпратени за обработка, Руиз Ау е изпитал въздействието именно на частично активизирала се летална мрежа.

— Но какво значение има? Доколкото разбирам, сега той действа самостоятелно.

— За мен могат да имат значение всякакви подробности. Разкажи ми за останалите бегълци.

На Кореана й се наложи да разкаже всичко. Реминт безмилостно задълбаваше във всяка подробност, той разпитваше подробно за плановете, които жената е имала относно загадъчния пленник и фараонката Низа. Търговката на роби описа чувствата, които сега й се струваха съвсем животинска похот, но убиецът не прояви никакви признаци на възбуда или възмущение. Тази реакция затвърди убеждението на Кореана, че на него са му недостъпни естествените човешки чувства.

Той я накара да преразкаже също толкова подробно описанието на Фломел за всички събития, случили се след бягството. После дойде ред на Мармо. Реминт се заинтересува от информацията, събрана от киборга за организацията „Дълбоко сърце“. Старият пират подаде мълчаливо на убиеца дискета, съдържаща всички данни, които бе успял да издири.

След няколко часа потокът от въпроси внезапно секна. Реминт се облегна назад в дивана и върху лицето му сякаш се спусна непроницаема завеса.

Стиснала зъби, Кореана мълчаливо чакаше убиецът да обработи получените данни. Мина не по-малко от час, преди той отново да заговори.

— Разбирам — изрече той.

Жената не можеше да се сдържа повече.

— И какво сега, непобедими Реминт? Какво възнамеряваш да правиш, след като на воля се порови из всички мръсни подробности на това дело?

Той я изгледа безизразно.

— Засега още не съм достигнал до конкретни изводи.

— Не си? И какво? Ще нападнеш „Дълбоко сърце“?

— Ще бъде преждевременно. Първо трябва да поговоря с твоя роб, Фломел.

— Защо? Разказах ти всичко, което знае той.

— Не е точно така. Ти ми предаде неговия разказ, но в подсъзнанието му може и да се крият по-важни сведения.

— Ти си знаеш — раздразнено подхвърли Кореана, насочвайки се към спалнята си. — Ленш ще ти покаже пътя към казармата.

Руиз, както обикновено, не успя да възстанови подробностите от съня си. Обаче дори в състояние на покой мозъкът му продължаваше да решава най-важната от всички поставени пред него задачи. След като се събуди, бившият агент още веднъж обмисли подробностите на плана и решително почука по плоския екран на комуникатора. Устройството за разговори веднага се задейства. На монитора се появи доста странно същество. Женското тяло изглеждаше прекалено издължено, а очите около огромните лилави зеници бяха аленочервени.

— Да? — каза тя.

— Искам да видя Публий.

— Господарят нареди да ви отведем незабавно при него. Ще ви изпратя придружител.

Придружителят се оказа тънка като змиорка жена със сива еластична кожа и лице на хищна риба. Върху хрилете й бяха надянати мехури с вода, и нещастницата можеше да общува само чрез вокализатор.

— Елате с мен — кратко нареди тя.

Публий работеше в лабораторията си. На масата лежеше упоено бебе, кожата от едната половина на лицето му беше изрязана и махната. Творецът на чудовища режеше лицевата мускулатура на детето, използвайки лазерни лъчи с дебелината на игла.

Руиз с усилие потисна гаденето си и изчака Публий да завърши работата си и да се обърне към него.

— Понякога работя просто за развлечение. Това е хубав навик, той ми позволява да не завися прекалено много от асистентите и техниците. Така да се каже, стимулира кръвообращението в пръстите.

— Искам да обсъдим някои подробности от задачата ти.

— Разбира се. Е, какво, успя ли да намериш сигурна гаранция за своята безопасност?

Публий беше в прекрасно настроение. Изглежда, той не се съмняваше, че за него няма да е проблем да надхитри дори такъв опасен противник като Руиз.

— Може би това не е най-добрият начин. Но първо ми разкажи как възнамеряваш да ме измъкнеш от Суук.

Домакинът сви рамене:

— Нали знаеш, че винаги използвам благоприятните възможности. Когато му дойде времето, ще избера най-подходящия начин на действие за момента.

Руиз го възнагради със скептичен поглед.

— Ако може, малко по-конкретно.

— Добре, добре — Публий нетърпеливо забарабани с пръсти по масата. — Руиз, ти си толкова подозрителен… Когато се върнеш, увенчан с лаври, ще се възползвам от помощта на един от пиратските главатари, мой длъжник. Той ще те прехвърли на платформа на шардите, където ще се качиш на търговски звездолет за Дилвърмуун.

Руиз се намръщи:

— Значи сега трябва да се доверя не само на теб, но и на някакъв непознат пират? Не успя да ме убедиш.

Публий изхъмка с досада:

— Ей богу, твоята прекалена подозрителност изчерпа търпението ми. Е добре, съгласен съм да надяна „бесен нашийник“ и да отида на платформата заедно с теб.

Руиз не очакваше подобно великодушие от своя тъмничар. В последно време хората, които не изпитват особено доверие един към друг, но принудени да вършат нещо заедно, все по-често използваха така наречения „бесен нашийник“ — доста ефективно, но много опасно средство. Партньорите надяваха едновременно на шиите си взривни устройства, активиращи се с помощта на контролери, които се намират в ръцете на участниците в сделката. Ако единият от тях загине, вторият нашийник моментално избухва. Устройствата са снабдени с филтри на добрата воля, така че могат да се свалят само при взаимно съгласие. Наистина, ако партньорите се отдалечат на значително разстояние един от друг, нашийниците престават да работят.

— Още сега ли ще си ги сложим? — недоверчиво попита Руиз.

— Не говори глупости. Смятам те за прекрасен специалист, но в края на краищата задачата е доста опасна, всичко може да се случи…

— И какво да правя сега?

— Това са си твои проблеми, Руиз. Нима нищо не измисли за цялата нощ?

— Как да ти кажа… виж, а ти имаш ли генш?

На лицето на Публий се появи доста кисела физиономия.

— Да. И какво от това?

— Един или няколко?

— Честно казано, те са трима, но единият е почти мъртвец, а другият — зелен младок, засега умее малко неща.

— Отлично — каза Руиз, чувствайки, че още не е загубено всичко. — Пусни един от тях с мен. Разбира се, двамата с него ще си сложим нашийници. Дори ти не си толкова богат, че да убиеш със собствените си ръце генша си. Когато се върнем, аз ще го пусна, а ти ще сложиш нашийника.

— Абсурд! — изрева Публий. — Защо съм длъжен да рискувам толкова значителна част от имуществото си?

Лицето му се изкриви от ярост, но в очите му лумнаха огънчетата на коварство, на което се и надяваше Руиз.

— Защото ме смяташ за превъзходен професионалист — отговори бившият агент с прекалено любезен тон.

Създателят на чудовища бесня поне петнайсет минути, но в края на краищата се съгласи да пусне на опасната мисия най-младия генш.

Руиз много се надяваше, че самомнението на Публий няма да му позволи да усети хитростта на бившия агент.

След като се върна от робските казарми Ленш, изглежда, се беше справил със страха си от убиеца.

— Добри новини — обяви той на влизане в стаята на Кореана. — Познай кого намерихме?

Реминт хвана пилота за врата и така го разтърси, че ченето на горкото същество изтрака.

— Млъкни, гадино — изрече убиецът със спокоен глас. — Аз ще докладвам.

Липсата на емоции само усили впечатлението от случилото се. Кореана потрепна, но се постара да демонстрира същия невъзмутим вид.

— Какво открихте?

— Намерихме останалите роби. Изглежда, Руиз Ау вече не е в „Дълбоко сърце“. Убедих се в това от нещо, което ми разказа Фломел.

Кореана не можа да сдържи усмивката.

— Прекрасно. И какво разказа фокусникът?

— Твоят беглец е оставил робите в казармата, за да им намери подходящ купувач. Доста убедително звучеше.

— Бях права — жената триумфално се обърна към Мармо. — Виждаш ли, той доста прилича на мен, само че аз съм много по-умна… Как ще действаме сега?

Реминт я погледна равнодушно.

— Несъмнено той е уредил нещата така, че да преведат парите на сметката му. Ако не накараме останалите роби да ни съдействат или казармата откаже да ни помогне, следата ще се прекъсне.

— Собственичката на казармата няма да рискува репутацията си. Изобщо не ми се иска да давам пари за това, което и без това ми принадлежи, но няма какво друго да се направи, нека да ги купим.

— Невъзможно е — поклати глава Реминт. — Проверих всички документи, господарят им е платил за едноседмичен престой.

— А ако все пак възнамерява да се върне? — предположи Мармо.

— Вероятността е нищожна — възрази Реминт. — Най-вероятно той просто заличава следите си.

— Така изглежда — кимна жената. — Значи сме длъжни да ги измъкнем със сила.

— Кореана! — възкликна ужасено киборгът. — Та ти ще настроиш срещу нас всички пиратски главатари! Твоята жажда за отмъщение минава всички граници! Моля те, вразуми се!

Търговката на роби изгледа смразяващо Мармо и произнесе с тих, спокоен глас:

— Отмъщението няма нищо общо тук. Не разбираш ли, че са заложени нашите животи? Реминт, помисли как можем да ги измъкнем оттам.

Убиецът кимна и се насочи към изхода:

— Да вървим, Ленш, ще се наложи да наемем няколко пешки за отвличане на вниманието.

Пилотът погледна умолително господарката си, но тя се извърна и нещастникът се затътри към вратата.

Реминт се върна след шест часа. Четиримата фараонци, оковани в една верига, се мъкнеха след него, едва пристъпяйки от отчаяние. Фломел вдигна изтормозената си физиономия към господарката си и радостно се развика:

— Лейди Кореана, толкова съм щастлив да ви видя! Вашият човек се държеше с мен без полагащото ми се уважение. Не може ли да свалите тази ужасна верига?

Реминт мълчаливо удари с длан фокусника в ребрата и нещастникът се свлече като чувал на пода. Убиецът предаде на търговката на роби ключа от веригата.

— Отивам да намеря специалист по мозъчно сондиране.

— Разумно — съгласи се жената. — Но внимавай да не се повредят мозъците им. А къде е Ленш?

— Хвана го охраната. Успях да го убия преди да го отведат със себе си.

Когато сондирането завърши, отведоха фараонците в една от стаите и ги заключиха, а Реминт доложи на Кореана за резултатите:

— Сбъркахме. Руиз Ау възнамерява да се върне за тях. Той ги е настанил в най-безопасното според него място и е отишъл да търси транспорт. Те не са абсолютно сигурни в него, дори жената. Затова не се съмнявам, че той ще се върне. Изглежда, у Руиз Ау са се пробудили нежни чувства. Точно те ще го погубят, както някога погубиха мен.

Кореана изгледа Реминт със смесица от отвращение и любопитство. На лицето му нямаше нито жалост към себе си, нито презрение към съдбата. Очевидно Юбере не му беше оставил никакви човешки чувства освен омразата, която убиецът изпитваше към собствения си брат.

— Какво предлагаш? — попита тя.

— Оставих в казармата лъжлива следа. Тя води към определено, добре известно на мен място. То ще се наблюдава постоянно. — Убиецът запретна ръкав и й показа прикрепения към китката му плосък видеоекран. — Ако се появят главатарите на пиратите, ще им позволя да продължат да вървят по лъжлива следа. А Руиз Ау ще го издебна и ще го убия сам.

Кореана кимна, планът на Реминт й хареса.

— Разумно. Колко ще трябва да чакаме?

— Той е платил за седмица. Тъй като робите са докарани вчера, има смисъл да чакаме не повече от шест дни. Той може да се върне във всеки момент, в най-лошия случай — след няколко дни. В момента измъкването от Морекупчина не е толкова лесно. На Руиз ще му се наложи да се поизпоти.

Кореана се засмя от радост.

— Прекрасно, прекрасно. Пленниците трябва да бъдат генширани преди този мерзавец да дойде да ги търси. Чудесно. Отведи ги при Юбере и чакай появата на Руиз.