8

Не узна какво бе сънувала. Все му се струваше неудобно да я запита, а се боеше и от сравнението — насън тия неща обикновено се изживяват пароксистично силно, но то пък го предизвикваше да надвива любовника в съня й. Съвсем бе се развихрила и лакомията на възрастта му, на тия комично объркани четиридесет години, които, дълбоко в себе си уплашени, гонеха рекордите на младостта.

Любеха се където сварят: върху тесния клин на носа на яхтата, който после ги приспиваше в люлката си, под сянката на ветрилата, в края на кърмата, където пак лежаха над вълните, а бялата диря на килватера сякаш бликаше от самите тях.

Вятърът отново спря, заедно със спрялото за тях време, но той не пусна котвата. Вече нямаше значение кое течение накъде щеше да ги отнесе. Танцуваха блусове и танга — радиото услужливо им ги предлагаше сегиз-тогиз, брояха през нощта звездите в очите си. Зъбите им обаче нито веднъж не засветиха така, макар луната да си беше същата, а той да изпробва всичките ъгли на лежане спрямо нея. Накрая професорът по квантова механика се предаде.

— Лесно им е на поетите, ще направят от това любовен символ и готово! А аз цяла нощ не спах.

— Нима не беше символ?

— Сега те обичам много повече — неволно изрече той думата. И по този начин „даде думата“ на обясненията, от които му се искаше да се предпази.

Тя отказваше да му повярва. Затова се била държала и като ненормална — от онова паметно изгонване живеела само с любовта си към него, а тази обич й била мъката и опората през всичките години, без нея сигурно щяла да се изгуби в самотата си.

Той недоумяваше, че по-рано не бе забелязал тази разкошна жена, и не я лъжеше, не лъжеше и себе си, като я уверяваше сега в любовта си. Защото какво друго можеше да го устремява към нея с такава мъчителна изнемога на душата и ръцете, които се чудеха какво още да направят на това същество, та то да стане напълно негово?

Свикнал да търси формули във всичко, той бе извлякъл от непродължителните си любовни връзки и друг принцип: всеки човек идва на срещата с раница, пълна с грижи и проблеми, и нека не я стоварва на другия, защото трудно се прави хубава любов с две раници на гърба. Такова правило противоречеше на собствените му проповеди против модерното отчуждение, но го предпазваше от опасно скъсяване на дистанцията, от уловките на повторен брак. А сега той сам подканяше тази жена да му говори за себе си, макар да я слушаше най-често в полудрямката, когато набираше сили за следващото си връхлитане върху нея.

Изненада го — смяташе жените за неспособни така разсъдъчно да вникват в собствената си съдба. Може би затова и раницата й доста му натежа, но все пак не го уплаши, защото Алфа изричаше своите си формули неангажиращо делово. Почти делово я запита и той кой е бил първият, сторило му се, че там лежи истинското начало на драмата й.

Тя му отвърна с иронията на отдавнашно примирение:

— Един от операторите, един красавец, който се мислеше за прелъстител. Внушаваше ми, че трябвало да се освободя от девствеността си, ако искам да продължа в киното с нови роли. Не беше той виновен, разбира се, друго ме повреди тогава. И като жена ме повреди. Във филма играех само себе си, едно мило, очарователно глупаче, което изживява първата си любов. Режисьорът просто експлоатираше младостта ми, характера, възпитанието и сякаш всичко ми отне. Опитвах после да си стана пак обикновено момиче, каквото бях, да си върна собственото нережисирано от други отношение към света, уви! И досега в мен като че ли продължава да се обажда някакъв режисьор, който непрекъснато ми подсказва: това се прави така, а другото иначе и така нататък.

— Всички сме пълни, с разни режисьори — вметна той утешително насред откровенията й.

— Не, не, представяш ли си, да изиграеш първата си голяма любов докрай, но без да я има, да я изиграеш дори в леглото? И да си останеш девствена! Представяш ли си какво остава във въображението на една хлапачка? Нещо такова изпитах, когато ми каза, че съм сънувала.

Той не пожела да си го представи, защото безпокойството му от съня й отново се разбуди.

— И да не беше операторът, друг щеше да бъде, сама щях да го намеря! — продължи тя своята изповед към равнодушно ясното, наслушало се на всякакви изповеди небе. — Който и да е, какъвто и да е. И, разбира се, разочарованието става двойно. Ако бяха ми дали нови роли, може би щях да го преодолея, но така си останах без всякаква роля и в живота, за нормална съпруга даже не ставам вече. И сума ти години после не можеше мъж да ме докосне, без да изяде шамар. А се омъжих, след като и ти ми отказа някаква роля. Ей така, насила и от страх да не остана цял живот такава. И слава богу, за мъж, който си има по-важна работа, отколкото да се занимава с моите комплекси. Или да ми придиря, че не съм достатъчно нежна към него. Дано… проточи тя неочаквано и той не разбра истинска ли беше боязънта й, или отново й я диктуваше режисьорът. — Дано не си прекалено недоволен от мен! Ролята на юнга ми харесва.

— Глупости — подразни го шегата й, която му прозвуча като обвинение. — И в любовта пак себе си срещаме. Другият не може да ни даде онова, което сами трябва да си дадем-.

Но усети отдалечаването си — сякаш вятър повя в тясната пролука между телата им, а опитите му да изкупи с нежност предишните си диви нападения над тялото й излязоха твърде вяли. Защото като че ли се потвърдиха подозренията му от какво бе избягала — от същото, заради което бягаха жените пък от него.

Леглото, събрало ги тази нощ, за да се опитат все пак и да поспят, бе достатъчно широко, но той с никоя жена не бе прекарвал цяла нощ в едно легло, освен с отдавна изчезналата от сетивата му съпруга, и скоро се събуди. Заслуша се в кроткото дишане край себе си, рече си насмешливо: Нима наистина си влюбен, стари глупако? Какво ти е предложила, което не си имал с другите жени?… И чувството за заплаха доизсуши в него онова, което не бяха изсушили любовта и алкохолът. Трябваше да стане, а щеше да я събуди. И в съня си тази жена бягаше от простора на широкото легло, и насън търсеше убежище в ръцете му. Ти си дисциплиниран, капитане, ще удържиш на думата си!

Нарече се „капитане“, а го чу от нейните сладостно меки устни. Никой не го назоваваше така. И за хората в пристанището си оставаше „професорът“, въпреки че от години вече бе капитан — собственик на голяма яхта, и по документи имаше право на титлата. Професоре, професоре, и любовта май си подбира само нужната й храна. Рекоха ти покорно „капитане“ и ти се разплу като престояла пача!

Тази, която той в лекомислието на флирта бе обявил за алфа на нещо си, най-после обърна поне глава. От внезапния хлад, облял ключицата му, топлината в леглото нарасна до тропическа жега. Той повдигна с крак завивката, да пусне и вътре малко прохлада, защото още не се решаваше да избяга, когато изведнъж нещо тихичко изсвири. Не разбра какво е, докато не се потрети. Като много далечно щурче в лятна нощ Алфа посвирваше с носа си. Оправда я: и у нея любовта бе пресушила всички лигавици, но не успя да прогони примитивно неприятната си изненада. Подхвана хълбока й, той пареше нажежен, леко го надигна. Покорна и в съня си, Алфа се обърна към стената. Щурчето замлъкна. Той изчака, докато се убеди, че тя продължаваше да спи, и предпазливо стана.

В каютата беше тъмно, защото бе завесил илюминаторите. И тази нощ луната с неотслабнала свирепост изливаше кварцовия си блясък над морето. Дълго опипва масата за термосовата кана, пи направо от нея, като потискаше шума на големите си глътки, после още по-дълго не можа да улучи дупката, в която стоеше каната, за да не се прекатурва при вълнение.

Походното легло го прие с толкова блажена прохлада, че той забрави намерението си да прослуша движението на яхтата. Само му се стори в обзелия го унес, че някаква тръпка мина през нея, някоя дълга вълна, изглежда, защото иначе яхтата си лежеше все така отдадена на течението, без платна и котва. Като цунами, рече си той, макар в неговото море да нямаше цунами и той само от книгите да знаеше, че тези чудовищни вълни, които опустошаваха цели крайбрежия, в океана минавали почти незабелязано под малките плавателни съдове. Но имаше предвид внезапно връхлетялата го любов. И си рече още, вече отблъсквайки в морето на съня: Не, не, една съпруга, която така нехайно да си подсвирква с носа край теб!…

Загрузка...