Фантом

8

— Това наистина беше адски зловещо — отбеляза Бони. Всички се бяха наблъскали в колата на Мат — Елена се бе сушила в скута на Стефан, а Мередит в този на Аларик (от което, както Бони забеляза, доктор Селия никак не остана възхитена). Всички бързаха да се върнат в пансиона, за да свикат спешен съвет.

След като пристигнаха, се събраха в салона и разказаха историята на госпожа Флауърс, говорейки един през друг от вълнение.

— Първо името на Селия — с кръвта ми — изникна от нищото — поде Бони, — а след това и този странен инцидент, който можеше да я убие, а сетне се появи и името на Мередит. Беше наистина, ама наистина зловещо.

— Аз бих употребила дори по-силна дума — рече Мередит. Елегантната й вежда се повдигна. — Бони, това несъмнено е първият път, когато съвсем сериозно мога да се оплача, че не си била достатъчно драматична в описанието си.

— Хей! — възмути се Бони.

— Надминахте дори себе си — пошегува се Елена. — Продължавайте да гледате с лекота на нещата. Последната откачалщина направи дори Бони сдържана.

Мат поклати глава.

— Госпожо Флауърс, знаете ли какво става?

Госпожа Флауърс, излегнала се в удобен шезлонг на верандата, се усмихна и го потупа по рамото. Когато се върнаха, тя плетеше, но сега бе оставила розовото кълбо прежда настрани и се взираше в тях със спокойните си сини очи, пълни с внимание, докато й разказваха преживелиците си.

— Скъпият Мат — въздъхна старицата, — винаги право в целта.

Горката Селия седеше на дивана до Аларик и Мередит и откакто бяха пристигнали имаше съвсем замаян вид. Едно беше да изучаваш свръхестественото, но присъствието на истински вампир, мистериозно появяващи се имена и полъха на смъртта сигурно бяха достатъчни, за да изпадне в шок. Аларик бе преметнал закрилнически ръка през раменете й. Бони си каза, че тази ръка би трябвало да обгръща раменете на Мередит. В крайна сметка нали тъкмо името на Мередит бе изписано от гънките на шала. Ала Мередит просто седеше там и наблюдаваше Аларик и Селия с безстрастно лице и неразгадаем поглед.

Сега Селия се наведе напред и заговори за пръв път.

— Извинете ме — рече учтиво, с леко треперещ глас, — но не ми е ясно защо разказахме за този… този проблем… на… — Гласът й заглъхна, а очите й блеснаха многозначително към госпожа Флауърс.

Бони разбираше какво има предвид. Госпожа Флауърс беше истинско въплъщение на сладка, леко изкуфяла възрастна дама: мека посивяла коса, прибрана в хлабав кок, любезно отнесено изражение, дрехи в пастелни и убити тонове и навика да си мърмори тихо, очевидно на себе си. Само преди година самата Бони смяташе госпожа Флауърс за откачена старица, която само държеше пансиона, където живееше Стефан.

Ала външният вид можеше да лъже. Госпожа Флауърс си бе спечелила уважението и възхищението на всички тях с начина, по който защитаваше града с магията си. Силата си и здравия си разум. В тази възрастна дама се криеше много повече, отколкото се долавяше на пръв поглед.

— Скъпа моя — заговори с твърд тон госпожа Флауърс, — ти си имала много травмиращо преживяване. Изпий си чая. Това е специална успокояваща смес, чиято рецепта се предава от поколения в семейството ми. Ние ще направим всичко, което е по силите ни за теб.

Което, каза си Бони, беше много мил и елегантен начин да сложи доктор Конър на мястото й. Тя щеше да изпие чая си и да се съвземе, а те щяха да измислят как да се справят с възникналия проблем. Очите на Селия блеснаха, но тя отпи послушно от чая си.

— Сега — продължи госпожа Флауърс и огледа останалите, — струва ми се, че първо трябва да се опитаме да отгатнем какво намерение се крие зад появата на имената. След като го направим, навярно ще имаме по-добра представа кой може да стои зад появата им.

— Може би са един вид предупреждение? — попита Бони колебливо. — Имам предвид, че се появи името на Селия, а след това тя едва не умря, а сега Мередит… — Гласът й пресекна и тя погледна извинително приятелката си. — Тревожа се, че може да си в опасност.

Мередит изпъна рамене.

— Със сигурност няма да ми е за пръв път — заяви.

Госпожа Флауърс кимна енергично.

— Да, възможно е появата на имената да е с добро намерение. Нека разгледаме тази теория. Някой може да се опитва да ви предупреди. Ако е така, то кой е той? И защо трябва да го прави по този начин?

Сега гласът на Бони прозвуча много по-тихо и колебливо. Ала щом никой друг нямаше смелост да го изрече, то тя щеше да го стори.

— Не би ли могъл да е Деймън?

— Деймън е мъртъв — отсече Стефан категорично.

— Но когато Елена ме предупреди за Клаус, тя също беше мъртва — не се предаваше Бони.

Стефан разтри слепоочията си. Изглеждаше уморен.

— Бони, когато Елена умря, Клаус бе заключил духа й между измеренията. Тя не беше напълно умряла. А дори и тогава тя е могла да те посещава единствено в сънищата ти — не някой друг, а само теб, защото ти усещаш неща, които другите хора не могат. Тя не е могла да накара нещо да се случи в реалния свят.

— Бони, пазителите ни казаха, че за вампирите няма живот след смъртта — промълви Елена с треперещ глас. — Във всеки един смисъл на думата. Деймън си отиде. — Стефан се пресегна и хвана ръката й с тревожно изражение в очите.

Бони изпита огромен прилив на симпатия към двамата. Съжаляваше, че спомена Деймън, ала не можа да се възпре. Мисълта, че той може да ги наблюдава, раздразнителен и подигравателен, но в същото време безкрайно мил и всеотдаен, за кратко повдигна огромната тежест, легнала на сърцето й. Сега тя отново се стовари обратно.

— Ами — смотолеви глухо Бони, — тогава нямам ни най-малка представа кой би могъл да ни предупреждава. Някой сеща ли се?

Всички поклатиха озадачено глави.

— Кой от тези, които ни познават, притежава подобна сила? — поинтересува се Мат.

— Пазителите? — предположи Бони замислено.

Елена поклати глава с бързо, решително движение, а русата й коса се разлюля.

— Не са те. В никакъв случай не биха ни изпратили съобщение, изписано с кръв. В техен стил са по-скоро виденията. А и съм съвсем сигурна, че пазителите си измиха ръцете, когато ни изпратиха обратно тук.

Госпожа Флауърс сплете пръсти в скута си.

— В такъв случай навярно е някой непознат или създание, което ви закриля, като ви предупреждава за надвисналата опасност.

Мат седеше изправен като бастун в един от изящните столове на госпожа Флауърс, който изскърца тревожно, когато той се наведе рязко напред.

— Хм. Мисля, че по-правилният въпрос е: „Какво е причината за тази опасност?“

Госпожа Флауърс разпери малките си, сбръчкани ръце.

— Ти си напълно прав. Нека разгледаме възможностите. От една страна това би могло да е предупреждение за нещо, което ще се случи по естествен път. Шалът на Селия — имаш ли нещо против да те наричам Селия, скъпа моя?

Селия, която все още имаше шокиран вид, поклати глава.

— Добре. И така, защипването на шала на Селия от вратата на влака би могло да е обикновена злополука. Извини ме, че го казвам, но тези дълги, ефектни шалове могат да са много опасни. Танцьорката Айсидора Дънкан е била убита по този начин, когато шалът й се е заплел в колелото на автомобила й преди много години. Може би този, който е изпратил съобщението, просто е дал сигнал на Селия да е по-внимателна или на вас, за да се погрижите за нея. Следователно навярно и Мередит трябва да е предпазлива през следващите няколко дни.

— Но вие не го мислите наистина, нали? — попита Мередит остро.

Госпожа Флауърс въздъхна.

— Всичко това ми се струва твърде злонамерено. Аз мисля, че ако някой се опитва да ви предупреди за вероятни инциденти, щеше да намери по-добри начини от тези да изписва имената ви с кръв. И двете имена са се появили при доста брутални обстоятелства, нали? Бони се е порязала, а Стефан е разкъсал шала, увит около врата на Селия, не греша, нали?

Мередит кимна.

— И разбира се, другата възможност е, че самата поява на имената е проява на зла воля — продължи госпожа Флауърс с обезпокоено изражение. — Може би появата на имената е необходима съставка от някое заклинание или насочващ метод от съответната магия, която причинява опасността.

Стефан се намръщи.

— Говорите за черна магия, нали?

Възрастната жена срещна прямо погледа му.

— Боя се, че да. Стефан, ти си най-възрастният и най-опитният от нас. Някога чувал ли си за нещо подобно?

Бони трепна от изненада. Разбира се, тя знаеше, че Стефан е много по-възрастен дори от госпожа Флауърс — в крайна сметка той е живял още когато не е имало електричество, нито канализация, автомобили и всичко останало, което те смятаха за неотменна част от модерния свят, докато госпожа Флауърс навярно беше малко над седемдесетте.

Но при все това беше съвсем лесно да забравят колко дълго бе живял Стефан. Той по нищо не се отличаваше от всеки друг осемнайсетгодишен младеж, само дето беше невероятно красив. Една предателска мисъл се мярна в съзнанието на Бони, мисъл, която и преди й бе хрумвала: как така Елена винаги имаше най-хубавите момчета?

Стефан поклати глава.

— Не, не съм срещал нищо подобно. Но смятам, че сте права и това навярно е черна магия. Може би, ако поговорите с майка си за…

Селия, която започваше да проявява все по-голям интерес към случващото се, погледна въпросително към Аларик. После хвърли поглед към вратата, като че ли очакваше някоя стогодишна старица да влезе. Въпреки сериозността на ситуацията, Бони се ухили на себе си.

Всички бяха толкова свикнали с честите разговори на госпожа Флауърс с духа на майка й, че никой от тях дори не мигна, когато госпожа Флауърс се втренчи в пространството и започна да мърмори бързо, с повдигнати вежди, а очите й се стрелкаха около едно празно място, все едно някой невидим й говореше. Но на Селия сигурно всичко това й изглеждаше много необичайно.

— Да — рече госпожа Флауърс като отново насочи вниманието си към тях. — Мама казва, че наистина нещо тъмно се е раздвижило във Фелс Чърч. Но — вдигна длани, — тя не може да каже каква форма е приело. Просто ни предупреди да сме внимателни. Каквото и да е то, тя усеща, че е смъртоносно.

Стефан и Мередит се намръщиха, докато попиваха всяка нейна дума. Аларик зашепна нещо на Селия, вероятно й обясняваше какво става. Мат сведе глава.

— Бони, ами ти? — заговори Елена, вече планирайки нещата от друг ъгъл.

— Ъ? — слиса се Бони, но сетне осъзна какво имаше предвид приятелката й.

— Не. Не-е. Няма да зная нещо, което да не е известно на майката на госпожа Флауърс.

Елена само я погледна и Бони въздъхна. В крайна сметка това наистина беше важно. Името на Мередит беше следващото и ако нещо бе сигурно на този свят, то бе, че тя, Мередит и Елена можеха да разчитат една на друга. Винаги.

— Добре — смънка Бони неохотно. — Ще видя дали мога да открия нещо друго. Може ли да ми запалиш свещ?

— Сега какво ще последва? — попита озадачено Селия.

— Бони е медиум — обясни Елена просто.

— Очарователно — заяви приповдигнато Селия, но погледът й се плъзна — студен и невярващ — по лицето на Бони.

Е, няма значение. На Бони не й пукаше какво си мисли тя. Ако иска, можеше да предположи, че Бони се преструва или е откачена, но накрая ще се осъзнае. Елена донесе една свещ от полицата на камината, запали я и я остави върху масичката за кафе.

Бони преглътна, облиза устни, които внезапно пресъхнаха, и се опита да се фокусира върху пламъка на свещта. Макар че имаше значителна практика, не обичаше да прави това, не обичаше усещането, че губи себе си, все едно се потапя в дълбоки води.

Пламъкът потрепна и загоря по-ярко. Сякаш се издуваше, запълвайки полезрението на Бони. Сега виждаше само пламъка.

Зная каква си, изръмжа внезапно студен, груб глас в ухото й и Бони потрепери. Мразеше гласовете, понякога толкова тихи, като че ли идваха от далечен телевизор, понякога гръмки, все едно звучаха редом, както бе в случая. Някак си успяваше да ги забрави до следващия път, когато започваше да изпада в транс. Далечен детски глас затананика нещо фалшиво и Бони се концентрира върху дишането си, стараейки се да е бавно и равномерно.

Усети как погледът й се замъглява. Кисел и противен вкус на нещо влажно и лепкаво изпълни устата й.

Прониза я завист, остра и горчива. Не е честно, не е честно, нашепваше нещо враждебно в слепоочието й. И тогава мракът я погълна.

Елена наблюдаваше неспокойно как зениците на Бони се разшириха и изцъклиха, отразявайки пламъка на свещта. Сега приятелката й можеше да изпадне в транс много по-бързо, отколкото в началото, и това тревожеше Елена.

— Мракът се надига. — Равен, кух глас, който изобщо не звучеше като този на Бони, излезе от устата на приятелката й. — Още не е тук, но иска да бъде. Студено е. Студено е от дълго време. Иска да е близо до нас, да се изтръгне от тъмнината, да е горещо като сърцата ни. То мрази.

— Вампир ли е? — побърза да се осведоми Мередит.

Гласът, който не беше на Бони, се изсмя с груб, дрезгав смях.

— Много по-силно е от всякакъв вампир. Може да намери подслон във всеки един от вас. Наблюдавайте се един друг. Наблюдавайте се взаимно.

— Какво е то? — попита Мат.

Това, което говореше през устата на Бони, се поколеба.

— Тя не знае — обади се Стефан. — Или не може да ни каже. Бони — продължи напрегнато, — някой ли е довел това нещо при нас? Кой го причинява?

Този път нямаше колебание.

— Елена — отвърна гласът. — Елена го е довела.