Фантом

25

Погледът на Мат се стрелна ужасено между проснатата Бони, името на пода и пребледнялото лице на Елена. След няколко мига на шок, Елена се завъртя и напусна стаята. Стефан и Мат я последваха, докато Мередит и станалите приближиха до неподвижното момиче. Отвън в коридора Елена се нахвърли върху Стефан.

— Ти трябваше да ги пазиш. Ако беше тук, Бони нямаше да е толкова беззащитна.

Мат, който бе последвал Стефан навън, се стресна. Елена бе оголила зъби, тъмносините й очи искряха и двамата със Стефан приличаха на побеснели.

— Стефан не е виновен, Елена — възрази Мат внимателно. — Аларик и госпожа Флауърс направиха магическа защита. Нищо не би трябвало да премине през нея. Дори Стефан да беше тук, той нямаше да прекара цялата нощ в стаята на Бони.

— Би трябвало да я прекара, ако само така може да я опази — заяви Елена горчиво. Лицето й бе изопнато от гняв, когато погледна към Стефан.

Въпреки че защити Стефан, Мат не можа да потисне искрата на задоволство, която лумна в него, че най-после между Елена и Стефан съществува неразбирателство. Крайно време беше Елена да разбере, че Стефан не е идеален, пошушна му злорадо най-лошата част от него.

Госпожа Флауърс и Аларик излязоха забързано от стаята и разсеяха напрежението между Елена и Стефан.

— Изглежда Бони много глупаво се е опитала да се свърже с някого от отвъдното, но не разбирам как е могла да си причини това. Трябва да е резултат от неизвестната сила, която ви заплашва. Мередит ще остане с Бони, докато ние разследваме.

Мат хвърли поглед към Елена и Стефан.

— Доколкото разбрах, според вас Кейлеб е извън картинката.

— Мислех, че е! — възкликна Стефан, докато слизаха надолу по стълбите. — Може би това е нещо, което е започнал, преди да се сбием.

Аларик се намръщи.

— Ако това е вярно и все още продължава, може би самият Кейлеб няма да е в състояние да го спре. Дори и смъртта му няма да развали вечното проклятие.

Елена прекоси преддверието със стисната челюст и разтвори първата торба за боклук.

— Трябва да открием какво е направил. — Изрови от вътре купчина тетрадки и ги тикна в ръцете на останалите. — Търсете описание на магия стъпка по стъпка. Ако знаем как го е направил, може би Аларик и госпожа Флауърс ще намерят начин да я развалят.

— Книгата за магии, която е използвала Бони, е моя — обади се госпожа Флауърс. — Нищо в нея не би трябвало да има такъв ефект, но все пак ще проверя за всеки случай.

Всеки един от тях взе по една тетрадка и купчина листове и ги разпръснаха върху кухненската маса.

— В моята има диаграми — обяви след минута Стефан. — Има и пентаграма, но не мисля, че е същата, която видяхме върху пода на бараката.

Аларик взе тетрадката, вгледа се внимателно в листа и поклати глава.

— Не съм експерт, но това ми прилича на част от стандартна защитна магия.

Тетрадката, разтворена пред Мат, съдържаше най-вече набързо надраскани бележки. Първата смърт на Танър? Хелоуин? Елена, Бони, Мередит, Мат, Тайлър, Стефан всички са налице. Чуваше стъпките на Мередит на горния етаж, крачещи неспокойно край леглото на Бони и думите се размазаха пред очите му. Разтри очите си с юмрук, преди да се изложи като се разплаче. Това беше безполезно. Дори и в тетрадката да имаше нещо полезно, едва ли щеше да го разпознае.

— Не ви ли се струва странно, приятели — заговори Елена, — че Селия беше първата, засегната от това неизвестно зло? Но за нея в бараката нямаше нищо. А и тя не познава Тайлър, да не говорим за Кейлеб. Ако Кейлеб се опитва да ни отмъсти заради изчезването на Тайлър, защо първо ще напада Селия? Всъщност защо изобщо ще я напада?

Съвсем логични въпроси, каза си Мат и тъкмо щеше да изрази мисълта си на глас, когато забеляза госпожа Флауърс. Тя стоеше изправена като бастун, взираше се покрай лявото му ухо и кимаше леко.

— Наистина ли мислиш така? — попита тихо. — О, това променя нещата. Да, разбирам. Благодаря ти.

Когато свърши, погледът й отново се фокусира върху тях. Останалите също бяха забелязали едностранния й разговор и сега я наблюдаваха притихнали.

— Майка ви знае ли какво се е случило с Бони? — попита я Мат нетърпеливо. Той бе останал във Фелс Чърч, за да се сражава с китсуне заедно с госпожа Флауърс, докато приятелите му странстваха из Тъмното измерение. За времето, прекарано с възрастната жена като другари по оръжие, бе свикнал с обичайното й общуване с царството на духовете. Щом майката на госпожа Флауърс бе прекъснала разговора им, навярно имаше да каже нещо полезно и важно.

— Да — усмихна му се госпожа Флауърс. — Да, разбира се, мама беше много полезна. — Лицето й стана сериозно и тя се огледа. — Мама е успяла да усети нещото, което е взело душата на Бони. Когато е влязло в къщата, е могла да го наблюдава, макар че е била безсилна да се бори с него. Разстроена е, че не е могла да спаси Бони. Тя много я харесва.

— Бони ще се оправи ли? — попита Мат, преди да завалят останалите въпроси: „Какво е това?“ и „Значи ли тогава, че е демон или нещо подобно, а не проклятие?“

Госпожа Флауърс погледна първо към Мат.

— Ние може би ще успеем да спасим Бони. Със сигурност ще се опитаме. Но ще трябва да победим онова, което я е завладяло. И вие останалите също сте в голяма опасност.

Огледа всички поред.

— Това е фантом.

Последва кратка тишина.

— Какво е фантом? — попита Елена. — Призрак ли имате предвид?

— Фантом, разбира се — промълви Стефан тихо и поклати глава, все едно не можеше да повярва, че по-рано не се е сетил. — Преди много години съм чувал за един град в Италия, чиито жители разказвали за фантом, кръстосвал улиците на Умбрия. Не е било призрак, а същество, създадено от силни емоции. Според историята, един мъж бил толкова разгневен на невярната си любовница, че убил и нея и любовника и, а след това и себе си. Всички тези емоции освободили нещо, създание, сътворено от техните емоции. Един по един жителите на града полудявали. Правели ужасни неща. — Стефан изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Пред това ли сме изправени? Пред някакъв демон, създаден от гняв, който подлудява хората? — Елена се извърна умолително към госпожа Флауърс. — Защото, честно, според мен този град вече достатъчно се напати от това.

— Не може да се случва отново — заяви Мат. Той също гледаше към госпожа Флауърс. Тя бе единствената, която заедно с него бе видяла почти разрушения Фелс Чърч. Разбира се, останалите също бяха тук в началото, но когато нещата наистина станаха ужасни, когато бяха най-зле, момичетата и вампирите бяха в Тъмното измерение, където водеха своите битки.

Госпожа Флауърс срещна погледа му и кимна твърдо, сякаш даваше клетва.

— Няма да се случи — заяви решително. — Стефан, това, което ти описа, навярно е бил фантом на яростта, но ми се струва, че популярното обяснение на това, което става, не е съвсем точно. Според мама фантомите се хранят с емоции също както вампирите с кръв. Колкото по-силно е дадено чувство, толкова по-заситени и по-активни са те. Те нападат хора или общности, които вече са изпитали тези силни емоции, и създават нещо като контур за обратна връзка, окуражавайки и подхранвайки мислите, които ще направят емоциите по-силни, така че те да продължат да ги подхранват. Те са доста силни физически, но могат да оцелеят само докато жертвите им продължават да ги захранват.

Елена слушаше внимателно.

— Но какво е станало с Бони? — Тя погледна към Стефан. — Дали в този град Умбрия всички хора са изпаднали в кома заради фантома?

Стефан поклати глава.

— Не съм чувал за подобно нещо. Може би тук се намесва Кейлеб.

— Ще се обадя на Селия — заяви Аларик. — Това ще й помогне да фокусира проучването си. Ако някой разполага с информация по въпроса, то това е доктор Белтрам.

— Може ли майка ви да каже какъв вид е бил фантомът? — обърна се Стефан към госпожа Флауърс. — Ако знаем какви емоции го захранват, ще можем да отрежем доставката му.

— Тя не знае — отвърна възрастната жена. — Не знае и как може да се победи фантома. Освен това има и още нещо, което трябва да вземем предвид: Бони притежава доста голяма вродена психическа сила. Ако фантомът я е завладял, значи е проникнал през нея.

Мат кимна, следвайки мисълта й.

— А ако това е вярно — довърши мрачно, — то тогава нещата ще станат още по-лоши и по-опасни.