35

Елена отскочи назад, когато фантомът лумна в пламъци. Беше толкова близо, че горещината от огнените езици изгори страните й и тя усети миризмата на пушещата си коса.

Закри лицето си с ръце и се върна назад, колкото може по-безшумно и незабелязано, все по-близо и по-близо до фантома. Краката й трепереха, но с огромно усилие на волята тя ги овладя и стабилизира.

Съзнателно не си позволяваше да гледа или мисли за тялото на Стефан, сгърчено на пода на гаража, по същия начин, по който се бе въздържала да не поглежда към борещите се Стефан и Деймън, когато трябваше да мисли.

Внезапно във въздуха избухна нова експлозия от пламъци и за една заслепяваща секунда, Елена се осмели да се надява, че я е предизвикал Деймън. Фантомът гореше. Със сигурност нито едно създание от лед не можеше да устои на огнената стихия.

Но тогава осъзна, че жената фантом не само гореше. Тя се смееше.

— Ти си глупак — заговори на Деймън с благ, почти нежен глас. — Мислиш, че огънят може да ме нарани? Ревността може да гори по-силно от огъня, както и да е по-студена от леда. Ти най-добре би трябвало да го знаеш, Деймън. — Засмя се със странния си, подрънкващ смях. — Усещам ревността, гнева, който гори в теб през цялото време, Деймън, и той гори толкова жарко, че мога да подуша омразата и отчаянието, които живеят в теб, а твоите дребни и нищожни рани и изблици на гняв за мен са храна и вода. Ти ги къташ в себе си и трепериш над тях като съкровище. Може и да си успял да се освободиш от малка част от многобройните рани, които ти тежат, но никога няма да се освободиш от мен.

Около краката на фантома малки сини линии избухваха в пламъци, които бързо се разпространяваха по пода на гаража. Елена ги гледаше ужасено: дали тези горящи следи бяха оставени от потеклото масло от старата кола на госпожа Флауърс? Или просто злобата на фантома разпалваше сред тях силен и неумолим пожар?

Всъщност нямаше значение. Имаше значение единствено, че гаражът гореше и докато жената фантом бе недосегаема за пламъците, те не бяха. Димът изпълваше мухлясалото помещение. Елена и приятелите й започнаха да кашлят. Тя закри устата и носа си с ръка.

Деймън се стрелна покрай Елена, оголи зъби и се хвърли към шията на фантома.

Дори в най-страшните ситуации Елена не можеше да се въздържи да не се възхити на бързината и грациозността на Деймън. Той се сблъска с жената фантом, събори я на пода, после се отдръпна и предпази лицето си с ръка. Огън, припомни си с тръпка на ужас Елена. Огънят е едно от малкото неща, които могат да убият вампир.

Очите й се насълзиха от дима, но тя се насили да ги задържи отворени, докато се приближаваше, пристъпвайки в кръг зад фантома на ревността, която отново се бе изправила на крака. Девойката чуваше виковете на приятелите си, но се бе съсредоточила в битката.

Фантомът се движеше по-тромаво от преди и не нападна веднага. През пламъците Елена видя, че онази гъста зеленикава течност продължаваше да капе от раната, нанесена от Мередит върху твърдото й тяло. Там, където течността бе докоснала пламъците, те проблясваха със зеленикавосинкав оттенък.

Деймън се хвърли отново към фантома, но създанието го избегна с нехайно движение. Ръмжейки, двамата се обикаляха предпазливо. Елена се прокрадна зад тях, като се стараеше да не се пречка на Деймън, докато се опитваше да разбере как да помогне.

Някакво изпукване в другия край на помещението я разсея за секунда и тя се озърна назад. Видя езиците на пламъците да обхващат далечната стена, приближавайки към дървените полици, опасващи гаража. Не видя какво точно се случи в следващи момент, но Деймън внезапно се плъзна през пода по гръб. Върху бузата му пламтеше ярка, червена резка от изгорено.

След секунда той отново бе на крака и закръжи около противника си, но в очите му проблясваха безумни искри, което изнервяше Елена. Дори и ранена, жената фантом бе по-силна от Деймън, а след дългата му схватка със Стефан силите на Деймън сигурно бяха значително намалели. Той ставаше неспокоен. Елена събра смелост и отново приближи до фантома, толкова близо, колкото можеше да издържи на горещината от огъня. Жената фантом я погледна за секунда, а после отново се съсредоточи върху по-голямата заплаха.

Хвърли се напред, за да посрещне Деймън, огнените й ръце се разпериха широко, а по лицето й играеше дивашка триумфираща усмивка.

Внезапно Мередит се озова до Деймън. Изглеждаше сериозна и бледа като млада мъченица, със стиснати устни и предпазлив поглед, ала се движеше бързо като светлината. Бойната й тояга разцепи въздуха като светкавица, оставяйки още един дълъг разрез върху корема на фантома. Фантомът изрева, пламъците в туловището й изсъскаха и нов поток зеленикава течност рукна от раната.

Но Ревността остана права. С оголени зъби се протегна към Мередит, която с ловко и гъвкаво движение отскочи назад, извън обсега й. Мередит и Деймън си размениха безмълвни погледи и се придвижиха едновременно от двата фланга на фантома, за да не може чудовището да следи и двамата. Деймън цапардоса с юмрук Ревността — къс и силен удар — сетне отдръпна окървавената си ръка, покрита с мехури от изгарянията. Мередит завъртя отново тоягата и едва не улучи фантома в ръката, ала вместо това оръжието премина през тънка струйка дим.

Разнесе се силен трясък, когато една горяща лавица рухна на пода. Димът стана по-гъст. Настрани от схватката, Елена чу Бони и Мат да кашлят.

Тя се приближи още малко, отново настъпвайки откъм гърба на фантома, като внимаваше да не се пречка на Мередит и Деймън. Горещината, лъхаща от фантома, приличаше на жегата от голям лагерен огън.

Сега Мередит и Деймън се придвижваха в синхрон, толкова гладко, все едно го бяха репетирали, с танцова стъпка приближаваха и се отдръпваха, от време на време нанасяха удар върху фантома, но по-често срещаха само кълба дим или мъгла, докато фантомът променяше отделни части на тялото си от твърди форми във въздушни.

Impera te desistere6 — отекна глас. — Госпожа Флауърс се бе облегнала на подкрепящите я ръце на Мат и Аларик. Но очите й бяха ясни, а гласът силен. Сила пукаше във въздуха около нея.

Жената фантом се забави леко в схватката, може би не повече от половин секунда между атаките и трансформациите си. Но това бе достатъчно за лека промяна в двубоя. Повече от ударите на Деймън и Мередит попадаха в целта, а те успяваха да избегнат голяма част от нейните.

Но дали това бе достатъчно? Фантомът потрепна, когато поредният юмрук се стовари отгоре й, а от нея избликна нещо противно зелено и лигаво, когато тоягата се вряза в туловището й, но продължаваше да стои стабилно на краката си, докато Мередит и Деймън кашляха, задавени от дима и отстъпваха, залитайки от пламъците. Розата в гърдите на Ревността пулсираше, непокътната и тъмночервена. Елена пое дълбоко въздух, обзета от чувство на безсилие, и тутакси се задави. Фантомът не оставаше дълго на едно място, за да може Елена да сграбчи сърцето-роза.

Мередит отново замахна с бойната тояга и този път острието премина през дима. Фантомът сграбчи оръжието с една ръка и метна Мередит към Деймън. Двамата се сблъскаха и се строполиха тежко на пода, а фантомът, леко накуцвайки заради заклинанието на госпожа Флауърс, се протегна към тях.

— Аз завиждах на Мередит заради ума й! — изкрещя Бони. Лицето й бе набраздено от сажди и сълзи и тя изглеждаше невероятно дребна и крехка, но стоеше с изправени рамене и крещеше с все сила: — Зная, че никога няма да съм толкова добра в училище като нея. Освобождавам се от ревността си!

Розата в гърдите на фантома на ревността избледня за миг до тъмнорозово и тя леко се олюля. Погледна към Бони и изсъска. Беше само малко забавяне в атаката на фантома, но достатъчна, за да скочи Деймън на крака. Пристъпи пред Мередит и я закри с тяло, докато тя се надигаше. Без дори да се поглеждат, Мередит и Деймън отново закръжиха в противоположни посоки.

— Аз ревнувах, че приятелите ми разполагат с повече пари от мен! — изкрещя Мат. — Но сега се освобождавам от ревността!

— Аз завиждах на начина, по който Аларик искрено вярваше в нещо недоказано и се оказваше прав! — изкрещя Селия. — Но се освобождавам от ревността!

— Аз завиждах на Елена за дрехите й! — проехтя викът на Бони. — Аз съм прекалено ниска, за да изглеждам добре в модерни дрехи! Но се освобождавам от ревността!

Деймън изрита фантома и бързо отдръпна пушещия си крак. Мередит замахна с тоягата. Госпожа Флауърс мълвеше монотонно на латински, а Аларик се присъедини, като ниският му плътен глас контрастираше с нейния, усилвайки магията й. Бони, Селия и Мат продължаваха да крещят: признаваха си дребнавата ревност и незначителни обиди, които дори невинаги бяха съзнавали, изтръгваха ги от душите си, като по този начин сипеха малки удари върху фантома.

И за пръв път Ревността изглеждаше… объркана. Завърташе бавно глава от един противник към друг; Деймън настъпваше към нея с вдигнати юмруци; Мередит размахваше уверено бойната си тояга, докато наблюдаваше фантома с хладен и преценяващ поглед; Аларик и госпожа Флауърс нареждаха думи на латински с вдигнати ръце; Бони, Мат и Селия крещяха признания, сякаш хвърляха камъни по фантома.

Стъклените очи на Ревността се плъзнаха по Елена, но изглежда не я забелязваха. Застанала притихнала и неподвижна сред цялата врява, тя не представляваше заплаха.

Нямаше да има по-добра възможност. Елена си вдъхна кураж, за да се придвижи напред, сетне замръзна, когато фантомът се извърна към нея.

Тогава, като по чудо, Стефан се озова до нея. Сграбчи фантома отзад и обви ръка около врата й, докато огнените езици на пламъците ближеха ръката му. Ризата му пламна. Ревността, за миг, бе дръпната назад към нея, а гърдите й останаха открити за Елена.

Без да се колебае, Елена мушна ръка в огъня.

В първия момент почти не усети пламъците, само нежно, почти хладно докосване по ръката, докато те потрепваха около нея. Не е толкова зле, имаше време да помисли, преди да я прониже остра болка.

Беше чиста и мъчителна. Фойерверки от шок избухнаха в очите й, та чак й причерня. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да устои на инстинкта да отдръпне ръката си. Вместо това зарови пръсти в туловището на фантома, търсейки разреза, направен от Мередит точно над розата. Беше хлъзгаво и гладко, докато ръката й тършуваше непохватно. Къде е? Къде е?

Деймън се бе хвърлил сред пламъците редом със Стефан, теглеше ръцете и врата на фантома, за да задържи гърдите й открити за Елена, да й попречи да се изтръгне от хватката на дамата братя и да запрати девойката в другия край на гаража. Мередит налагаше Ревността отстрани. Зад нея, гласовете на приятелите й се извисяваха и смесваха с признанията и заклинанията, докато полагаха усилие да дезориентират и смутят противника си.

Най-после пръстите на Елена напипаха прореза и нахлуха вътре. В гърдите на фантома бе леденостудено и контрастът я накара да изскимти — студът беше мъчително болезнен след горещината, а пламъците продължаваха да лижат китката и ръката й. Ледената течност в гърдите на фантома беше толкова гъста, че приличаше на желатин. Елена мушкаше и протягаше пръсти, а фантомът пищеше от болка.

Беше ужасяващ звук и въпреки всичко, което съществото бе сторило на нея и приятелите й, Елена не можа да не изпита състрадание. Миг по-късно пръстите й се сключиха около стъблото на розата и хиляди бодли се впиха в изгорената й плът. Пренебрегвайки болката, тя измъкна розата от ледената течност, от пламъците и политна назад, по-далеч от фантома.

Всъщност не знаеше какво точно да очаква. Може би фантомът да се разтопи като Злата вещица от приказките, оставяйки само противна зеленикава локва. Вместо това жената фантом се втренчи в нея с отворена уста, разкривайки блестящите си зъби. Раната на гърдите й се бе разширила и оттам, като от развален кран, се стичаха капки от течността. Ниски и зелени пламъци горяха там, където струйки от течността се спускаха по тялото на фантома и капеха на пода.

— Дай ми я — рече Стефан, като се появи до Елена. Взе розата от ръката й и започна да къса венчелистчетата й, които бяха избледнели до бледорозово. Разпръсна ги в огъня, обгръщащ стените на гаража.

Фантомът на ревността наблюдаваше със смаяно изражение как бумтящият огън постепенно стихва до тънък пушек, а солидното й тяло бавно се изпарява. За миг злобен, замъглен образ увисна във въздуха пред тях, вперил враждебен и мрачен поглед в Елена. А сетне изчезна.

Загрузка...