Кода II


— Ти още не разбираш — безстрастно произнесе Мрачният глас. — Няма време, няма пространство, няма нищо от това, което е било, е и ще бъде. Ти си ти, ти играеш на шах със самия себе си и отново се матира сам. Ти си съдия. А моралът са онези правила, които сам си установил за себе си. Бъди верен на себе си, инак ще развалиш играта.

— Това е безумие.

— Тогава промени правилата и започни играта отначало. Ти не можеш да изчерпиш безкрайното й разнообразие.

— А ти няма ли да ми позволиш да погледна в лицето ти? — промърмори Лазарус.

— Надникни в огледалото.

Загрузка...