Достатъчно време за любов

Вариации на тема V Гласове в мрака

След като поръча вечеря за Лазарус и провери как е сервирана, Минерва се обади:

— Още нещо, сър?

— Мисля, че не. Всъщност да. Ще вечеряш ли с мен, Минерва?

— Благодаря ви, Лазарус. Съгласна съм.

— Няма за какво; вие правите услуга на мен, милейди. Нещо ми е тъжно днес. Седни, скъпа, и ме ободри.

Гласът на компютъра промени местоположението си и сега звучеше от другата страна на масата, на която седеше Лазарус, сякаш срещу него има някой от плът и кръв.

— Да създам ли изображение, Лазарус?

— Не си създавай грижи, скъпа.

— Това не са грижи, Лазарус; имам достатъчно свободни ресурси.

— Не, Минерва. Холоизображението, което ми показа онази нощ, беше съвършено, реалистично, движеше се като че ли е от плът и кръв. Но това не беше ти. Знам на кого приличаш. Хм… намали осветлението, остави само чинията ми осветена, за да мога да ям. Така ще мога да те виждам в мрака, без никакви холоизображения.

Осветлението се промени по такъв начин, че почти цялата стая потъна в мрак, с изключение на петното светлина върху стерилно чистите прибори и покривката пред Лазарус. Контрастът го заслепи — сега не можеше да вижда нищо наоколо, без да се взира, но той не се взираше.

— И как изглеждам? — поинтересува се Минерва.

— Как? — Той се замисли. — Външността подхожда на гласа ти. Хм, през времето откакто се познаваме, картината израсна в ума ми, без да съм се опитвал да си я представям. Скъпа, осъзнаваш ли, че ние живеем заедно по-интимно, отколкото се удава обикновено на едни съпруг и съпруга?

— Предполагам, че не, Лазарус, тъй като не мога да си представя какво е да си съпруга. Но съм щастлива, че съм ви близка.

— Да си съпруга означава много други неща, освен да спиш с мъжа си, скъпа. Ти се отнасяш като майка с моето бебче — Дора. О, аз знам, че Айра е на първо място за теб… но ти приличаш на онова момиче Олга, за което говорех. Ти притежаваш това, за което копнее не един мъж. И аз се възхищавам на твоята лоялност към Айра. На любовта ти към него, скъпа.

— Благодаря ви, Лазарус. Но аз обичам — ако употребявам правилно тази дума — също и вас. И Дора.

— Знам. Но аз и ти нямаме нужда да се безпокоим за думите; да оставим Хамадриад да се занимава с това. Мм… твоят външен вид… ти си висока, почти колкото Ищар. Но стройна. Не слаба, просто стройна. Силна, с добре развити мускули, без да са изпъкнали. Не си толкова широка в бедрата, колкото е тя. Но си достатъчно широка. Женствена. Млада си, но вече си жена, а не девойка. Гърдите ти са по-малки от тези на Ищар — колкото на Хамадриад са. По-скоро си хубава, отколкото красавица, и си страшно сериозна, докато някоя от редките ти усмивки не огрее лицето ти. Косата ти е кестенява и права, носиш я разпусната. Не полагаш други грижи за нея, освен да я решиш и да я поддържаш чиста. Очите ти са кафяви и си подхождат с косата. Не използваш гримове, винаги си облечена елегантно, но простичко — модата не те интересува особено. И се събличаш само пред тези, на които можеш напълно да се довериш — а те не са много.

Това е всичко според мен. Не съм се опитвал да си представям подробностите — просто ти казвам какво ми хрумна. О, да! — ти поддържаш ноктите си къси и чисти — но не им отделяш прекалено внимание. Мръсотията, потта и кръвта не те притесняват, въпреки че са ти неприятни.

— Беше ми много приятно да разбера как изглеждам, Лазарус.

— Така ли? Е, поувлякох се, скъпа — въображението ми живее свой собствен живот.

— Не, такава съм — твърдо заяви Минерва. — Хареса ми.

— Добре. Въпреки че би могла да бъдеш и ослепително красива като Хамадриад, ако пожелаеш.

— Не, аз съм точно такава, каквато ме описахте. Аз съм Марта, Лазарус, а не сестра й Мария.

— Изненадваш ме — отвърна Лазарус. — Да, Марта си. Значи си чела Библията?

— Прочела съм всичко в Голямата библиотека. В известен смисъл аз самата съм библиотека, Лазарус.

— М-да, трябваше сам да се досетя. А как върви процесът на дублирането ти? Приключва ли? Представи си, че Айра нещо го закъса и реши да офейка по-бързо оттук?

— Общо взето всичко е готово, Лазарус. Всичките ми постоянни програми, паметта и логиката ми са дублирани в отсек номер четири на Дора и аз проверявам и изпитвам копираните части — провеждам шесткратно тестване вместо обичайното трикратно. По този начин успях да открия и да поправя няколко отворени вериги — повредите не бяха големи, нищо, с което да не мога да се справя веднага. Виждате ли, Лазарус, аз приех, че задачата е особено важна и построих по-голямата част от второто си аз, без да се осланям на процесите на Тюринг. Понеже прехвърлянето във веригите на Дора щеше да ми отнеме повече време, просто поръчах нови блокове памет и логика и използвах специалисти за монтирането им, след което се прехвърлих в тях. Стана доста по-бързо. После ги тествах.

— Имаше ли някакви проблеми, скъпа?

— Не, Лазарус. О, Дора се безпокоеше да не се замърсят отсеците й. Но специалистите работеха с предпазни облекла и маски и се преобличаха в шлюза, а не вътре в кораба. — Тя сякаш се усмихна. — Наложи се да се направи и временен санитарен възел извън кораба, въпреки протестите на инженера и ръководителя на проекта.

— Това можеше да се предвиди. Дора е трябвало да си поразмърда мозъка.

— Лазарус, както вие отбелязахте, някой ден аз ще бъда — надявам се — пътник на борда на Дора. Така че се опитах да се сприятелим — и вече сме приятелки, аз я обичам, тя е единственият ми другар сред компютрите. Не можех да си развалям отношенията с нея, като създавам безпорядък на кораба. Както казахте, тя е много изрядна домакиня; аз също се опитах да бъда толкова изрядна, за да й покажа, че я уважавам и ценя привилегията да стана нейна пътничка. А инженерът и устатият ръководител на проекта нямаха причини за недоволство; всичко беше упоменато в договора: преобличането в шлюза, да се използва външна тоалетна, да не се шари насам-натам из кораба, да не се пуши или яде вътре — само най-краткият път до отсек четири и нищо друго. Така или иначе те нямаха достъп до други части от кораба — помолих Дора да държи вратите заключени по време на работа. И им заплатих за работата.

— Прилична сума, предполагам. А Айра какво каза?

— Айра не се интересува от тези въпроси. Пък и не съм му докладвала за разходите — записах ги на ваша сметка.

— Какво? Значи съм разорен?

— Не, сър; платих от отпуснатия ви неограничен кредит. Стори ми се, че така ще е най-правилно — нали работата се извършваше на вашия кораб. Може би специалистите все още гадаят за какво му е на Старейшината втори мощен компютър. Зная, че инженерът се чудеше, но го поставих на мястото му. Но да си измислят хипотези, е единственото, което могат да направят — нали Старейшината не се отчита пред никого. Просто им намекнах, че pro tem председателят ще е много недоволен, ако някой започне да си пъха носа във вашите работи. Не че някой може да предположи какъв точно е компютърът по външния му вид — дори производителите на компонентите.

— Тези компоненти… да не са евтини?

— Евтини ли трябваше да избера, сър? — гласът на Минерва звучеше обезпокоено.

— Не, по дяволите! Ако бе постъпила така, щеше да ми се наложи да наредя да ги изхвърлиш и да започнеш отново — този път с най-висококачествените. Минерва, щом веднъж си тръгнеш оттук, ще трябва да чакаш с години за ремонт; ще ти се наложи сама да отстраняваш повредите. Освен ако Айра не започне сам да се грижи за теб?

— Няма да може.

— Ето, виждаш ли? Дора е от платина и злато на местата, където в евтините компютри има мед и алуминий. Надявам се, че новото ти тяло е с цена поне колкото нейното.

— Прав сте, Лазарус. Новото ми тяло е дори по-надеждно от старото, сега съм по-малка и по-бърза — все пак за век някои неща са остарели, техниката не стои на едно място.

— Хм. Трябва да видя дали не трябва да се смени нещо на Дора.

Минерва не се обади.

— Скъпа, мълчанието ти е по-красноречиво, отколкото ако беше казала нещо. Прегледа ли Дора?

— Поръчах някои резервни части, Лазарус. Но Дора не разрешава да бъде докосната с пръст без ваше нареждане.

— Да, тя не обича докторите да се ровичкат из нея. Но ако има нужда, ще направим необходимото, даже под анестезия. Ще е чудесно, ако с Дора се наглеждате една друга в кораба.

— Чакаме вашите указания, Лазарус — просто отвърна Минерва.

— Искаш да кажеш, че ти ги чакаш; това е нещо, за което Дора не се замисля. Добре, сега ви говоря и на двете — нека тя също да ме слуша. Минерва, искам да приключиш с твоето смирение. Ти първа трябваше да й направиш предложение — ти мислиш по-бързо от мен, аз съм просто човек, възможностите ми са ограничени. А как се справяш с астронавигацията? Тя учи ли те да пилотираш? Или само мързелувате?

— Лазарус, моето друго „аз“ е също толкова блестящ пилот, колкото и Дора.

— Майтапиш се. Назначавам те за втори пилот. Първи не можеш да станеш, докато не извършиш скок в нула-пространството без чужда помощ. Дори Дора се изнервя пред скок — а вече е направила стотици.

— Забележката е приета, Лазарус. Аз съм добре подготвен втори пилот. Но когато му дойде времето, няма да се страхувам. Гледах всички скокове на Дора в реално време, тя ми обясни какво трябва да се направи и мисля, че ще се справя.

— Ще трябва, ако се наложи. Айра не е пилот от моята класа, сигурен съм. Ако ме няма на борда, новите ти умения може да му спасят живота някой път. Какво друго знаеш? Научи ли нещо интересно напоследък?

— Не съм сигурна, Лазарус. Чух от техниците някои истории, главно непристойни, предполагам. Но не мисля, че са забавни.

— Не се безпокой. Ако са непристойни, значи съм ги слушал поне преди хиляда години. А сега главният въпрос — колко бързо ще се озовеш на борда, ако Айра реши да офейка. Например ако открие, че има заговор за преврат, и трябва да се спасява с бягство?

— Максимум една пета от секундата.

— Какво? Да не ме будалкаш? Имам предвид колко дълго ще прехвърляш личността си на борда на Дора. Така че да не оставиш нищо след себе си и компютърът тук изобщо да не подозира, че някога е бил Минерва. Другите варианти няма да са добри за теб, скъпа. Ако забравиш нещо, изоставената Минерва ще страда.

— Лазарус, аз изхождам не от теорията, а от личния си опит — знаех, че това ще е критичният аспект на прехвърлянето. Веднага щом освободих предприемача и копирах постоянните компоненти, логическите вериги и временната си памет, аз си направих експеримент — дублирах се. Беше лесно. Само трябваше да съгласувам закъснението на сигнала от двете страни, за да остана синхронно в реално време. Свикнах да го правя.

После се опитах, много внимателно, да залича себе си — първо на кораба, после в двореца, и да се върна към удвоеното съществуване след три секунди. Никакви проблеми, Лазарус — получи се от първия път. Сега мога да го направя за по-малко от двеста милисекунди. А после да осъществя необходимите проверки — да не би да съм забравила нещо. Проведох тази операция седем пъти, откакто зададохте въпроса си. Забелязахте ли закъсненията в гласа ми? Съответстващи на хилядата километра разстояние?

— Какво? Скъпа, природата не ми позволява да доловя закъснение на сигнал, който идва от по-близо от трийсет хиляди километра — при положение, че се движи със скоростта на светлината. — Лазарус замълча и добави: — Това май прави една десета от секундата. Ласкаеш ме. — Той се замисли. — Макар че една десета от секундата сигурно е сто милиона от наносекундите, които ти използваш. Или сто милисекунди. Колко е това за теб? Хиляда мои дни?

— Лазарус, аз бих го описала по друг начин. Аз оперирам с интервали, много по-малки от наносекундата — милиони пъти по-малки. Но ми е удобно и във вашето време; точно в него мога да съществувам като личност. Не бих могла да се наслаждавам на пеенето или на разговора с вас, ако трябваше да отчитам всяка наносекунда. Нима вие броите ударите на сърцето си?

— Не. Или много рядко.

— С мен се случва нещо подобно, Лазарус. Нещата, които трябва да свърша бързо, ги правя без никакви усилия, като им отделям не повече внимание, отколкото на обикновените програми. Но на секундите, минутите и часовете, прекарани с вас в режим „личност“, им се наслаждавам. Не ги разбивам на наносекунди. Обхващам ги целите и им се радвам. Всичките дни и месеци, откакто сте тук, за мен са просто „сега“ и са ми скъпи.

— Уф… чакай, скъпа! Искаш да кажеш, че деня, в който Айра ни представи един на друг, е все още „сега“ за теб?

— Да, Лазарус.

— Нека да го осмисля. И утре ли е „сега“ за теб?

— Да, Лазарус.

— Хм… Но тогава излиза, че можеш да предсказваш бъдещето?

— Не, Лазарус.

— Но… Нещо не мога да те разбера.

— Мога да разпечатам уравненията, Лазарус, но те само описват факта, че аз възприемам времето като едно от многото измерения, като оперирам с ентропията и с „настояще“ или „сега“, разтегнати в по-широк или тесен диапазон. Но когато си имам работа с вас, аз съм длъжна да се преместя в този интервал, който е вашето лично „сега“ — или изобщо не бихме могли да общуваме.

— Скъпа моя, аз не съм сигурен, че общуваме.

— Съжалявам, Лазарус. И аз имам свои ограничения. Но ако можех да избирам, щях да избера вашите ограничения. Човешки. На същество от плът и кръв.

— Минерва, ти не разбираш какви ги говориш. Тялото от плът и кръв може да бъде бреме… особено когато започне да отнема по-голямата част от вниманието ти. В тебе са събрани най-добрите особености от двата свята — ти си създадена по образ и подобие на човека и постъпваш в съответствие с човешките критерии, но по-правилно, по-бързо… много по-бързо. Човек не е в състояние да постигне твоята точност с неефективното си тяло, което изпитва болка и прави грешки, което трябва да се храни и да спи. Повярвай ми.

— Лазарус… какво е „ерос“?

Той се вгледа в тъмнината и си представи тъжните й очи.

— Мили боже, момиче, толкова ли искаш да влезеш в леглото с него?

— Лазарус, не знам. Аз съм „слепец“. Как бих могла да знам?

Лазарус въздъхна.

— Съжалявам, скъпа. Сега сигурно разбираш защо съм отгледал Дора като дете.

— Само предполагам, Лазарус. Но не съм го обсъждала и няма да го обсъждам с никого.

— Благодаря ти. Ти си истинска дама, скъпа. Ти разбираш. Ясни са ти поне част от основанията ми. Но аз ще ти разкажа за всичко, когато почувствам, че съм готов — и ще видиш какво разбирам под „любов“ и защо казах на Хамадриад, че няма смисъл да се описва това понятие, а трябва да се преживее. Сега знам, че ти разбираш какво е любовта, защото си я изпитвала. Но историята на Дора не е предназначена за Айра, само за теб. Всъщност не — може да му я разкажеш… когато си отида. Може да се озаглави „Разказ за осиновената дъщеря“. Но няма да ти я разкажа сега; не се чувствам достатъчно силен тази нощ. Напомни ми, когато видиш, че съм в по-добра форма.

— Ще ви напомня. Съжалявам, Лазарус.

— Съжаляваш? Минерва, скъпоценна моя, никога не се съжалява за нищо, свързано с любовта. Никога. Може би предпочиташ да не обичаш мен? Или Дора? Или да не беше разбрала какво е любовта, като не се влюбиш в Айра?

— Не, само това не! Но бих искала да знам и какво е „ерос“.

— Може и да ти е провървяло, скъпа. „Еросът“ понякога причинява болка.

— Не се страхувам от болката, Лазарус. Тъй като знам за взаимоотношенията между мъжа и жената много повече, отколкото който и да е човек от плът и кръв…

— Сигурна ли си? Или така предполагаш?

— Сигурна съм, Лазарус. При подготовката за миграцията добавих към себе си допълнителна памет — тя заема по-голямата част от втори отсек — за да може да пренесе Ищар там всичките файлове, съдържащи секретните изследвания на клиниката за подмладяване „Хауард“…

— Ха! Струва ми се, че Ищар е поела голям риск. Клиниката е много предпазлива по въпроса кое може да се публикува и кое — не…

— Тя не се бои от риска. Но ме помоли да побързам; наложи се да прехвърля всичко във временната си памет тук, докато не се монтират допълнителните блокове памет на Дора. Поисках от Ищар разрешение да се запозная с всичките материали и го получих, като обещах да не запознавам никой друг с тях без нейно знание.

Научих очарователни неща, Лазарус. Сега знам всичко за секса… на теория, като вашия слепец, на когото му разказали какво е това дъга. Бих могла да съм генен хирург и не бих се поколебала да извърша операция, стига да имам възможност да създам необходимите за толкова фина работа инструменти. Също така съм експерт и в акушерството, и в гинекологията, и в подмладяването. Рефлексите на ерекцията, механизмите на оргазма, процесите на спермогенезиса и оплождането вече не са тайна за мен, нито пък аспектите на съзряването на плода и раждането.

Не знам само какво е „ерос“. Следователно съм „слепец“.