Достатъчно време за любов

Интродукция1 За писането на исторически трудове

Великата диаспора на човешката раса, започнала преди повече от две хилядолетия с изобретяването на двигателя „Либи-Шефилд“ и продължаваща все още без изгледи да забави темпото си, прави невъзможно писането на исторически трудове — както на единно описание, така и на множество, съгласувани помежду си. През двайсет и първи век (по григорианския календар)2 на Старата Тера расата ни е била способна да удвоява броя на членовете си три пъти на век — стига да е разполагала с достатъчно пространство и суровини.

Звездният двигател даде и двете неща. Човечеството се разпространи из своя сектор на Галактиката със скорост, многократно надхвърляща светлинната, и набъбна като мая. Ако удвояването бе продължило с потенциала му от двайсет и първи век, сега щяхме да наброяваме около 7×10⁹x2⁶⁸ — число, толкова голямо, че човешкият разум не е в състояние да го проумее; то е подходящо само за компютрите:

7×10⁹x2⁶⁸ = 2 066 035 336 255 469 780 992 000 000 000

— или повече от две хиляди милиона милиарда трилиона човешки същества;

— или количество протеин, надхвърлящо двайсет и пет милиона пъти масата на Сол III, Старата Земя, родната планета на нашата раса.

Абсурдно.

Или би било абсурдно, ако Великата диаспора не бе освободила място за расата ни, достигнала потенциала да удвоява броя на членовете си три пъти на век и оказала се в криза, възпрепятстваща дори еднократното удвояване — в онази извивка на кривата на закона за набъбване на маята, в която популацията би могла да поддържа несигурната устойчивост на нулевия растеж само чрез достатъчно бързото избиване на своите членове… за да не стигне до удавяне в собствените си отрови или до самоубийство чрез тотална война, или до препъване в някой друг вид малтусианско3 крайно решение.

Според нас обаче човешката раса не е успяла да нарасне до тази чудовищна цифра, защото човечеството не е започнало Диаспората с всичките си почти седем милиарда жители, а по-скоро с няколко милиона души, последвани от неизвестно, но непрестанно нарастващо число — стотици милиони преселници, които през последните две хилядолетия са мигрирали от Земята и от своите колонии на планетите към по-отдалечени места.

Ние не сме в състояние да правим аргументирани предположения за числеността на човешката раса или пък за приблизителния брой на колонизираните планети. Със сигурност можем да твърдим, че колонизираните планети са над две хиляди и на тях живеят поне пет трилиона души. В действителност колонизираните планети може и да са двойно повече, а човешката раса — четири пъти по-многобройна. А не е изключено цифрите да са още по-внушителни.

Така че дори демографските аспекти на историографията са станали непосилна задача; данните вече са остарели още при получаването им и винаги са непълни, освен това са толкова многобройни и разнообразни, че въоръжените с компютри неколкостотин души от моя персонал непрекъснато са заети с опитите си да ги анализират, събират, интерполират и екстраполират, за да ги съпоставят с други данни, преди да ги регистрират в архивите. Ние се опитваме да поддържаме норма от 95 процента вероятност за коригирани данни, 85 процента в най-лошия случай; реалните ни достижения са съответно 89 процента и 81 процента и стават все по-лоши.

Заселниците общо взето нехаят, че трябва да изпращат отчети у дома; те са заети с оцеляването си, с правенето на бебета и с изтребването на всичко по пътя си. В колониите обикновено се сменят четири поколения, преди да получим оттам някакви данни.

(Не би и могло да бъде другояче. Колонистът, който се интересува прекалено много от статистика, сам се превръща в статистическа единица — когато умре. Аз също възнамерявам да се преселя и когато го сторя, хич няма да ми пука дали в настоящата ми служба знаят за мен, или не. Затънал съм в тази абсолютно безполезна работа от почти столетие отчасти заради заплащането, отчасти поради генетично предразположение — аз съм пряк, при това генетично подобрен, потомък на самия Андрю Джаксън Слийпстик Либи4. Но съм потомък и на Старейшината и притежавам, поне така мисля, част от неговата неспокойна натура. Искам да последвам дивите гъски и да видя какво ще се случи там, навън — може би ще се оженя пак, ще оставя след себе си дузина потомци на някоя девствена ненаселена планета и после вероятно ще поема към друго място. Веднага щом приключа със събирането и подреждането на спомените на Старейшината, както би се изразил той на древния си диалект, членовете на настоятелството могат да вземат тая работа и да си я заврат някъде.)

Що за човек е нашият Старейшина, моят, а вероятно и ваш прародител, несъмнено най-старият жив в момента човек и същевременно единственият, участвал в грандиозните събития — кризата на човешката раса и преодоляването й с помощта на Диаспората?

Най-трудното е зад гърба ни. Дори да изгуби петдесет планети, расата ни би могла да затегне редиците си и да продължи напред. Сърцатите ни жени биха възстановили загубите само за едно поколение. Но не е много вероятно да се случи подобно нещо: досега не сме срещали толкова подла, злобна и опасна раса като нашата. Консервативното екстраполиране сочи, че числеността ни ще достигне онази горепосочена абсурдна цифра за още няколко поколения и ще поемем към другите галактики, преди да сме заселили изцяло нашата собствена. И наистина — докладите от далечните краища показват, че човешките междугалактически заселнически кораби вече са се насочили към безкрайните бездни. Тези доклади все още не са потвърдени, тъй като най-могъщите колонии винаги са разположени далеч от най-гъстонаселените центрове. Остава ни само да чакаме.

В най-добрия случай историята е трудна за проумяване; в най-лошия е скучна сбирка от съмнителни сведения. Тя оживява само чрез думите на очевидците… но ние разполагаме само с един, видял с очите си всичките двайсет и три века на кризата и Диаспората. Следващият по старост човек, чиято възраст нашата служба е успяла да определи, е едва на малко повече от хиляда години. Според теорията на вероятностите е възможно някъде да се намира още един индивид на почти същата възраст, но както математиката, така и историята са категорични, че в момента няма други живи хора от родените през двайсети век.5

Някой може да се усъмни дали същият този Старейшина е членът на Семействата Хауард, роден през 1912 година, а също така е и Лазарус Лонг, който е предвождал Семействата при бягството им от Старата Земя през 2136 година, и т.н., изтъквайки довода, че всичките древни методи за идентификация (пръстови отпечатъци, ретина и други) сега могат да бъдат подправени. Така е, но методите са били задоволителни за времето си и фондацията на Семействата Хауард е имала особен повод да ги използва внимателно; Удроу Уилсън Смит, чието раждане фондацията е регистрирала през 1912 година, несъмнено е Лазарус Лонг от 2136 година и 2210 година. Преди да станат ненадеждни, методите били допълнени с модерни, абсолютно сигурни, базирани първоначално на клонирани органи за трансплантация, а по-късно — на абсолютно точна идентификация на генетичната структура. (Интересно е да се отбележи, че на появилия се преди около три века тук, на Секундус, самозванец било присадено сърце от клонирано псевдотяло на Старейшината. Това го убило.) Генетичната структура на Старейшината, чиито думи са цитирани тук, е идентична с тази на късчетата мускулни влакна на Лазарус Лонг, взети от д-р Гордън Харди на космическия кораб Ню Фронтиърс около 2145 година и запазени от него за изследване на дълголетието. Q.E.D6.

Но що за човек е Старейшината? Сами трябва да прецените. Съкращавайки тези мемоари до удобна за четене дължина, съм пропуснал много достоверни исторически събития (необработените данни са в архивите и са достъпни за учените), но съм оставил вътре лъжите и неправдоподобните разкази заради убеждението си, че изречените от някого лъжи говорят за него повече от истината.

Очевидно, по стандартите на цивилизованите общества, този човек е варварин и мошеник.

Но не децата са тези, които трябва да съдят своите родители. Той е такъв, какъвто е, именно благодарение на качествата, необходими за оцеляването в джунглата или в друга сурова местност. Не забравяйте дълга си към него — както генетическия, така и историческия.

За да проумеем историческия си дълг към Старейшината, трябва да хвърлим още един поглед към древната история — отчасти към преданията и митовете, отчасти към твърдо установените факти, толкова безспорни, колкото е и убийството на Юлий Цезар. Фондацията на Семействата Хауард е била основана съгласно завещанието на Айра Хауард, починал през 1873 година. Той нарежда на настоятелството на фондацията да използва парите за „удължаване на човешкия живот“. Това е факт.

Преданието казва, че причината за волята на Айра е гневът към собствената му зла участ: той открил, че е на път да умре от преждевременна старост, едва достигнал четирийсетте. Починал на четирийсет и осем като ерген, без да остави потомство. Така че никой от нас не носи в себе си гените му, безсмъртието му е само в неговото име и в идеята, че смъртта може да бъде осуетена.

По онова време смъртта на четирийсет и осем години не е била нещо необичайно. Ако искате вярвайте, но тогава средната продължителност на живота е била около трийсет и пет години! Но хората не умирали от старост. Болести, глад, нещастни случаи, убийства, войни, смърт при раждане и други видове неестествена смърт поваляли повечето далеч преди настъпването на старостта. Обаче преодолелите всичките изброени препятствия все още можели да разчитат на естествена смърт някъде между седемдесет и петата и стотната си годишнина. Само шепа хора достигали стоте; въпреки това във всяка популационна група имало нищожно малцинство столетници. Известна е легендата за Стария Том Пар, за който се предполага, че е починал през 1635 година на сто петдесет и две годишна възраст. Независимо дали легендата е истина, или не, анализите на демографските данни от онази епоха показват, че вероятно някои отделни индивиди са живеели по век и половина. Но те наистина са били твърде малко на брой.

Фондацията започнала своята работа като далновиден селекционен експеримент, понеже тогава още не се е знаело нищо за генетиката: пълнолетните от родовете на дълголетници били насърчавани за бракове помежду си, парите били стимул.

Както се и очаквало, материалният стимул подействал. Не било никаква изненада, че експериментът сработил — това бил същият емпиричен метод, използван от скотовъдците векове преди да се появи генетиката: засилване на подходящите характеристики, сетне отстраняване на неподходящите.

Архивите на Семействата не уточняват как ставало отстраняването на неудачниците — там просто се казва, че някои били изключвани от Семействата, заедно с корените, клоновете и всичките им потомци, заради непростимия грях — смърт от старост в твърде млада възраст.

Към времето на Кризата от 2136 година членовете на Семействата Хауард имали средна продължителност на живота над сто и петдесет години, а някои надхвърляли тази възраст. Причината за Кризата сега ни изглежда невероятна, обаче всички свидетелства — както вътре, така и извън Семействата, я потвърждават. Семействата Хауард били крайно опасни за останалата част от човечеството просто поради факта, че живеят толкова дълго. Причината за случилото се трябва да бъде обяснена от психолозите, а не от пазителите на архивите. Но истината е такава.

Те били хванати и затворени в концлагер, застрашавала ги опасността да бъдат изтезавани до смърт, за да бъде изтръгната тайната на вечната им младост. Това е факт, а не мит.

И тогава на сцената излязъл Старейшината. Благодарение на своята дързост, на дарбата си да лъже убедително и на качеството, което би се сторило на сегашните хора детинска страст към приключенията и интригите за собствена облага, Старейшината осъществил най-знаменитото бягство от затвора за всички времена, като откраднал първобитен звездолет и се измъкнал от Слънчевата система заедно с всички членове на Семействата Хауард (тогава те наброявали към 100 000 мъже, жени и деца).7

Ако ви се струва невъзможно — толкова много хора и само един кораб — спомнете си, че първите звездолети били извънредно по-големи от тези, които използваме сега. Те били самоподдържащи се изкуствени светове, предназначени да останат дълги години в космоса със скорост, близка до светлинната — просто трябвало да бъдат гигантски.

Старейшината не бил единственият герой на този Изход8. Но във всичките достигнали до нас разнообразни и понякога противоречиви описания винаги той е движещата сила. Той бил нашият Мойсей, отървал своя народ от робството.

Той ги довел обратно у дома след седемдесет и пет години (2210 година), но вече не в робство. Тази дата, Година първа от Стандартния галактически календар, бележи началото на Великата диаспора, предизвикана от изключителната пренаселеност на Старата Тера и станала възможна благодарение на два нови фактора: парадвигателя на Либи-Шефилд, както е известен (това не е двигател в истинския смисъл на думата, а средство за манипулиране на n-мерните пространства), и първата (и най-простата) от ефективните технологии за удължаване на живота — чрез изкуствена кръв.

Чрез бягството си Семействата Хауард помогнали тази технология да се реализира. Останалите на Тера хора с кратка продължителност на живота, все още убедени, че семействата на дълголетниците притежават някаква „тайна“, се заели с опити за разгадаването й чрез обширни и системни изследвания и както винаги в подобни случаи, били възнаградени богато — не с несъществуващата „тайна“, но с нещо не по-малко полезно: терапия и в края на краищата — комплекс от терапии за забавяне на остаряването и увеличаване на жизнеността, енергичността и плодовитостта.

Тогава Великата диаспора станала хем възможна, хем необходима.

Най-големият талант на Старейшината (ако не броим умението му да лъже импровизирано и убедително) като че ли е необичайната му способност винаги да преценява възможностите на всяка ситуация и сетне да я извърта така, че да я нагоди към собствените си цели. (Той казва по този повод: „Трябва да разбираш причината, поради която скача жабата“. Изучавалите го психометристи твърдят, че притежава извънредно високи пси-способности, изразени в „предвиждане на бъдещето“ и „късмет“, но от своя страна Старейшината се изразява по техен адрес далеч не толкова учтиво. Като пазител на архивите аз се въздържам от даването на мнение.)

Старейшината веднага забелязал, че благословията на удължената младост, макар и обещана на всеки, всъщност ще е достъпна само за могъщите на деня и за техните приближени. На милиарди илоти9 нямало да се предостави възможност да надхвърлят нормалната продължителност на живота; за тях липсвало място — освен ако не поемели към звездите; в този случай всеки човек щял да се сдобие със свое кътче и с възможността да живее толкова дълго, колкото му се удаде. Невинаги е ясно как се е възползвал от идеята си самият Старейшина: изглежда, е използвал няколко имена и много външности. Най-важните му корпорации били поверени на фондацията, а после ликвидирани по негово нареждане, да бъдат преместени на Секундус фондацията и Семействата Хауард, но най-ценното си имущество той запазил за своите роднини и потомци. Шейсет и осем процента от живеещите тогава членове на Семействата приели зова на новите простори.

Генетичният ни дълг към Старейшината е както пряк, така и косвен. Косвеният ни дълг се основава на факта, че миграцията е средство за сортиране, принудителен Дарвинов отбор, при който по-доброто от породата поема към звездите, а неудачниците остават у дома и мрат. Това важи дори и за насилствено транспортираните (както през двайсет и четвърти и двайсет и пети век), само че тогава подборът се извършва на новата планета. Сред неопитомените простори измират слабаците и неудачниците, а силните оцеляват. Дори на доброволно емигриралите допълнително им се налагало да преминат през този втори, особено драстичен вид селекция. Семействата Хауард били подложени на подобен подбор поне три пъти.

Прекият ни генетичен дълг към Старейшината е още по-лесно доказуем. За част от доказателството ни е нужна само проста аритметика. Ако живеете където и да било, с изключение на Старата Тера (а вие едва ли живеете там, ако четете тези редове, като се има предвид сегашното жалко състояние на „красивите зелени хълмове на Земята“), и можете да потвърдите наличието на дори един член на Семействата Хауард сред своите прародители (повечето от вас могат), тогава е твърде вероятно да произлизате от Старейшината.

Според официалната генеалогия на Семействата тази вероятност е равна на 87,3 процента. Вие произхождате и от много други членове на Семействата Хауард, живели през двайсети век, ако сте потомък на когото и да било от тях, но тук аз имам предвид само Удроу Уилсън Смит, Старейшината. Към времето на Кризата от 2136 година почти една десета от младото поколение на Семействата Хауард дължи произхода си на Старейшината „законно“ — имам предвид, че всяка връзка, довела до раждане, е отбелязана в аналите на Семействата и потеклото на детето е потвърдено чрез всички известни по онова време тестове. (В самото начало на селективния експеримент не било познато дори определянето на кръвната група, но процесът на отбор решително изисквал изнамирането на методи, които да попречат на жените да съгрешават, поне извън рамките на Семействата.)

Както вече споменах, към днешна дата кумулативната вероятност се равнява на 83,7 процента, стига да имате свой предшественик измежду Хауардовците. Вероятността обаче нараства практически до 100 процента, ако този предшественик спада към последните поколения.

Като статистик имам твърде основателни причини да вярвам (въз основа на компютърния анализ на кръвните групи, косите, цвета на очите и други характеристики, поддаващи се на генетичен анализ), че множество наследници на Старейшината, както вътре, така и извън Семействата Хауард, не са включени в официалните данни.

Или, меко казано, той е безсрамен стар козел, чието семе е разпръснато из цялата обитаема част на нашата Галактика.

Да вземем например годините на Изхода след кражбата на Ню Фронтиърс. По онова време той не се е женил нито веднъж, а в корабните дневници и в базираните на тогавашни спомени легенди се намеква, че е бил женомразец.

Може би. Ала биостатистическите данни (за разлика от тези на генеалогията) сочат, че той съвсем не е бил толкова непристъпен. Компютърът, анализирал този проблем, дори ми предложи да се обзаложим, че през онези години Старейшината е създал повече от сто потомци. (Отказах баса; същият компютър ме бие на шах дори когато играе без топ.)

Не намирам твърдението за изненадващо, като се има предвид почти патологичният стремеж към дълголетие, разпространен сред Семействата по онова време. Най-възрастният мъж, при положение че е запазил мъжествеността си (а той със сигурност я е бил запазил), трябва да е бил подлаган на безбройни и неустоими изкушения от страна на жените, желаещи да се сдобият с наследник от него, доказалия своето превъзходство — „превъзходство“ по единствения критерий, зачитан от Семействата Хауард. Едва ли бракът е бил от особено значение за тях, понеже всички членове на Семействата Хауард се женели заради удобството — такава била волята на Айра Хауард — и браковете им рядко били до живот. Единственият изненадващ аспект е, че толкова малко от плодовитите жени успели да го свалят, макар желаещите да били хиляди. Но той винаги е бил от хората, здраво стъпили на краката си.

Когато в днешно време срещна мъже с жълтеникавочервена коса, голям нос, непринудена обезоръжаваща усмивка и малко див поглед в сиво-зелените очи, винаги се чудя кога ли Старейшината е минал през тази част на Галактиката. Приближи ли се непознатият към мен, стискам здраво кесията си. А ако ме заговори, тогава решавам да не сключвам облози и да не давам никакви обещания.

Но как ли е успял Старейшината да оцелее и да остане млад през първите си три столетия, без да се подлага на изкуствено подмладяване, след като е едва трето поколение участник в хауардовия селективен експеримент?

Мутация, разбира се — което означава, че ние просто не знаем причината. Обаче при няколкото му подмладявания научихме някои неща за неговата физиология. Необикновено голямото му сърце бие много бавно. Зъбите му са само двайсет и осем, няма кариеси и изглежда притежава имунитет към всякакви инфекции. Никога не е подлаган на операции, с изключение на тези при лекуване на раните му и при подмладителните процедури. Има светкавични, но сякаш винаги обмислени рефлекси, така че в дадения случай би могло някой да се усъмни в коректността на термина „рефлекс“. Зрението му никога не се е нуждаело от корекция — нито за късогледство, нито за далекогледство; обсегът на слуха му е от неестествено ниските до неестествено високите тонове, при необичайна острота в целия диапазон. Цветовете, които различава, включват и индигото. Роден е без препуциум, без червеобразен апендикс и очевидно — без съвест.

Щастлив съм, че той е мой предшественик.

Джъстин Фут 45-и,

Главен архивар, фондацията „Хауард“

В това съкратено популярно издание техническото приложение е публикувано отделно, за да се освободи място за описанието на делата на Старейшината след напускането на Секундус до момента на изчезването му. Апокрифният и очевидно невероятен разказ за последните събития в неговия живот е включен по настояване на редактора на оригиналното издание, но той не може да бъде взет насериозно.

Каролин Бригс,

Главен архивар

Пояснение: Очарователната и ерудирана приемничка на длъжността ми изобщо не знае за какво говори. Когато става дума за Старейшината, най-фантастичното винаги е най-вероятно.

Джъстин Фут 45-и,

Почетен главен архивар