24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

22. Планината Фуджи от река Сумида в Едо

И така, стигам до кръстопътя. Гравюрата показва лодкар, който превозва хора през реката към града и вечерта. Фуджи стои тъмна и мрачна на най-далечното разстояние. Тук наистина мисля за Шарон, но тази мисъл не е така добре дошла, както можеше да бъде някога. Въпреки това самата аз тръгвам по моста.

Тъй като Кит ми е обещал малко милост, крача свободно по ярките улици, вдъхвам миризмите, слушам шумовете и гледам хората, които вървят по пътя си. Питам се какво ли би направил Хокусай днес? Той мълчи по въпроса.

Пия по малко, усмихвам се от време на време, дори ям солидно. Опитвам се отново да върна живота си. Не търся утешение във философията или литературата. Нека просто да повървя из града тази вечер, да нося сянката си над лица и фасади, барове и театри, храмове и учреждения. Всичко, което се мярка наблизо, е добре дошло тази вечер.

Ям суши, играя комар, танцувам. За мене вече няма вчера, няма утре. Когато един мъж слага ръка на рамото ми и се усмихва, аз я премествам на гърдите си и се смея. Той е добър за едночасово упражнение и смях в малката стая, която ни намира. Карам го да вика няколко пъти, преди да си отида, макар че ме моли да остана. Твърде много имам да правя и да видя, любов. Поздрав и прощаване.

Ходене… През паркове, алеи, градини, площади. Кръстосване… Малки мостове и по-големи, улици и тротоари. Лай, куче! Викай, дете! Плачи, жено! Аз идвам и си отивам между вас. Усещам ви с безстрастна страст. Поемам ви всичките в себе си, където за една нощ мога да побера и света.

Вървя под лекия дъжд и прохладата след него. Дрехите ми са влажни, после — пак сухи. Влизам в храм. Плащам на такси, за да ме разведе из града. Ям късно. Посещавам друг бар. Попадам на пусто игрище, където се полюлявам и гледам звездите.

И заставам пред фонтан, който изхвърля водите си косо към просветляващото небе, докато звездите си отиват и само загубеното им искрене пада върху мен.

След това закуска и дълъг сън, следваща закуска и още по-дълъг сън…

А ти, татко мой, там, на тъжната си висота? Скоро ще трябва да те напусна, Хокусай.