24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

17. Планината Фуджи от езерото Сува

И така, стигнах до езерото Сува, а Фуджи си почиваше смалена във вечерното разстояние. За мен това не е Камагучи с мощните отражения. Но е нещо ведро, което се свързва с настроението ми в някакъв покой. Бях поела в себе си живота на пролетта и тя се бе разпростряла из съществото ми. Кой ще наруши този свят, като наложи върху му нежелани творения? Затвори си устата.

Нима Бочан не намери зрелостта си в спокойна провинция? Имам теория за книгите, които приличат на книгата на Нацуме Сосеки. Някой ми беше казал, че всеки образован японец с пълна сигурност е чел тази книга. Така че и аз я прочетох. В Щатите ми казаха, че всеки образован янки с пълна сигурност е чел „Хъкълбери Фин“. Така че и нея прочетох. За Канада това е „Слънчеви скечове в един малък град“ от Стивън Лийкок. За Франция — „Големият Молн“[4]. Другите страни си имат свои книги от този вид. Всички те са пасторални, общото им е близостта с провинцията и със силите на природата във времето точно преди масовата урбанизация и механизация. Тези неща са на хоризонта и напредват, но служат само за да добавят пикантност и острота към вкуса на по-простите ценности. Това са юношески книги с национални черти и характер и се занимават с отдалечаването от невинността. Давала съм много от тях на Кендра.

Излъгах Борис. Разбира се, че знам всичко за конференцията в Осака. Дори ме беше потърсил един от бившите ми работодатели, за да свърша нещо в духа на това, което бе предположил Борис. Отказах. Моите планове си бяха мои. Иначе щеше да се стигне до сблъсък.

Хокусай, призрак и наставник, ти разбираш шанса и целта по-добре от Кит. Ти знаеш, че човешки ред трябва да оцветява нашите отношения с природата и че това е не само необходимо, но и хубаво, и че светлината все пак стига до края.

При това издигане над водата изваждам скритото си оръжие и го наточвам още веднъж. Слънцето се скрива от моята част на света, но и тъмнината тук е мой приятел.