24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

20. Планината Фуджи от прохода Инуме

През мъглата и над нея. Преди малко беше валяло. И ето я Фуджи, с буреносни облаци над челото. По много причини съм изненадана, че съм стигнала толкова далече. Този изглед обаче показва, че си е струвало.

Седя на камък, покрит с мъх, и прехвърлям през паметта си променливия характер на Фуджи, когато внезапен дъжд забулва лицето й, престава, започва отново.

Ветровете тук са силни. Мъглата над морето надига призрачни клони и ги навежда. Има някаква вцепенена тишина под монотонната мантра на вятъра.

Настанявам се удобно, ям, пия, гледам и обмислям плановете си още веднъж. Нещата вървят към края си. Скоро кръгът ще се затвори.

Бях си помислила да захвърля лекарството си като акт на перчене, като знак на пълно обвързване. Сега виждам, че това би било глупав романтичен жест. Ще ми трябва цялата ми сила, цялата помощ, която мога да получа, за да имам шанс да успея. Вместо да изхвърля лекарството, вземам таблетка.

Поривите на вятъра ми действат добре. Налитат като вълни, но са ободряващи.

Твърде малко пътници минават долу. Отдръпвам се назад, извън полезрението им. Отминават безобидни като призраци, думите им се отнасят от вятъра, без дори да достигнат толкова далече. Изпитвам леко желание да запея, но се въздържам.

Седя дълго, унесена от шемета на стихиите. Беше хубаво това пътуване в миналото, живот още веднъж на ръба…

Под мен. Нова смътно позната фигура се появява пред погледа ми и влачи багаж. Не мога да различа чертите оттук, нито пък е необходимо. Когато той спира и започва да наглася техниката си, разбирам, че това е фотографът от Шичиригахама, излязъл да хване пореден изглед от Фуджи, по-постоянен от всеки, когото бих желала.

Гледам го известно време, а той дори и поглед не хвърля към мен. Скоро ще тръгна пак, без той да разбере. Ще сметна появата му за съвпадение. Само условно, разбира се. Ако го видя отново, може да се наложи да го убия.

Ще бъда прекалено близо до целта си, за да позволя дори и вероятна намеса.

По-добре е сега да тръгвам, защото е за предпочитане да вървя пред, а не след него.

Фуджи от високото, това беше хубаво място за отдих. Скоро пак ще се видим.

Хайде, Хокусай, да тръгваме.