Заветите

Шейсет и осма глава

Леля Видала отвори очи. Още не беше продумала. Работеше ли изобщо умът ѝ? Помнеше ли, че е видяла момиче на име Джейд, облечено със сребристата рокля на Перлените момичета? Помнеше ли удара, който я е повалил? Щеше ли да го каже? Ако отговорът на първия въпрос беше „да“, и на втория щеше да бъде „да“. Щеше да събере две и две… кой, освен мен би подпомогнал такъв сценарий? Ако ме изобличеше пред някоя медицинска сестра, информацията веднага щеше да стигне до Очите и после часовникът щеше да спре. Трябваше да взема предпазни мерки. Но какви и как?

В Ардуа Хол се говореше, че ударът ѝ е бил предизвикан от преживян шок или дори от някакво нападение. Съдейки по следите от стъпки в пръстта, явно е била завлечена зад статуята ми. Прехвърлиха я от интензивното в реанимация, а Леля Елизабет и Леля Хелена се редуваха да седят до леглото ѝ и да чакат първите ѝ думи — и двете се подозираха взаимно. Не можех да остана насаме с нея.

Бележката на избягалото момиче беше обект на многобройни спекулации. Хрумването за водопроводчика беше чудесно — убедителна подробност. Гордея се с изобретателността на Никол и се надявам тя да ѝ бъде от полза в близко бъдеще. Способността да измисляш убедителни лъжи, е талант, който не бива да се подценява.

Естествено, потърсиха мнението ми относно уместния начин на действие. Не е ли редно да организираме издирване? Заявих, че сегашното местоположение на момичето няма голямо значение, ако целта е брак и потомство, но Леля Елизабет възрази, че мъжът може да се окаже похотлив измамник и дори агент на „Мейдей“, промъкнал се в Ардуа Хол предрешен. И в двата случая щеше да се възползва от Джейд и после да я изостави, след което тя щеше да бъде годна само за Прислужница, поради което се налагало веднага да я намерим и да арестуваме въпросния мъж за разпит.

Ако наистина имаше мъж, точно това би следвало да предприемем — разумните момичета не напускат Галаад, а добронамерените мъже не бягат заедно с тях. Затова се наложи да се съглася и изпратихме отряд от Ангели да претърси околните къщи и улици. Ангелите не бяха въодушевени — преследването на заблудени млади момичета не беше представата им за героизъм. Излишно е да казвам, че не намериха нито Джейд, нито измисления от нея водопроводчик.

Леля Елизабет сподели мнението си, че в цялата история има нещо много подозрително. Съгласих се с нея и признах, че съм не по-малко озадачена. Само че какво може да се направи? Следата вече бе изстинала и можехме само да чакаме как ще се развият събитията.

Не беше лесно да заблудим Командир Джъд. Той ме повика в кабинета си на спешна среща.

— Изгубили сте бебето Никол! — Целият трепереше от овладян гняв и от страх: тъкмо беше докопал Никол, а тя му се беше изплъзнала — това нямаше да се хареса на Съвета. — Кой друг знае за истинската ѝ самоличност?

— Никой — уверих го. — Вие и аз. И самата Никол, разбира се. Прецених за уместно да споделя с нея тази информация, за да я убедя в по-висшето ѝ предназначение. Никой друг.

— Не бива да узнават! Как го допуснахте? Да я доведете в Галаад, а после да ви я отмъкнат… Репутацията на Очите ще пострада, да не говорим за тази на Лелите!

Не мога да ви опиша колко приятно ми беше да гледам как Джъд се гърчи, но си лепнах най-мрачното изражение, на което бях способна.

— Вземаме мерки — казах. — Тя или наистина е избягала с онзи мъж, или е била отвлечена. Ако е второто, извършителят най-вероятно работи с „Мейдей“.

Печелех време. Човек винаги печели нещо.

Броях часовете. Часовете, минутите, секундите. Имах основание да се надявам, че пратеничките ми са на път и ще посеят семето на гибелта на Галаад. Неслучайно от години правех копия на папките със секретните документи за престъпленията на висшестоящите в Галаад.

Намериха раничките на двете Перлени момичета в началото на стара туристическа пътека във Върмонт. В тях бяха роклите им на Перлени момичета, обелки от портокал и един перлен наниз. Претърсиха района с кучета. Без резултат.

Просто някой опитваше да отвлече вниманието.

Ремонтният ни отдел проучи оплакването за недостиг на вода от Лелите във вход А и Б и откриха клетата Леля Имортел в резервоара — запушила беше тръбата. Пестеливото дете беше съблякло дрехите си, за да може друго момиче да ги използва — намериха ги старателно сгънати на най-горното стъпало на стълбата. От приличие не беше свалила бельото си. Точно такова поведение очаквах от нея. Не мислете, че не съм опечалена от загубата ѝ, но си напомних, че саможертвата ѝ беше доброволна.

Тази новина предизвика нова вълна от предположения: разнесе се слух, че Леля Имортел е била убита, а имаше ли по-вероятен извършител от изчезналата канадка, известна като Джейд, спечелена наскоро за вярата ни? Много от Лелите — сред тях и онези, които бяха приветствали толкова доволно и възторжено нейната поява — в момента твърдяха как още от самото начало са надушвали нещо измамно в нея.

— Ужасен скандал — каза Леля Елизабет. — Ще ни се отрази зле!

— Ще го прикрием — казах. — Ще кажа, че Леля Имортел е отишла да провери къде е повредата в резервоара, за да спести труда на ценни работници. Сигурно се е спънала или е припаднала. Нещастен случай при самоотвержено изпълнение на дълга. Това ще кажа на тържественото и хвалебствено погребение, което ще организираме.

— Гениално — каза Леля Хелена, но с нотка на съмнение.

— Смятате ли, че някой ще повярва? — попита Леля Елизабет.

— Ще повярват на онова, което е в интерес на Ардуа Хол — отсякох категорично. — А то е същото като собствения им интерес.

Спекулациите се засилваха обаче. Двете Перлени момичета бяха минали през портата — Ангелите на пост се кълняха в това — и документите им били наред. Дали едната е била Леля Виктория, която още не се появяваше в столовата? Ако не, къде беше тя? А ако е била тя, защо е заминала за мисията си по-рано, преди Благодарението? Не е била придружавана от Леля Имортел, така че кое е било второто Перлено момиче? Възможно ли е Леля Виктория да е имала съучастничка в двойното бягство? Защото случилото се все повече започваше да прилича на бягство. Стигнахме до извода, че оставената бележка също е част от плана и цели да ни измами и да забави преследването. Лелите шушукаха помежду си за вероломството и лукавството на незрелите момичета — особено чужденките.

Пристигна новината, че две Перлени момичета са били забелязани на автогарата в Портсмут, Ню Хампшър. Командир Джъд издаде заповед за издирване — тези измамнички, както ги нарече той, трябвало да бъдат заловени и доведени за разпит. И да не разговарят с никой друг, освен с него. Направят ли опит за бягство, заповедта беше да се стреля на месо.

— Доста сурово — отбелязах. — Те са неопитни. Сигурно са били подведени.

— При тези обстоятелства бебето Никол ще ни бъде по-полезно мъртво, отколкото живо — отсече той. — Нали го разбирате, Лельо Лидия?

— Извинете глупостта ми — отвърнах. — Аз вярвах, че тя е искрена в желанието си да се присъедини към нас. Щеше да е огромен успех, ако беше истина.

— Ясно е, че е шпионка, внедрена в Галаад под фалшив претекст. Жива може да предизвика провала и на двама ни. Не разбирате ли колко уязвими ще бъдем, ако някой друг я залови и я накара да проговори? Доверието в мен ще се стопи. Ще се размахат дългите ножове, и то не само за мен — вашето управление в Ардуа Хол ще приключи, с вас също ще бъде свършено.

Обича ме, не ме обича — превръщам се просто в инструмент, който той ще използва и после ще захвърли. Само че тази игра се играе от двама.

— Съвсем вярно — съгласих се. — За съжаление, някои хора в страната ни са обсебени от мисълта за отмъстителна разплата. Не вярват, че вие винаги действате с най-добри намерения, особено когато организирате своите чистки. Но в конкретния случай, както винаги, сте избрали най-мъдрия вариант.

С тези думи предизвиках усмивката му, макар и доста напрегната. Връхлетя ме спомен, и то не за пръв път. Облечена съм с кафявата си власеница, вдигам пистолета, прицелвам се и стрелям. Има ли куршум, или няма?

Има.

Отново отидох на посещение при Леля Видала. Леля Елизабет седеше до леглото ѝ, плетеше от онези шапчици за преждевременно родени бебета, които напоследък са толкова модерни. Дълбоко признателна съм на съдбата, че така и не се научих да плета.

Очите на Видала бяха затворени. Дишаше равномерно — лош късмет.

— Тя проговори ли вече? — попитах.

— Не, нито дума — отговори Леля Елизабет. — Не и откакто аз съм тук.

— Чудесно е, че си толкова грижовна, но сигурно си изтощена — отбелязах. — Аз ще те заменя. Иди си вземи чай.

Тя ми хвърли подозрителен поглед, но излезе.

Когато напусна стаята, се наведох и казах силно в ухото на Вид ала:

— Събуди се!

Очите ѝ се отвориха. Спряха се на мен. После прошушна съвсем ясно, без да заваля:

— Това е твое дело, Лидия. Ще увиснеш на въжето.

Изражението ѝ беше едновременно ликуващо и отмъстително — най-сетне имаше солидно обвинение и беше на крачка да получи поста ми.

— Изморена си — казах. — Заспивай.

Тя отново затвори очи.

Търсех в джоба си ампулата морфин, която носех, когато Елизабет се върна.

— Забравих си плетката — каза.

— Видала проговори, докато те нямаше.

— Какво каза?

— Сигурно е получила мозъчно увреждане — отговорих. — Обвинява вас, че сте я ударили. Твърди, че сте съучастница на „Мейдей“.

— Но кой ще ѝ повярва! — пребледня Елизабет. — Ако я е ударил някой, трябва да е било онова момиче Джейд.

— Трудно може да се предвиди в какво ще повярват хората — изтъкнах. — Някои може да преценят за най-уместно да ви изобличат. Не всички Командири останаха доволни от безславната кончина на доктор Гроув. Чувала съм да говорят, че сте неблагонадеждна — обвинили сте Гроув, кой знае кого още може да обвините? — затова ще предпочетат твърденията на Видала пред вашите. Хората обичат да има изкупителна жертва.

Елизабет седна.

— Истинска катастрофа — каза тя.

— Не за пръв път изпадаме в затруднение, Елизабет — напомних ѝ меко. — Спомнете си Благодарението. И двете успяхме да се измъкнем невредими. И оттогава правим необходимото.

— Винаги повдигате духа ми, Лидия — каза тя.

— Много жалко, че Видала е алергична — отбелязах. — Дано не получи астматичен пристъп, докато спи. А сега трябва да тръгвам, имам среща. Оставям Видала във вашите грижовни ръце. Забелязах, че възглавниците ѝ се нуждаят от понаместване.

С един куршум два заека — ако стане така, какво огромно естетическо и практично удовлетворение, а също и отклоняване на вниманието, което ще отвори нов път за бягство. Макар и не за мен, защото има нищожен шанс да се измъкна невредима от разкритията, които несъмнено ще последват, след като Никол се появи по телевизионните новини в Канада и направи разкритията, които съм ѝ поверила.

Часовникът тиктака, минутите се нижат. Чакам. Чакам.

На добър път, пратенички мои, мои сребърни гълъбици, мои ангели на разрушението. Плавно кацане.