Заветите

Шейсет и пета глава

Леля Видала беше открита просната зад моята статуя в коматозно състояние от възрастната Леля Клоувър и двамата седемдесетгодишни градинари. Заключението на парамедиците, които пристигнаха, беше, че тя е прекарала удар — диагноза, потвърдена и от лекарите ни. В Ардуа Хол плъзна слух, хората кимаха тъжно с глава, обещаваха си да се молят за възстановяването на Леля Видала. Наблизо беше намерен скъсан перлен наниз на Перлено момиче: някой явно го беше изгубил — прахосническо невнимание. Ще издам меморандум за бдителността във връзка с предметите, които е наш дълг да пазим. Перлите не растат по дърветата, ще кажа, дори изкуствените, не бива и да ги даваме на свинете. Не че в Ардуа Хол има свине, ще добавя лукаво.

Посетих Леля Видала в интензивното отделение. Тя лежеше по гръб със затворени очи, имаше тръбичка в носа и още една в ръката.

— Как е нашата скъпа Леля Видала? — попитах Лелята медицинска сестра, която дежуреше.

— Молих се за нея — каза Леля Еди-коя си. Не помня имената на медицинските сестри, такава им е съдбата. — Тя е в кома, но това може би ще подпомогне процеса на оздравяване. Може би ще има лека парализа. Опасяват се, че и говорът ѝ може да се окаже засегнат.

— Ако се възстанови — отбелязах.

— Когато се възстанови — поправи ме укорително сестрата. — Не говорим отрицателно, когато пациентите ни могат да ни чуят. Може да ви се струва, че спят, но всъщност са съвсем будни.

Поседях до Леля Видала, докато медицинската сестра си тръгна. След това набързо прегледах фармацевтичните средства, с които разполагам. Да увелича ли дозата на обезболяващото? Да прекъсна тръбичката към ръката ѝ? Да стисна кислородната ѝ тръба? Не направих нищо такова. Привърженичка съм на усилията, но не на ненужните усилия — Леля Видала най-вероятно щеше да напусне света и без моя помощ. Преди да си тръгна от интензивното отделение, прибрах в джоба си малка ампула морфин, защото предвидливостта е основна добродетел.

Докато се настанявахме за обяд в трапезарията, Леля Хелена отбеляза отсъствието на Леля Виктория и на Леля Имортел.

— Мисля, че постят — казах. — Вчера ги мярнах в читалнята на библиотека „Хилдегард“, вглъбени в своите Библии. Надяват се с пост да получат напътствие свише за предстоящата си мисия.

— Похвално — каза Леля Хелена. Продължи дискретно да брои присъстващите. — Къде е нашата нова последователка Джейд?

— Сигурно още е болна — отговорих. — Женско неразположение.

— Ще отида да проверя — каза Леля Хелена. — Може да се нуждае от грейка. Вход В, нали?

— Много мило от ваша страна — казах. — Да. Мисля, че живее в мансардата на третия етаж.

Надявах се Никол да е оставила бележката за бягството си на видно място.

Леля Хелена се върна бързо, замаяна от превъзбуда след откритието си: Джейд беше избягала.

— С някакъв водопроводчик, който се казва Гарт — додаде Леля Хелена. — Твърди, че била влюбена.

— Много жалко — казах. — Трябва да намерим и двамата, да ги порицаем и да се уверим, че са бракосъчетани както си му е редът. Джейд е много непохватна и бездруго нямаше да стане достойна за уважение Леля. Погледнете нещата от хубавата им страна — населението на Галаад може би ще се увеличи след този съюз.

— Но къде се е запознала с този водопроводчик? — възкликна Леля Елизабет.

— Имаше оплакване за недостиг на вода за къпане тази сутрин във вход А — отговорих. — Сигурно те са повикали водопроводчика. Явно е било любов от пръв поглед. Младите хора са импулсивни.

— Никой в Ардуа Хол не би трябвало да се къпе сутрин — каза Леля Елизабет. — Освен ако някой не е нарушавал правилата.

— За жалост, това не е изключено — казах. — Плътта е слаба.

— А, да, много слаба — съгласи се Леля Хелена. — Но как е излязла през портата? Няма пропуск, не би трябвало да я пуснат.

— Момичетата на тази възраст са много пъргави — напомних им. — Сигурно е прескочила Стената.

Продължихме обяда си — сухи сандвичи и резултатът от убийствен експеримент с домати, десертът беше рядък желиран крем с подправки — и в края на скромното ни хранене преждевременното бягство на Джейд, нейният акробатичен подвиг по прескачането на Стената и вироглавият ѝ избор да реализира женската си съдба в обятията на водопроводчик от класата на Икономъжете, станаха достояние на всички.