Заветите

Четиресет и шеста глава

Шишенцето ми със синьо мастило за рисуване, писалката ми, страниците от бележника ми, подрязани, за да се поместват в скривалището: благодарение на тях мога да ти поверя посланието си, читателю мой. Но какво е това послание? Понякога си представям себе си като Ангел Летописец, който събира всички грехове на Галаад, включително своите, а друг път успявам да се отърся от това нравствено високомерие. Нима не сея, au fond27, най-долни клюки? Опасявам се, че така и няма да науча каква е твоята присъда.

По-големият ми страх е, че всички мои усилия ще се окажат напразни и Галаад ще просъществува хиляда години. През повечето време точно така изглежда тук, далеч от войната, в спокойната сърцевина на торнадото. На улицата е толкова спокойно, царят тишина и ред, но под измамно спокойната повърхност се усеща трептене като край проводник за ток с високо напрежение. Всички сме изопнати от напрежение, вибрираме, трептим, непрекъснато сме нащрек. Царство на терора, казваха преди, но терорът не царува. Той парализира. На това се дължи неестествената тишина.

Все пак има и малки добрини. Вчера гледах Вселинча, ръководен от Леля Елизабет, по телевизията със затворен кръг в кабинета на Командир Джъд. Той беше поръчал да ни донесат кафе — отлично кафе, каквото обикновено трудно се намира, не го попитах как се е снабдил. Той добави и малко ром към кафето и ме попита дали искам и аз. Отказах. Командирът обясни, че има болно сърце и слаби нерви, затова се налага да се подкрепя, докато гледа тези кървави зрелища.

— Разбирам ви — уверих го. — Наш дълг е обаче да въздаваме справедливост.

Той въздъхна, пресуши чашата си и си наля още ром.

На Вселинч бяха подложени двама осъдени мъже — Ангел, заловен да продава на черния пазар лимони, внесени контрабандно през Мейн, и зъболекарят доктор Гроув. Действителното престъпление на Ангела всъщност не бяха лимоните — беше обвинен, че е получавал подкупи от „Мейдей“ и е помогнал на няколко Прислужници да избягат успешно през различни граници. Командирът обаче не желаеше този факт да става публично достояние, защото хората щяха да започнат да си въобразяват разни работи. Официалната версия беше, че няма корумпирани Ангели и със сигурност няма Прислужници бегълки, защото кой би желал да отхвърли Божието царство и да падне в огнената бездна?

По време на цялата церемония, която щеше да сложи край на живота на Гроув, Леля Елизабет се държа превъзходно. Беше участвала в театралната трупа на университета, беше играла Хекуба в „Жените на Троя“ — информация, която получих по време на първите ни разговори, когато тя, Хелена, Видала и аз ковяхме основите на специалната женска сфера в зараждащия се Галаад. При такива обстоятелства хората се сприятеляват, споделят минали преживявания. Стараех се да не разкривам много от своите.

Сценичният опит на Елизабет не ѝ изневери. По мое нареждане си беше запазила час за преглед при доктор Гроув като мнозина други. След това, в удобен момент, беше станала от стола, разкъсала си беше дрехите и се беше разкрещяла, че Гроув е опитал да я изнасили. После, ридаейки като обезумяла, беше излязла, залитайки, в чакалнята, където асистентът, господин Уилям, бе станал свидетел на разкъсаните ѝ дрехи и на дълбокия ѝ душевен потрес.

Личността на една Леля е свята, затова според всеобщото мнение нищо чудно, че Леля Елизабет беше толкова разстроена от това посегателство. Този човек се бе оказал опасен безумец.

Аз се сдобих с кадри от миникамера, която бях поставила в красива диаграма на пълен набор зъби. Ако Леля Елизабет опиташе да се измъкне от каишката, можех да я заплаша, че ще извадя доказателство за лъжата ѝ.

Господин Уилям свидетелства срещу Гроув на процеса. Не беше глупак — веднага прозря, че шефът му е обречен. Описа яростта на Гроув при разобличаването му. Твърдеше, че озлобеният зъболекар нарекъл Леля Елизабет „проклета кучка“. Нищо подобно не беше казано, всъщност Гроув попитал: „Защо го правиш?“, но разказът на Уилям свърши работа за процеса. Възклицания от страна на присъстващите, тоест на всички обитателки на Ардуа Хол: да наречеш Леля с такива богохулни думи, беше почти светотатство! По време на разпита Уилям неохотно призна, че имал известни основания да подозира и други минали простъпки на работодателя си. Упойката, печално изтъкна той, е огромно изкушение, ако попадне в неподходящи ръце.

Какво би могъл да каже Гроув в своя защита, освен че е невинен по отправеното му обвинение и после да цитира Библията по въпроса за една прочута лъжовна обвинителка в изнасилване — съпругата на Потифар? Сигурно си забелязал, читателю мой, че невинните, които отричат вината си, звучат досущ като виновни. А който ги слуша, не е склонен да вярва и на двамата.

Гроув не би могъл да признае, че никога не би пипнал с похотливите си пръсти Леля Елизабет, защото всъщност го възбуждат само малолетни момичета.

Заради великолепното ѝ изпълнение прецених за уместно тя да ръководи Вселинча на стадиона. Гроув щеше да бъде втори и да гледа как убиват Ангела с ритници, а после седемдесет пищящи Прислужници буквално го разкъсват.

Докато го извеждаха на полето на стадиона, той крещеше: „Не съм го направил!“. Леля Елизабет беше самото въплъщение на възмутената добродетел и строго наду свирката. Две минути по-късно Гроув вече го нямаше. Размахаха се юмруци, сграбчили окървавена коса, отскубната от корен.

Присъстваха всички Лели и Молителки, за да подкрепят възмездието заради посегателството над една от почитаемите Основателки от Ардуа Хол. От едната страна бяха новопостъпилите Перли, пристигнали предния ден, така че за тях случващото се беше бойно кръщение. Взирах се в младите лица, но от разстояние не можех да разчета израженията им. Погнуса? Удоволствие? Антипатия? Винаги е добре да знае човек. Сред тях беше и една от най-безценните Перли. Веднага след спортното събитие, което предстоеше да гледаме, аз щях да я настаня в жилището, което най-добре щеше да обслужва целите ми.

Докато Прислужниците премазваха доктор Гроув, Леля Имортел припадна, както можеше да се очаква — открай време беше най-чувствителната сред нас. Допусках, че ще обвинява себе си — въпреки презряното си поведение, Гроув все пак беше изпълнявал ролята на неин баща.

Командир Джъд изключи телевизора и въздъхна.

— Жалко. Беше добър зъболекар.

— Да — съгласих се, — но не бива да си затваряме очите за прегрешенията просто защото съгрешилият е сръчен.

— А наистина ли е виновен? — попита той, леко заинтригувано.

— Да, но не за това — отговорих. — Не би могъл да изнасили Леля Елизабет, защото беше педофил.

Командир Джъд отново въздъхна.

— Клетият човек, това е сериозна болест. Трябва да се молим за душата му.

— Разбира се — съгласих се, — но той е причината твърде много момичета да се ужасяват от брака. Вместо да приемат съпружеството, безценните цветя бягаха при Лелите.

— А, това ли стана с Агнес? — попита той. — Допусках, че е нещо такова.

Искаше му се да потвърдя, защото в такъв случай не той лично щеше да бъде причина за отвращението ѝ.

— Не съм сигурна — отговорих и лицето му посърна, — но подозирам, че е така.

Няма полза да прекалявам с него.

— Винаги мога да разчитам на преценката ви, Лельо Лидия — каза Командирът. — В случая с Гроув сте направили онова, което е най-полезно за Галаад.

— Благодаря. Моля се за напътствия свише. Но да сменим темата, с удоволствие ви уведомявам, че бебето Никол се върна живо и здраво в Галаад.

— Какъв успех! Браво!

— Моите Перлени момичета са действали много ефективно — уверих го. — Изпълнили са нарежданията ми. Взели я под крилото си и я убедили да се присъедини към нас. Подкупили младежа, който ѝ влияел. Леля Биатрис се спазарила с него, макар да не била запозната с истинската самоличност на бебето Никол.

— Но вие сте знаели, скъпа Лельо Лидия — каза той. — Как успяхте да я идентифицирате? Моите Очи се опитват от години.

Завист ли долових, или още по-лошо — подозрение? Подминах го.

— Имам си начини. И полезни информатори — излъгах. — Понякога две и две наистина прави четири. А ние, жените, макар да сме късогледи, често забелязваме по-големи подробности, които по-широките и по-възвишени погледи на мъжете могат да подминат. Само че Леля Биатрис и Леля Дав са знаели единствено, че трябва да се оглеждат за конкретна татуировка, която клетото момиче си е направило. Провървяло им и я открили.

— Сама ли си я е направила? Покварена като всички онези момичета. На кое място по тялото? — попита той заинтригувано.

— Само на ръката. Лицето ѝ е без белези.

— Ръцете ѝ винаги ще са покрити на публично място — каза той.

— Казва се Джейд, може би дори самата тя ще повярва, че това е истинското ѝ име. Не исках да ѝ разкривам коя е истинската ѝ самоличност, преди да се посъветвам с вас.

— Отлично решение — каза той. — Може ли да попитам каква е природата на взаимоотношенията ѝ с този младеж? Би било най-добре, ако тя е недокосната, но специално в нейния случай може да си затворим очите за правилата. Ще я похабим, ако я направим Прислужница.

— Девствеността ѝ предстои да бъде потвърдена, но аз съм убедена, че е непокътната. Настанила съм я с две по-млади Лели, които са мили и симпатични. Тя несъмнено ще споделя с тях надеждите и страховете си, а също и убежденията си, които ще успеем да моделираме в съответствие със своите.

— Отново отлично, Лельо Лидия. Вие сте истинско съкровище. Кога ще може да покажем бебето Никол на Галаад и на света?

— Най-напред трябва да се уверим, че тя наистина е прегърнала вярата — отговорих. — Че е непоколебима. За това се искат грижа и такт. Новодошлите обикновено са много въодушевени отначало, имат нереалистични очаквания. Налага се да ги приземим, да им обясним какви ще бъдат задълженията им — не са само химни и славословия. Освен това момичето трябва да се запознае със собствената си лична история: за нея ще бъде истински шок да открие, че е известното и обичано бебе Никол.

— Оставям тези дела във вашите вещи ръце — каза Командирът. — Сигурна ли сте, че не искате капка ром в кафето? Подобрява кръвообращението.

— Може би една чаена лъжичка — съгласих се.

Той ми наля. Вдигнахме чашите си и ги чукнахме.

— Да бъдат благословени усилията ни — каза той. — Убеден съм, че ще бъдат.

— Когато му дойде времето — казах с усмивка.

След положените усилия в зъболекарския кабинет, по време на съдебния процес и на Вселинча Леля Елизабет претърпя нервен срив. Отидох с Леля Видала и Леля Хелена да я посетя в едно от нашите места за усамотение, където тя се възстановяваше. Посрещна ме разчувствана.

— Не знам какво ми има — каза. — Останала съм без сили.

— Нищо чудно след всичко преживяно — отбеляза Хелена.

— В Ардуа Хол те смятат буквално за светица — осведомих я.

Знаех какво я тревожи всъщност — беше дала неверни показания под клетва и ако този факт бъдеше разкрит, това щеше да бъде краят ѝ.

— Много съм ви признателна за напътствията, Лельо Лидия — каза ми тя и хвърли кос поглед към Видала.

Вече бях непоклатим неин съюзник — след като беше изпълнила необичайната ми молба — и сигурно тя смяташе, че Леля Видала е безсилна срещу нея.

Помогнах с радост — отвърнах.