Заветите

Трийсет и четвърта глава

Драги читателю, имам изненада за теб. За мен също беше изненада. Под прикритието на мрака и с помощта на свредел, клещи и малко хоросан инсталирах две охранителни камери в основата на статуята си. Открай време си служа сръчно с инструментите. Старателно върнах обратно мъха и си помислих, че наистина трябва да поръчам да почистят статуята ми. Мъхът придава достопочтеност, но само донякъде. Изглеждах така, сякаш съм се сдобила с козина.

С известно нетърпение зачаках резултатите. Чудесно щеше да бъде, ако се сдобия с няколко неопровержими кадъра как Леля Елизабет подхвърля улики под формата на твърдо сварени яйца и портокали в каменните ми нозе като опит да ме дискредитира. И макар че проявите на идолопоклонничество не бяха мои, фактът, че ги извършва друг човек, щеше да ми се отрази неприятно: току-виж някой казал, че съм толерирала и дори насърчавала подобни прояви. Елизабет като нищо би използвала подобни клевети, за да ме свали от пиедестала ми. Не си правех илюзии по отношение на лоялността на Командир Джъд към мен — той не би се поколебал да ме предаде, ако намери безопасен начин да го стори. Безопасен за него. Той имаше опит в предателството.

Ето я обаче изненадата. Минаха няколко дни, без нищо да се случи — или поне нищо съществено, защото не броя трите облени в сълзи млади Съпруги, които получиха достъп до двора ни, тъй като бяха омъжени за изтъкнати Командири, и които положиха общо един мъфин, малко царевично хлебче и два лимона — напоследък лимоните бяха чисто злато след бедствията във Флорида и нашата неспособност да се наложим в Калифорния. Радвам се, че ги имам, и ще си ги оползотворя добре — ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада. Също така ще установя откъде са се взели въпросните лимони. Безполезно е да опитваме да пресечем целия черен пазар — редно е Командирите да си имат своите дребни капризи — но е напълно естествено желанието ми да узная кой продава лимоните и как ги е вкарал в страната. Жените са една от стоките — колебая се дали да ги нарека стока, но когато участват и пари, какво друго да бъдат — които биват местени тайно. Дали внасят лимони и изнасят жени? Ще се допитам до източниците си на черния пазар — те не обичат конкуренция.

Трите облени в сълзи Съпруги призоваваха тайните ми способности в своя стремеж към плодовитост, клетите. Per Ardua Cum Estrus, напяваха, като че ли латинският беше по-ефективен от английския. Ще видя какво може да се направи за тях, по-скоро кой може да го направи — след като съпрузите им са се оказали толкова невъобразимо немощни в това отношение.

Но да се върнем на изненадата ми. На четвъртия ден пред обектива на камерата като слънце на зазоряване изникна огромният червен нос на Леля Видала, след това очите и устата ѝ. Втората камера беше заснела по-дълъг кадър: тя беше с ръкавици — много лукаво от нейна страна — и извади от единия си джоб яйце и портокал. Озърна се, за да се увери, че никой не я гледа, и положи даровете в нозете ми заедно с малко пластмасово бебе. След това на земята до статуята пусна носна кърпичка, на която беше избродиран люляк — всеизвестен мой знак, откакто преди няколко години в часовете в училище момичетата избродираха комплекти носни кърпички за високопоставените Лели с цветя, които започват с буквата на имената им. На моите има люляк, на тези на Елизабет — ехинацея, на Хелена — хибискус, на Видала — виолетки. По пет кърпички за всяка — страшно много бродиране. Накрая преценихме, че хрумването е опасно близо до четенето, затова практиката бе преустановена.

След като вече ме беше предупредила, че Елизабет се опитва да ме уличи в простъпка, Видала лично поставяше улика против мен — този невинен ръчно изработен предмет. Откъде беше взела кърпичката? Сигурно я беше отмъкнала от прането. За да си помогне в еретичното преклонение пред мен. Превъзходно изобличаване! Представете си каква наслада изпитах.

Всяка погрешна стъпка на основната ми конкурентка беше дар от съдбата. Прибрах снимките, за да ги използвам по-нататък при нужда — винаги е добре човек да пази огризките: и в кухнята, и навсякъде другаде — и да изчаква развоя на събитията.

Скоро на почитаемата ми колежка Елизабет трябва да бъде съобщено, че Видала я обвинява в измяна. Да добавя ли и Хелена? От коя е по-лесно да се лиша, ако се наложи да направя жертва? Коя ще е по-лесно да неутрализирам при нужда? Кой е най-удачният начин да настроя една срещу друга членките на триумвирата, които толкова искат да ме повалят, а още по-добре — да ги унищожавам една по една? Каква точно беше позицията на Хелена към мен? Щеше да се остави на вятъра, накъдето и да духа. Винаги е била най-слабохарактерната от трите.

Наближавам повратния момент. Колелото на съдбата се върти, капризно като Луната. Скоро онези, които са били най-отдолу, ще се изкачат горе. И обратното, разбира се.

Ще осведомя Командир Джъд, че най-сетне почти съм докопала бебето Никол — вече девойка, която вероятно съвсем скоро ще подмамим в Галаад. Ще кажа „почти“ и „вероятно“, за да го държа в напрежение. Много ще се въодушеви, защото отдавна е наясно колко полезно за пропагандата ни ще бъде репатрирането на бебето Никол. Ще обясня, че подготвям плановете си, но засега предпочитам да не ги споделя с него — положението е деликатно и една изпусната дума на неподходящото място може да съсипе всичко. Че участват и Перлените момичета под мой надзор, те са част от специалната женска сфера, в която мъжете не бива да се месят с грубите си ръце. Така ще му кажа и ще размахам пръст шеговито.

— Скоро наградата ще бъде ваша, имайте ми доверие — ще изгукам.

— Лельо Лидия, просто сте невероятна — ще грейне той.

Прекалено хубаво е, за да бъде вярно, ще си помисля.

Прекалено хубаво е за тази земя. Добро, ти си моето зло25.

За да разберете как се развива положението в момента, ще ви разкажа една кратка история. Инцидент, който навремето мина почти незабелязано.

Някъде преди девет години — в годината на откриването на статуята ми, но не в същия сезон — бях в кабинета си и проверявах родословието на един предложен брак, когато ме прекъсна появата на Леля Лизе с пърхащите клепки и претенциозната прическа — същинска френска кукла. Когато я въведоха в кабинета ми, тя напрегнато кършеше пръсти. Стана ми неловко от сантименталното ѝ поведение.

— Лельо Лидия, искрено съжалявам, че отнемам от ценното ви време — поде тя.

Всички така твърдят, но това не им пречи да го правят. Усмихнах се с надеждата да не изглеждам неприветлива.

— Какво има? — попитах.

Проблемите обикновено са стандартни: Съпруги, които воюват помежду си, разбунтували се дъщери, Командири, недоволни от предложенията за избор на Съпруга, избягали Прислужници, усложнени Раждания. По някое изнасилване от време на време, което наказваме сурово, ако го направим публично достояние. Или убийство: той убива нея, тя убива него, тя убива нея и много рядко той убива него. В Иконосемействата има изблици на гняв от ревност, които може да предизвикат размахването на ножове, но сред елита убийството на мъж от мъж е по-скоро метафорично — забиване на нож в гърба.

В спокойните дни се улавям да мечтая за нещо наистина оригинално — случай на канибализъм например, обаче после се укорявам: внимавай какво си пожелаваш. В миналото съм си пожелавала най-различни неща и съм ги получавала. Ако искате да разсмеете Бог, споделете с него плановете си, както казваха навремето, макар че сега представата за засмян Бог е почти равносилна на светотатство. Сегашният Бог е ултрасериозен.

— Има още един опит за самоубийство сред ученичките по предбрачна подготовка в училище „Рубини“ — съобщи Леля Лизе и прибра палав кичур.

Беше свалила грозноватото покривало за глава, което сме задължени да носим на публични места, за да не възпламеняваме мъжките страсти, макар че представата как някой мъж се възпламенява от Леля Лизе, впечатляваща в профил, но смущаващо навъсена, или от мен с прошарената ми слама и тяло като чувал с картофи, е толкова налудничава, че няма нужда да намира словесен изказ.

Не самоубийство, не отново, помислих си. Само че Леля Лизе каза „опит“, следователно момичето не е успяло. Когато успеят, винаги се провежда разследване и сочат с прът Ардуа Хол. Най-често обвинението е неуместен избор на партньор — ние, в Ардуа Хол, правим първото предложение, защото разполагаме с информацията за родословията. Различни са обаче мненията какво всъщност е уместно.

— Какво е този път? Свръхдоза на лекарство против тревожност? Иска ми се Съпругите да престанат да разхвърлят тези хапчета под път и над път, където всеки може да ги намери. Тях и опиатите — огромно изкушение. Или момичето е опитало да се обеси?

— Не е обесване — отговори Леля Лизе. — Опитала е да си среже китките с градински ножици. Каквито използвам за аранжирането на цветята.

— Доста директен подход. Какво стана?

— Ами не е срязала надълбоко. Имаше много кръв и малко… шумотевица.

— А! — Под шумотевица тя имаше предвид писъци — крайно неуместно за една дама. — И после?

— Извиках линейка, упоиха я и я откараха в болницата. След това уведомих съответните власти.

— Съвсем правилно. Очите или Пазителите?

— И двете.

Кимнах.

— Явно сте се справили по най-добрия начин. Защо се нуждаете от съвета ми?

Леля Лизе изглеждаше доволна от похвалата ми, но изражението ѝ бързо се промени и стана дълбоко загрижено.

— Тя заплаши, че ще опита отново, ако не… променим намеренията си.

— Какви намерения?

Знаех какво има предвид, но е най-добре човек да изисква яснота.

— Освен ако сватбата не бъде отменена — отговори Леля Лизе.

— Имаме консултанти. Те свършиха ли си работата?

— Опитаха всички обичайни методи, но без успех.

— Заплашихте ли я с крайната мярка?

— Твърди, че не се страхува да умре. Възразявала срещу живота. При дадените обстоятелства.

— Срещу конкретния кандидат ли възразява, или изобщо срещу брака?

— Изобщо — отговори Леля Лизе. — Въпреки всички предимства.

— Аранжирането на цветя не успя ли да я убеди? — попитах сухо.

Леля Лизе възлага огромни надежди на този предмет.

— Не успя.

— А вероятността да роди дете?

Това съображение го разбирах заради огромната смъртност — предимно на новородените, но и на майките. Появяват се усложнения, особено когато бебетата не са с нормална форма. Онзиден се роди бебе без ръце, което беше прието като отрицателно отношение на Бог към майката.

— Не, не се страхува от раждането. Твърди, че обича бебета.

— Какво тогава?

Обичам да я карам да пелтечи: за Леля Лизе е добре от време на време да се изправя пред действителността. Твърде много време се суети сред цветните листенца.

Тя отново започна да върти падналия кичур.

— Не ми се иска да го казвам. — И сведе очи към пода.

— Хайде, нищо няма да ме удиви.

Тя замълча, изчерви се, прокашля се.

— Ами заради пениса. Момичето изпитва нещо като фобия.

— Пенисът значи — повторих замислено. — Отново. — Много често точно това е причината младите момичета да правят опит за самоубийство. Помислих си, че май се налага да променим учебния си план: по-малко всяване на страх, по-малко похитители, подобни на кентаври, и изригващи в пламъци мъжки гениталии. Само че ако акцентираме прекомерно върху теоретичното удоволствие от секса, това почти сигурно ще предизвика любопитство и експериментиране, последвани от морален упадък и публично убиване с камъни. — Има ли шанс да бъде убедена да си представи въпросния орган като средство за постигане на целта? Като подготовка за бебето?

— Никакъв — отговори категорично Леля Лизе. — Опитахме.

— Подчинението на жените, наложено още от мига на Сътворението?

— Всичко, за което се сетихме.

— Лишаване от сън, двайсет и четири часови молитви под постоянен надзор?

— Тя не отстъпва. Освен това твърди, че е била призована от по-висша сила, но както знаем, те често прибягват до това извинение. Аз обаче се надявах… вие да…

Въздъхнах.

— Няма смисъл да се погубва безпричинно животът на млада жена — възразих. — Тя способна ли е да се научи да чете и пише? Достатъчно интелигентна ли е?

— О, да. Дори прекалено интелигентна — отговори Леля Лизе. — С развинтено въображение. Убедена съм, че точно това е станало по отношение на… онези неща.

— Да, представите за пенисите понякога излизат от контрол — потвърдих. — Добиват свой живот. — Умълчах се, Леля Лизе се суетеше тревожно. — Ами ще я приемем пробно — отсъдих накрая. — Дайте ѝ шест месеца, да видим дали ще се научи. Както знаете, трябва да попълним редиците си тук, в Ардуа Хол. Ние от по-възрастното поколение няма да бъдем вечни. Обаче ще действаме внимателно. Една слаба брънка…

Прекрасно познавам тези гнусливи момичета. Безполезно е да ги принуждаваш, те просто не приемат телесната действителност. Дори когато първата брачна нощ премине, скоро някой ще ги намери да висят от полилей или изпаднали в кома под някой розов храст, погълнали всички хапчета в къщата.

— Благодаря — каза Леля Лизе. — Би било жалко.

— Да я изгубим ли имате предвид?

— Да — отговори Леля Лизе.

Тя е мекосърдечна, затова отговаря за аранжирането на цветята и други подобни. В предишния си живот е била преподавателка по френска литература от осемнайсети век, отпреди Революцията. Преподаването в училището за предбрачна подготовка „Рубини“ е най-близкото подобие на литературен салон, което ще преживее.

Старая се работата на подопечните ми да отговаря на тяхната квалификация. Така е по-добре, а аз държа на по-доброто. Поради липса на най-доброто…

Такъв е животът ни вече.

И така, наложи се да се заема със случая на онова момиче, Бека. Полезно е отначало да проявявам личен интерес към склонните да посегнат на живота си момичета, които твърдят, че искат да се присъединят към нас.

Леля Лизе я доведе в кабинета ми: слабичка девойка, с деликатна хубост, големи искрящи очи и превързана лява китка. Все още беше облечена със зелените дрехи на бъдеща булка.

— Влез, не хапя — поканих я.

Тя трепна, сякаш се съмняваше в думите ми.

— Настани се на този стол. Леля Лизе ще дойде всеки момент.

Момичето седна колебливо, скромно прибра колене и сключи длани в скута си. Погледна ме недоверчиво.

— Значи искаш да станеш Леля — казах. Тя кимна. — Това е чест, не привилегия. Допускам, че го разбираш. Не е награда за глупавия ти опит да посегнеш на живота си. Това е било грешка, оскърбление към Бог. Надявам се, че няма да се повтаря, ако те приемем.

Кимване, единствена сълза, която тя не избърса. За показ ли го правеше, опитваше се да ме впечатли ли?

Помолих Леля Лизе да почака отвън. После подех словото си: уверих Бека, че получава втори шанс в живота, но че и тя, и ние трябва да сме сигурни, че това е правилният избор за нея, защото животът на Лелите не е за всеки. Тя трябваше да обещае, че ще изпълнява нарежданията на по-старшите от нея, ще премине трудното обучение и ще изпълнява възложените ѝ досадни задължения, ще се моли за напътствия свише всяка сутрин и всяка вечер, а след шест месеца, ако наистина това е нейният избор и ако ние останем доволни от напредъка ѝ, ще положи клетва за принадлежност към Ардуа Хол и ще се откаже от всички други житейски поприща, но дори тогава ще бъде само Леля Молител, докато не изпълни успешно мисията си като Перлено момиче в чужбина, което ще отнеме много години. Попитах я склонна ли е да направи всичко това.

О, да, отговори Бека. Беше толкова признателна! Готова бе да изпълни всички изисквания. Увери ме, че сме я спасили от… от… Замълча и се изчерви.

— Някакво злощастие ли ти се е случило, дете? — попитах. — Нещо, свързано с мъж?

— Не искам да говоря за това — отговори тя.

Пребледня още повече.

— Страхуваш се от наказание ли? — Тя кимна. — На мен можеш да кажеш. Чувала съм много неприятни истории. Разбирам какво може да са преживели някои от вас. — Тя обаче все още не беше склонна, затова не настоях. — Бавно мелят мелниците Господни, но фино е брашното им.26

— Моля? — озадачено попита тя.

— Искам да кажа, че каквото и да се е случило, простъпката му ще бъде наказана след време. Не го забравяй. С нас ще бъдеш в безопасност. Той повече няма да те измъчва. — В такива случаи ние, Лелите, не действаме открито, но вземаме мерки. — Надявам се да бъдеш достойна за доверието, което ти гласувам — завърших.

— О, да, ще бъда достойна!

Всички момичета са такива отначало — омаломощени от облекчение, окаяни, смазани. С времето се променят, разбира се — имали сме ренегати, имали сме тайно измъкване през задния вход за среща с някой неподходящ Ромео, имали сме непокорни бягства. Обикновено финалът на подобни истории не е много щастлив.

— Леля Лизе ще те заведе да си вземеш униформата. Утре ще бъде първият ти урок по четене и ще започнеш да се запознаваш с правилата ни. Сега обаче трябва да си избереш ново име. Има списък с подходящите имена. Хайде, тръгвай. Днес е първият ден от останалата част от живота ти.

Постарах се краят на разговора ни да е много ведър.

— Не знам как да ви благодаря, Лельо Лидия! — каза Века. Очите ѝ лъщяха. — Много съм ви признателна!

Удостоих я със смразяващата си усмивка.

— Радвам се да го чуя — казах и наистина се радвах. Признателността е много ценна за мен, обичам да си я пазя в случай на нужда. Не се знае кога ще потрябва.

Мнозина са звани, а малцина избрани, помислих си. Макар че това не важеше за Ардуа Хол — само малцина от званите се налагаше да бъдат отхвърлени. Това момиче Бека щеше да остане. Тя беше болно цвете в саксия, но с подходящите грижи щеше да разцъфне.

— Затвори вратата на излизане — поръчах.

Тя почти изхвърча от стаята. Колко са млади, колко са пъргави! Колко трогателно невинни! Била ли съм някога такава? Не помня.