Засенчено слънце

7. GGD Сянката

Ханани още трепереше, когато стигна до Хетава. Слънцето вече бе залязло, защото тя заобиколи през два пазара, вместо да поеме по най-прекия път през занаятчийския квартал. Повечето майстори работят нощем, когато е по-хладно, така че в квартала бе сравнително спокойно - хората едва се събуждаха, но кисуатски войници имаше и там. Те бяха навсякъде в града. Из пазарните улици се чувстваше по-сигурно - те бяха многолюдни, защото търговците тепърва започваха да затварят своите сергии за през нощта.

Когато изкачи стълбите пред храма, се зарадва, че Анарим вече не е на пост. Заместникът му почти не я погледна. Дали знаеше Анарим, че кисуатските войници издевателстват открито над хората в града? Надали. Иначе щеше да разпореди ескорта - нямаше само да го препоръча. Чувала бе слухове (кой не беше?), но се надяваше, че кисуатци ще покажат поне някакво подобие на респект към Закона и Мъдростта, които управляваха обществото в Гуджааре. Но ако Пазителите не знаеха, че нещата са се променили, то и Бирниците сигурно не знаеха.

Длъжна бе да ги предупреди.

Спря в сянката на една от колоните в Залата и допря длан до гръдта си, сякаш с това би могло да успокои лудия ритъм на сърцето си. Не искаше да казва на Бирниците. Тази неохота бе ирационална и безотговорна, но само мисълта за онези мигове я накара да чуе отново звука от ритниците в тялото на падналия търговец, да види жестоките очи на войниците, да усети киселия вкус на своя собствен страх. Длъжна бе да се намеси. Но прекрасно съзнаваше, че ако на улицата нямаше толкова народ, те щяха да набият и нея, а може би още по-лошо. Какво можеше да направи, да каже, за да ги спре? Дори в този момент не бе в състояние да измисли нищо подходящо и това сякаш бе най-лошото от всичко. Клела се бе да поддържа Закона, а не можеше да измисли никакъв мирен начин за излизане от безизходицата. Един Лечител би трябвало да е способен на това.

„Учител Йехами сигурно е прав за мен. Вероятно наистина не съм достатъчно силна, за да Й служа.“

Тази мисъл я изпълни с болка и срам, а подобни чувства не биваше да се допускат под погледа на Богинята. Ханани въздъхна дълбоко, готова да се запъти към своята килия, където можеше да си възвърне покоя чрез молитва…

- Сестро? - Иззад колоната се появи някакъв послушник, който примигна насреща и в полумрака, а след като я видя добре, затаи дъх. - О, прости ми, Чирак-Лечител. Мислех, че… - От неудобство пристъпи от крак на крак. - Те питаха за теб.

Ханани на свой ред примигна от изненада.

- Кои те?

- Супериорът и неговите гости. Изпрати неколцина от нас да те търсим, но никой не знаеше къде си отишла.

Стомахът и се сви от нова тревога.

- Преди колко време?

- Веднага след залез слънце. Не много отдавна. - Момчето присви очи срещу лицето и. - Да не ти е лошо?

Ханани си даде сметка, че е обгърнала тяло с ръце, все едно и е студено. Отпусна ги надолу и изправи снага.

- Да, да, веднага отивам.

Кабинетът на Супериора бе на четвъртия етаж в админи-стративното крило, което граничеше със Залата на Благослова. Стигна дотам задъхана. Имаше само миг, за да се овладее, преди един от гласовете в стаята да се засили, а тежката завеса да бъде отметната.

- А, ето я и нея.

Пред Ханани застана усмихнат Супериорът. Дръпна се настрана и я покани с жест да влезе, а тя пристъпи вътре с трепет, забелязала кои още са там - две фигури в наметала и жълти воали, както и мъж в качулата роба без ръкави. Първите две бяха Сестри на Хананджа, но воалите не позволяваха да се разбере кой знае какво за тях, освен че едната е много висока. Качулатият мъж разпозна не толкова по лицето, колкото по татуирания върху обърнатото към нея рамо син лотос - Ниджири, трети в йерархията на Бирниците. Понеже се намираха в частния кабинет на Супериора, Ниджири свали качулката при влизането на Ханани, за да разкрие късо подстригана коса и едно лице, което бе едновременно бледо като на човек от низша каста и красиво по някакъв неуловим и загадъчен начин. Застанал бе до стената безизразен и със скръстени ръце.

- Седни, ако обичаш, Чирак-Лечител - каза Супериорът, като посочи с ръка масата за гости. Ханани преглътна с усилие, настани се върху свободната възглавница и започна усилено да изучава плетката от ечемични стебла по ръба на масата. За какво му бе потрябвала на Супериора? Защо бяха тук Бирникът и двете Сестри? Не посмя да прави догадки.

Супериора се отпусна с пъшкане върху друга възглавница.

- Е, Ханани, това са Сестрите Ни-имех и Ахманат. Мисля, че познаваш Бирник Ниджири.

Ханани преглътна и сведе глава към Сестрите, а Бирника удостои с поклон над две ръце. Той отвърна тържествено, както сториха и Ни-имех и Ахманат, но последната протегна ръка и хвана брадичката на момичето. Това стресна Ханани до такава степен, че тя застина, докато Ахманат въртеше лицето и ту на една страна, ту на друга.

- Хубава е - заяви Сестрата с изненадващо дебел глас. Значи бе една от малкото мъжки Сестри. Досега не и се бе случвало да види такава отблизо. Не различаваше лицето зад воала, но имаше чувството, че и се усмихва. - Макар че облеклото на Лечител изобщо не и отива. От селската каста ли си? И аз, нищо, че сега не можеш да познаеш.

Преди Ханани да скалъпи някакъв отговор, Супериорът изцъка през зъби.

- Намираме се в Хетава. Тук не говорим за миналото, Сестра Ахманат.

- А ние от Сестринския орден говорим, Супериор - отвърна Ни-имех. Гласът и бе женски, по старчески треперлив и толкова студен, колкото дружелюбен бе този на нейния придружител. И тя се обърна към Ханани. - Но нека оставим дискусията за предимствата на нашия подход за друг път. Трябва да призная, че съм изненадана от това, което е постигнала - очаквах отдавна да сте я изпратили при нас.

Ханани успя да овладее порива да затрепери цяла. Отново заби поглед в ръба на масата, понеже бе ясно, че Сестрата не говори на нея.

- Да, тя се справя добре, ако изключим последния злощастен инцидент - отвърна Супериорът, - но и той е само косвено петно върху иначе безупречната и репутация. Нейните събратя са единодушни в мнението, че е добър Лечител, а подобна оценка е истинско изпитание за някои от тях. - Той се изкиска.

- Значи е замесена все пак. - Ни-имех не изглеждаше изненадана. - Доколко?

- Това ще установи разследването - отвърна Супериорът. Наля вода за всички, като предложи чаша най-напред на възрастната Сестра. - Въз основа на огледа Лечителите стигнаха до извода, че както длъжникът, така и послушникът са починали при остър дисбаланс на жизнени течности, най-вече -излишък на сънна жлъч. Това е само симптом, разбира се. Не знаем какво в един сън може да причини подобен дисбаланс. Но физическият резултат от това е преустановяване на правилната дейност на мозъка и сърцето. - Той въздъхна. - Има и някои други аномалии, които също следва да се вземат предвид.

- И които съответстват на сведенията от нас? - За голяма изненада на Ханани в гласа на Ахманат се долавяше съвършено ясно острота. Тя не знаеше какво положение заема той в Сестринския орден, но със сигурност не бе редно да говори така на Супериора, след като си бе избрал роля на жена. От жените се очакваше да творят покой, а не да го нарушават.

- Кой би могъл да каже? - Супериорът поднесе чаша на Бирника, но той поклати глава мълчешком. Същото стори и Ахманат. Супериорът остави чашата пред Ханани, без да я пита дали иска вода. - Казаното от вас е много малко, за да правим изводи. Народът на Гуджааре живее под изключително напрежение през последните няколко години, а сега и бандитски нападения… - Той сви рамене. - Бих се изненадал, ако в тези дни в града не се бяха появили малко повече кошмари.

- Става дума за нещо повече от няколко кошмара, Супериор - каза сурово Ахманат. - Тук говорим за смърт.

- Смърт, която дори по ваши думи няма нищо общо със съня.

Ханани започна да проумява и дъхът и спря. Имало е и други като Бехенамин? Но тогава…

- Чирак-Лечител Ханани. - Тя вдигна инстинктивно лице и се сви вътрешно под погледа на Ниджири. Очите му имаха необикновен цвят - отчасти зеленикави, но повече бледокафя-ви, което ги караше да червенеят под светлината на фенерите в кабинета. Цветът и напомни на тухли, неподатливи и ръбести. - Изглежда искаш да ни кажеш нещо.

Когато той проговори, останалите замълчаха и всички погледи се насочиха към нея. Ханани преглътна.

- П-п-приносителят - каза тя. Пак проклетото заекване! Пое дълбоко въздух и опита втори път, като отправи мълчалива молитва за спокойствие. - Бехенамин от търговската каста. Днес ходих при вдовицата му. Тя каза… - Устата и пресъхна.

Преглътна отново. - Каза, че съпругът и с-страдал от кошмари. Този ден отишъл да ги отдаде на Богинята.

И Даю, милият Даю опита да събере тази дан. Очите и отново засмъдяха, но Богинята изглежда чу молитвата и. Ханани стисна юмруци под масата и се успокои.

Сестрите се спогледаха.

- Както при другите случаи - обади се Супериорът. За първи път от началото на разговора доби объркан вид.

Бирник Ниджири пристъпи решително напред, заобиколи масата и се надвеси над Ханани. Тя устоя на порива да се дръпне под погледа от тухла и нефрит.

Той протегна ръка пред лицето и с грациозно отдалечени и леко свити показалец и среден пръст, а с другата бръкна под робата си. Всички чуха тихото жужене на неговата джунгиса.

- Може ли, Чирак?

Тя кимна, прекалено уплашена, за да възрази на един Бирник, макар да не знаеше какви са намеренията му. Ръката му се стрелна напред още преди края на кимването и. Ханани разполагаше само с миг, преди да я залее мощната вълна на сънливост, и успя само да се запита дали той плаши по този начин и длъжниците.

В неговата магия нямаше нежност. Веднага стигна душата и и само за частица от времето, необходимо на Ханани да стори същото, успя да я изкара от тялото и и да я въведе в Ина-Карек. Там започна да я направлява с такава бързина и сила, че окол-ното пространство отмина покрай нея като неопределени петна и сенки, преди да застине и да се оформи в окъпана в златото на следобедно слънце градска улица. В наситения с градински аромати въздух пърхаха пеперуди.

Сън на спомени. Противно на волята си, видя очарована една друга Ханани - тя самата и в същото време не тя -да се показва на улицата. Фигурата и затрептя, за да застане - отново ясно очертана - пред входа на висока къща в северен стил. Появи се прислужница и двете потънаха през вратата. После картината помръкна, за да светне отново атриумът с чакащата под палмово дърво вдовица Дане.

Само че нещо не бе наред. Независимо от волята на Бирника, отделни елементи от съня започнаха да се разминават с действителността. Пищните форми на Дане бяха станали, неизвестно защо, двойни, а нейното Аз се припокриваше и смесваше с още едно, подобно на сянка. То обаче бе сякаш по-скоро част от самата нея, отколкото нещо самостоятелно.

Внезапно край Дане изникна сънният образ на Бирника. Тук, в Ина-Карек, той разполагаше със свободата да покаже истинския си облик. Ниджири носеше най-обикновена препаска, беше бос и без огърлица. Два дебели кичура коса, расли дълги години, висяха от темето му, преметнати през рамо. Той ги отхвърли назад и се наведе да разгледа сянката.

Оставена за миг без внимание от страна на Бирника, Хана-ни също пристъпи колебливо в атриума.

- Какво е това, Бирник?

- Не знам - отвърна той. - Но усещането не ми се нрави. -Той се изправи и се взря надолу към спомена, заслушан в гласа на Дане, която разказваше на не-Ханани съня на своя съпруг. Когато проговори отново, гласът му бе пълен с горчивина. -Петно от нещото, което е убило Бехенамин, лежи върху тази жена. Разбра ли, че то е убило и твоя помощник?

Ханани кимна, като положи усилие да не допусне мъката у себе си, защото в селенията на Ина-Карек болката добиваше форма и власт. - Това е… - Тя се подвоуми, защото бе чувала приказки за неговото чирашко изпитание, но нямаше как да не зададе въпроса: - Това е Жътвар, нали?

За голямо облекчение на Ханани, Бирникът поклати енергично глава.

- Слава на Богинята, не. Тази зараза е изкусна и потайна, а подобно нещо хич не може да се каже за ония чудовища. - Той замълча за момент, докато сънят мержелееше около тях. Сега не-Ханани си тръгна от къщата на Дане, а сърцето на истинската се сви при мисълта за предстоящото. Ето че не-Ханани зави към градината Яфаи с намерение да я прекоси за по-бързо към Хетава. А от другата страна на градината…

„Махай се оттам“ - пожела тя наум с надежда Бирникът да е прекалено съсредоточен и да не забележи опита и за намеса. Не-Ханани щеше да заобиколи градината и да пропусне побоя над търговеца. Войниците нямаше да я забележат, а сърдитият младеж в дрехи на работник щеше да отмине, без да я погледне…

Сънят започна да поема по набелязания от нея път, но изведнъж рязко застина във въртоп от сгради и ярка следобедна светлина. Бирникът се извърна и я погледна:

- Какво правиш? - попита той много тихо.

Хваната на местопрестъплението, Ханани запази безпомощно мълчание. Не посмя да излъже - той беше Бирник. Но пък истината…

Ниджири присви за миг очи, а после отново насочи вниманието си към съня. Този път Ханани не можа да направи нищо. Волята му бе твърда като погледа и когато нареди на нейното съзнание да си припомни следобеда, тя остана безпомощна.

Почти толкова, колкото пред вдигнатия юмрук на войника.

Щом картината изникна, тя скръсти ръце пред себе си и потрепери. Когато не-Ханани се опълчи на войниците, Бирникът не обели и дума, макар тя да усети как тялото му застива до нейното. После, докато войниците си тръгваха, като че ли се поотпусна, но, хвърлила бегъл поглед към него, Ханани едва не зяпна от изненада. Никога не бе виждала такава неприкрита ярост, изписана върху лицето на Бирник.

Щом се обърна към нея обаче, там нямаше и следа от някакво чувство.

- Прости ми - промълви Ниджири. - Гласът му бе тих като преди, но вече утешителен. - Виждам, че не ти е било никак лесно, а пък аз въобще не ти помогнах, като те принудих да си спомниш всичко това. Но не биваше да го скриваш.

- Съжалявам. Понеже… - Пак се наложи да преглътне. -Т-те не ме нараниха трайно.

- Това е лъжа, Чирак. Но нека се надяваме, че един ден Богинята ще го направи истина за теб. - Той обърна гръб на сънния мизансцен, който отново бе застинал, и тръгна към войниците. След обстойно проучване на всеки един - запаметяваше лицата им, съобрази Ханани, пронизана от ледена тръпка, Бирникът кимна сам на себе си. - И какво ти каза той?

- Не те разбрах, Бирник.

- Войникът. Прошепна нещо в ухото ти, преди да си тръгне.

Ханани се разтрепери. Надявала се бе да не попита за това.

- Т-той каза, че не съм хубава като другите жени от Хетава. Ако съм била, щял да ме вземе в караулното и… - Войникът бе говорил на смесица от гуджаарейски и суа, който Ханани знаеше само до степен да води най-елементарен разговор. Не можеше да преведе последните думи на войника, но и нямаше нужда да го прави.

Ниджири смръщи вежди.

- Другите жени в Хетава? - Лицето му внезапно помръкна. - Разбирам. Сестрите. Трябвало е да ни кажат… Но как, нали са горди! - Въздъхна дълбоко. - Ако от това ще ти олекне, Чирак, знай, че тези войници не ще причинят никога вече зло на теб или на друг гуджаареец.

Подобна мисъл не можеше да донесе утеха на Ханани.

Бирникът се обърна… и замръзна, вперил поглед в лицето на младия работник, който и бе дошъл на помощ. Очите му се разшириха.

- Я гледай. Виж ти кой бил.

Ханани свъси вежди.

- Познаваш ли го, Бирник?

- Да, макар да не съм го виждал от десет години. Мислех, че е в уютно изгнание някъде из Севера. - Замълча и продължи да изучава лицето на работника. Устните му се изкривиха в израз на удивление. - Трябвало е да преценя подобре - той е син на баща си и племенник на своя чичо.

Обзета от любопитство, Ханани също приближи, за да разгледа младежа. Сега, когато имаше възможност да стори това на спокойствие, тя веднага разбра, че не е никакъв работник. Висок и строен, с образцовите тесни очи и триъгълно лице на висшите касти, с една идея по-светъл от плътната чернота на шуна. Красив, ако не се броеше гневната гримаса на лицето му.

- Кой е той?

- Не е от значение. Макар че рискува живота си с този опит да ти помогне. - Ниджири скръсти ръце замислен. - Може би пък това родословие наистина заслужава да бъде спасено

- Нищо не разбирам, Бирник.

- Знам. - За нейна огромна изненада той я погледна някак особено, с молба за прошка. Това изражение, толкова смущаващо след цялата му непроницаема сдържаност, промени напълно представата и за него - та той бе видял само няколко наводнения повече от нея.

- Престъпила си възбраната - каза Ниджири с укор в гласа. - Онзи продавач - ти си го излекувала.

Ханани затаи дъх, осъзнала едва сега какво е сторила. Възбраната бе последното нещо, което би могло да и дойде наум след стълкновението с онези войници и при вида на стенещия в краката и зарзаватчия. Но Ниджири бе член на Съвета на Пътищата - понеже според клюката никой от по-старшите Бирници нямаше нужното търпение да заседава - и можеше с пълно право да я обяви за покварена, задето е нарушила наложената от Йехами възбрана.

- В-вярно. Но след такъв побой може да настъпи вътрешен кръвоизлив, би могло да има счупени кости… - Сети се със закъснение, че се оправдава. Въздъхна и отклони поглед встрани. - Да, наруших я.

- Да се бе върнала в Хетава и завела на мястото някого от твоите Спътници. Това не ти ли дойде наум?

Би трябвало… но…

- … Не.

- Разбира се, че не. - За голямо облекчение на Ханани той не изглеждаше ядосан. Всъщност в погледа му грееше топло одобрение, на каквото тя не бе разчитала. - Този продавач е бил много уплашен и обзет от силни болки. Ако бе умрял, докато ти търсиш помощ, душата му щеше да остане прокълната в селенията на сенките за вечни времена. Постъпила си както трябва, без да мислиш за правила и последици - точно както се полага на един Слуга на Хананджа. - Ниджири скръсти ръце и се замисли продължително. След това, видимо взел решение, кимна като че ли на себе си и попита: - Искаш ли да се реабилитираш, Чирак?

Ханани свъси вежди в недоумение.

- Моля, Бирник?

Ниджири махна с ръка и градската улица се стопи. На нейно място се появи друг сънен пейзаж - пустинни дюни се стелеха до хоризонта под кобалтово небе. Ханани си помисли, че той иска да я успокои с това, но тя никога не бе ходила в пустиня. Гледката и се стори обезкуражаваща и самотна.

- Трябва ти ново чирашко изпитание - каза Бирникът. -Макар да е вече очевидно, че нямаш нищо общо със смъртта на послушник Даюхотем и търговеца Бехенамин, в Хетава има личности, които никога не ще приемат твоята невинност. Обвиняват те, защото ги е страх от теб.

- Страх ги е… - опули се Ханани - от мен?

- От промените, които твоето присъствие вещае за бъдещето. - Това също не и говореше нищо, но той беше Бирник. Те използваха езика на сънищата. - Само едно ново изпитание би могло да им затвори устата. Изпитание дотолкова рисковано, че никой от твоите хулители да не го пожелае за себе си. Успееш ли обаче, те не ще се осмелят занапред да поставят под въпрос правото ти да боравиш с магия в името на Богинята.

Той замълча и в съзнанието на Ханани нахлуха неканени всички слухове, които бе чувала да се разказват за него. Сразил бил Жътвар; отдал бил заслуженото на последния побъркан Принц в Гуджааре; посредничил при мирното завладяване на страната, за да стане това с минимум загуби. Носеха се и други слухове - не толкова хвалебствени и не съвсем добронамерени. Че бил чирак - и даже нещо повече - на легендарния Бирник Ехиру; че лично събрал Последната Дан на Ехиру, когато часът ударил.

„Какво ли е да убиеш любимия си?“ - запита се Ханани, загледана в него през пустинята, която бе сътворила душата му.

Погледът на мъжа неочаквано омекна.

- Никой не ме е молил - каза той, сякаш бе чул мислите и. А може и да беше - ставаха такива неща в съня. - Моето собствено изпитание навремето не ми остави място за избор, освен успех или провал, а залогът бе душата на моя брат. Докато ти имаш избор, Чирак-Лечител Ханани. Ще приемеш ли предизвикателството на изпитанието, което съм наумил?

Тя преглътна.

- Какво е то?

- Да освободиш Гуджааре.

Погледна го втренчено. Той се усмихна.

- Имаме план. Моите братя и аз мислехме да използваме твоя наставник. Той притежава качествата, от които имаме нужда, но, честно казано, притеснява ни неговият нрав. Лично аз мисля, че ти ще се справиш подобре със задачата, която имаме предвид.

- К-как… - Ханани бе престанала да мисли. - Каква задача?

- Това няма да ти кажа - не още, защото би могла да не я изпълниш както трябва. Достатъчно е да споделя, че изисква да напуснеш града и е свързана с известна опасност. Но ако нашият план се провали, целият ни начин на живот ще бъде обречен. Трябва да действаме незабавно или да се лишим от всичко. - Ниджири въздъхна и отправи поглед към разстланите дюни. - Ти се доказа като Лечител, Ханани, не става въпрос за това. Но дали наистина служиш с цялата си душа и сърце на Нейния Закон? Готова ли си да рискуваш себе си в името на покоя в будния свят, така, както го правиш в сънищата? Това е изпитанието.

Тих шепот на вятъра се понесе над дюните и завъртя пясъчни дяволи в отговор на бъркотията в главата на Ханани. Ако това бе лечебен сън, щеше с усилие на волята да си наложи да се успокои, но сега всичко бе в ръцете на Бирника, така че можеше да се страхува, колкото си иска. Което не бе за завиждане.

Нямаше как да отрече истината в думите му. В Хетава щяха да се намерят достатъчно поддръжници, които да обявят изпитанието и за успешно, само че слуховете щяха да продължат, докато е жива. Лечителят, който убива. Жената, на чиято магия не бива да се има доверие. В един момент страхът и направи опит да се скрие зад негодувание - не беше честно да се иска това от нея. На никой мъж не му се налагаше нещо подобно.

Да, но ако всичко на тоя свят беше честно, тя щеше още да си е полуграмотно селянче с едничката перспектива да лее пот на нивата и да върти домакинство.

Ханани вдигна поглед към лицето му и преглътна.

- Ще приема това ново изпитание, Бирник.

Ниджири се усмихна и в рамките на един неуловим миг тя разбра защо го е обичал Бирник Ехиру.

- Добре тогава - каза той и ги върна в будния свят.

Но ето че изминаха две денонощия и Ханани се зачуди дали нейното изпитание изобщо ще започне някога. Вечерта след още един ден на сивота пред прага на килията и се появи Пазител, за да и връчи мъничък свитък, запечатан със сложен възел от виолетова корда. Ханани не можа да разпознае възела - всеки род от висшите касти имаше свой собствен, а тя не ги знаеше, - но върху горната страна на ръба забеляза пиктора-лите на своето име. Помоли Пазителя за нож, разряза кордата, разгъна свитъка и прочете:

Лечител,

Кошмарът споходи и мене.

Дане, търговка, съпруга на Бехенамин в сънищата