Засенчено слънце

29. GGD Протекторите

Птицата вестоносец долетя и си тръгна - предтеча на промяната. А сега самата промяна стоеше пред портите на палата и Сунанди Дже Калаве бе уплашена.

Докато чакаха в двора, Анци отпусна ръка на рамото и. Наоколо бе пусто, макар Сунанди и Анци да забелязаха множество придворни и стражи да се суетят из мраморните помещения на палата в подготовка за неочакваните гости. Единствено прислугата - в по-голямата си част гуджаарейци, останали безразлични към пристигането на нови кисуатци - запази спокойствие и продължи да изпълнява всекидневните си задачи. Неколцина кисуатци се спираха, за да отправят поклон към Сунанди и Анци, но повечето не обърнаха никакво внимание на двойката. Явно не виждаха в нейно лице перспектива за реализиране на собствените си политически амбиции, след като на място пристигаше четворка протектори, за да поемат управлението на Гуджааре.

- Не се знае какво ще направят - промърмори Анци.

Тя го погледна с по-голяма благодарност, отколкото би могло да се изрази с думи, заради изгладения конфликт помежду им, който бе възникнал по повод инцидента отпреди шест дена.

Двамата Взети войника бяха негови хора, но той се вслуша в съвета и да не пристъпва веднага към арестуване на замесените Бирници. И реши да изчака, като сам запази спокойствие и укроти своите по-буйни офицери, докато настроенията в града се поуталожат. А когато от Кисуа пристигна съобщение, че Сунанди трябва да се готви за посрещане на четирима Протектори, които са вече на път към Гуджааре, той върна жеста, като на свой ред я успокои - напомни и, че се е справила много добре с управлението на кралството, предвид ограничените средства и трудните за изпълнение нареждания, пристигащи от родината. Каквито и да бяха новите политически ветрове, повели в Ки-суа, никой не можеше да отрече нейните заслуги.

Само че Сунанди, която знаеше съвсем точно колко капризни могат да се окажат тези ветрове, не бе напълно уверена в думите на съпруга си.

Реши да посрещне Протекторите в двора на Яна-ян, пред покрития със стъклен купол подиум, служил някога като трон на открито за Принца на Гуджааре. Сега подиумът бе просто обект на внимание за влизащите през портала посетители, тръгнали да прекосяват огромното пясъчно пространство към входа на палата. Най-напред се появиха войниците, за да се пръснат ветрилообразно покрай стените на двора. След това влязоха тукашните служители и носачите, а най-накрая - четири четворки яки мъже, понесли на раменете си четири средно големи паланкина. Те бяха драпирани в зелено и украсени с пискюли и полирани раковини. Фигурите вътре едва се виждаха. Четворките спряха и спуснаха паланкините на земята, близо до подиума. Сунанди и Анци коленичиха, за да изразят уважение към показалите се Протектори.

Щом погледна нагоре, за да поздрави своите гости, Сунанди мигом разбра, че ветровете в Кисуа никак не са благоприятни.

Двама от новодошлите познаваше лично - Сасананте, велик учен и поет, когото Сунанди бе изучавала в чирашките си години, и Яо, наричана Мама Яо, защото имаше тринайсет деца, от които се бе възползвала, за да стане матриарх на един от най-влиятелните корабовладелски родове в страната. Другите двама познаваше само по лице и бе чувала за репутацията им. Единият бе Моиб, бивш генерал, загубил едното си око в битката срещу подкрепяните от Гуджааре войски при Соджаро преди десетилетие. Вторият - мъж толкова висок, че сигурно бе изкарал в мъки цялото пътуване с паланкина - трябваше да е Аксата, друг търговец, чието семейство бе натрупало състояние от доставки на мечове и брони за редовната армия на Ки-суа. Единия наричаха Моиб Войнолюбеца, а другия - Аксата Печалбаря.

„Значи чак дотам са стигнали работите. Браво. Протекторите могат да пратят тия двамата само поради една причина.“

Сякаш прочел мисълта и, Аксата се усмихна и сведе глава към Сунанди и Анци.

- Привет, Говорителко Дже Калаве и Генерал Анци Ануну. Съветът изпраща своите почитания.

Сунанди се изправи на крака, но продължи да гледа почтително надолу. Анци правеше същото до нея.

- Поздрави и за вас, Почитаеми и Мъдри на Кисуа. Приветствам ви с добре дошли в Гуджааре. Труден ли бе пътят до тук? Да ви предложа почивка или да се подкрепите?

- Да, след малко - отвърна Аксата. Погледна към другите Протектори. Мама Яо, която сигурно караше седмо десетилетие, се бе облегнала тежко на един от носачите, но кимна уморено в знак на съгласие. Сасананте стоеше изпънат и непроницаем, подобен на изкусно резбования бастун в ръката си. Моиб изпълняваше предпазливо някакви войнишки упражнения за отпускане на тялото след продължителната неподвижност. Само Аксата имаше бодър вид, но той едва бе стигнал края на петдесетте, доколкото можеше да прецени Сунанди. В Гуджааре, където магията удължаваше живота на хората, щеше да бъде твърде млад за подобен висок пост.

„Докато Мама Яо е толкова стара, че самото пътуване би могло да я довърши. Тя не обича Гуджааре, но и не страда от предразсъдъци… Да не би останалите да се надяват, че ще умре, преди да свърши каквато и да е работа?“

Което беше - за съжаление - напълно възможно.

- Пътуването наистина бе трудно - каза Аксата, - не на последно място, защото толкова бързахме да пристигнем. Пътьом получихме съобщение за нови неприятности, освен напастта от пустинни бандити, която ви бе налетяла. Нещо, свързано с Хетава?

- Да - отвърна Сунанди, като внимаваше да изглежда равнодушна. Пак тези вестителски птици, а може би дори вестоносец, хукнал срещу течението на реката, за да пресрещне Протекторите по пътя. При всички случаи тя нямаше никаква представа за количеството истина - или лъжа, - съобщена на Протекторите от услужливи шпиони в собственото и обкръжение.

- В началото на слънцестоенето - започна тя - бяха взети двама наши войници. Очевидно са насилвали жени из града.

- Казаха ми, че били курви - обади се Моиб. Гласът бе грапав като чакъла по пътищата - през гърлото му минаваше набръчкан белег от стара рана.

- В Гуджааре няма много курви, както сме свикнали да ги наричаме - каза Сунанди. - С това се занимават, ако пожелаят, слугини и жени от тимбалиновите салони. - Съгласно Закона в Гуджааре дори и те не биваше да се закачат, но сега не бе време да обяснява това на Протекторите. - Нападнатите в дадения случай са жени от съвършено различна категория. Нещо като жрици.

Мама Яо сбърчи устни.

- Свещени курви значи. И несъмнено лесни за объркване с обикновените. Излиза, че хората ти са убити заради недоразумение? - Тя погледна изпитателно Анци.

В първия момент той вирна брадичка и Сунанди се помоли този път да сдържи своя темперамент.

- Гуджаарейци не го разглеждат като недоразумение, Почитаеми.

- Разбира се, че няма да го направят - намеси се Аксата с въздишка. - Е, очаквахме да се случи нещо подобно най-накрая. Екзекутирахте ли Бирника, който го е извършил?

Сунанди свъси вежди.

- Не, Почитаеми.

- Не ли? - Нещо в реакцията на Аксата, лошата игра вероятно, и даде да разбере на секундата, че той съвсем не е толкова изненадан, колкото се опитва да изглежда. - Значи е арестуван? Един процес би изглеждал формален, но все пак…

Ето какво било. Сунанди едва не се усмихна. Там някъде, в отвъдния живот на сънищата, нейният стар наставник Кинджа се кикотеше от сърце. Но тя вече бе наясно каква роля и бяха отредили.

- Напрежението в града е голямо - каза тя. Отмести поглед от Аксата към другите Протектори. Той не я интересуваше, пристигнал бе с лични планове. Моиб най-вероятно също. Възможно бе всичките да бяха дошли поради една и съща причина, но тя бе длъжна да опита. Съсредоточи усилията си върху Мама Яо и Сасананте с надеждата да не са предрешили въпроса толкова твърдо, че да пренебрегнат здравия разум. - Напоследък имахме неприятности с банбарски набези, а се носят и слухове за някаква мистериозна болест, плъзнала из града. Освен това подозирам, че част от аристокрацията…

- Достатъчно, Говорителко - прекъсна я Мама Яо. Изправи се и втренчи поглед в Сунанди. - Не сме дошли, за да слушаме извинения.

Сунанди затвори за малко уста. Сетне проговори отново:

- Ще приема с готовност всяко ваше решение, Почитаеми.

Сасананте погледна усмихнат останалите Протектори.

- Казах ви, че няма как протежето на Кинджа да е глупава.

- Може би само прекалено отстъпчива - каза Мама Яо. Изглеждаше разочарована, сякаш бе очаквала сериозна съпротива от страна на Говорителката.

- Може би. - Сасананте погледна замислено Сунанди. -Чакат те трудни времена, Говорителко. Не е лесно да се лиши човек от властта, която си имала досега. Но ако искаш да преодолееш успешно това време, помни, че служиш на народа на Кисуа, а не на този на Гуджааре.

На всички тях значи. Сунанди сведе поглед, разтреперана вътрешно от гняв, който никога нямаше да покаже. Да бъдат проклети! Десет години безсънни нощи и тънка дипломация, а сега те щяха да развалят всичко.

Но Сасананте бе прав - тя служеше най-вече на Кисуа. Гуджааре си имаше собствени Протектори, много по-опасни, отколкото можеха да си представят онези от Съвета у дома. Така че, ако докато се кланяше и усмихваше на тия глупаци, бе възможно да предпази своята родина от най-страшното - от клокочещия гняв на Гуджааре, така да бъде.

Тя склони глава към Сасананте, като разпери ръце встрани в допълнителен израз на подчинение, и каза:

- Нито за миг не съм забравяла, че служа на Кисуа, Почитаеми - и на нейните Протектори, разбира се.

Моиб се засмя грубовато, а Аксата поклати глава с усмивка.

- Страх ме е от деня, в който ще остарееш, Дже Калаве -каза той. - Питам се дали ще посмеем да те пуснем в Съвета, когато това стане!

Сунанди не преставаше да скрива своето презрение зад любезната маска на лицето. „Само го направете и първото нещо, което ще сторя пък аз, ще е да уредя такива късогледи глупаци като теб да ги удушават в съня им.“

- До тук добре - каза Аксата и се протегна. Ставите му изпукаха шумно и той сбърчи лице. - Днес ще поправите грешката си, Говорителко и Генерале. Отивате в Хетава да арестувате мъжа, който се е осмелил да отнеме кисуатски живот. Доведете ни го тук, за да дадем хубав пример на всички останали.

И Анци, милият Анци, който в течение на последните няколко дни успя да научи от нея защо това е най-погрешната стъпка, която може да се направи, сега се намръщи и пристъпи напред.

- Почитаеми, ако послушате съвета на моята съпруга…

Тя сложи ръка на рамото му и генерала се обърна да я погледне. Сунанди поклати незабележимо глава. Бяха заедно вече десет години - той я бе опознал подобре от когото и да било, ако не се брояха Кинджа и един гуджаарейски жрец - и двамата отдавна мъртви. Тя не преставаше да се диви на неговата готовност в моменти като този да я погледне и - само от любов - да и се довери безпрекословно. Не знаеше с какво е заслужила подобна преданост. Но той я засвидетелства и в този момент, като отстъпи назад.

- Ще бъде изпълнено още сега, Почитаеми - каза Говорителката и се поклони. Анци последва нейния пример, макар и не така грациозно. Той бе по-слаб актьор.

Аксата кимна одобрително.

- Добре тогава. Ако не възразявате, ние ще приемем с удоволствие предложения отдих и закуска, докато очакваме вашето завръщане.

И ето че Сунанди и шестнайсет от най-добрите войници на Анци стояха на стълбите пред Хетава и чакаха един Пазител да съобщи за пристигането им. Сунанди бе настояла войниците да не носят оръжие, но се съмняваше, че тази подробност ще има някакво значение за тълпата гуджаарейци, която вече бе започнала да се трупа на площада, за да разбере какво ще искат кисуатските войници от Слугите на Хананджа. Долавяше нейния ропот, усещаше подмолното клокочене на гнева, който бе на път да се разрази, но не се страхуваше. Поне засега. Никой гуджаареец не би извършил насилие пред самите стълби на Хетава.

Огромните бронзови двери на храма защракаха и се отвориха със скърцане. Със закъснение се запита защо въобще бяха затворени и залостени отвътре - ако бе преценила правилно първоначалното щракване. Следобед бе, а Хетава обикновено оставаше отворен през светлите часове от деня.

Тогава се показа Супериорът. Имаше изморен вид, но в никакъв случай не бе изненадан от това неочаквано посещение. Сунанди веднага мобилизира мисълта си.

- Добре дошла, Глас на Протекторите - каза той и сведе глава пред нея. Погледна войниците и вдигна едната си къдрава бяла вежда. - Добре дошли и вие, войници на Протекторите. Изненадан съм да ви видя без оръжие.

Дирака, капитанът на отряда, се поклони предпазливо, като хвърли безмълвен поглед към Сунанди. Супериорът им дари слаба усмивка.

- Разбирам - каза той. - Благодаря ти, Говорителко. Оценяваме тази проява на уважение.

Сунанди на свой ред склони глава, макар и само колкото се полагаше на равен по положение. Рискуваше това да се приеме като обида от тълпата, понеже в Гуджааре над Супериора стоеше единствено Принцът. Супериорът сякаш знаеше за какво са дошли. Въздъхна и усмивката му се стопи.

- Бирниците те канят да влезеш, Сунанди Дже Калаве -каза той. - И след като тези мъже са невъоръжени, могат да те придружат. В Залата на Благослова има нещо, което си струва да видиш.

Сунанди не бе очаквала това, но съумя да прикрие своята изненада и последва Супериора вътре. Усети колебанието на Дирака зад гърба си - навярно очакваше някакъв знак от нея, но тя не го и погледна. Решението да влезе или не в Хетава трябваше да си е негово. Разбра какво е то от сподавената кисуатска ругатня и внезапния тропот от шестнайсет чифта сандали по каменните плочи зад себе си.

Мина през портала към прохладата и сумрака на Хетава, като примигваше, за да приспособи зрението си. Когато това се случи, Сунанди се закова на място от изненада.

Покрай централната пътека към пиедестала бяха подредени в двойни редици постели. Сигурно имаше над четирийсет. Разделени акуратно една от друга и заели половината разстояние до бронзовите двери. Върху всяка от тях спеше човек.

Сунанди свъси вежди, но продължи напред. Опита се да проумее какво означава всичко това. Някакъв нов ритуал? Но някои от легналите в постелите спяха крайно неспокойно, стенеха и се въртяха, сякаш се опитваха да прекъснат кошмар.

Сунанди се надвеси да погледне лицето на един мъж и застина, защото го позна. Лечител, с когото преди време се бе срещала по някакъв официален повод. Огледа останалите спящи и усети ледена тръпка - почти всички носеха одеяния на Хетава.

- Повечето са Лечители, но има също Учители и Пазители - обади се Супериорът, като не я изпускаше от поглед. Тя се обърна към него, за да съзре нова тънка, слаба усмивка. -Слава на Богинята, няма деца и Бирници. Малък благослов в цялото бедствие.

- Какво е това? - попита Сунанди.

- Твоите шпиони сигурно са те осведомили за болестта. -Той мина покрай нея, за да погледне отблизо друг свой другар. - Вече цял месец се борим с нея. Признавам, че се постарахме да запазим всичко в относителна тайна, тъй като най-искрено се надявахме да открием лек. - Въздъхна дълбоко. - Но повече не може. Из града вилнеят слухове, че ние сме причина за тази напаст. Трябва да разкрием всичко, за да намерят хората покой в истината.

Дирака хвана Сунанди за ръката.

- Говорителко, ако тук има зараза…

- Заразата се предава от сън на сън - проговори познат глас и Сунанди се извърна от капитана, за да съзре приближаването на някаква фигура в светла роба. Мъжът спря и се поклони над ръце по гуджаарейски обичай. При това движение събраните на тила му червено-кестеняви къдри литнаха напред. Бирник Рабанех. Когато изправи глава, Сунанди си даде сметка, че за първи път през всичките години на тяхното познанство вижда това лице без усмивка.

- Няма опасност от заразяване - каза той. Погледна Дирака, който незабавно се смути и пусна ръката на Сунанди. - Не и сега. Но ако легнеш и заспиш в близост до тези хора, няма да се събудиш никога.

- Защо не съм информирана за това? - Независимо от целия ужас Сунанди трескаво обмисляше последиците от създалото се положение. Протекторите щяха да се възползват от възможността да стоварят върху Хетава отговорността за всички беди на Гуджааре. В най-добрия случай можеха да забранят магията, а в най-лошия - да затворят Хетава, да поискат задържането и екзекутирането на жреците и да направят всичко възможно да заличат напълно тази страна от вярата в Хананджа.

- Криехме, тъй като проблемът бе ограничен - отвърна Рабанех. Безнадеждност, даде си сметка Сунанди. Това виждаше в неговия поглед, докато той обхождаше налягалите умиращи свои събратя. Нямаше надежда за тях. - Или поне така смятахме. Преди две четиридневия събрахме всички пострадали от съня, както и онези, които са могли да пострадат. Общо петдесетина. Държахме ги изолирани, изследвахме ги, все с една и съща надежда в сърцата - ако не открием лек, те да са последните жертви. - Погледна надолу към някакво момче, слабичък юноша малко под или над пълнолетие, и затвори очи от болка. - Но преди две нощи бяхме нападнати от разпространителите на съня.

Забравила всяка мисъл за Протектората, Сунанди го погледна с невярващи очи.

- Нападнати?

- Така мислим - обади се нов глас зад гърба и.

Глас, който очакваше с ужас. Обърна се с усилие да запази спокойствие и видя Ниджири. От пръв поглед и стана ясно, че той знае за какво е дошла и не я мрази заради това. И си спомни последните му думи към нея: „…Затова ти прощавам, каквото и да сториш, принудена от Протекторите.“

Сунанди се изненада от облекчението, което и донесе този спомен.

- Източник на съня е едно дете - каза Ниджири. - Сонта-и успя да установи поне това. Не знам как е възможно дете да се сдобие с подобна мощ, но е факт, че някой го използва като оръжие. Ние с моя брат Инму станахме свидетели. И ето какво ни причиниха. - Той посочи с широк жест налягалите фигури.

- Още по-лошо - намеси се Рабанех. - Установихме, че някои хора „носят“ съня у себе си, без да заспиват завинаги, и това трае по няколко дни. И те са обречени колкото заспалите, но междувременно разпространяват съня по други хора.

Сунанди потръпна и скръсти ръце пред гърдите си.

- Заразни кошмари. Свят на сенки. - Млъкна. Нещо в собствените и слова събуди спомен. - Случвало ли се е това в миналото? Сънища с подобна мощ?

Супериорът я погледна много особено.

- Не. Явяват се множество необичайни вариации при магията, която използваме, но никоя от тях не е зловредна по природа. Въпреки всичко онова, което се приказва от твоя народ.

- Стихийният сънуващ - каза Рабанех. Той бе коленичил край юношата, загледан с нескрита нежност в него. - Така го нарече Сонта-и накрая. Но ние преровихме архивите, а в тях никъде не се споменава подобно нещо.

Сонта-и. Съобщения за неговата смърт бяха разпространени из целия град - неколцина прочути майстори и хора на изкуството, които бяха специализирани в създаване на жалейни предмети, дадоха своя принос в негова памет. Сама по себе си смъртта на един Бирник не бе повод за траур в цял град, понеже повечето от тях сами определяха часа и мястото на своята кончина, към която пристъпваха с радост. Но сега, като виждаше болката на Рабанех и Ниджири, Сунанди разбра какво още са скривали от всички останали.

Последните думи на Сонта-и все така не даваха мира на спомените в главата на Сунанди. Стихийният сънуващ.

- Не сте гледали архивите в Яна-ян - промълви тя, като се напрягаше да мисли. Да примами този мъничък спомен за материалите, събрани от Еникет по пътя към тайната на Жътварите. - Подреждането им отне години. Спомням си, че там имаше нещо за сънна зараза. И за Стихиен сънуващ.

Супериорът замръзна. Рабанех и Ниджири се спогледаха, а после обърнаха очи към нея. Рабанех се изправи.

- Дошла си да ме арестуваш, нали? - попита той.

Сунанди сведе поглед.

- Да.

Той протегна ръце с думите:

- Гледай да ги вържат добре - знаеш на какво сме способни дори с едно само докосване.

Тя го погледна втренчено. Може би подсъзнателно бе очаквала точно това. Но дори да бе така… Даде знак на Дирака и се дръпна настрана, докато хората му връзваха ръцете на Рабанех.

Ниджири също приближи. Зад него забеляза трети Бирник, млад и върлинест, който идваше по пътеката към тях.

- И аз - каза Ниджири. - И Инму.

- И аз - обади се Супериорът, като пристъпи напред. Погледна Сунанди с крива усмивка. - Аз съм само Учител, но един мъртъв Бирник няма по-добър заместник.

Сунанди се навъси.

- Изпратена съм само за Рабанех.

- Нали твоето правило беше: за всяко сторено на кисуатец зло - четворна отплата? - каза Ниджири. Огледа своите братя и Супериора. - Ние сме само четирима, а не осем, но се надявам Протекторите да се съгласят на по-малка численост, предвид нашата репутация.

- Не мога да взема всички ви - отвърна Сунанди. Погледна многозначително Ниджири. Той щеше да разбере какво и струват следващите слова: - Градът има нужда от своите Бирници.

Ниджири повдигна вежди, а чертите на лицето му се отпуснаха бавно в усмивка.

- Това е така, Дже Калаве - отвърна той, - само че точно в този момент ние не сме в състояние да направим нищо повече за Гуджааре. Усетила си настроенията в града тези дни. Последното нещо, което иска нашият народ сега, е мир и покой.

„А когато ти и събратята ти се окажете в наши ръце, всеобщият гняв ще се разгори с още по-голяма сила.“ О, да. Виждаше го в очите на Ниджири. Той прекрасно знаеше как ще реагират хората на новината, че кисуатските власти са арестували Бирниците. Всички приказки, че Хетава разпространява кошмарни сънища сред народа, щяха да секнат отведнъж. Общественото недоволство щеше да се изостри и съсредоточи. А мишена за всичкия този гняв щеше да стане Кисуа - не Хетава.

Най-бързият и най-пряк път към стабилност. Него щеше да избере Хетава и Ниджири я бе предупредил за това.

Вперила сега поглед в очите му, тя каза:

- Ще преровя архивите на двореца и ще съобщя, ако има нещо съществено.

- Всичко би било от полза - отвърна Ниджири. След това я награди с добронамерена усмивка. - Лошо ти влияем ние, Дже Калаве. Напоследък поведението ти е подозрително гуджаарейско.

Тя отвърна на усмивката, не толкова обидена, колкото би следвало да бъде.

- Знаеш, че прилагам тактиката, която е с най-големи изгледи да успее. Да се надяваме, че действията ми ще донесат мир и на двата народа при най-малко страдания.

- Ще се молим за това. - И протегна ръце, когато двама от хората на Дирака се насочиха към него. Дирака нареди да се омотаят внимателно китките, да се вържат отделно пръстите, а след това четиримата арестувани да бъдат завързани един за друг в човешка верига.

Като свършиха с това, войниците ги поведоха в колона вън от храма, а после - през освирепялата тълпа - към Яна-ян.