Засенчено слънце

25. GGD Тайната болка

Щом влезе в помещението, където нейният баща и още трима благородници обсъждаха плана за събаряне на кисуатската власт, Тианет осъзна опасността.

Говорещата жена бе висока, с бледа кожа, надменна и малко по-възрастна от Тианет, което не и пречеше да носи диадема върху събраната си в множество плитки коса - знак, че е глава на фамилия. Лезанем, жина и щерка на господарката Занем, бе осиротяла съвсем наскоро в резултат от неочакваната и мистериозна смърт на родителите си, настъпила в съня им. В момента казваше на Санфи с унищожителен тон:

- И какво печелим от това? Хетава си върна сърцето на целия народ с един удар, все едно, че последните десет години не ги е имало.

А опасността се криеше зад безизразната маска на лицето на нейния баща - Тианет я съзря съвършено отчетливо. Той не можеше да си позволи конфронтация с Лезанем, която говореше от името на шепата родове жина, съумели да запазят някакви позиции при управлението на Кисуа. От друга страна, никога не бе приемал подобен тон от жена, а ето че Лезанем допускаше точно това. Лошо предчувствие сви на топка стомаха на Тианет.

- Сърцето на народа е невярна любовница - отвърна той, като кимна с благодарност на Тианет, че му доля сладко вино в чашата. - Пак ще намрази Хетава, когато кисуатците започнат да колят, за да отмъстят за двамата войници.

- Това никой не може да гарантира - намеси се друг от гостите на Санфи. Дети-ара, шуна от военната каста, готвен някога за следващ генерал на Гуджааре. Обстоятелството, че още не бе станал такъв, му спаси главата след кисуатската окупация. - Нито че кисуатците ще тръгнат да отмъщават, нито пък че народът ще намрази отново Хетава. Говорих със Сунанди Дже Калаве и съпруга и Анци Сех Ануну. Анци е военен и е възможно да поиска кръв заради смъртта на своите войници. Но Сунанди ще съзре опасността в подобен ход. Тези войници ограбваха, биеха и насилваха граждани на Гуджааре. Едно отмъщение срещу Хетава заради ликвидирането на подобна из-мет би вдигнало на крак целия град.

- Анци разполага с военната сила в страната - отвърна Санфи, като отпи от виното. - Доколко е вероятно такъв мъж да се вслуша в съвета на жена си - пък бил той и разумен, - при положение, че е ядосан и притежава инструмента за отприщва-нето на своя гняв?

- Сунанди представлява Протектората - намеси се Гефир, друг шуна, който дължеше на Санфи голям заем. Потупваше долната си устна, докато говори, бърчеше вежди притеснен и не вдигна поглед към Тианет, дори докато му наливаше вино. - Сложили са я на това място именно с цел да предпазва мъжа си от подобни грешки. Ако той не и обърне внимание и нещата тръгнат накриво, ще трябва да отговаря пред Протекторите.

- Само че злото ще е вече сторено - уточни Санфи.

- Не там е проблемът - сопна се Лезанем с предизвикателен тон, който накара Тианет да примигне. - Ние сме много мудни. Войските ни са съсредоточени в края на пустинята - какво чакаме, та не нападаме? Колкото повече се мотаем, толкова повече укрепва силата на Хетава. При нашата бързина, дори да победим, народът ще ни приветства като освободители, за да обърне отново поглед към жреците за насоки и ръководство.

- Или към когото им посочи Хетава - допълни Дети-ара. Той събра върховете на пръстите си с въздишка. - Из града се носи слух, че Банбара били вече на наша страна и ги ръководел мъж от родословието на Залеза. Този слух твое дело ли е, Санфи?

Тианет отиде при масичката в края на помещението, за да напълни каната си. Звукът от струята вино прозвуча ясно в настъпилата продължителна тишина, преди Санфи да отговори.

- Не - промълви той най-накрая. В гласа му вече се таеше гръмотевична буря, мрачна и набъбваща. - Договорихме се да го запазим в тайна, докато удари решителният час. Някой от нас се е раздрънкал.

Когато Тианет се обърна пак с лице към останалите, забеляза, че Дети-ара клати глава.

- Това го чух от Хетава - съобщи той. - Ходих със сина си като приносител преди два дни. Жрецът, който прие моята Дан, каза, че Богинята скоро ще откликне на молитвите ми за мир и покой, понеже Нейният Аватар щял да се върне, за да отвоюва свободата на града. Човекът едва не се задави от радост - съвсем неприсъщо за храмов служител.

Настана мълчание. Тианет видя, че пръстите на баща и стискат здраво чашата.

- Но нали те… биха могли да знаят това, както и да му се радват, единствено ако завръщането на Принца служи на собствените им интереси - обади Гефир и ощипа още по-силно устната си. - Не е ли така?

- Така е - съгласи се тихо Санфи. - Изглежда Хетава и Принцът са се разбрали помежду си отделно. Това е… неблагоприятно.

- Неблагоприятно ли? - Лезанем се изправи. Цялата трепереше от гняв. - Само толкова ли ще кажеш по въпроса? Коя жива душа в Гуджааре ще пожелае Протекторат, след като Хетава превръща възцаряването на Ванахомен в нещо като осъществяване на широко пропагандирано пророчество? Ето докъде доведе нашето размотаване, Санфи. Нямаме никакъв друг избор, освен да действаме…

- В никакъв случай. - Санфи и хвърли изпепеляващ поглед, напълно забравил учтивостта. - Кисуатците в града са нащрек и очакват всеки миг да избухне въстание. Трябва да се поуспокоят малко.

- Това може да отнеме месеци!

- Няма. Ще отнеме броени дни.

Гефир подбели очи ядосан.

- Санфи, стари приятелю, какви ги дрънкаш?

Дети-ара се оказа по-прям и попита, привел тяло над масата:

- Какво скриваш от нас?

Санфи въздъхна, разтри с два пръста основата на носа си и си даде вид, че е преуморен. Тианет знаеше какво означава това движение. Баща и бе бесен, но искаше да изглежда спокоен, уверен в себе си.

- Четворка Протектори пътуват насам - промълви той най-накрая. Сред присъстващите се надигна тревожен шепот. Санфи изчака да се успокоят. - Един от търговските ми партньори в Кисуа съобщава, че пътуването се пази в тайна от съображения за сигурност. Той държи водния транспорт в горното течение и му е възложено да превози делегацията до тук. Трябва да пристигнат преди края на слънцестоенето. Задачата им е -най-малко - да оценят действията на Сунанди Дже Калаве и да решат дали да я оставят занапред начело на града. Тяхното пристигане може да налее вода в нашата воденица. Всяко сътресение във властта създава известно объркване. Освен това из града е плъзнала зараза. - Той замълча и склони мрачно глава към Лезанем, която стисна зъби. Тя не носеше траур, тъй като жина не се съобразяваха с традицията, но мъката и личеше. -От друг мой източник научих една тайна: във вътрешната част на Хетава са изолирани двайсет-трийсет обикновени гуджаарейци, които доизкарват живота си в сънища. Жреците казват, че изследват болестта и търсят лек. Ами ако не намерят?

Лезанем застина. Дети-ара се намръщи.

- Нищо не разбирам.

- Преди няколко дни е починал един Бирник. Сонта-и.

- Е, и? - попита Дети-ара невъздържано. - Какво намекваш? Сонта-и бе стар за Бирник. Няма нищо необичайно да отдаде вече Последна Дан.

- Ами ако не е отдал? - попита на свой ред Санфи. - Ако и той е умрял от същата болест? Какво става, ако се разчуе, че Хетава, с всичката си магия, нито може да лекува, нито да спре разпространението на тази болест? Тогава какво?

Очите на Дети-ара се разшириха. Лезанем поклати глава объркана, а обеците и от злато и лапис дръннаха.

- Градът ще заври и закипи от страхове и недоволство -каза тя, - а Протекторите най-вероятно ще се настроят против Хетава, след като не е в състояние да се справи с най-важната си задача - да опазва здравето на народа и да поддържа покоя му. Само че нищо от това не се е случило, Санфи.

Домакинът сви рамене с привидно безразличие, но Тианет съзря напрежение в позата му.

- Ами ако се случи?

- Ти ли - започна Дети-ара с разтреперан и пълен с ужас глас, - ти ли си причинил болестта?

Лезанем се завъртя рязко към Санфи. Тялото и заприлича на пружина.

- Не - заяви твърдо Санфи, вперил поглед в младата жена, докато говореше. - Болестта е магия. А кой се занимава с магия в Гуджааре? Хетава. Може дори те сами да са я причинили по някакъв начин. Аз просто предлагам да подшушнем на хората и Протекторите всичко това.

Лезанем затаи дъх. Под смръщените и вежди лъщяха насълзени очи. Гефир престана да си играе с устната си. Единствен Дети-ара продължаваше да се взира в Санфи с нещо като подозрение, но не сподели своите притеснения, от какъвто и характер да бяха те.

След всичко това не остана много за казване. Лезанем и Ге-фир приеха да разпространят слуха из своите кръгове. Санфи, като един от най-изтъкнатите благородници в града, се нагърби със задачата да проведе среща с кисуатските Протектори, след като пристигнеха, за да ги запознае със своите съображения относно Хетава. Сега Тианет предложи на гостите нещо за хапване, за да се подкрепят преди сбогуване. След това я оставиха насаме с баща и.

Санфи седеше в гостната. Не помръдна от мястото, което бе заемал по време на срещата, вперил поглед в сключените пръсти на ръцете си. Тианет разтребваше. Мълча толкова дълго, че младата жена почти подскочи, когато проговори:

- Оправи ли Тантуфи?

Тианет едва не събори една ваза при звука от думите му. Изправи я припряно и заби поглед в нея, за да се съсредоточи, без да допусне обзелите я чувства до лицето си - промяната щеше да бие на очи.

- Да, татко. Затворих я в мазето.

- Заведи ме при нея. - Гласът му бе много тих.

Тианет се обърна към него с вазата в ръце и напрегнато тяло. Той я погледна, стиснал зъби.

- Не ми противоречи, Тианет - промълви той. - Не и тази вечер.

Като остави вазата, младата жена се засуети около нея -подреждаше цветята. Мисълта и бягаше напрегнато, търсеше начин да укроти гнева, който усещаше да струи откъм него, също като жега от фурна. Колкото повече се бавеше, толкова по-силна става тази жега. Най-накрая се обърна отново към Санфи, поклони се и тръгна към мазето.

Чуваше го как върви след нея - крачките му отмерени и бавни като нейните собствени, но дишането - накъсано и хрипливо. Коридорът към мазето бе тъмен, а късото стълбище натам - още по-тъмно. Той не можеше да забележи треперенето на ръцете и в мрака, но Тианет знаеше, че ще почувства нейния страх. Това бе едничкото нещо, което все още можеше да я уплаши - знаеха го и двамата.

В малкото мазе гореше фенер, поставен върху претъпкана от запечатани делви лавица. Из въздуха се носеше ухание от неговото масло, но недостатъчно силно, за да прикрие миризмата на плесен, излъчвана от землистия под и стените. Това мазе никога не успяваше да изсъхне напълно между два приливни сезона. В него държаха само неща, които не се влияеха от миризми. А също и такива, които не се смятаха за особено важни - като момиченцето, приковано с верига към една от стените.

Санфи влезе в помещението след Тианет и спря с присвити очи. Момичето се бе облегнало на стената с провесена глава. В тишината се чуваше неясното му мърморене, както и подръ-нкването на веригата от глезена, докато търкаше методично крака си в каменната стена.

- Защо не спи? - попита той.

Тианет преглътна мъчително. Но преди да измисли отговор, Тантуфи вдигна глава и потърси с усилие източника на гласовете с примигващи влажни очи.

- Никакъв сън - промълви то. - Никакъв сън-сън-сън, толкова много наоколо, толкова много.

Санфи стисна челюсти и сви юмруци. Направи крачка към детето. Цялата му поза издаваше неговите намерения. Тианет бързо застана между тях.

- По навик, татко - каза тя. - Свикнала е пазачите да я държат будна. Не разбира, че ти искаш от нея сега да спи.

- Разкарай се от пътя ми - изръмжа той.

- Няма къде да ходи, татко, най-накрая ще трябва да заспи…

Санфи посегна да я погали по бузата и Тианет млъкна застинала на място.

- Искам да заспи веднага - промълви той тихичко. - Нейната магия действа еднакво добре и когато е в несвяст.

„Не.“ Тианет затвори очи и усети в главата туптенето на сърцето си. Толкова малко бяха вече нещата, които можеха да я наранят, но срещу това нямаше защита. „Моля Те, Богиньо, недей. Не мога да гледам как я бие, последния път едва не умря. Моля Те, Хананджа, моля Те, помогни ми.“

И ето че - също като отговор на тия молитви - решението изникна в съзнанието и.

- Ти обеща, татко. - Гласът прозвуча неестествено високо в затвореното пространство на помещението. Със застрашителна острота, също като гласа на онази жина Лезанем. Видя го да се мръщи в отговор, да насочва своя гняв срещу друга мишена.

„ Точно така. Мен, не нея “

- Последния път обеща да не я биеш повече. - Тя изправи рамене и вирна брадичка. Стърчеше с един-два пръста над него и обикновено стоеше с наведена глава, за да не създава впечатление, че го гледа отвисоко. Сега го направи преднамерено, предизвикателно. - Не ти ли угодих тази нощ, татко? Не беше ли достатъчно, за да откупя нейното спокойствие?

Очите му се разшириха, цялото му тяло настръхна от ярост.

- Как смееш? - прошепна той.

- Ако искаш да заспи, мога да и дам билкова отвара. - Тианет нарочно пристъпи близо до него. Препречи пътя му и се втренчи в очите му. - И тогава ще си получиш заразата. Но сега не ти трябва съня и, нали? Искаш я мъртва. В момента си толкова ядосан, татко, че не можеш да мислиш, понеже Ванахомен те изпревари. Но защо трябва това да те дразни толкова много? Той ще бъде добър зет. Използва другите и ги лъже също като теб. Както ще сториш, ако нараниш сега Тантуфи, след като обеща да не го правиш, или даденото в леглото обещание няма никаква стойност за теб? Не бих се изненадала - и останалите неща, дато ги правиш там, нямат кой знае какво…

Извилата буря бе почти облекчение. Идеите и за още присмех бяха вече на привършване. Той изрева от бяс и я зашлеви с опакото на ръката така силно, че Тианет се завъртя и падна между чувалите с декоративен бял пясък, приготвени за алеите на атриума. Те бяха твърде меки, за да си счупи нещо, само че и излезе въздухът, а от удара околният свят посивя пред очите и.

В сивотата се чуваха виковете на Санфи - била същата усойница като майка си, проклятие за неговия род, петно, което с нищо не бил заслужил. Сграбчи я за бедрата и тя зачака да я извлече на пода, за да даде докрай воля на своята ярост. Само че баща и я остави там, където си лежеше. Усети го да раздира дрехата и на гърба, разтвори краката и. Помота се още малко с бельото, а сетне в нея проникна нова болка, четири пъти по-гадна от шамара преди малко, четирийсет пъти по-отвратителна от онази през първата нощ, когато преди толкова много години я посети в спалнята, че вече не си спомняше друго, освен срама, който изпита тогава. Сега също имаше от какво да се срамува и дори да се отврати, докато той ръмжеше, пухтеше и блъскаше зад гърба и, но тя не изпита нищо такова въпреки болката. Времената, когато се срамуваше от него, а и от себе си - задето му е дъщеря, бяха отминали много отдавна. Сега бе от значение единствено това, че тя понася болката, а не Тантуфи. Не Тантуфи.

За щастие, той бе прекалено ядосан и не направи опит да и достави удоволствие - нещо, което вършеше често, за да залъже гузната си съвест. Така стана по-бързо.

Когато всичко свърши, тя зачака - чуваше го да диша тежко и да преглъща, да се успокоява. Знаеше, че извиненията няма да дойдат сега. Известно време щеше да продължи да вини нея, задето го е предизвикала. Задето и е причинил болка. Най-голямото му възможно опасение бе тя да не вземе да го напусне, но тогава щеше да и се наложи да приеме тегобите на един живот в постоянен страх от неговите пазванти. Предупредил я бе още като дете, че незабавно ще прати по дирите и убийци, ако реши да му избяга. И те нямаше да използват оръжие - той щеше да им разреши да прибягнат до своите най-долни и брутални методи като прощален подарък за едничкото си обичано дете.

Тианет не се плашеше от това. Какво значение имаше някаква си допълнителна болка? Но той щеше да се захване с Тантуфи, а това тя не може да понесе.

Чак след време бащиният гняв щеше да бъде изместен от чувство за вина. Той щеше да започне да се извинява, от което нямаше никаква полза, да я отрупва с дарове, които тя не иска, да дава нови обещания, които нямаше да изпълни.

След известно време се изправи и напусна мазето. Тианет остана да лежи, където си беше. Усети как влагата съхне по тялото и и зачака болката да си тръгне от главата, ребрата и другите места. За миг се унесе, решила че си въобразява допир на нежни пръсти до устните, капане на топли сълзи върху бузата. Нямаше как да са собствените и, защото тя не плачеше.

- Спи - прошепна глас в ухото и. - Спи сега, спи. Аз ще те пазя. Спи спокойно-спокойно-спокойно. Спи.

И Тианет заспа.