Ветеран

27. Атлантида

— Сержант Макдоналд?

Акцентът беше американски — от северните щати. Сякаш човекът се беше обучавал на правилна дикция в корпоративна среда, но културното лустро не можеше да прикрие корените на плебейския му произход. Грегър погледна нагоре към екрана; дори и изкривените му черти не ми попречиха да разпозная изписалото се на лицето му отвращение. Видях хубав, добре поддържан млад мъж със съвършен, дискретен на вид костюм, който крещеше, че притежателят му е от висшите ешелони на корпоративните среди. Това, което най-вече го издаваше, беше скритата в калъф старинна катана, която държеше свойски в лявата ръка.

Всичко във външния му вид беше безупречно — от косата до белезите от дуели. Бог ни показа биографията му. Прехвърлих я върху вътрешния си дисплей, но успях да се запозная само в най-общи линии. Име — Винсънт Кронин. Израсъл в едно от предградията на Детройт, където в по-голяма степен властваше принципът на Дарвин за естествения отбор и където се беше отличил в събирането на пари за една от по-влиятелните банди. Служил в относително престижна част на американските ВВС и участвал във военни операции на Лаланд. Изкачил се по йерархичната стълба, играейки превъзходно по правилата — офицерско звание, няколко разумни инвестиции, — и когато напуснал армията, на Земята вече го чакала работа в една от корпорациите. Със сигурност беше прилагал усвоените от улицата уроци на естествения отбор и в конферентната зала. От меча му бяха загинали над 25 бизнесмени. Но което бе по-важно, той беше лукав, добър в работата си и дяволски сръчен с него.

Сега беше бизнесмен без определен ресор. Според онова, което успях да прочета между редовете, служеше като лице за връзка на Кликата — уреждаше проблемите им. Онези, които не изискваха проява на насилие от страна на Ролистън.

Видях го как се усмихна. Усмивката му беше предразполагаща, но през цялото време съзирах в нея и нещо хищническо. Седеше в украсеното с плюш фоайе на хотел от най-висока категория.

Наблизо стоеше и неговата горила. Беше огромен, колкото Балор, но определено имаше човешки вид, въпреки че чертите му представляваха нехармоничен сбор от грозни елементи. Очите лещи бяха изхвръкнали като на риба, а челюстта му беше масивна и силно издадена напред. Носеше скъп и добре ушит костюм, в който сякаш не се чувстваше удобно. Хавайска риза под сакото и голяма мека шапка довършваха ансамбъла. Всичко това крещеше „кибериндуцирана психоза“, да не говорим за вкуса му за обличане. Не мисля, че бих искал да изляза насреща му. Не бях сигурен дори, че искам Грегър или Балор да се бият с него. Стоеше встрани от Кронин и непрекъснато се оглеждаше. Не обръщаше никакво внимание на събитията на екрана.

Свалих и неговата биография. Изпълни ме с отвращение. Беше служил в специалните американски части и известно време на Лаланд. Вероятно там се беше запознал с Кронин, но се беше върнал на Земята, за да поработи за кратко като зелена барета в отряд за борба с тероризма. Работата му беше да убива хора. Бяха го преотстъпили на Отдела за специални операции на ЦРУ, крилото им за незаконни действия, където го бяха обучавали. Преди да премине на работа при Кронин, беше ръководил вашингтонския клон на елитния отряд за одити на Данъчната агенция. Беше данъчен инспектор. Казваше се Мартин Кринг.

— Кронин, говно такова — изсъска Грегър към екрана.

— За приятелите ви, а и за всички, които ни гледат, е важно да отбележа, че Макдоналд е напълно компрометиран от извънземното същество в неговото тяло. Той работи за врага. Не знам дали същото се отнася и за госпожица Макграт, макар да имам известни подозрения, но ние изучавахме Макдоналд повече от година и определено мога да заявя, че той е един от Тях.

— Глупости! — каза Грегър.

— Защо глупости, защото ти така казваш ли? Каквото и да си мислите за нас, ние винаги сме работили за благото на човечеството…

— Странно защо на мен ми се струва, че сте работили за собственото си благо? Въпреки че дори и при това положение не мога да си обясня защо започнахте войната — намеси се Мадж.

— Когато войната е избухнала, аз дори не съм бил роден, а твоите думи са единствената улика срещу хората, за които работя — отвърна Кронин с равен глас.

— Моите думи? Аз бих казал солидни доказателства, които ще приканя хората сами да проверят.

— Нямам намерение да се впускам в поредния спор относно ролята на посредника. Хората са достатъчно умни, за да разберат каква е тя. Сигурен съм обаче, че всички ветерани са наясно с очевидната истина за Тяхната природа — каза Кронин и на лицето му се изписа неприязън.

— Онова, което не разбирам, е защо е трябвало да започвате войната? Добре, с твоите приятелчета сте искали да понатрупате доста парички от инвестиции в боеприпаси, киберприспособления, строеж на кораби, електроника и разни други, но не сте ли съзнавали, че това е безумие? Не сте могли да знаете, че ще ги победите, нали? — попита Мадж.

— Ето че сам си отговори на въпроса.

— Изучаваха Ги — започна Грегър. Всички се обърнахме към него и изведнъж лицето му се появи на екрана. Образът идваше от камерите в очите на Мадж. — Те изобщо не са като нас, като вас. Онези от Кликата дори не са сигурни дали Те притежават съзнание. Имаше теории, че биха могли да представляват някакъв вид неврален мрежов процесор, биологична машина, програмирана за обучение, но Те се научават да реагират на стимули. Ако можете да контролирате тези стимули, ще имате власт върху Тяхното развитие. По принцип Те винаги отвръщат на насилието с насилие, защото през всичките тези години вие Ги обучавахте да се бият — завърши той.

— Кликата се е погрижила да стигнем до патова ситуация — казах.

Грегър кимна.

— А също и да се избегне употребата на биологично оръжие, което би могло да изтреби човечеството, на ядрено оръжие и тям подобни. Идеята им е била никой да не получи оръжията, гарантиращи победата. Моделираха войната с помощта на най-мощния софтуер. Предвидиха всички възможни развои на конфликта, докато шансовете не се наклониха в тяхна полза, а вероятността Те да победят не стана безкрайно малка, но след това се погрижиха да запазят някои крайности за себе си — продължи той.

— Какви крайности? — попита Езичника.

Погледнах нагоре към екрана. Кронин слушаше внимателно, но по никакъв начин не реагираше.

— Ранни версии на „Кром“… — започна Грегър.

— Дори и сред изфабрикуваните от вас доказателства няма нито едно, което да потвърждава съществуването на вируса „Кром“ — прекъсна го Кронин.

— Една по-примитивна версия, създадена да убива, вместо да контролира — довърши Грегър.

— Все пак — дяволски голям риск — отбеляза Мадж.

— Не съвсем. Те изпълняват заповеди и оказват съдействие, докато при нас цари хаос. Оказа се учудващо лесно да се прогнозира Тяхната реакция. В крайна сметка Те не са нищо повече от растения, затова не е трудно да се предвиди на коя страна ще се наклонят, когато задуха вятърът — каза Грегър.

Трябваше да призная, че независимо от единството на Тяхната тактика, когато се биех с Тях, нито за миг не ми се бяха видели толкова предсказуеми.

— Значи, сме се били с космически растения? — каза Мадж. — Поне някой да ни беше казал!

Работата е там, че не можех да преценя как, ако сме знаели, това щеше да се отрази на бойния ни дух.

Мадж отново се обърна към Кронин:

— И все пак не разбирам защо?

— Какво защо? Аз почти нищо не знам по въпроса. Намирисва ми на развинтена фантазия на тема конспирация. Защо не попитате някой от извънземните си приятели? Нали те ръководят тази психологическа операция? — отвърна невъзмутимо Кронин.

— Никога ли не се уморяваш от увъртанията и лъжите? — попита го Мадж.

Кронин не счете за нужно да го удостои с отговор.

— Хей, стига сме се занимавали с глупостите на този тип. Струва ми се, че в момента имаме много по-големи тревоги.

Никой не обърна внимание на думите ми и на очевидния факт, че Ролистън и Сивата дама можеха да нахлуят всеки момент. Не беше възможно само аз да се насирам от страх, нали?

— Биотехнологии — каза Грегър.

Звучеше уморено. Разбирах защо — изтощително беше да се опитваш да лавираш сред океана от лъжи и да се бориш с постоянното отричане.

— Разбирам — рече Мадж. Екранът се раздели на три — Мадж, Грегър и Кронин. — Но дори и да допуснем големия технологичен напредък и огромните печалби, все пак ми се струва доста прозаична причина за шейсетгодишна война.

— Ето че отново си отговори сам. Само някой луд би направил подобно нещо — каза Кронин.

Грегър погледна нагоре към екрана, но се направи, че не го е чул.

— Не съвсем. Като оставим настрана печалбите, много от членовете на Кликата умират. Комбинацията от Тяхната естествено еволюираща, но невероятно напреднала биотехнология и човешката изобретателност и научните технологии води до невероятен напредък. Напредък, който дори не бихме могли да си представим — продължи Грегър.

Мадж се замисли за миг. Дори показа себе си в близък план, за да се уверят всички колко е задълбочен.

— Именно в това се състои въпросът, нали така? — попита Мадж. — Боже, можеш ли да качиш на екрана изображенията на членовете на Кликата?

Появиха се предишните образи. Почти всички до един представляваха дебели старци от бялата раса, чийто живот се поддържаше с лекарства и машинарии, които вероятно струваха хиляди на ден, ако не и на час. Предположих, че вероятно комуникираха чрез мрежата, макар че не мисля, че в момента бяха свързани с нея, което никак не ме учуди.

— И всичко това се прави заради тези? — попита Мадж. — Какво общо имат тези вампири с останалото човечество, мамка му! Защо продължават да живеят на наш гръб, ако тяхното може да се нарече живот? Дали оттук нататък някой ще иска да мре за тях?

— Те са се потрудили да заслужат властта, която притежават, и трябва да бъдат възнаградени за това — рече Кронин, макар че не смятах, че и той самият си вярваше.

Стана му доста неловко, като видя изображенията на спящите членове на Кликата.

— Тези хора са си изпели песента; трябвало е отдавна да умрат. Това е дълбоко противоестествено — каза с отвращение Мадж.

Кронин поклати глава.

— Вие си правите свободни съчинения. Какви доказателства имате, че сме използвали Техните биотехнологии? Дори вашият Бог май се затруднява да изфабрикува такива.

— Защото използвахте „Демиург“, за да прочистите вашите системи — изплю се Мораг с учудващо силна омраза в гласа си.

— Аз съм доказателство и последната година, която прекарах като опитно зайче, след като Ролистън нарочно сблъска Дивите жребци с Нинджа с надеждата, че някой от нас ще се зарази. Къде беше тогава ти? — попита Грегър.

Той почти шепнеше. Кронин придоби напрегнат израз, сякаш приемаше данни.

— Ролистън ви заповяда да преследвате и ликвидирате един от Техните биоборги убийци, което е съвсем нормална заповед за патрул на Специалните части на ВВС. Когато се зарази, те изолирахме и те изучавахме, за да открием начин за по-ефективна борба с Тях. Сега си скалъпваш някаква измислица от малки парченца истина — изрева Кронин.

Грегър посочи Кронин с пръст и извика:

— Не аз, а ти си измисляш!

Но дори и на мен ми прозвуча неубедително.

Кронин се приведе напред от екрана. Вече се беше ядосал.

— И понеже не разполагаш с никакво убедително доказателство, хайде да видим на кого ще повярват, обаче не забравяй, че в единия от нас се е вселило извънземно! И какво толкова сме сторили? Нищо! Само се опитахме да те изследваме, дори за да видим дали не можем да ти помогнем.

— Глупости!

— А пък вие, останалите, току-що с един замах разрушихте цялата ни икономика и целия апарат по сигурността на човечеството. Сега хората ще имат достъп до опасна информация. Сега всеки ще знае как да произвежда ядрени, биологични и химически оръжия, генни оръжия и бетонразяждащи бактерии. Току-що направихте публично достояние информацията за забранените процедури по генно инженерство и клониране, обявени за неморални от ООН. Сега хората ще имат достъп до контрабандни био– и киберприспособления и конфискувано оборудване. Какво, да не би да кажете, че не бяхте помислили за това?

Отново настъпи тишина. Почувствах се, сякаш ме бяха смъмрили, но отговорът ми беше: „Не, наистина не бях помислил.“ Работата е там, че сред нас имаше по-умни от мен. Те не го ли бяха обмислили внимателно?

— Вие казвате, че ние сме враговете на човечеството, а в следващия момент правите това нещо. Май сравнението с Пандора не е съвсем безпочвено.

— Прав си — каза Езичника. Аз го погледнах. Той със сигурност беше помислил за всичко това. Започвах да се чудя дали не бяхме постъпили ужасно глупаво. — Направихме цялата информация достъпна, но знаеш ли откъде я взехме? — попита, без да очаква отговор. — От такива като теб и твоите приятелчета. Боже, можеш ли да ни дадеш доказателства за всичко, което току-що ни каза — как са били изготвени и за какво са били употребявани, да речем, през последното десетилетие? — По екрана започна да тече информация под формата на текст, звук и образ. Зачудих се колко ли хора имаха достъп до нея. — Виждаш ли, не е изчезнала. Информацията си е там. Но ти си ядосан, че ние я изтръгнахме от ръчичките на такива като вас.

— Да, поздравления за разпространителството. Страшно ще помогне — каза Кронин.

— За какво разпространителство говориш? Всеки път щом някой получи достъп до тази информация, всички в системата ще знаят. Не мислиш ли, че това ще улесни надзора? — каза Езичника.

Като че ли се беше съвзел от предишното униние. Виждаше се, че беше помислил за всичко, и сега привеждаше контрааргумент; проблемът обаче беше, че не бях сигурен, че това беше достатъчно. Не ми харесваше идеята всеки да има достъп до вируси, които атакуват гените, или контрабандни киберприспособления. Запитах се дали това не беше гласът на онази част от мен, която предпочиташе други да вземат решенията и да се грижат за нашата безопасност. Но ако те се бяха справили с тази задача, сега нямаше да сме тук. Всъщност те дори бяха злоупотребили с това.

— Е, поне със сигурност отнехте хляба на всички хакери по света — подметна Кронин с убийствен сарказъм.

— Не бой се, ще измислим нещо — каза Мораг.

— Винаги съм искал да бъда фермер — каза Езичника с тъга в погледа.

— Ами финансовите борси? Парите и стоките, също като информацията, са в непрекъснато движение. Сега всеки ще има достъп до тях.

— Ще се изненадаш колко малко хора се интересуват от това. Или може би няма. Повечето от нас все още предпочитаме да крием парите си под дюшека или ползваме незаконни кредитни чипове. Боже, какво ще кажеш? — попита Езичника.

— Цялата информация е достъпна, но системите за сигурност продължават да функционират. Движението на пари и стоки все още може да се извършва само от оторизирано лице, като сега дори е още по-лесно да се проверят неговите пълномощия — отвърна Бог.

Видях, че за момент Езичника изпадна в транс, но излезе от него, преди Бог да свърши обяснението си.

— Я да видим сега кой колко пари има. Уха! Ама ти си бил доста богат, господин Кронин — възкликна Езичника. В същия миг ми заприлича на хакер тийнейджър. Той се забавляваше. — Питам се как ли си ги натрупал? — продължи той.

Информацията продължаваше да тече по екрана.

— Това е възмутително посегателство върху личната информация — рече Кронин и никак не изглеждаше доволен.

— Ще си позволя да не се съглася, защото тази информация е важна за хората, тъй като много сериозно ги засяга — отвърна Езичника, леко разсеяно, понеже проучваше данните, които току-що беше открил. — Да, достатъчен е и един бегъл поглед, за да се види, че си натрупал състояние от търговия с оръжия, а наскоро си започнал да инвестираш и в биотехнологии. Чудя се защо ли?

— Нима не разбирате, че вашият извънземен компютърен вирус на цялата истина е оръжие срещу човечеството? Лъжите в еднаква степен защитават и мамят хората. Какво би станало, ако всяка лъжа изведнъж бъде разкрита — дали ще причини повече вреда, или полза? Като се почне от „Да, наистина тази дреха те прави дебела“ и се стигне до Пърл Харбър, цялото ни съществуване е оплетено в мрежа от лъжи, като не всички от тях са непременно пагубни. Истината може да бъде разрушителна сила, както се вижда от вашия опит да разделите човечеството — каза Кронин, сменяйки темата.

— Но защо да слушаме вашите лъжи? Защо вие да продължавате да определяте кои лъжи да слушаме? — попита Мадж.

— Защото ни е позволено, защото здраво се потрудихме, за да стигнем до положението да вземаме тези решения, и защото сме достатъчно силни. Награждавай успелите и силните — това е движещият принцип на нашата система. Такова е предопределението за нещата. Кой друг би могъл да бъде водач? Ти ли?

Не можах да не се усмихна на куража на този тип.

— Ами демокрацията? — попита Мадж.

Едва не прихнах. Самата дума ми изглеждаше като подигравка, но Мадж говореше с мрачна сериозност: за него въпросът беше важен. Видях очите на Кронин да се свиват около изкуствените лещи, имитация на истински очи, като едва успях да зърна логото на дизайнера върху огромния екран. Мисля, че се опитваше да прецени доколко сериозно говореше Мадж.

— Ние работим в рамките на демократизма — започна внимателно Кронин.

Усещаше капана. Хора като него не се отнасяха сериозно към демокрацията, за тях тя почти беше лишена от смисъл. И той, и ние си давахме сметка за това, само че той не можеше да го заяви открито.

— Мислиш ли, че бихме гласували за войната? — попита Мадж.

— Ама че нелепо! Не бъди наивен. Та нали правителствата, които вие избрахте, ни предоставиха свободата на действие.

— Като например да започнете войната ли?

— Не съм я започвал аз — повтори той, с леко отчаяние в гласа. — Все до тая война стигаме.

— А не се ли очаква правителствата да действат съобразно волята на хората?

— Да, когато са дошли на власт след избори, но въпреки опитите ви да опростите нещата, много добре ви е известно, че от съображения за сигурност на населението не се полага да притежава цялата информация, както и да е в течение на произтичащите от нея решения. Чрез вота си хората гласуват доверие на избраните от тях управници, които после действат от тяхно име.

— За тяхно благо — заяде се Мадж.

— Пак преиначаваш думите ми — каза Кронин. — Добре, искате да сме потайни конспиратори, които контролират правителствата. Давате ни прозаичното име Клика, за да ни превърнете в изкупителна жертва. Трябва ви някой, когото да обвините за собственото си неудовлетворение, защото предпочитате да нападате, вместо да помогнете с нещо конструктивно.

— А по какъв начин войната… — започна Мадж.

— Господин Маджи, не съм започвал войната и не ме прекъсвай. Ти май наистина не разбираш, че така стоят нещата. Ние съществуваме в рамките на това общество, защото то има нужда от нас. Ние вземаме трудните решения, които изискват саможертва в името на победата. Отстрани ние винаги ще изглеждаме лошите. Искате да ни накажете, но всъщност вие просто се борите срещу инертността на вашето собствено общество. Искате да ни обвините за започването на войната, но всъщност причините са доста по-сложни, отколкото можете да си представите, а горчивата истина е, че войната започна заради тежестта, която обществото трябваше да понесе в онзи исторически момент. Това, което наричате Клика, са хората, които пристъпиха към действие, когато в онзи момент човечеството се нуждаеше именно от това.

— Дрън-дрън — казах. — Остави засуканите думи и си признай, че войната започна, защото един от твоите началници нареди на кораб на Кралските военновъздушни и космически сили да нападне безобиден извънземен организъм.

— Когато толкова много хора не могат да поемат отговорност за себе си, те се нуждаят от водач — отвърна той.

— Защото на хората им беше втълпено от такива като теб, че не могат да направят нищо, че са безпомощни и не могат да променят нещата. Обаче това не е вярно — каза Мораг.

— Напротив. Много малко са онези, които имат волята или способността да променят нещата. Не бива да забравяте, че повечето хора няма да седнат да заговорничат с неумолимия враг на човечеството и няма да си вкарат извънземен паразит в главата — каза Кронин.

Мораг изглеждаше готова да го убие с поглед, но не се поддаде на евтината провокация.

— И така да е, силните са длъжни да проявяват отговорност като водачи и да се опитат да вдъхват сили на останалите — обадих се аз.

— Ние помагаме на човечеството да укрепне — отвърна той.

— Престани с твоите глупости — не се стърпях.

Останалите гласно изказаха смайването си.

— Той е прав. Противопоставянето поражда сила — рече Балор.

Погледнах към него. На екрана се видя самодоволното изражение на Кронин.

— На кое човечество помагате? — продължих аз.

В следващия миг аз се появих на екрана. Отново през погледа на Мадж. Стана ми неудобно. Погледнах чертите си в едър план. Донякъде притеснението ми се дължеше на това, че приличах на някой, който умира от лъчева болест.

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти — каза Кронин.

— По-малко от една трета от моя организъм е биологията, с която съм бил роден — поясних. — Ако Те искат да обявят война на всичко човешко у мен, откъде ще трябва да започнат? От тестисите ми ли?

— Не говори глупости, плътта не е… — започна Кронин.

— Погледни Балор и ми кажи, прилича ли ти на човек? Звучи ли ти като човек? — попитах Кронин.

— Външният вид… — понечи да отвърне той.

— Не става дума за външния вид. Балор се е подложил на неврохирургични операции, за да се отдалечи в по-голяма степен от човешкия вид, нали така? — попитах Балор.

Сега той се появи на екрана. Изглеждаше величествено и твърде малко приличаше на човек.

— Подложих се на тези операции, за да изкореня слабостите си — каза невъзмутимо той.

С тези приказки за силни водачи се замислих на чия страна беше.

— Постъпките на един човек… — започна Кронин, но аз отново го прекъснах.

— Не става дума само за един човек, нима не разбираш? Ние създаваме собствени извънземни. Знаеш ли колко често съм ставал свидетел как прекратяват мъките на хора, изпаднали в психоза под влияние на киберсредства? Губим дори когато печелим, затова ако не спрем в най-скоро време, няма да останат живи хора, а само болни машини. — Стори ми се, че Кронин се кани да отговори, но в този миг се сетих за още нещо. — Така че ти и твоите приятелчета може да сте инвестирали в това, да ни превърнете в машини, но аз не съм, нито, предполагам, повечето хора по света. Аз бях войник от елитните части. На теория би следвало всички тези механични приспособления, тренировките и опитът да са ме превърнали в един от най-силните хора на Земята. Аз обаче не се чувствам силен; чувствам се мъртъв, ужасѐн от видяното и стореното от мен.

Казах последното с пределна искреност и убеденост, но също така знаех, че в момента в Херефорд една група мъже и жени замерят екрана с каквото им попадне подръка — и това ме развесели за миг.

— Мен ме направи силен — настоя Балор.

— Направи те изрод — припя Бък в акомпанимент на китарата.

Толкова бях свикнал с музикалния фон, че бях престанал да го отчитам. Балор изгледа китариста кръвнишки.

— Ха, тези двамата тук са много добър пример — обади се Мадж. — Боже, можеш ли да ни предоставиш информация за донаборниците Бък и Гиби и да покажеш уголемените им снимки на екрана?

Започвах да се досещам какво целеше. Поредната евтина провокация. На екрана се появиха снимките на Бък и Гиби като донаборници. Видяхме двама младежи с войнишки подстрижки, които се готвеха да преминат обучение в тренировъчен лагер.

— А сега сравни и покажи разликите — каза Мадж.

В следващия миг видяхме Бък и Гиби в сегашния им облик, в цялото им великолепие на киберселяндури. Бък реши да се възползва от момента и започна да свири соло на своята китара.

— Поздравления, Кронин, в крайна сметка всички машинации на Кликата до момента се увенчават с това, да създадат машина, която произвежда деградирали селяндури и наркомани.

— Иухуу! — изкрещя Бък.

— Нека погледнем истината. Ние представляваме елита на вашата така наречена сила, а всъщност сме банда хаховци. Ами да, вижте Мадж с какво е облечен — казах.

— Хей, аз съм много сериозен журналист, мамка му! — оплака се той.

— Е, добре, тогава кой да стане водач? В крайна сметка ние работим с повечето правителства по света. Струва ми се, че вие искате да отхвърлите не само демокрацията, но и всичко останало, срещу което се борите — каза Кронин.

— Не сме стигнали още до въпроса за системата на управление, въпреки че там със сигурност ще открием повод за най-мащабния и най-прозрачния…

— Лов на вещици? — предположи Кронин.

— Процес на разследване на корупция — довърши Мадж. — Но ние можем да помогнем на правителствата. С помощта на „Бог“ можем да разкрием толкова истини, колкото ни позволяват технологиите.

— Звучиш като Оруел — изсмя се презрително Кронин.

— Защо като Оруел? — попита Езичника. Нямах представа за какво говорят. — Не ние създадохме Паноптикума. — Продължавах да съм в неведение. — Механизмът за почти вездесъщото наблюдение вече беше внедрен. Сега ние просто го вземаме от вас и го правим достояние на всички хора. Така че да можем и вас да наблюдаваме.

Тогава Мадж каза:

— Що се отнася до демокрацията, с помощта на „Бог“ вече сме в състояние да проведем световно допитване с участието на всички хора. Един вид, да подпомогнем процеса на вземане на решения по ключови въпроси, като трябва ли да обявяваме война на изначално безобиден извънземен организъм? Нали така, Боже?

— В общи линии, Хауърд. Аз наистина притежавам технологията да проведа световно допитване, но процесът ще отнеме известно време — отвърна Бог.

— Хей, хора, Ролистън всеки момент ще влезе тук. Наистина ли трябва да продължаваме с тази разправия? — попитах.

Дори аз се бях увлякъл в спора. Не последва отговор.

— Добре — рече Мадж, леко раздразнен от думите на Бог. — Ще трябва да формулираме въпрос, на който да отговорят с „да“ или „не“. След като веднъж вече са се запознали с информацията относно Кликата, желаят ли хората да продължават да бъдат контролирани от нея? И ако Те искат мир, искаме ли го и ние? Хора, гласувайте — призова той.

— Значи, отново се доверяваме на извънземния компютърен вирус, защото… — започна Кронин.

— Защото всички ще знаят за какво гласуват. Могат да се допитат до близките си и приятелите си, които на свой ред да попитат техните близки и приятели и така нататък. По дяволите, хората биха могли да се допитат и до съвършено непознати на улицата.

— Няма да стане. Когато всички тайни излязат наяве, хората ще се раздалечат един от друг — обади се Кронин. — Помисли за уреждането на сметки, което ще последва, щом всички подозрения се потвърдят.

За първи път от началото на спора Мадж се ядоса. До този миг ми изглеждаше, че се забавлява.

— На теб това много ще ти хареса, нали, мамка му? Ами ако не стане така, както ти предвиждаш? Ами ако на хората им стигат шейсет години война? Ами ако сега ние започнем да си сътрудничим, така че нашите деца да не живеят с насилие?

— Винаги ще се намери някой, който да злоупотреби с това — отвърна Кронин.

— Да, но този път ние ще знаем кой е това — парира го Мадж. — Няма защо да се тревожим. Всичко свърши. Вече можем да виждаме манипулациите и всеки път когато някой се опита да ни излъже или да ни контролира в свой интерес, ние ще сме наясно с какво точно ни манипулира. Знаем истината. Вече не можете да ни плашите с лъжите си. Оттук нататък сами ще вземаме решенията. Ще има ли такива чекиджии като теб, които да се опитат да злоупотребят с това? Разбира се, че ще има, но вече всеки ще може да ги види. Това, което смяташ за наша слабост — или според теб възможността да не успеем, — е всъщност силната ни страна. Защо си мислиш, че ние искаме да живеем като теб? Твоята власт е илюзия, която не може да съществува без нас. Цялата ти жизнена философия се гради върху това, колко хора можеш да прецакаш. Това ли е представата ти за щастие? Това ли те мотивира, това ли те тласка напред, това ли е критерият ти за успех? Ама че кухо, мамка му. Повечето хора просто искат да си живеят живота, да работят и да се грижат за себе си и за хората, които обичат, само че вие не ни позволявате. Вие ни владеете, защото ние сме разделени. Е, сега вече ще се обединим. Да видим тогава ти какво ще правиш. — Кронин мълчеше. — Ето, оставихме непокътнато устройството на света, но вие трябва да си отидете, защото вашият начин на управление се провали. Ние пътуваме из междузвездното пространство, в състояние сме да изградим наново човешкия организъм и да извършваме инженерни подвизи като тази сонда, но винаги ще продължаваме да се избиваме един друг заради насъщния. Това не е справедливо — довърши Мадж.

Кронин се усмихна самодоволно.

— Ами тогава спрете да се избивате.

Стори ми се, че Мадж се приведе напред, но всъщност това беше близък кадър, от който грозното му лице изведнъж се уголеми пред очите на целия свят.

— Добре, започваме тогава. Като за начало те уволняваме — каза той.

Аз прегледах данните за Кронин. Намираше се в луксозен асансьор на Бразилската сонда. Попитах Бог дали бразилските власти се готвят да го арестуват. Бог потвърди и тогава аз попитах също дали притежават достатъчно огнева мощ да се справят с Кронин, Кринг и други евентуални изненади. Бог потвърди и това мое предположение.

— Ама наистина, как го правите? — продължи Мадж. — Как успявате да оправдаете изпращането на смърт на милиони хора? И за какво са ви тези пари и властта? В някакъв момент те не се ли превръщат в абстракция?

Кронин се разсмя горчиво и каза:

— Защото независимо дали ще го признаете, човечеството върви напред.

И тогава Мадж стори нещо, което ми се стори смело и рисковано, но което показваше, че той в много по-голяма степен от мен вярва в хората, или поне повече, отколкото си мислех.

— Не, сега ще видиш как се върви напред. Боже, покажи на този извратен скапаняк хората на Земята — заповяда Мадж.

Кронин ни изгледа от екрана с убийствен поглед, но в следващия момент чертите му изчезнаха и на тяхно място се появи изглед от улица в някой от многобройните лондонски търговски квартали. Лондон беше духовната родина на Мадж. Хиляди бяха излезли навън и гледаха екрана, а после изображението се сви до размерите на малко прозорче, което беше заменено с кадри от Вашингтон, след това Париж, Берлин, Найроби, Пасифика, Берлин, Окланд — всички големи градове в света — а след това и по-малките градове, все по-бързо и по-бързо после градчета и накрая отделни лица. Хората стояха и гледаха мълчешком, плачеха, прегръщаха се и се целуваха, разговаряха или просто зяпаха втренчено, но на лицата на всички се виждаше облекчение. Явно Мадж беше предвидил този ефект. Всички имаха уморен, но облекчен вид. Някои дори се осмеляваха да изглеждат щастливи. Изведнъж осъзнах колко бях уморен. Аз се олюлях до стената и започнах да се свличам. Мораг успя да ме хване.

— Ей, кретен, това не е бунт, а страхотен купон, мамка му. Войната свърши — извика Мадж.

Стори ми се, че малко избърза с това твърдение, но на хората им стана приятно. Освен това, докато гледах как на екрана просветваха едно след друго различните изображения, си дадох сметка колко много обичам онова, което беше останало от нашето клето човечество.

— Войната никога няма да свърши — каза Кронин.

— Дайте шанс на войната! — запяха в един глас Бък и Гиби.

— Какво искаш да кажеш? Заради Ролистън ли? Мислиш, че ако ни убият, нещо ще се промени? — попита Мадж.

— Не, но може би ще е по-добре да се концентрираме върху настоящия момент — предложих.

— Вие май не чухте какво каза Макдоналд, нали? Със знанията за биотехнологиите ще се доближим повече до боговете. Като вашата курва — каза Кронин.

Мораг вдигна очи.

— О, за мен ли говориш? Ама работата е там, че има много неща, които не бих направила, за да се сдобия с пари и власт. — Изглеждаше объркана. — Извинявай, но не съм сигурна кой от двама ни всъщност е курвата?

— Вие подпалихте поредния голям човешки конфликт — продължи той, без да обръща внимание на хапливата забележка на Мораг.

— Ултиматум ли ни отправяш? — попита Мадж.

— Цялата колониална флотилия няма да позволи мрежата, която по всяка вероятност е най-важната тактическа цел на Земята, да остане под контрола на нещо, което признава само, че е било компрометирано от врага — каза Кронин. — Надявам се, че сте наясно.

— Кой си ти, че да вземаш такова решение? — настоях аз, въвлечен отново в спора, въпреки опасността, че Ролистън щеше да ни нападне всеки момент.

— Няма никакъв враг. Те искат мир! — извика Мораг.

Тя отчаяно се надяваше Кронин да я разбере. Той много добре съзнаваше какво му казва, но това вече беше без значение.

Кат, която стоеше пред вратата, ми изпрати спешно съобщение. Отворих го и видях иконката й. Дали наистина изглеждаше нервна, нещастна или ядосана? Или на мен така ми се стори? Кронин отново отклони вниманието ми.

— За съжаление, не разполагаме с друго, освен с думите на някакво малко момиченце, при това курва, в чиято глава живее извънземно, макар целокупният опит на милионното човечество на Земята да я опровергава — каза Кронин.

Видях, че Мораг се опитваше да не се разплаче, но не заради думите на този задник, а заради мисълта, че когато всичко това приключи, може да ни се наложи пак да воюваме срещу себеподобни. Разбирах как се чувстваше в момента. Въпреки че не смятах, че тя е способна да мрази Кронин, Ролистън и тяхната шайка колкото мен.

— Сержант… — започна Кат.

— Наричайте ме Джейкъб.

Не й хареса, че я прекъснах.

— За да няма война, вие трябва да спрете — каза Мадж. — Ако изчакате няколко минути, човечеството ще ви даде пълномощията.

— Казахте, че когато приключите, ще излезете — напомни Кат.

— Казахме, че ще се предадем на вас, не на него. Съжалявам. Изведи хората си от помещението — казах, а след това се обърнах към всички в медийния възел. — Момчета.

Този път нещо в гласа ми накара всички да застанат нащрек.

— „Зная твоите дела. Ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори“32 — извика Кронин.

Сетих се за Викария. В следващия миг лицето на Кронин изчезна от екрана.

— Боже? — попита Мадж.

— Загубихме връзката с охранителните камери на асансьора. Струва ми се, че господин Кронин нареди да бъдат обезвредени.

— Ти си всички зли духове накуп — измърморих тихичко.

Мораг ме погледна, сигурно ме беше чула.

— Те идват — каза Кат по линията за свръзка.

Щеше да извади късмет, ако Ролистън не я убие. Кронин беше само за отклоняване на вниманието.

— „И запази словото Ми и се не отрече от името Ми“ — каза Бог, довършвайки цитата вместо Кронин.

Бум.