Светът на не-А

XXXIII

Джилбърт дръпна циповете и свали своите дрехи. Подозираше, че в тъканта им са вградени фини уреди и че там се крие поне едничко устройство, чрез което да бъде замаян от дистанционното управление. Съблечен, той започна да се чувства по-добре, но това не стана преди набързо да надене костюма и да си сложи обувките на Прескот. Едва тогава реши, че е готов за нови ходове.

Отвори асансьора и хвърли поглед към непознатия коридор пред себе си. Почуди се за миг къде ли го е отвело натискането на случайно избрания елемент върху таблото. Разбира се, изобщо нямаше значение. С първото спиране само се освободи от вибратора.

Без церемонии Госейн го избута навън и след него безмилостно метна накуп четирите тела. На двайсетина фута забеляза врата, ала не бе време за изследвания. Към това равнище не трябваше да се връща, понеже тук металната топка-преследвач би могла да заличи всичките му надежди. Побърза да изключи нейните пулсации, тъй като му пречеха. Обратно в кабината той задейства друга лъскава лампа. Тя го придвижи до следващия неизвестен участък, пуст подобно на предишния. Госейн „запамети“ структурата на пода близо до асансьорната шахта и й даде пореден номер едно. После изтича с максимална скорост стотина ярда и спря за момент, щом стигна до завой. Точно зад ъгъла човекът „запомни“ малка част и от по-далечния под. Прикачи й кодова буква А.

Стоейки там, помисли: „Едно!“

Мигновено се върна пак при шахтата. Слава Богу!

Чувството за триумф, подскочило в него, не можеше да се сравни с нищо, което някога е преживявал. Джилбърт се стрелна назад, за да натисне трета лампа. Опознавателните знаци тук бяха съответно „2“ и „Б“… Когато излизаше в четвъртия коридор, от съседния подемник също се появи някакъв мъж. Госейн откри безпощаден огън със своя арсенал от оръжия. Сетне запокити тлеещото потръпващо създание обратно в асансьора, от който се беше пръкнало преди секунди.

Това бе единственият инцидент от неговия бърз прогрес. И макар да не спря нито веднъж, за да погледне зад някоя врата, Джилбърт прецени, че докато накрая стигна до поставената си цел, е изтекъл половин час — девет цифрови кода на структури и до буква „И“ от алтернативните. Така всяка електронна фасунга по пътя бе „запаметена“ чрез система математически символи.

И ето че се озова в коридора, водещ към апартамента им с Патриша. Тук също не личаха никакви признаци, че отскубването му е открито. Госейн се подвоуми малко пред входа и направи нов кратък преглед на положението. То не бе съвсем перфектно, но той разполагаше с осемнайсет места, до които можеше да отстъпи, и с четирийсет и два източника, откъдето неговият допълнителен мозък да черпи енергия. Забеляза, че ръцете му слабо треперят, и усети да се поти. Реши, че е следствие на естественото напрежение. Беше възбуден. До трийсетина минути Госейн трябваше да бъде хвърлен в най-голямата военна кампания, опитвана някога от един човек, поне доколкото му бе известно. До час щеше да победи или да бъде мъртъв завинаги.

Завършил своето мислено резюме, мъжът натисна дръжката на вратата. Патриша Харди скочи от стола и се втурна през килима към него.

— За Бога, къде ходиш? — попита задъхана тя. Настъпи къса пауза. — Е, няма значение. Елдред беше тук.

Нищо в гласа й не издаде, че разбира какво се е случило. Все пак нейното съобщение порази Джилбърт. Имаше леко подозрение относно онова, което дамата се готвеше да каже.

— Кранг! — той изрече името, като че ли е стиснал бомба, която разглежда.

— Елдред донесе последните инструкции.

— Господи! — възкликна Госейн.

Почувства се слаб. Беше чакал твърде дълго за някаква дума. Умишлено се бе забавил до сетния възможен час, преди да действа. И сега — това. Жената, изглежда, не усещаше неговата реакция.

— Той нареди — тонът й слезе до шепот — да се престориш, че си изтеглен към сградата на Института по семантика и там си сътрудничиш с… с… — гласът на Пат се колебаеше, сякаш тя всеки момент ще припадне.

Мъжът я подхвана и я задържа изправена.

— Да. С кого?

— С един брадат господин… — прозвуча като въздишка. Патриша бавно се изпъна, обаче трепереше. — Трудно е да си представи човек, че през цялото време Кранг е знаел за… него.

— Но кой е той?

— Не ми каза.

Гневът на Госейн стана още по-буен, понеже думите й не означаваха нищо след безвъзвратните действия, които бе предприел. Ала с всичката си сила и воля Джилбърт потисна тази ярост. Пат изобщо не трябваше да подозира какво се е случило, докато не му предаде съдбоносната информация докрай. По-бързо!

— Какъв е планът? — попита Госейн и сега се улови, че шепне.

— Смърт за Торсън.

Това бе очевидно.

— Да, да? — насърчи я.

— Тогава Елдред ще получи контрол над армията, която Джим доведе със себе си. Тук бяха големите затруднения. — Тя говореше трескаво. — Под командването на Торсън в нашия сектор на галактиката има сто милиона души. Ако тия войници могат да бъдат отнети от Енро, за организирането на ново нападение над Венера ще е необходима цяла година и дори повече.

Госейн пусна младата жена и рухна върху близкия стол. Логиката беше замайваща. Собственият му план бе просто да се опита да убие орловоносия. В случай на неуспех — а той очакваше да не успее — възнамеряваше да унищожи военната база. Ето един добър заместител, но всъщност съвсем малка надежда в сравнение с обширния проект на Кранг. Нищо чудно, че мъжът бе направил компромис с убийство, щом така диктуваха обстоятелствата.

Патриша подзе отново:

— Елдред смята, че Торсън не може да бъде ликвидиран тук, в базата. Има твърде много охранителни устройства. Той трябва да бъде изведен навън, където няма да е особено защитен.

Джилбърт кимна уморено. Предложението звучеше толкова опасно, колкото извършеното от самия него. И също тъй съмнително. Налагаше се да взаимодейства с брадатия господин. Вдигна поглед.

— Сътрудничество — това ли е всичко, което каза Кранг?

— Всичко.

„Те предвкусват голяма сделка“ — помисли горчиво Госейн. Пак искаха да следва идеите на друга фигура. Ако се предадеше в такъв момент или се престореше на пленен — той схвана как ще го направи с определено умение, — би означавало да се отрече от всякаква изгода, да се подложи на още по-внимателно наблюдение и да приеме надеждата, че тази работа ще свърши някакъв неизвестен план с брадатия мъж. Ех, да знаеше самоличността макар на един от хората, чиито инструкции изпълняваше! Мисълта му даде почивка.

— Патриша, кой е Кранг?

— А? — трепна тя, докосвайки го с длан. — Не се ли ориентираш?

— В съзнанието ми два пъти се появи внезапно подозрение — отвърна той, — но не успях да проумея как го беше възбудил. Изглежда съвсем ясно, че ако галактическата цивилизация може да създаде подобен човек, тогава би било по-добре да се откажем от не-А и да въведем тяхната образователна система.

— Нещата са наистина твърде прости — реагира спокойно младата жена. — Преди пет години при своята практика на Венера Елдред се усъмнил в не-Аристотеловите претенции на млад колега, който работел заедно с него. Мъжът, както може би се досещаш, бил агент на Прескот. Ето го първия намек за космическия заговор. Дори по онова време всяко предупреждение само би накарало Енро да вземе спешно решение и, разбира се, Кранг нямал представа какво точно е запланувано. Приел, че други биха могли да открият това, което е научил лично, и така се опитал да заличи собствените си дири. Прекарал следващите няколко години в дълбокия космос, правейки кариера в Най-голямата Империя. Естествено той се пригодил към неизбежностите на положението. Сподели с мен, че трябвало да убие сто трийсет и седем души, за да стигне до върха. На стореното там гледа като на нормална поредица от служебни задължения при съвсем обичаен…

— Дявол да го вземе! — избухна Госейн и после утихна.

Сега вече имаше своя отговор. Елдред Кранг, един обикновен венериански не-А детектив, бе предложил някакъв курс на действие. Методът му не бе непременно най-добрият, ала несъмнено се базираше на повече информация, отколкото притежаваната от Джилбърт Госейн. Част от целта — да извади наяве тайнствения играч — щеше до известна степен да компенсира тъжния край на започнатото с такава дързост от него.

Човекът с допълнителния мозък щеше да доказва, че се бие, но току-виж позволил бързо да го пленят. Вероятно бяха възможни някои тежки моменти, особено при проучване с детектор на лъжата. Това обаче беше риск, който следваше да поеме. За щастие подобни апарати никога не съобщаваха сведения, без да ги питат. Все пак, ако лошият въпрос бъде зададен, Кранг трябваше да действа по тревога…

И ето че Госейн отстъпи подред към деветте номерирани структури, оставяйки обозначените с азбуката като резерва, в случай че загази. Тук бе включено съвсем достатъчно объркване — маркирани с цифри и букви характеристики на всеки под, за да оправдаят надеждата му, че ще опази съкровените си тайни. Завърши на коридор с код „7“. Там, преструвайки се, че е дошъл до края на своите възможности, той изгори до основи една стена, като даде накъсо електрическата инсталация, и сетне позволи да бъде заловен.

Госейн трябваше да напрегне здраво тялото си, дано обуздае облекчението, когато видя, че го водят при Елдред Кранг. Последвалото интервю изглеждаше подробно. Но въпросите бяха толкова внимателно подбрани, че детекторът на лъжата нито веднъж не извлече някой важен факт. Щом разпитът приключи, Кранг се обърна към стенния приемник и каза:

— Господин Торсън, смятам, че е безопасно да го заведете на Земята. Всичко тук ще бъде под надзор.

Джилбърт се чудеше къде ли е орловоносият. Беше ясно, че той няма да поеме никакви ненужни рискове и все пак трябва да отиде лично на третата планета. В това бе цялата сол. Търсенето на тайната около безсмъртието не можеше да бъде поверено на подчинени, чиято жажда за живот би станала причина да забравят собствените си задължения.

Едрият вожд стоеше до редица асансьори, където закараха Госейн. Държането му бе снизходително.

— Така си и мислех — подхвърли. — Този твой допълнителен мозък има своите ограничения. В края на краищата, ако сам би успял да се противопостави на голямото ни нашествие, тогава Госейн III щеше да бъде въведен без предварителни приготовления. Истината е, че единакът е винаги уязвим. Даже с частична безсмъртност и няколко тела, за да играе с тях, той може да направи малко повече от който и да е смел мъж. За неговите врагове е нужно просто да заподозрат къде се намира в момента и някоя атомна бомба ще заличи всичко наоколо, преди дори да се усети. — Торсън махна с ръка. — Ние ще преглътнем смъртта на Прескот. Не крия, че аз съм доволен от случилото се. Това поставя нещата в реалното им положение. Фактът, че извърши тоя опит, показва, че погрешно си разбрал моите мотиви. — Той сви рамена. — Приятелю, ние не възнамеряваме да убием космическия играч. Само искаме да споделим с него информацията, която притежава.

Джилбърт не реагира, но стана по-предпазлив. По природа аристотелецът не споделяше нищо доброволно. През цялата история борбата за власт, унищожаването на съперниците и експлоатацията на слабите са били същинската природа на всеки неинтегриран човек. Юлий Цезар и Помпей отказват да се споразумеят за Римската империя; Наполеон Бонапарт, отначало честен защитник на своята страна, по-късно става неуморим завоевател. Такива бяха духовните предци на Енро, който не желаеше да отстъпи никому галактиката. Дори сега, когато Торсън седеше тук, потискайки амбицията си, неговият мозък сигурно му досаждаше с планове и виждания за блестяща съдба. Госейн се зарадва, щом гигантът промълви:

— Е, хайде да вървим. Изгубихме достатъчно време.

Да, трябваше да приключват и да намерят окончателното решение.