Светът на не-А

XVI

Светлината, която проникваше през дългата пролука, направена от леко отворената външна врата, сега трябваше да бъде техен щит. Докато входът оставаше открехнат, наблюдателите отвън можеха да видят размазан сноп лъчи и всичко да им изглежда наред. Разбира се, търпението им щеше да има предел.

Те свързаха ръцете и краката на Прескот и запушиха устата му. Действаха с бързина, без да изключват грубото отношение. После говориха за границите на своята временна безопасност.

— Той не е бил там — посочи сериозно Госейн. — Но сигурно е установил контакт по някакъв начин.

— Нека в момента не се тревожим точно за това.

— Какво?

Лицето на доктор Кейр беше спокойно, а погледът му — замислен.

— Най-важни са подробностите, които открих за вас — каза той. Тонът му стана по-настоятелен. — Госейн, изглежда, не осъзнавате, че вие сте главната личност в цялата тая история. Просто няма нищо с толкова голямо значение и ние ще трябва да поемем всички съпътстващи рискове.

Необходимо бе време, за да смели истински фактите, да се съсредоточи и заключи надвисналата опасност в отделно ъгълче на съзнанието си, където да я остави. Дори му беше необходимо време, за да проумее, че би могъл да се вслушва в най-ценната информация от своята собствена вселена и паралелно да продължава да върши жизненоважна работа.

— Онова в главата ви — подзе психиатърът — не е допълнителен мозък в смисъл, че притежавате разум с някакъв по-висок потенциал. Такова нещо не е възможно. Човешкият интелект, който е създал Игралната Машина и подобните й електронни и механични организми, даже на теория няма друг равен на себе си в космоса. Хората понякога смятат, че изкуствената система на Машината представлява еволюция, по-висша от тази на хомо сапиенс. Те се възхищават на нейния капацитет да се оправя с двайсет и пет хиляди индивида наведнъж, но в действителност тя може да стори това само защото двайсет и пет хиляди неорганични мозъка са свързани в сложна серия точно със същата цел. Пък и всички операции са от рутинно естество. Ех, не искам да кажа, че не умее да мисли съзидателно. Разположена е върху многометална мина, която е напълно под контрола й. Притежава лаборатории, където под нейно ръководство се трудят роботи. Способна е да произвежда инструменти и върши цялата работа по собствените си подмени и ремонти. Държи на практика неизтощим източник на атомна енергия. Накратко тая Машина е независима и високоинтелигентна, но има своите ограничения. Тези ограничения са били вкарани още от самото начало и се състоят от три указания с обща основа. Тя трябва да води игрите честно в рамките на законите, заложени твърде отдавна от Института по обща семантика. Трябва да защитава развитието на не-А в най-широк смисъл и може да убива човешки създания едва когато я нападнат директно.

Госейн претърси Прескот. Никаква част от дрехите на мъжа не избягна опипващите му пръсти. Извади един пистолет, два бластера, допълнително количество муниции, кутия с капсули упойващ прах, пакет с противоотровни хапчета и малък бележник. Той обаче не се задоволи с джобовете, ами изследва и текстила. Материята беше изкуствена — от вида, от който облеклото се носи няколко пъти и после се изхвърля.

Вграденото устройство, което откри, бе отстрани в тока на дясната обувка. Представляваше електронен локаторен уред, направен от коравата пластмаса на обувката и разпознаваем само по схемата проводници върху печатната платка. Госейн въздъхна, щом го напипа. Сигурно чрез използването на подобна чудесия Патриша Харди успя да попадне в ръцете му онзи паметен ден, преструвайки се, че се нуждае от защита. Тогава той нямаше време да разбере как е бил намерен. Това бе добре да се знае. Тия обяснения облекчиха съзнанието му, свалиха част от напрежението на нервната система и освободиха тялото от робството на отрицателната възбуда. Внезапно стана по-лесно да слуша психолога.

Докторът също комбинираше дейност с разговор. Още от най-първата дума той бе започнал да събира тестовия материал в едно кожено куфарче. Отваряше машини и сваляше записващи устройства, екрани, филмови ролки, ленти автотипна хартия и специални звуко- и светлочувствителни отпечатъци. Интерпретираше почти всичко, преди да го прибере.

— Това показва, че новият мозък не е корова тъкан… а това… и това… и това… че клетките не са… свързани с… таламусна… памет. Ето някои от главните канали, посредством които той е обединен с останалото… Няма данни за протичане на никакви импулси към или от допълнителното сиво вещество. — Накрая вдигна поглед. — Госейн, доказателствата сочат, че онуй, което носите в главата си, не прилича толкова много на мозък, колкото на големите управляващи системи на слънчевия сплит и на гръбнака. Само че представлява най-компактната подобна структура, която въобще съм виждал. Броят на участващите клетки е равен на около една трета от всичките под вашия череп. В него вие имате нужната апаратура да ръководите ядрени и електронни операции в микрокосмоса, а в макрокосмоса просто липсват достатъчно обекти, за да се ангажира пълният потенциал на контролиращата мощ при автоматичните включватели и релета там…

Джилбърт Госейн не искаше да го прекъсва, но не можа да устои.

— Съществува ли някаква възможност да се науча да интегрирам този нов мозък през следващия час? — попита той напрегнат.

Отговорът беше тъжно поклащане на главата.

— Нито за час, нито за ден, нито за седмица. Чували ли сте някога за Джордж — момчето, което живяло със зверовете? Джордж, едно двегодишно създание, се загубило в храсталака зад фермата на собствените си родители в предпланината. Някак си намерило пипнешком пътя до бърлогата на отдавна избягала кучка. Тя току-що била родила. Повечето от рожбите й умрели, а нещастната майка, натежала от мляко, възпряла своята свирепост, спомняйки си слабо човешкото обучение, и позволила на детето да се храни. По-късно ловувала за него, обаче гладът трябва да е настъпвал често, понеже мравки, червеи, бръмбари и всякакви живинки били открити в менюто на малчугана, щом го уловили на единайсетгодишна възраст. Тогава той представлявал враждебно настроено зверче, диво като глутницата кучета, чийто водач бил станал. Ранната му история събрали от неговите действия и навици. Грухтене, ръмжене и сносен лай — това бил езикът му. Социолози и психолози осъзнали възможността, която им поднасяла съдбата, и безнадеждно се провалили в порива да го образоват. Пет години по-късно те го научили да подрежда кубчета с азбуката, да произнася по букви името си и названията на няколко други обекта. Видът му на този етап останал непроменен. Очите му горели от лесно предизвиквана омраза. Джордж често и с голяма ловкост се отпускал на четири крака и даже след половин десетилетие познавал гората удивително. Животинските следи дори отпреди часове можели да го докарат в такова състояние на възбуда, че да скача нагоре-надолу и да скимти от нетърпение. Починал на двайсет и три години, все още примитив, като съсухрено момче, едва напомнящо човек в леглото на своята постлана с мека материя клетка. Аутопсията разкрила, че мозъчната му кора не е била напълно развита, обаче съществувала в достатъчна големина, за да оправдае вярата, че могат да я заставят да функционира. Сега, с нашите познания за мозъка, ние бихме успели да направим Джордж разумен — каза накрая доктор Кейр. — Но, мисля, ще се съгласите с мен, че вашият и неговият случай са подобни с една разлика — вие сте започнали като човешка рожба.

Госейн мълчеше.

За пръв път проблемът с допълнителния му мозък бе ясно определен по единствения възможен рационален начин — чрез анализ и сравнение. До този момент представата му за себе си беше смътна и идеалистична. Тя бе смущаваща само защото новото сиво вещество не показваше никаква дейност, нито пък каквито и да било реакции. Ала надеждата винаги просветваше през неяснотата на обърканите картини. Разумът му беше дал известно количество арогантност и сила в по-тежките моменти от неговата кратка кариера като потенциален спасител на цивилизацията. И някъде вътре, разпространяваща се навярно из цялата му нервна система, той чувстваше гордост, че е повече от хомо сапиенс. Тя щеше, разбира се, да остане. Нормално е да се гордееш с физически или умствени качества, дошли съвсем случайно. Но другото, доколкото се отнасяше до по-нататъшно развитие, щеше да отнеме време.

— Ако вие сте истинска мутация, човек след човека — промълви психиатърът, — и се стигне до избор между вашето спасение и оставянето на тази галактическа армия да нападне една мирна цивилизация, тогава бъдете сигурен, че аз ще предпочета вас. А те — мрачно се усмихна той — ще имат своята възможност да проведат тест дали не-А може да бъде унищожена от първото бедствие.

— Обаче венерианците не знаят — намери гласа си Госейн. — Те дори не подозират.

— Въпросният факт — рече Лорен Кейр — подчертава дебело какъв трябва да е нашият следващ ход. Бъдещето ни зависи от това дали ще успеем да избягаме оттук преди зазоряване или не. Което — ученият се изправи с удивителна младежка лекота — ни връща веднага към приятеля в леглото.

Бе лесно да се мисли отново за скорошна и смъртна опасност.