Светът на не-А

XXXI

Госейн рязко се отпусна върху другото легло. Облекчението му бе огромно, но когато възбудата премина, той си спомни думите на Прескот.

— Предполагам, че ако се опитам да избягам, ти ще бъдеш убита — каза бавно.

— Нещо подобно — съгласи се тя с още по-сериозен вид и добави: — Идеята беше на господин Кранг.

Мъжът легна и се вгледа мълчаливо в тавана. Пак тоя Елдред. Съмненията му относно него започнаха постепенно да изчезват. Питаше се дали Джим бе поискал да унищожи Патриша и дали това беше компромисното предложение на Кранг да се запази нейният живот, без самият той да излиза наяве. Почти си представяше човека, насочващ вниманието на Торсън към факта, че Джилбърт Госейн някога е вярвал в женитбата си с Пат и че някои от емоциите може да са останали. Ето още една връзка за задържането му към тази сделка. Да речем, че така са разсъждавали.

„Великолепният Елдред Кранг — въздъхна. — Единственият високопоставен в цялата афера, който досега не е направил грешка.“ Той погледна дамата с ъгълчето на окото. Тя се прозяваше и протягаше като почиващо си котенце. Изведнъж обърна глава и улови неговия взор.

— Имаш ли някакви въпроси? — кимна му.

Госейн потъна в догадки. Би могъл, разбира се, да се поинтересува за Кранг. Изобщо нямаше представа какво е признала на Джим. Не биваше да говори по теми, за които Торсън не знаеше нищо.

— Мисля, че ясно схващам положението. Ние на Земята и Венера бяхме свидетели как доста лакома междузвездна империя се опитва да завладее нова планетна система въпреки неодобрението на един чисто Аристотелов Съюз. Всичко това е наивно и ужасно — изключителен пример колко невротична може да стане дадена цивилизация, когато не успява да интегрира хуманната част от човешкото съзнание с животинската. Техните хилядолетия на допълнително научно развитие са загубени напразно в усилието да постигнат големина и сила, а всъщност им трябва просто да преминат към сътрудничество. Да, аз имам твърде вярна обща представа. Е, статусът на определени индивиди все още ме учудва. Тук включвам и тебе.

— Аз съм твоя съпруга — каза жената. Госейн се ядоса, че тя умееше да се шегува в такова време.

— Не мислиш ли — укори я, — че не е мъдро да се правят жизненоважни признания? Току-виж подслушвачи… хм, ти знаеш.

Дамата се засмя, после обясни тихо:

— Приятелю мой, Торсън е воден за носа от най-остроумния човек, който някога съм срещала. Господин Елдред Кранг. Уверявам те, че той се е погрижил ние да разговаряме свободно.

Джилбърт пропусна репликата покрай ушите си. Нямаше никакво съмнение относно възхищението й от своя любовник.

— Не е ясно докога Елдред ще бъде в състояние да ни защитава — добави гостенката, наклонила глава. — Торсън ще ни убие, щом това хармонира с неговата цел, така неочаквано и грубо, както унищожи моя баща и „X“. Ако личността зад тебе ни провали, тогава все едно сме мъртви още сега.

Нейното убеждение разтревожи Госейн поради доста странна причина. Тя съвсем явно не вярваше в нищо, което той би могъл да направи. Възможно ли беше всички те да зависят от някакъв индивид, винаги оставащ в сянка? Нямаше ли Кранг свястно решение за деня, когато допълнителният мозък ще бъде най-сетне обучен? Разбира се, зададе въпроса.

— О, Елдред изобщо не разполага с план — отвърна Патриша. — В такъв смисъл ти продължаваш състезанието сам.

Госейн угаси лампата.

— Скъпа Пат — промълви мъжът в тъмнината, — смяташ ли, че допуснах грешка, като се съгласих с предложението на Джим Торсън?

— Непредсказуемо е.

— Ние ще намерим тази тайнствена личност. Сигурен съм.

— И Елдред мисли тъй — отрони тя след кратко колебание.

Отново същият Елдред. Проклет да бъде.

— Защо Кранг не предупреди баща ти?

— Той не знаеше какво точно е било запланувано.

— Искаш да кажеш, че Джим го подозира ли?

— Не. Но „X“ беше близък с моя приятел. Торсън очевидно смяташе, че Кранг ще попречи на неговото елиминиране, и затуй задейства убийството чрез Прескот.

— Наистина ли? — кимна Госейн.

— Да…

Беше му трудно да си представи това. Много лесно бе да повярва, че чудовището се е превърнало в егоцентрик поради своите наранявания. И все пак даже Торсън е изпитвал недоверие към сакатия.

— Струва ми се, че цялата структура на противопоставянето срещу Енро е изградена върху машинациите на Елдред — отсече накрая мъжът и млъкна. Изразявайки мисълта си гласно, сякаш направи човека да изглежда по-голям от живота. Съзнанието му предприе огромен скок. — Той ли е космическият играч на шах?

— Със сигурност не — прозвуча мигновеният отговор от Патриша.

— Кое те кара да мислиш така?

— Разполага със собствени снимки като дете.

— Снимките биха могли да бъдат фалшифицирани.

Тя не отвърна на това и скоро Госейн изостави темата.

— Ами какво ще кажеш за Майкъл Харди?

— Татко вярваше — подчерта спокойно Пат, — че Игралната Машина неправилно го е лишила от придвижване напред въпреки неговите качества. Когато бях малка, споделях възмущението му. Отказах да имам нещо общо с не-А. Но баща ми отиде твърде далеч заради мене. Щом започнах да осъзнавам, че зад тази прекрасна личност — и ти трябва да признаеш, че Харди я притежаваше — стои човек, който нехае за последствията от своите постъпки, аз тайно се разбунтувах. Тогава Елдред се появи на сцената след светкавично издигане в дипломатическата служба на Най-великата Империя и аз осъществих първия си контакт с Галактическия съюз.

— Техен агент ли е той? Моля те, не извъртай.

— О, не. — В гласа й се чувстваше гордост. — Елдред Кранг е един уникален индивид. Тъкмо той ме свърза със съюзниците.

— И ти им стана сътрудник?

— По мой собствен начин.

Ето че в тона й отекна нотка, която накара Госейн да попита бързо:

— Как да го разбирам?

— Тази организация страда от доста недостатъци — обяви Патриша. — Тя е само толкова непоколебима, колкото са членуващите в нея нации. Много е лесно, ужасно лесно да пожертваш една звездна система за доброто на цялото. Аз винаги имах това наум и така работех всъщност за Земята. Постоянният личен състав на Галактическия съюз знаеше отдавна за не-А, но не бе способен да го популяризира никъде другаде в галактиката. Различните правителства го свързваха с пацифизъм, какъвто той не е. Те не могат да си представят състояние, при което хората се нагаждат мигновено към изискванията на всякаква ситуация, включително и крайния милитаризъм.

Джилбърт кимна, спомняйки си какво му беше казал Торсън. Сега престана да се чуди защо Енро е избрал тяхната незначителна система, за да провокира своята война. Пряко нападение над едничката невъоръжена планета в галактиката би бил най-безочливият метод да се пренебрегнат договорите със Съюза.

— Елдред пръв откри, че нараняванията, претърпени от стария Лавоасьор при експлозията в Института по семантика преди няколко години, са превърнали тоя велик учен в кръвожадния маниак, когото ти знаеш като „X“ — поясни Патриша.

Аха, отново Елдред. Той въздъхна.

Мълчанието между тях се проточи. С всяка измината минута Госейн ставаше по-решителен, по-мрачен. Не хранеше никакви илюзии. Бе настъпило затишие пред буря. Жестокият алчен Джим бе изтеглен от целта, за която е дошъл в Слънчевата система. И тъй, светът на не-А получи шанса да се въоръжи, а пък съюзниците — допълнителни седмици, та да осъзнаят, че Енро е имал предвид война. Торсън щеше да играе своята лична игра толкоз дълго, колкото дръзнеше, но ако някога се усетеше застрашен, щеше да продължи с тактиката на унищожение.

Госейн можеше да види как неговите надежди отслабват до нивото на самотно същество (е, с шепа неразбиращи помощници като себе си), опълчило се срещу колосалната мощ на една силно ненормална, всеобхватна галактическа цивилизация.

„Това не е достатъчно — помисли Джилбърт с внезапно вътрешно предчувствие. — Разчитам твърде много някой друг да извърши последното чудо.“

В този момент у него се роди първият кълн на отчаяното действие.