Светът на не-А

XXXII

Два дни по-късно той отклони два светлинни лъча подред в тъмната стая без помощта на деформатора. Чувстваше събитието. Щом се опита после да го опише на другите, сравни го с „първия път, когато получаваш плаваща ръка при хипноза“. Отчетливо, безпогрешно настройване. Това бе наистина ново усещане в добавка към неговата нервна система.

С всеки изминал ден гъделичкането в тялото му ставаше все по-настойчиво, по-силно изразено и контролируемо. Джилбърт възприемаше енергии, движения, предмети и достигаше точката, в която би могъл да ги идентифицира мигновено. Присъствието на хора наоколо бе като затоплящ огън по нервите му. Той реагираше на най-фините импулси и до шестия ден умееше вече да отделя Лорен Кейр от останалите по дружелюбността, излъчваща се от доктора. Имаше известни оттенъци на безпокойство в чувството на психолога, но те само подчертаваха неговите добри намерения.

Особено го интересуваха разликите в емоциите, изпитвани от Кранг, Прескот и Торсън спрямо него. Прескот беше човекът, който явно го ненавижда. „Джон никога няма да забрави — помисли Госейн — как го уплаших и измамих отново, отивайки в двореца, за да взема деформатора.“ Торсън бе макиавелист. Същевременно предпазлив и непоколебим, той нито харесваше, нито не харесваше своя затворник. Елдред пък бе неутрален. От него се получаваха странни послания. Упоритият и вглъбен Кранг играеше толкова сложна игра, че никакви ясни реакции не успяваха да си пробият път навън.

Всъщност Патриша осигуряваше най-тревожното състояние. Нищо. Пак и пак, щом достигнеше точката, в която би могъл да улови специфичните емоции на господата, Госейн се напрягаше да създаде контакт с душевната тайна на Пат. Накрая трябваше да си направи извода, че за един мъж не е лесно да се настрои току-така на жена.

През тия дни планът му се очертаваше все по-рязко. Той виждаше с нарастващо разбиране, че картината на това положение бе дошла до него (почти буквално!) през Аристотелови съзнания. Не биваше да пропуска факта, че дори Кранг е просто хубав пример как индивидът може да се самоорганизира, без да познава не-А света още от своето детство. Макар и спечелен за делото, не бе посветен в истинския смисъл на думата.

В подобни разсъждения имаше празнина, но те свеждаха мястото на действие до една човешка нервна система. Преценен в тази светлина, тайнственият играч вече не изглеждаше чак толкоз важен. Той бе някакво схващане на Торсъновия аристотелизъм. На практика можеше да излезе, че това е някой, който е открил безсмъртието и се опитва без адекватни възможности да се противопостави на непреодолимата военна сила. Беше доказал, че малко го е грижа какво ще се случи с всяко тяло на Джилбърт Госейн, и бе почти ясно — ако Госейн II бъде убит, тогава играчът ще приеме поражението на тази фаза от своите планове и ще се обърне към други перспективи.

Да върви по дяволите!

През следобеда на експеримента с дървените блокчета направи продължителен опит да въздейства върху вибратора. Сложността му го изненада. Устройството пръскаше голям брой неуловимо различаващи се енергии. От него се изливаха пулсации с какви ли не дължини на вълната. Той успя да го постави под обсега си, понеже представляваше дребна машина, а многобройните й части бяха близко разположени в четвъртото измерение. Времевата отлика между неизброимите функции не беше от значение.

Ето защо контролът му върху апарата не означаваше нищо, доколкото се отнасяше до неговото бягство. Темпоралният фактор бе важен, когато, задържайки машинката, се помъчи същевременно да запамети структурата на отрязък от пода. Е, не можеше да сколаса и на двете места. Това положение се запази. Просто умееше да контролира или вибратора, или пода — толкоз. Накрая стана ясно, че бандата владее науката за уеднаквяването.

На деветнайсетия ден му дадоха метален прът с вдлъбнат тигел от електронна стомана — материала, използван в атомните централи. Джилбърт предпазливо се пресегна със своето съзнание към скромния източник на електричество в стаята. Бляскавата сила светна в енергийната чашка и започна да хвърля буйно искри към стените и прозрачния щит, зад който чакаха наблюдателите. Изтръпнал, Госейн достигна двайсетия десетичен знак на еднаквост между двата обекта. Сетне връчи пръта на мургавия войник, проводен да го поеме от него. Чак тогава Торсън се разкри. Едрият завоевател беше гениален.

— Хм, господин Госейн — каза той почти с уважение, — бихме постъпили глупаво, ако те обучехме макар и още малко повече от това. Причината не е, че ти нямам доверие… — Джим се засмя. — Аз го нямам. Но мисля, че ти получи достатъчно, за да намериш нашия човек. — Тук смени темата. — Изпратил съм допълнителни дрехи в твоя апартамент. Пакетирай каквото искаш и бъди готов до час.

Другият кимна разсеяно.

Няколко минути по-късно видя как тримата пазачи преместват с лекота вибратора в асансьора, а после Прескот му прави знак с ръка да влезе. Мъжете се натъпкаха вътре зад него. Джон протегна пръст към таблото за управление, когато Госейн с едно-единствено конвулсивно движете го сграбчи и размаза главата му о металната стена на кабината. Щом изтръгна бластера от превързания за бедрото на човека кобур, той пусна тялото, пресегна се към най-близката електронна лампа и я натисна.

Имаше някаква неясна реакция, която приключи. През това време бластерът бълваше своя бял огън и четиримата умиращи мъже се гърчеха върху пода.

Ужасното отчаяно първо действие бе напълно успешно.