Светът на не-А

XXIV

Оставен да се оправя сам, Джилбърт поръча да му донесат храна в стаята. До пристигането й планираше дългата вечер. Погледна някакъв телефонен указател.

— Дайте ми визуална връзка с най-близката фонотека — произнесе той в микрофона. — Номерът е…

На дежурния информационен робот обясни своите общи искания. За по-малко от минута на отново включения монитор потече интересна картина. Тогава мъжът седна да хапне, да гледа и да слуша. Знаеше какво търси — едно упътване как да започне да обучава допълнителния си мозък. Не беше ясно дали избраната от фонотекаря материя ще обслужи това желание или не. Той се застави насила да бъде търпелив. Когато гласът взе да изброява положителните и отрицателните нервни възбуждания, изпитвани от простите морски форми, Госейн се разположи по-удобно и наостри слух. Имаше в запас цяла вечер.

До него долитаха фрази, задържаха се, докато ги преобръщаше в съзнанието си, и сетне чезнеха, щом се отказваше от тях. Сега лекторът проследи растежа на нервната система у земните организми, а изображенията се променяха, показвайки все по-плътни взаимовръзки. Скоро бяха достигнати сравнително високите етажи на живот — сложни същества, които умееха да извличат поука от преживяното. Червей бе отхвърлян двеста пъти от електрически ток, преди да се отклони встрани, а после, подложен пак на теста, се дръпна след шестдесетия удар. Щука, отделена от лещанка с почти невидим екран, едва не се уби при опитите си да мине през щита му и когато окончателно се убеди, че не може, дори свалянето на преградата вече нямаше значение. Хищникът продължи да игнорира лещанката като недостъпна плячка. Прасе полудя, щом се сблъска с усложнен маршрут до своята храна.

Въпросните експерименти бяха детайлно показани. Първо червеят, после бъхтещата се риба, диво квичащият розов бозайник и накрая по техните стъпки се изредиха котка, куче, койот и маймуна. И все пак липсваше нещо, което Госейн би могъл да използва — някакъв намек, някакво сравнение, които да пасват с исканото от него.

— Сега — уточни гласът, — преди да се насочим към мозъка на Хомо сапиенс, си струва да отбележим, че у всички тези твари непрекъснато се разкрива едно ограничение. Без изключения те определят заобикалящата ги среда върху твърде опростена база. След махането на екрана щуката още преценява околния свят чрез болката, която е изпитала малко преди това. Койотът не успява да направи разлика между мъжа с оръжие и мъжа с фотоапарат. При всеки разглеждан случай се приема несъществуваща подобност. Ранното средновековие на човешкото съзнание е свързано със слабото разбиране, че господарят му е повече от животно, но туй е разказано върху фона на многобройните животински постъпки, вкоренени в тясната рамка на техните идентификации. От друга страна, историята на не-А е изпълнена с борба как хората да се обучават така, че да отсяват сходните, макар и различни, обекти-явления в четвъртото измерение. Чудно, обаче научните опити през този просветителски период сочат прогресивна тенденция за достигане на усъвършенствания в подобността по метод, по синхронизация и структура на използваните материали. Наистина може да се каже, че разумът се стреми към принудителна…

Госейн слушаше с нетърпение, очаквайки спора относно развитието на човешкия интелект. Внезапно той помисли: „Момент! Какво беше това?“

Трябваше да остане на стола си, да се отпусне, да си спомни. После се надигна и закрачи из стаята с изгарящото вълнение от неизмеримо голямо откритие. Да стимулира по-силно приближение на еднаквост. Ами да, как иначе? А начинът на действие щеше да мине през паметта. Боже мой!

Съвършената памет бе буквално повторение в съзнанието на някакво събитие точно както е било записано първоначално. Мозъкът умееше само да възпроизвежда свои собствени впечатления. Каквото пропуснеше да запечата от протичащите в природата процеси, щеше (разбира се!) да пропусне да уподоби. Прилагане на принципа на абстракция от общата семантика. Абстракция на възприятия.

И така, в основни линии бе включено едно по-ярко чувство за онова, което съставяше цялостната личност: споменът, съхранен в сивото вещество и навсякъде из тялото. Колкото по-силно се стремеше към отлична памет, толкова по-ясно разграничен индивид щеше да бъде той.

… Ами да, как иначе? Просто нямаше никакъв друг шанс, който да предлага такава логична последователност в развитието на не-А идеята. Но каква щеше да е ползата, щом накрая я получеше?

Изведнъж Джилбърт Госейн усети, че нейде бие часовник. Погледна своя и въздъхна, установявайки с вълнение, че времето за решителни действия е дошло.

Полунощ.