Синя луна

28

Топъл. Той беше толкова топъл. Той? Отворих широко очи и сънят се разпадна като счупено стъкло. Лежах на леглото с разтуптяно сърце и загоряла ръка, преметната през корема ми. Проследих с поглед тази ръка и открих, че Ричард спи по корем с разпиляна по лицето коса. Аз лежах по гръб, завита до кръста и прикована под неговата ръка.

Повдигнах глава назад и видях „Слънчогледи“ на Ван Гог над леглото. Бунгалото на Ричард. Бяхме причинили прекалено много щети на моето.

Изпитах силно желание да придърпам завивките нагоре, за да покрия гърдите си. Да, добре, снощи Ричард беше видял всичко, което имах да му покажа, но тази сутрин исках да се покрия. Чувствах се засрамена. Не ужасно засрамена, а малко засрамена и леко смутена.

Осъзнах, че лежа с ръце на гърдите, сякаш се криех. Ръката на Ричард изглеждаше много тъмна на фона на белия ми корем. Жан-Клод беше отбелязал, че кожата ми е бледа почти колкото неговата. Измъчваха ме достатъчно морални угризения, че правя безбрачен секс с жив мъртвец, и ме успокояваше единствено мисълта, че бях моногамна. А сега нямах дори това утешение. Бях започнала да се превръщам в курва — нещо, за което баба Блейк винаги ме беше предупреждавала. До известна степен беше права. Правиш ли веднъж секс с някого, вероятността да го направиш и с друг става много по-голяма.

Пердетата на прозорците не бяха дръпнати докрай. Лъчите на сутрешното слънце проникваха през белите завеси и осветяваха леглото. Никога не бях виждала гол мъж на сутрешна светлина. Досега не ми се беше случвало да заспя и да се събудя до мъж. О, веднъж ми се случи със Стивън, но когато сте напълно облечени и въоръжени, защото очаквате лошите да нахлуят през вратата, не е същото.

Посегнах колебливо към ръката на Ричард. Като че ли след снощното ни преживяване би трябвало да съм по-смела, но открих, че едва ли не се страхувам да го докосна. Имала съм какви ли не сексуални фантазии за Ричард, но това — това беше най-голямата. Да се събудя до него, топъл и жив. Ей Богу, това означаваше много за мен.

Докоснах леко ръката му, по-точно малките златисти косми върху нея. Придвижих дланта си нагоре към голата кожа на бицепса и рамото му. Усетих с върховете на пръстите си топлината, която излъчваше кожата му. Беше невероятно топъл. По-топъл от нормалното, сякаш имаше треска.

Почувствах, че се събужда, по напрежението, което се появи в раменете и гърба му. Извъртях глава и видях, че кафявите му очи се взират в мен през гъстата завеса на косата му.

Той се надигна на лакът и отмахна косата от лицето си. Усмихна се и това беше онази позната усмивка, от която краката ми се бяха подкосявали стотици пъти.

— Добро утро — поздрави ме Ричард.

— Добро утро — бях придърпала механично завивките над гърдите си.

Той се присламчи по-близо до мен, при което завивките на кръста му се смъкнаха и откриха гладкия му задник. Целуна ме леко и нежно, потърка лице в бузата ми, така че усетих за миг топлия му дъх върху ухото си, и навря нос в косата ми. Поздравяваше ме по характерния за вълците начин. Започна да ме целува лекичко по шията и спря, когато устните му стигнаха до рамото ми, което беше горе-долу всичко, което се виждаше от мен.

— Изглеждаш ми напрегната — отбеляза той.

— А ти — не.

Ричард се засмя и звукът ме накара едновременно да потръпна и да се усмихна. За пръв път го чувах да се смее така. Смехът му звучеше много мъжествено и много… обсебващо, доволно.

Усетих, че лицето ми пламва. Засрамих се и се почувствах глупаво от този факт.

— О, по дяволите.

— Какво? — попита той и ме погали по бузата.

— Гушни ме, Ричард. Сексът е страхотен, но когато съм си мислила за този момент, винаги съм си представяла как ме прегръщаш и как се притискаме като лъжици.

Усмивката му беше нежна и радостна. Ричард се обърна настрани и придърпа отново завивките над кръста си. После повдигна лакът.

Аз също се извъртях странично, обърнах му гръб и се сгуших в топлото му тяло. Беше малко висок за „лъжици“, но не спряхме да мърдаме, като се кискахме и си приказвахме глупости, докато не се наместихме удобно. Преметнах ръката му през себе си, сгуших се в топлите извивки на гърдите и останалата част от тялото му и въздъхнах. Усещах как голите му слабини се притискат в мен и чувството беше не само вълнуващо, но и точно каквото трябваше да бъде. Чувствах се обсебена от тялото му, от него. Исках да се гушкаме така вечно. Кожата му беше почти гореща.

— Струва ми се, че имаш температура — казах аз.

— Заради пълнолунието е — рече Ричард. — Утре вечер, когато луната е пълна, температурата на тялото ми ще надхвърли трийсет и седем градуса.

Той отметна косата ми и притисна нос към врата ми. Настръхнах цялата. Размърдах се неспокойно.

— Така ме гъделичкаш.

— Да — каза той, — знам.

Усетих, че започва да получава ерекция. Засмях се и се претърколих по гръб.

— Виж ти, господин Зееман, изглеждате щастлив да ме видите.

Той се наведе, за да ме целуне.

— Винаги.

Целувката прерасна в нещо повече. Притиснах тяло в неговото и преметнах единия си крак над задника му, но той се отдръпна и застана на колене.

— Какво има? — попитах аз.

Снощи, когато всичко беше приключило, му бях казала, че вземам противозачатъчни. Той се беше ужасил при мисълта, че може да забременея. Понеже върколаците не боледуват и не заразяват с болести, бях застрашена единствено от забременяване. Което обяснява впрочем защо близах толкова смело кръвта на ликантропите снощи. Гадно, но безопасно.

— Не мога — каза Ричард.

Погледнах към долната част на тялото му.

— О, според мен си готов.

Той се изчерви.

— Видя какво се случи снощи, Анита. Сега, когато пълнолунието е с един ден по-близо, ще ми бъде още по-трудно да се контролирам.

Отпуснах се отново върху леглото.

— О! — бях разочарована.

Преди броени минути се тревожех, че пак ще се отдадем на страстта си, а сега бях тъжна, че не можем да го направим отново. Не търсете логика в отношенията ми с мъжете.

— Радвам се, че и ти си разочарована — рече той. — По едно време си помислих, че ще станеш от леглото, ще кажеш, че всичко е било ужасна грешка, и ще се върнеш при Жан-Клод.

Закрих очите си с ръце, после си наложих да погледна Ричард, докато говоря с него. Изглеждаше неописуемо сладък, но не можех да си замълча. Ако си мислеше, че ще зарежа Жан-Клод, не можех да си замълча. Въпреки че ми се искаше.

— Какво означава според теб миналата нощ, Ричард?

Усмивката му поувехна, но не изчезна съвсем.

— За мен означава нещо, Анита. Мислех, че и за теб означава.

— Означаваше. Означава. Но…

— Но какво ще стане с Жан-Клод — каза го тихо, но все някой трябваше да го каже.

Кимнах, притиснала завивката към гърдите си.

— Да.

— Ще можеш ли да се върнеш при него след снощи и да продължите да бъдете заедно, все едно нищо не се е случило?

Седнах и протегнах ръка към неговата. Той ми позволи да я стисна.

— Липсваш ми толкова много, Ричард. Сексът е хубав, но…

Ричард повдигна вежди.

— Хубав? Просто хубав?

Усмихнах се.

— Беше прекрасен и ти го знаеш. Знаеш и че нямах това предвид.

Ричард кимна, косата падна пред очите му. Отметна я назад.

— Знам. И на мен ми липсваш. Уикендите не са същите без теб.

Притиснах ръката му към бузата си.

— И за мен е така.

Той въздъхна.

— Значи ще бъдеш и с двама ни?

Оставих ръката му да падне в скута ми, но не я пуснах.

— Ще можеш ли да го приемеш?

— Може би — Ричард се наведе и ме целуна нежно по челото. — Нали забеляза, че не поисках от теб да го зарежеш и да се виждаш само с мен.

Докоснах го по лицето.

— Знам и съм едновременно облекчена и изненадана. Благодаря ти, че не го поиска.

Той се отдръпна назад, за да види ясно лицето ми. Изглеждаше много сериозен.

— Ти не обичаш ултиматумите, Анита. Ако започна да те притискам, ще те загубя.

— Защо искаш да ме спечелиш, Ричард? Защо просто не ме зарежеш?

Той се усмихна.

— Сега тя ме кара да избирам.

— Вече те накарах да направиш избор. Мисълта ми е, че знам защо Жан-Клод ме търпи. Аз увеличавам силата му. Докато за теб ще бъде по-добре да си избереш за лупа някоя хубава и безопасна върколачка. Аз ти отнемам от силата.

— Обичам те — рече простичко той.

— Защо ми се струва, че трябва да имам чувство за вина заради това?

— Размишлявах доста по въпроса защо не мога да те намразя. Защо не мога да се откажа от теб.

— И?

Бях се сгушила в завивките като в гнездо, защото не исках да бъда гола. Ако след този разговор той ме зарежеше, не исках да съм гола. Глупаво, но факт.

Ричард не изглеждаше притеснен от голотата си. На мен обаче тя ми действаше разсейващо.

— Искам приятелката ми да е човек. Искам да не е чудовище.

— Много нормални жени с радост биха ти станали гаджета, Ричард.

— Забелязах — каза той, — но не съм правил секс с нито една от тях.

— Защо?

— Когато пълнолунието е далече, се контролирам по-добре. Мога да мина за човек, но не съм човек. Ти си наясно какъв съм, но дори ти не можеш да го приемеш напълно.

Не знаех какво да кажа, затова си замълчах. Той сведе очи към леглото, играеше си с края на завивката. Гласът му стана много тих.

— През първата ми година в глутницата един от другите новаци имаше приятелка, която беше човек. Строши й таза, докато правеха любов.

Ококорих очи.

— Доста грубо — отбелязах.

Ричард поклати глава. Косата падна върху лицето му, като скри по-голяма част от него, но този път той не я отметна.

— Ти не разбираш, Анита. Силата си е сила. Можем да вдигаме леки коли във въздуха и да ги хвърляме. Ако не осъзнаваш собствената си сила, няма как да я контролираш — той ме погледна внезапно през косата си. Габриел обичаше да прави така; сякаш косата ги успокояваше или им напомняше на козина. — Ти си първото човешко същество, с което правя секс, откакто станах ликантроп.

— Поласкана съм.

— Бях уплашен, че ще те нараня, както моят приятел нарани приятелката си, или по хиляди други начини. По време на секс ние губим контрол. Това е част от удоволствието. Но аз не мога да си позволя да загубя контрол, не и напълно, освен ако не съм с друг ликантроп.

Изгледах го мълчаливо.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Ричард?

— Да излизаш и с двама ни. Да правиш секс и с двама ни. Ще го ненавиждам, но…

Продължих да го гледам втренчено. Не ми харесваше, че остави изречението недовършено. Това ме изнерви.

— Какво, Ричард?

Той отметна косата си с две ръце и откри лицето си.

— Ти ще излизаш и с двама ни, а аз ще продължа да излизам с други ликантропи.

Стоях и го гледах.

— Кажи нещо — рече той.

Отворих уста, затворих я и опитах пак.

— Искаш да кажеш, че ще продължиш да правиш секс с Луси?

— Не с Луси, тя е… Видя я. Тя никога не би могла да бъде лупа на нашата глутница.

— Значи ще продължиш с прослушването на кандидатки за лупа?

— Не знам дали ще продължа, обаче знам, че ако ти спиш с Жан-Клод, аз ще имам правото да спя и с други.

Не можех да оспорвам думите му, но ми се искаше.

— Все още се опитваш да ме накараш да зарежа Жан-Клод.

— Не — рече той. — Но щом ти няма да си моногамна с мен, тогава защо аз да бъда моногамен с теб?

— Няма защо, предполагам. Само че… Мислех, че се обичаме.

— Обичаме се. Аз те обичам — Ричард стана и вдигна дънките си от пода. — Но ти не ме обичаш достатъчно, за да зарежеш Жан-Клод. Тогава защо аз да те обичам толкова, че да зарежа всички останали?

Очите ми се насълзиха.

— Копеле.

Той кимна. Нахлузи дънките си на голо и ги закопча внимателно.

— Най-гадното е, че аз те обичам достатъчно, за да зарежа всички. Просто не знам дали съм способен да те деля с Жан-Клод. Не знам дали съм способен да понеса мисълта, че си в неговото легло. Като си помисля, че той е с теб по този начин, направо… — Ричард поклати глава. — Отивам да си взема душ. Чакат ме тролове за изследване.

Още не можех да осмисля всичко, което ми беше казал. Беше ми наговорил прекалено много неща наведнъж. Когато си объркан, говори по работа.

— Трябва да дойда с теб и да се видя с биолозите. Трябва да разберем дали Франклин Найли е купувачът на земята. Мъжът, който загуби ръката си снощи, беше уплашен от него. Трябва да е доста страховит, щом човекът се поколеба да говори, въпреки че беше обграден от върколаци. Обикновено прекупвачите на недвижими имоти не са такива.

Ричард се върна до леглото. Прегърна ме през кръста и ме целуна. Притисна ме към себе си с такава сила, като че ли искаше да ме погълне цялата. Когато ме пусна да седна отново в леглото, бях останала без дъх.

— Искам да те докосвам, Анита. Искам да те хващам за ръката и да се усмихвам глупаво. Искам да се държим като влюбени.

— Ние сме влюбени — казах му аз.

— Тогава нека забравим съмненията си поне днес. Отнасяй се към мен така, както винаги съм искал да се отнасяш. Ако днес пожелая да те докосна, не искам да се страхувам да го направя. Искам случилото се снощи да промени отношенията ни.

Кимнах:

— Добре.

— Не ми изглеждаш убедена — рече той.

— Нямам нищо против да се разхождам за ръка с теб, Ричард, точно обратното. Просто си давам сметка, че… О, по дяволите, Ричард, какво ще кажа на Жан-Клод?

— Попитах Жан-Клод доколко са те променили белезите, дали е станало по-трудно да бъдеш наранена физически. Той се досети защо го питам. В крайна сметка му разказах тъжната история на моя приятел и мъртвата му приятелка.

Изгледах го безмълвно.

— И той какво ти каза?

— Каза: „Вярвай в себе си, mon ami. Ти не си твоят приятел с тъжната история. А Анита не е човек. Чрез нас тя е нещо повече. Двамата с теб се стремим към човешката й природа, сякаш тя е последната искрица светлина в свят на тъмнина. Но чрез любовта си ние я правим по-малко човек и повече нещо друго.“

Вдигнах вежди.

— Запомнил си всичко това?

Ричард ме изгледа изпитателно. После кимна.

— Запомних го, защото е прав. Прав е. И двамата те обичаме по сходни причини. Той е привлечен към теб не само заради силата ти. Ти знаеш, че е чудовище. Но благодарение на теб той не се чувства такъв.

— Вие двамата май доста сте си поговорили.

— Да, между нас се установи истинска близост — гласът му прозвуча горчиво и уморено.

— Освен това оставам с впечатлението, че си обсъдил с Жан-Клод дали можем да правим любов, преди да го обсъдиш с мен.

— Не съм повдигал директно въпроса — каза Ричард. — Не и в прав текст.

— Въпреки това ми се струва, че си му поискал разрешение.

Ричард се беше върнал при вратата на банята.

— Какво щеше да направиш, ако се бяхме любили и след това Жан-Клод се беше опитал да ме убие? Щеше ли да го убиеш, за да ме защитиш?

Изгледах го безпомощно.

— Не знам. Аз… нямаше да му позволя да те убие.

Ричард кимна.

— Именно. Независимо дали Жан-Клод ще ме убие, аз него или ти някого от нас, даже да избегнем смъртта и да се справим с дърпащите ни към гроба белези, дори двамата с теб да оцелеем, ти никога няма да си простиш, че си го убила. Няма да го понесеш. И двамата с теб никога няма да имаме нормален живот. Жан-Клод ще ни преследва даже когато е мъртъв и вече го няма.

— Затова си опипал почвата.

Ричард кимна:

— Опипах я.

— Поискал си му разрешение — заявих аз.

Той кимна отново:

— Поисках му разрешение.

— И той се е съгласил?

— Според мен Жан-Клод е наясно, че ще го убиеш, ако ме убие. Че ще пожертваш всички заради единия от нас.

Вярно беше. Казано по този начин, звучеше малко глупаво, но беше вярно.

— Най-вероятно е така.

— Затова, ако аз мога да го приема, а ти искаш да го направиш, ще ходиш едновременно и с него, и с мен. Ще спиш и с двамата — ръцете му се свиха в юмруци. — Но ако аз не мога да искам от теб да бъдеш моногамна, ти също няма да искаш от мен да бъда моногамен. Така е честно, не мислиш ли?

Изгледах го мълчаливо и кимнах едва-едва.

— Честно е, но не ми харесва. Изобщо не ми харесва.

Ричард ме изгледа мълчаливо на свой ред.

— Добре — каза накрая и затвори вратата.

Миг по-късно чух шуртенето на водата. И останах гола в леглото му с всичко, което някога бях искала, поднесено пред мен на сребърна тепсия. Тогава защо седях с притиснати към гърдите колене и правех героични опити да не заплача?