Синя луна

27

В тишината на нощта прозвуча протяжен скръбен вой. Разнесе се ръмжене на множество гърла и кратко скимтене, което замлъкна толкова рязко, че веднага разбрах: някой беше пострадал или дори умрял. Наистина ли щяха да се избият помежду си заради привилегията да ме имат? Истинските вълци не правят подобни глупости. Само хората са способни да вземат хубаво разумно животно и да го осакатят или убият.

Както прескачах паднал дънер с размерите на малка лека кола, се подхлъзнах. Паднах и се проснах в цял ръст. Останах да лежа за момент на земята, опитвайки да си поема въздух, и осъзнах, че нямам никаква идея какво да правя. Не чувах ясно върколаците, но ги усещах посредством земята под ръцете си. Знаех, че са някъде тук по начин, който ми беше непознат преди нахлуването на мунина. Притиснах се към големия дънер и ръцете ми напипаха пролука. Беше частично кух. Пропълзях в черния отвор с насочен напред нож, защото се опасявах, че може да налетя на миеща мечка или змия, но не усетих нищо, освен хладната прогнила дървесина под голия ми корем и тежестта на голямото паднало дърво над главата ми.

Знаех, че ще ме намерят. Не това ме притесняваше. Щеше да им отнеме известно време да ме извадят от дупката. Исках да спечеля време. Дори не бях сигурна защо. Нуждаех се от план, а не разполагах с такъв. Мунинът смяташе, че Ричард може да ни спаси. Тази мисъл ме плашеше сама по себе си. Стигнеше ли се до убийство, Ричард ставаше доста мекушав. Мисълта, че може да загине, докато се опитва да ме спаси, ме ужасяваше повече от вероятността да ме хванат. Все щях да понеса едно изнасилване. Но изобщо не бях сигурна, че ще понеса смъртта на Ричард. Разбира се, досега не ме бяха изнасилвали и може би прибързвах със заключенията. Може би нямаше да го понеса.

Чух ги да се движат около дънера. Не бяха един или двама, а повече. Трима, четирима? По дяволите.

От прогнилото дърво щръкнаха животински нокти и аз изписках — типично момичешки писък. Чух как един от върколаците се търкаля по земята. Усетих вълна от енергия, когато се преобрази във вълк. И внезапно отпадна от преследването. Ако загубиш човешкия си вид преди лупата, която преследваш, не можеш да се съвкупиш с нея. Ако се покриеш с козина, губиш. За Фрея, която винаги е в човешки вид, нямаше писани правила. Низшите върколаци вече се бяха превърнали в зверове, защото пълнолунието наближаваше и въздухът беше пълен със секс и насилие.

Половин дузина, може би дузина вече бяха преобразени. Но какво е една дузина, след като в глутницата на Върн имаше петдесет върколаци?

В дънера се блъсна нещо тежко. Потиснах писъка си. Все пак бележех подобрение. Чух звуци от борба. Изглежда, двама от върколаците се биеха. Но аз бях почти сигурна, че отвън има и трети.

Битката спря и се чу шумно изпукване, сякаш някой прекърши нещо крехко и влажно. Последвалата тишина беше толкова плътна, че туптенето на сърцето ми прозвуча оглушително.

Дънерът помръдна. Застинах неподвижно, сякаш това можеше да ме спаси.

Краят на падналото дърво откъм краката ми започна да се повдига. Останах като в клопка в кухината, в която се криех, докато дървото се повдигаше бавно във въздуха. Диаметърът на дънера беше около два метра. Нямах представа колко тежи, но беше тежък. Повдигаше го висок мъж с брада. Избута го нагоре и го подпря с длани. После се усмихна, бели зъби блеснаха на брадатото му лице. Гласът му прозвуча почти като ръмжене:

— Излез, малката.

Малката? Изпълзях внимателно изпод големия дънер. Тежестта му беше огромна. Тялото на мъжа трепереше. Беше напрегнал всичките си сили, за да задържи падналия гигант вдигнат. Останах свита до крака му. За да се захване с мен, първо трябваше да пусне дънера. След като видя, че не се опитвам да избягам, още повече се ухили.

Забих ножа в корема му и го разпорих, на мига се претърколих встрани. Върколакът се строполи на колене с изненадан вид и дървото падна върху него. То го прикова към земята и аз не останах да гледам дали ще успее да се освободи от него. В шумата лежаха две тела. Черепът на единия мъж беше строшен и земята беше изпръскана с нещо по-гъсто от кръв. В тъмнината всичко изглеждаше сиво и черно. Вторият може би още имаше пулс, но не си направих труда да проверя. Побягнах.

Усетих раздвижване на въздуха и завъртях навреме очи, за да зърна една размазана фигура. Някакъв мъж ме спъна и ме блъсна. Събори ме по гръб и едната ми ръка остана приклещена между нас. Беше Роланд и секунда след като го разпознах, замахнах с ножа. Той се дръпна назад с недоловимо за окото движение и юмрукът му внезапно се стовари в брадичката ми.

Не загубих съзнание, но тялото ми омекна. Ножът изпадна от пръстите ми и не успях да го задържа. Част от съзнанието ми крещеше безмълвно. Друга каза: „О, какви хубави дървета.“ Когато си върнах способността да се движа, дънките ми вече бяха смъкнати до бедрата. Единствената причина все още да са на мен, беше, че бяха тесни и мокри от кръв. Мокрите дънки трудно се свалят.

— Роланд, не го прави.

Той продължи да дърпа дънките, все едно не бях казала нищо. Не исках да ме удари отново. Ако припаднех, край на играта. Роланд не успяваше да ми събуе дънките, защото не можеше да промуши крачолите през маратонките ми.

Надигнах се на лакти и се опитах да говоря приятелски и разумно, докато се чудех къде, по дяволите, се беше дянал ножът.

— Роланд, Роланд, първо трябва да ми събуеш обувките.

Може би с услужливо държане щях да спечеля благоволението му. Или поне да спечеля повече време. Къде се губи Ричард?

Върколакът затегна дънките на китката си и ми приклещи краката.

— Защо ми съдействаш? — попита той.

Гласът му и сега звучеше твърде дълбоко за слабите му гърди, той се изразяваше пак така лаконично. Нервната енергия пълзеше по кожата му, трептеше като лятна мараня. Беше същият, но всичко останало се беше променило.

— Може би просто не искам да ме удариш отново — отговорих аз.

— А аз не искам да бъда наръган.

— Логично.

Продължихме да се взираме един в друг, аз подпряна на лакти, а той коленичил в краката ми. Той като че ли не знаеше какво да прави по-нататък. Мисля, че не беше очаквал да се държа спокойно. Беше се подготвил за плач, за гняв, може би дори за страст, но не и за това. Аз се държах приятелски, услужливо, сякаш ме беше помолил да го упътя към познат ресторант. Странно, но се чувствах спокойна. Всичко ми се струваше някак сюрреалистично, сякаш не се случваше в действителност. Ако ми посегнеше, щеше да стане съвсем реално, но докато бездействаше, се чувствах добре.

Роланд затисна дънките ми с коляно и започна да си съблича ризата. Добре. Нямах нищо против, щом е ризата. Той имаше хубави, приятни за гледане гърди. Докато панталонът му си е на мястото, всичко е наред. Къде, по дяволите, е Ричард?

Той си разкопча панталона и започнах да се изнервям. Избягвах да се свързвам с Ричард, защото вероятно се биеше с някого. Активирането на белезите можеше да го разсее. Но ми беше нужна помощ. Бях сигурна, че Роланд не носи бельо. Оказах се права.

Призовах Ричард и открих, че наистина се бие. За секунда погледнах през очите му. Биеше се с Ерик. Страхотно. Побързах да прекъсна връзката, но знаех, че съм нарушила за момент концентрацията му. Трябваше да се оправям сама.

Роланд смъкна дънките си до коленете и явно реши, че това е достатъчно, защото запъпли по краката ми. О, колко романтично.

Не ме спаси Ричард. Беше някакъв непознат мъж. Той се нахвърли върху Роланд така, както Роланд се беше нахвърлил одеве върху мен. Събори го на земята и двамата се търкулнаха по малък склон в една падина. Побързах да си вдигна панталона.

Нещо се раздвижи зад мен и аз се обърнах с невдигнати дънки и без оръжие. Беше Зейн, притиснал към гърдите си едната си ръка. От мрака зад него се появи Натаниел. Натаниел протегна здравата си ръка към мен.

— Побързай.

Побързах. Натаниел ме хвана за ръка и ме издърпа между дърветата. После се втурна през сенките и горските пролуки. Помъчих се да не изоставам от него с надеждата, че щом пролуките са достатъчно широки за него, ще са достатъчно широки и за мен. Скачах, когато той скачаше, завивах, когато той завиваше, дори без да виждах препятствие отпред. Нощното му зрение беше по-добро от моето, затова разчитах на преценката му. Усещах как Зейн ни следва като въздушна струя.

От дясната ни страна се надигна задружен вой. Натаниел ме задърпа още по-бързо между дърветата, докато не се проснах по лице и ръбат клон ми разпори бузата. За едната бройка да ми извади окото.

— По дяволите, Натаниел.

— Те идват — каза той.

— Знам — пипнах си бузата си и по пръстите си видях кръв. — По дяволите.

— Няма да им позволя да те хванат.

Погледнах го. Беше само няколко сантиметра по-висок от мен. И по-тежък с не повече от петнайсет килограма. Мускулест, но дребен. А ръстът е от значение, когато всеки от противниците ти може да вдига големи дървета.

— Те ще те убият, Натаниел.

Той не се обърна към мен, а продължи да се взира в тъмнината, сякаш чуваше неща, които аз не можех да чуя.

Зейн се облегна на едно дърво и ме загледа. Със здравата си ръка разтриваше превързаната, може би го болеше. Тоест явно го болеше.

— Ако те хванат, ти ще се бориш — каза Зейн. — И те ще те убият — затвори очи. — Този път не можеш да направиш нищо, за да се защитиш, но ние можем.

— И двамата ще умрете — рекох аз.

Зейн повдигна нехайно здравото си рамо, сякаш му беше все едно.

Хрумна ми, че всичко щеше да свърши, ако правя секс. Щеше да приключи тогава и само тогава. Рейна се завърна с пълна сила в мен. Тя искаше Натаниел, но не можеше да го има, не и с моето тяло. Чукането с Натаниел щеше да бъде като блудство с дете. Нямаше да го допусна.

Зейн. Зейн щеше да свърши работа. Рейна никога не е била особено придирчива. Внезапно ми се яви видение, което беше толкова ярко, че се изчервих. Имаше ли някой, с когото Рейна да не беше спала? Нямаше да го направя с нито един от двамата. Абсурд.

Тогава те щяха да умрат. Не бях сигурна дали това беше моя мисъл, или на мунина. И в двата случая беше самата истина.

В далечината се появи Джейсън. Познах го по очертанията на раменете и косата. Или не бях успяла да го излекувам напълно, или се беше бил с някого. Може би и двете. Бях прекъснала контакта, преди да съм приключила с лечението. Мунинът щеше да го излекува напълно само срещу секс. За Рейна сексът беше таксата, която всеки трябваше да плати за услугите й. Без възнаграждение нямаше лечение. Като пласьор на наркотици, който ти дава да опиташ стоката, но нито грам повече, докато не му платиш.

Когато се приближи до Натаниел и Зейн, Джейсън ме погледна и се усмихна много странно. После облегна гръб на едно малко дърво и се свлече надолу, докато не се озова седнал на земята. Въздъхна.

Всички бяхме насочили погледи към него. Разнесе се писък и погледнахме отново към гората. Някъде наблизо се водеше битка. В неподвижния горещ въздух се надигна нов вой. Беше толкова близо, че косата ми настръхна.

Дърветата, до които се бяхме спрели, се намираха в подножието на хълм. Стори ми се познат.

— Бунгалата не са ли там горе?

— Да — отговори Зейн.

— Ако отидеш при бунгалата, те ще те последват — обади се Джейсън. — Не можем да го допуснем — заради туристите.

— Майната им — рекох аз. — Някои от тях няма да ме последват при бунгалата именно за да не ги видят туристите. Аз казвам да отидем там и да се скрием в някое бунгало.

— Това няма да приключи, докато някой не спечели — каза Джейсън.

Прозвуча, сякаш беше уморен или може би обезсърчен.

— А горе ще бъда с двама вампири, които са на моя страна.

Тръгнах да се изкачвам по хълма. Натаниел и Зейн ме последваха. Джейсън остана долу. Когато цялата тази лайнарщина приключеше, щях да разпитам какво е станало. Но сега нямах време.

Между дърветата се появиха фигури. Зейн ме блъсна леко в гърба.

— Бягай — каза той. — Аз ще ги забавя.

Натаниел застана до него и се обърна към мрака и опасността.

— Не — каза Зейн. — Върви с нея, Натаниел — той ме погледна. — Сега откривам какво е да си алфа. Натаниел не умее да се бие.

Натаниел местеше очи от единия към другия. Накрая спря погледа си върху мен.

— Какво да направя?

Замислих се за секунда, погледнах сериозното лице на Зейн.

— Предпочитам да дойдеш с мен, но не искам да оставя Зейн — Докоснах ръката на Зейн. — Няма да те оставя да умреш.

— По дяволите, Анита, ако не си тук, те няма да ни убият. Ще ни теглят по един бой и ще продължат след теб — рече леопардлакът.

— Аз съм примамката — казах.

— Да.

— Не умирай заради мен, а?

— Ще се постарая — отговори Зейн.

Стиснах ръката му.

— Не се старай, просто не умирай. Ти също — казах на Джейсън.

Той поклати глава.

— Аз трябва да остана с теб. По заповед на Ричард.

— Защо?

Той пак поклати глава и погледна отново към тъмните фигури, които се движеха между дърветата. И идваха все по-наблизо.

— По-късно. Да тръгваме.

Имаше право. Тръгнахме и оставихме Зейн сам в мрака, където дебнеха поне петима върколаци. Когато наближихме билото, върколаците се разбързаха. Изкатерих се по хълма с лазене и хукнах заедно с другите по чакъла на паркинга.

Изрекох мислено „Деймиън“. Той отвори вратата, сякаш го бях повикала на глас. Застана на прага с изненадан вид. А изненадан хилядагодишен вампир не е честа гледка. За миг се замислих как ли изглеждаме в неговите очи. Аз бях цялата в кръв, само по черен сутиен и окървавени дънки. Джейсън тичаше със забележимо накуцване. Натаниел търчеше след нас с всички сили.

Втурнахме се в бунгалото. Деймиън затвори вратата зад нас. Заключи я, без да се налага да му казваме. Умен вампир.

— Какво… — започна той.

— Барикадирайте прозорците и вратата — наредих аз.

Ашър грабна тежкото дървено бюро, сякаш беше леко като перце, и препречи с него прозореца.

— Имаме ли пирони, или трябва да го подпирам?

Нещо се блъсна в прозореца и покрай ръбовете на бюрото се разхвърчаха парчета стъкло, които се посипаха като блестящ дъжд по пода. Ашър залитна назад. Деймиън се присъедини към него и двамата избутаха бюрото обратно към прозореца. Вратата се разтърси от тежък удар.

— Няма да пристигне навреме — отбеляза Джейсън. Натаниел стоеше объркан насред стаята.

— Какво сега?

Вратата се разтресе отново. Джейсън се облегна на нея.

— Натаниел, помогни ми!

Натаниел застана до него и подпря тресящата се дървена врата с рамо.

Някакви ръце се опитаха да избутат бюрото. Ашър пусна за миг бюрото, сграбчи една за китката и я счупи като кибритена клечка. Някой изпищя и ръката изчезна.

Той попита, сякаш не използваше почти цялата си сила, за да притиска бюрото към счупения прозорец:

— Може ли да се поинтересувам защо местната глутница върколаци иска да ни убие?

— Не искат да ни убият — отговори му Джейсън. — Искат да я изчукат.

Той опря целия си гръб върху вратата. Тя спря да се тресе внезапно и Джейсън едва не падна, загубил равновесие.

Нападателите на прозореца също изчезнаха. Стана ужасно тихо, пълно затишие, така да се каже.

— Какво става? — попита Деймиън.

— Чакай — каза Джейсън. Изглеждаше почти като обезумял. — Попитай ме защо Ричард каза да остана с теб.

Втренчих се в него:

— Добре, защо Ричард ти каза да останеш с мен?

— Тази история ще приключи, когато осъществиш секс с някой от ликоите.

Втренчих се още по-изпитателно в него.

— Я пак.

— Каза ми аз да го направя, ако се стигне дотам.

— Да го направиш? — отидох до нощното шкафче. — Тоест да ме оправиш.

Джейсън сведе засрамено поглед. После кимна.

Отворих чекмеджето и взех файърстара. Затъкнах го отпред в дънките. Сетне извадих браунинга и освободих предпазителя.

— Нищо лично, Джейсън, но моят план е по-различен.

— Не съм казал, че планът ми харесва — рече Джейсън. — Може да си позволявам шеги по въпроса, а и бих спал с удоволствие с теб, но Жан-Клод е и мой господар. Той ще ме убие.

Хвърлих поглед към Ашър. Той кимна леко:

— Вероятно.

— А ако допуснеш някой друг да го направи с мен, защото си прекалено деликатен?

— Ричард не обича да убива — каза Джейсън, — но ако допусна да бъдеш изнасилена, ще направи изключение.

Размахах пистолета с насочено към тавана дуло.

— За твое щастие съм въоръжена.

Джейсън кимна.

От банята се чу трясък на счупено стъкло.

— Проклятие!

Бяха ни изиграли.

— Стой на вратата.

Отворих с ритник банята с насочено напред оръжие. Зърнах някакъв мъж, който се опитваше да провре голямото си тяло през малкия прозорец. Блъснах полетялата врата с хълбок и открих огън по мъжа. Той изкрещя и тялото му изчезна от отвора.

Извиках:

— Прозорецът ми е на мушката!

Отвън долетя шум от борба. Крясъците се превърнаха в ръмжене. Усетих прииждащата енергия и разбрах, че пред бунгалото има върколаци, които губят човешкия си вид. Почувствах как се отдалечават между дърветата. Почти подуших мускусната миризма на козината им. Мунинът се надигна отново в мен толкова внезапно и силно, че залитнах към вратата, на която се бях облегнала, за да се прицеля по-добре.

Извърнах се от прозореца и погледнах към Джейсън в другия край на стаята. Рейна беше доволна. Беше й все едно с кого ще го направи. Ако това засегнеше Жан-Клод или станеше причина за смъртта на Джейсън, още по-добре. Бавно се свлякох надолу по вратата със затворени очи, притиснала плоската страна на пистолета към челото си.

— За този прозорец ще трябва да се погрижи някой друг.

Надявах се, че съм го казала достатъчно силно. Беше ми трудно да преценя.

Навярно Джейсън им беше обяснил какво става, защото никой нищо не попита. Усетих как Деймиън докосна крака ми на влизане в банята. Това усещане се обади с остро свиване ниско в корема. Погледнах към него и видях как застива, сякаш беше почувствал реакцията на тялото ми.

Той ме изгледа със зелените си котешки очи и внезапно ме обзе увереност, че ако го повикам, ще дойде. Макар че не знаех защо.

— Деймиън — обади се Ашър. — Прозорецът.

Деймиън остана неподвижен, само ме гледаше.

— Не мога.

— Заповядай му да охранява прозореца, Анита — каза Ашър.

Коленичих и плъзнах свободната си ръка нагоре по крачола на Деймиън. Плъзнах я чак до бедрото, тръснах глава. Сграбчих зелената му копринена риза и го придърпах. Той клекна, разперил колене от двете страни на тялото ми. Коленичих и го целунах.

Напъхах език между нежните връхчета на вампирските му зъби. Бях усъвършенствала изкуството на любовната целувка с вампир. Въпрос на практика.

Деймиън понечи да се дръпне, пошепна:

— Имаш вкус на кръв, на чужда кръв — после залепи устата си към моята, сякаш искаше да ме погълне цялата.

Дългите му бледи ръце обхванаха лицето ми, пръстите му потънаха в топлата ми коса.

Притиснах тяло към неговото. Файърстарът беше затъкнат в дънките ми. Пистолетът се заби в слабините му. Притиснах го още повече и вампирът леко изстена от болка. Браунингът беше паднал някъде на пода.

Откъм прозореца в банята се чу шум. Отместих лице да видя и Деймиън продължи с целувки по шията. Видях как някакъв се провира през прозореца в банята, сякаш минаваше през стъклен тунел.

Извадих файърстара от дънките си и го насочих към него. Прицелих се право в челото му. Той опули очи и побърза да изчезне обратно в нощта. Не беше толкова заслепен от страст, че да не му е мил животът. Въпросът беше колко заслепена съм аз?

Устата на Деймиън надвисна над сънната ми артерия. Езикът му започна да гали мястото. Искаше разрешението ми. Но сега не ми се щеше да дарявам точно такава кръв. Рейна не се интересуваше от отварянето на вени и артерии.

Стиснах със свободната си ръка дългата му кървавочервена коса и вдигнах лицето му към моето.

— Не ми пускай кръв, чукай ме.

Ашър извика:

— Жан-Клод ще го убие!

— Не ме интересува.

Щом се чух да го казвам, изплувах отново на повърхността. Сякаш махнах от себе си някаква влажна завеса, която беше залепнала за лицето ми и ме задушаваше, опитваше се да опримчи тялото ми и да ме удави.

Отдръпнах се от вампира и пропълзях към стаята. Казах:

— Наблюдавай проклетия прозорец, Деймиън, и стой далече от мен.

Той застана на прага, като ме гледаше неуверено. Ашър рече:

— Чу господарката си. Направи каквото ти каза.

Чух го да влиза в банята. Чух хрущенето на счупени стъкла под обущата му. Останах на четири крака с наведена глава, дишах тежко. Все още държах файърстара в едната си ръка. Стиснах го толкова силно, че ръката ме заболя. Съсредоточих се върху натиска на дръжката в дланта ми. Това беше истинско. Това беше истинско. Рейна беше мъртва. Беше просто някакъв си дух, по дяволите.

Чух някой да пълзи към мен. Вдигнах глава и открих, че Натаниел се взира в мен с лилавите си очи. Изпищях и се отдръпнах панически от него. Той беше жертва, а Рейна харесваше жертвите. Протегнах ръка към него, сякаш да се предпазя от удар.

Озовах се с притиснат в леглото гръб, стисках пистолета с две ръце и се поклащах напред-назад.

Натаниел продължи да лази към мен. Приплъзваше се така, сякаш имаше мускули на места, където не би трябвало да има, и се извиваше грациозно като змия, като че ли гръбнакът му беше с прекалено много прешлени. Той допълзя толкова близо до мен, че когато заговори, усетих дъха му.

— Аз съм твой, Анита. Ти си моята Нимир-ра. Моята кралица.

Не ме докосна. Остана на сантиметри от мен, за да ми покаже, че решението е мое. Само че не беше мое.

Опитах се да му кажа да се махне от мен, но бях останала без глас. Не можех да говоря. Не можех да се движа. Бях в състояние само донякъде да овладея нещата, за да не скъся разстоянието, което ни делеше. Борех се с всички сили да не целуна Натаниел. Защото следващият, когото докоснех, щеше да ме има. Мунинът ме изтощаваше все повече. Дори моят самоконтрол не беше безграничен. Не исках да го направя с Натаниел. Тази мисъл ми помогна да устоя.

На вратата се потропа. Беше толкова неочаквано, че изпищях. Писъкът ми накара Натаниел да се отдръпне и да застане на колене. Така беше извън обсега на ръцете ми, но пак се намираше прекалено наблизо.

Ашър попита:

— Ще отвориш ли?

Тръснах глава. Не като „не“, а като „не мога да говоря“. Не можех да разсъждавам. Полагах прекалено много усилия да се преборя с желанието си да се съблека и да изчукам някой от присъстващите. Цялото ми внимание беше съсредоточено върху това.

Може би Ашър се досети какво става, защото попита:

— Кой е?

Много възпитано.

Мисля, че отговорът изненада всички ни.

— Ричард.

Джейсън скочи и отвори вратата, преди някой да му е казал да го направи. Външната страна на вратата беше цялата изподрана и изпочупена. На прага стоеше Ричард. Тениската му беше на парцали; все още се държеше на раменете му, но беше толкова скъсана, че се виждаха кървавите рани по загорялата му кожа. Той влезе в бунгалото с малко несигурна походка. След него влязоха Зейн и Шанг-Да.

Зейн изглеждаше невредим, но лицето на Шанг-Да беше обезобразено от челото до брадичката. Очите му надничаха от кървава маска. Той затвори вратата и ме изгледа спокойно.

Радвах се, че ги виждам. Но не можех да помръдна. Помръднех ли — край. Бях вложила цялата си енергия в усилието да остана неподвижна. Ако помръднех някоя част от тялото, контролът ми щеше да отиде по дяволите. От едното ми око се стече сълза и остави гореща следа по бузата ми. Гледах Ричард и исках да му кажа толкова много неща, а не можех да изрека нищо. Думите щяха да ме пръснат на милион блестящи парчета.

Ричард се приближи. Извиси се над мен и погледна надолу. Не вдигнах лице. Той не коленичи, а по-скоро се строполи на колене.

Протегнах ръка да го хвана, за да не падне, и мунинът лумна по кожата ми като пламък. Файърстарът тупна на пода. Сграбчих скъсаната му тениска с две ръце и го придърпах да го целуна.

Устните му бяха сухи. Облизах устата му, навлажних с език устните му, докато не се превърнаха под целувката ми във влажно кадифе. Плъзнах ръка през една от дупките в тениската му, за да проследя с пръсти разреза, който бях оставила над сърцето му.

Ричард изпусна рязко дъха си, сякаш го бе заболяло. Стисна ме за китката. Плъзнах другата си ръка през тениската и открих друга рана, която да изследвам. Той ме стисна и за двете китки. Сигурно сте забравили какъв здравеняк е Ричард. Не изглежда заплашително, но би могъл да хване двете ми китки с една ръка. Дръпна ръцете ми и ги задържа до тялото ми. Опитах се да ги освободя и той ги стисна още по-силно. Наведе се към мен, но не за целувка.

Облиза края на раната от нож върху гърдите ми.

Изпъшках колкото от болка, толкова и от удоволствие.

Устните му се спуснаха по раната, докато не достигнаха меката горна част на гърдите ми. Той ме захапа — не толкова силно, че да ми остави белег, но достатъчно, за да почувствам зъбите му. Изстенах.

Ричард вдигна лице и ме погледна. Пусна китките ми и с длани обхвана лицето ми. Задържа го между силните си ръце и ме накара да се вгледам в прекрасните му шоколадови очи.

— Анита, чуваш ли ме?

Опитах се да го целуна, но ръцете му ме задържаха неподвижна. Сложих длани върху гърдите му и започнах да изследвам гладката му плът, разкъсана от рани. Исках да притисна тяло в неговото, но той продължаваше да стиска лицето ми и не ми позволи да го доближа повече.

— Анита, Анита, отговори. Тук ли си? — той стисна лицето ми почти болезнено.

Не отблъснах мунина. Той сам се отдръпна. Рейна охлаби контрола си върху мен достатъчно, за да му отговоря.

— Тук съм — прошепнах.

— Искаш ли? — попита ме той.

Разплаках се мълчаливо и по лицето ми се застичаха сълзи.

— Искаш ли ме сега, по този начин? — Ричард разтърси лицето ми, сякаш се опитваше да ме свести.

Плъзнах ръце върху неговите и го придърпах към себе си, без да спирам да плача. Исках ли го?

— Да — прошепнах аз.

— Сега, по този начин?

Въпросът беше прекалено труден за мен. С пръсти се помъчих да махна ръцете му от лицето си. Задърпах ги.

— Целуни ме, моля те, целуни ме. Моля те, Ричард, моля те! — отново плачех — и аз самата не знаех защо.

Ричард се наведе към мен, без да пуска лицето ми. Целуна ме. Горещите му устни се притиснаха в моите. Езикът му ги разтвори и аз се помъчих отново да се придвижа напред, но той ме задържа. Наведе се към мен, притиснал уста към моята. Целуваше ме така, сякаш се опитваше да ме вкуси, сякаш се опитваше да ме погълне с език и устни.

От допира на устата му цялата се разтреперих. Затворих очи, отпуснах ръце и се оставих на усещането. Дланите му се отделиха много бавно от лицето ми. Докато спускаше пръсти по голите ми рамене, той не спря да ме целува. Ръцете му се поколебаха върху каишките на ножницата на гърба ми, сякаш не знаеше какво да я прави.

Отворих очи и посегнах да му помогна. Той хвана ръцете ми и пак ги задържа до тялото ми.

— Остави на мен — каза тихо.

Вдигнах очи към него. Желаех го толкова силно, че ми беше трудно да дишам. Исках голата му кожа да се притисне в моята. Хванах краищата на една от дупките в тениската му и я разширих.

— Махни я.

Ричард поклати глава.

— Не още.

Исках да му се нахвърля като гладен вълк, а той се владееше така добре. Усещах страстта му. Беше не по-слаба от моята, но той не помръдваше, толкова близо, толкова ужасно близо до мен.

— Всички да излязат — нареди Ричард.

Бях забравила, че имаме публика. Опрях чело в гърдите на Ричард, обхванах го с ръце и се опитах да се притисна към него.

Ашър попита:

— Ами другите вълци?

— Сключих договор с Върн. Всичко приключи, освен това.

Вгледах се в белязаното лице на Ашър иззад широкото рамо на Ричард. Физиономията му беше безизразна, празна, неразгадаема. Помислих си: „Какво ли крие?“ Но всъщност мислите ми бяха заети с миризмата, която излъчваше кожата на Ричард. На прясна кръв. На лепкава пръст, бор и листа. На ситните солени капчици пот по него. Нямаше място за разкаяния. Съществуваше единствено топлината на притиснатото му в мен тяло.

— Ако се възползваш от нея, докато е в това състояние, ще бъде почти изнасилване — каза Ашър.

— Ще се постарая да не бъде — заяви Ричард.

Ашър отвърна с кратък звук, който можеше да мине за смях. „Bonjour“ — промърмори той и излезе. Беше пожелал на Ричард щастие. Беше го казал на френски и това ме подсети за Жан-Клод.

Бях толкова близо до топлото тяло на Ричард, че усещах колко е твърд и възбуден, но въпреки това си помислих за Жан-Клод. Исках да се сгуша в Ричард. Исках да ме обгърне като одеяло, но какво щеше да каже за това другият ми любим? Тази мисъл прогони мунина по-успешно от всичко друго.

След като бях прекарала месеци в леглото на Жан-Клод, все още желаех Ричард. Аз желаех Ричард, не Рейна или мунина. Аз го желаех. Желаех го толкова силно, че не можех да мисля за нищо друго, освен за усещането да го държа в прегръдките си. Но не беше честно, не и по този начин. Не и когато Рейна ме контролираше.

Тя ме заля като топъл душ. Това беше нейната цена. Това. Да бъде заедно с нас, когато го правим за пръв път. Така преживяването щеше да бъде отчасти нейно. Кожата ми изгаряше от копнеж да бъде докосвана. Тялото ми се разкъсваше от страст, каквато не бях изпитвала.

Когато всички напуснаха бунгалото и вратата се затвори, Ричард ме отдръпна от тялото си. Задържа ме на разстояние от себе си, стиснал ръцете ми над лактите, докато аз се стремях да се доближа до него. Нуждаех се от него. Беше ми нужен.

Исках да го докосна, плачех.

— Ричард, моля те, моля те.

Той ме завъртя и ме събори върху долния край на леглото. Опря ръка на гърба ми, за да ми попречи да се обърна. Свали ремъците на ножницата, изхлузи ги надолу по ръцете ми. Захвърли канията през стаята и тя се удари в стената. После с подпрени от двете страни на леглото длани се надвеси над мен. Наведе глава, косата му докосна моето лице. Нагласи тялото си върху мен, обхвана ръцете ми и ги притисна към гърдите ми. Обездвижи ме с тяло и ръце, а телата ни се притиснаха толкова силно, че усетих ударите на сърцето му с гърба си.

Той прошепна в бузата ми:

— Ако поискаш да спра, кажи ми и всичко ще приключи. Ще си тръгна.

Изскимтях тихо и казах:

— Изчукай ме, Ричард, изчукай ме, моля те.

Той потръпна и шумно въздъхна. Отдръпна се достатъчно, за да разкопчае сутиена ми, после го изхлузи бавно от раменете ми. Използва презрамките му, за да прибере отново ръцете ми до тялото. Изхлузи го и го остави да падне на пода.

Дланите му се плъзнаха по кръста ми. Бяха горещи. Придвижиха се нагоре бавно, толкова бавно, че ми идеше да закрещя. Погалиха гърдите ми, обхванаха ги и ги притиснаха. Пръстите му потъркаха зърната ми и аз изкрещях.

Ричард ме обърна към себе си, почти ме хвърли върху леглото. Пъхна ръце под задника ми и ме повдигна, застанал на колене. Устата му намери гърдата ми. Езикът му пробяга по зърното — бърз, силен и влажен.

Наведох се към него и устните му се плъзнаха по гърдата ми, засмукаха я. Усещането беше почти непоносимо. Прииска ми се да извикам, да се извия настрани, да кажа спри или никога не спирай. Когато Ричард освободи бавно гърдата ми, като остави зърното да се измъкне малко по малко от зъбите му, изхлипах. Той премести устата си върху другата гърда и я засмука по-грубо, по-силно. Захапа меката плът, после започна да ближе зърното, обикаляше го с език. Последва кратко, но болезнено ухапване и внезапно се озовах по гръб на пода.

Ричард коленичи над мен, мушна пръсти в дупките на тениската си, разкъса я и оголи стегнатите си гърди и ръце. По торса му имаше две рани от животински нокти, едната в горната част, а другата в долната. По-високата рана минаваше през едното му зърно и върхът му беше покрит със засъхнала кръв.

Седнах и се наведох към него. Той не ме спря. Прокарах език по гърдите му и по разрезите в тях и Ричард изпъшка. Облизах набързо окървавеното зърно и понеже не ме отблъсна, сключих устни около него и започнах да смуча кръвта. Почистих раната, като я смучех толкова силно, че тя се отвори наново.

Беше негов ред да извика. Той ме събори внимателно на пода. Събу обувките и чорапите ми и аз не направих опит да му попреча. Сърцето ми туптеше болезнено бързо и се блъскаше в гърлото ми като хванато в капан животно.

Ръцете му се преместиха върху колана на дънките ми. Когато разкопча горното копче, стомахът ми се сви. Ричард свали ципа на дънките и започна да ги изхлузва от бедрата ми. Помогнах му да смъкне леко влажния все още панталон надолу по краката ми. Той издърпа дънките с едно последно движение и аз останах да лежа съвсем гола пред него, ако не се брояха черните бикини, които бяха в тон със сутиена ми.

Ричард стоеше на колене и ме гледаше. Разкопча своите дънки. И се поколеба.

— Искам го от толкова време, Анита. Искам да го направим, но не…

Колкото и силно да се мразехме с Рейна, в момента с духовната й същност бяхме постигнали пълно разбирателство. Аз коленичих пред него.

— О, не, без тия. Не ми пробутвай скаутските си глупости точно сега — разкопчах докрай дънките му.

Той ме хвана за ръцете, като шареше с очи по лицето ми.

— Това отново си ти.

— Да — казах, — аз съм. — Издърпах ръце от неговите и Ричард не направи опит да ме задържи. — Съблечи се, Ричард, дай да те видя гол.

— Вече си ме виждала гол — каза тихо той.

— Не и по този начин. Не спирай и не ми задавай въпроси.

Той се изправи.

— Това ще промени всичко за мен, Анита. Би трябвало да промени някои неща и за теб.

Закрих очите си с ръце и изпищях.

— О, за Бога, Ричард, стига си говорил. Искам да усетя ръцете ти върху тялото си. Искам те вътре в мен толкова силно, че не мога да мисля. Как можеш да стоиш сега и да разсъждаваш?

Нещо падна върху ръцете и лицето ми. Бяха дънките и бельото му. Надигнах се и видях, че е гол. Заразглеждах го. Съвършеният златист загар на кожата му беше равномерен навсякъде, от извивките на прасците до тесните бедра, от набъбналите му слабини до твърдите гърди и широките му рамене. Златистокестенявата коса падаше върху едната половина на лицето му, като го оставяше наполовина в сянка.

Станах и тръгнах към него. Бях уплашена. Не просто нервна. Уплашена и нетърпелива. Сложих ръце върху гърдите му и се повдигнах на пръсти, за да доближа устните си. Целунахме се и аз се отпуснах в прегръдките му. Когато усетих твърдото му голо тяло притиснато в моето, а между нас — нищо, освен черни дантелени бикини, изтръпнах и се отдръпнах от устните му.

Той ме сграбчи през кръста и ме задържа притисната към тялото си. После внезапно се озова на колене и смъкна бикините ми с бързо, почти брутално движение. Изведнъж се оказах гола пред коленичилия Ричард, който беше повдигнал лице и ме гледаше. Гледаше ме така, че разни места по тялото ми се стегнаха.

Той сложи големите си ръце от вътрешната страна на бедрата ми и разтвори краката ми. Плъзна дланите си по бедрата ми, обхвана задника ми и поднесе слабините ми към лицето си. Опря буза върху мен и близна бързо бедрото ми. Сърцето ми биеше толкова учестено, че не можех да си поема въздух като хората, но можех да говоря.

— Моля те, Ричард, моля те. Моля те.

Той плъзна ръка между бедрата ми. Единият му пръст проникна в мен. Потръпнах с отметната назад глава и затворени очи.

— Влажна си — каза Ричард.

Отворих очи и го погледнах.

— Знам — гласът ми прозвуча хрипливо.

— И Рейна беше такава.

— Все още е — рекох аз. — Накарай я да се махне.

Той облиза вътрешната страна на бедрото ми и продължи да ме ближе и да търка уста в кожата ми, докато не отворих крака. Когато езикът му ме докосна за пръв път между краката, изпъшках.

Ричард ме целуна там така, както ме беше целувал по устата, пъхна целия си език вътре и започна да ме изследва. Ближеше ме с дълги и уверени движения, после намери правилното място и го засмука. Докато правеше всичко това, ме наблюдаваше. В очите му имаше някаква тъмна светлина, нещо първобитно, което не можеше да се изрази с думи. Нещо, което не беше свързано с това, че е върколак, а с това, че е мъж. Усетих как по тялото ми се разливат пулсиращи вълни. Усещането беше поразително. Беше едва ли не прекалено хубаво; удоволствието беше толкова силно, че приличаше на болка. Ричард ме обработваше с уста, докато топлината не се надигна от слабините ми като златна вълна, която замъгли света и го обви в бяла мараня, сякаш гледах всичко през някакво було.

Щом се насладих на последната капчица удоволствие, усетих, че Рейна ме напуска. Когато Ричард ме свали на пода, мунинът вече си беше отишъл.

Устата му лъщеше. Той използва остатъците от тениската си, за да я избърше. После каза:

— Може би да си измия зъбите.

Поклатих глава.

— Да не си посмял — протегнах ръце към него.

— Тя отиде ли си?

Кимнах.

— Сега съм само аз, сами сме.

— Добре. — Ричард се премести върху мен и отпусна голото си тяло по дължината на моето.

Беше прекалено висок за мисионерска поза. За малко да се задуша в гърдите му. Той се повдигна на ръце, сякаш правеше лицева опора. Плъзна се в мен, а аз бях влажна и стегната и усетих как прониква сантиметър по сантиметър. Когато влезе целият, той погледна надолу към лицето ми. Очите му бяха станали обезпокоително кехлибарени, като на вълк. Изглеждаха почти оранжево златисти на фона на загорялата му кожа.

Ричард започна да се движи напред-назад, веднъж, два, три пъти, внимателно, сякаш искаше да си направи място. После бедрата му влязоха в ритъм. Плъзнах ръце по задника му и го стиснах, докато се движеше в мен. Забих нокти в гладката му твърда плът. Той взе да тласка по-бързо и по-грубо, като продължаваше да крепи по-голяма част от тежестта си върху ръцете и раменете си.

Повдигнах ханш, за да посрещна тялото му. Сега, когато не ме притискаше, можех да се движа свободно. Между нас се установи ритъм, вълна от движение, горещина и танцуващи мускули.

Вътре в мен нещо се отвори, в него също. Почувствах как белегът, който ни свързваше, се отвори като врата. Това, което нахлу през тази врата, беше топъл златист поток от сила. Той заля мен, заля и Ричард. Аз цялата настръхнах като от електрически ток.

Ричард ме вдигна на ръце, без да излиза от мен. После полу ме отнесе, полу ме хвърли върху леглото. Рухна върху мен и аз се укрих под топлината на кожата му и тежестта на гръдния му кош. Силата му сякаш ме обгърна; при всеки тласък в мен се разливаше топлина. Сякаш се къпех в златистата топлина на тялото му както отвътре, така и отвън. При всеки тласък усещах все по-силни златисти пулсации. Пулсациите се превърнаха във вълни, които накараха тялото ми да се стегне около него.

Той извика, но не свърши. Надигна се отново на ръце, като ме задържа прикована към леглото само с ханш и крака. Очите му бяха кехлибарени и нечовешки, но това изобщо не ме притесни. Видях как звярът в него наднича през тези извънземни очи. Видях как ме наблюдава от лицето на Ричард. Видях как по това хубаво лице преминават мисли, които бяха свързани по-скоро с храна, отколкото със секс, и нямаха нищо общо с любовта.

Ръцете на Ричард, които се подпираха от двете ми страни върху леглото, се огънаха. Чух как платът се къса и разпаря. Извърнах глава и видях как ръцете му се удължават, а пръстите му се превръщат в животински нокти. Тези нокти разпаряха дюшека с приглушен звук.

Погледнах отново нагоре и не можах да скрия страха, който се изписа на лицето ми.

— Ричард — казах аз.

— Никога не бих те наранил — прошепна той и когато пръстите му се врязаха конвулсивно в леглото, във въздуха се разхвърчаха бели ивички.

Повторих:

— Ричард!

Гласът ми все още не беше паникьосан, но бе започнал да изтънява.

Той заби нокти в дюшека и го преобърна заедно с мен. Изтърколи се от другата му страна и се сви на стегната топка. Ръцете му се бяха издължили, а ноктите му се бяха превърнали в нещо чудовищно и опасно.

По дяволите.

Погалих го по гърба.

— Съжалявам, Ричард, съжалявам.

— Не исках да се преобразявам, докато правим секс, Анита, но когато пълнолунието е толкова близо, е трудно.

Той обърна глава, за да ме погледне, и очите му все още бяха кехлибарени. Ръцете му започнаха да се променят отново и да възвръщат човешкия си вид. Гледах как се променят и усетих полъх от енергия като вълна от пъплещи по кожата ми насекоми.

Знаех, че ако го зарежа в сегашното му състояние, никога няма да го преживее. Така щях да потвърдя най-големите му страхове — че е чудовище и че може да се чувства нормално само сред други чудовища. Ричард не беше чудовище. Вярвах в това. Бях убедена, че няма да ме нарани. Вярвах му повече, отколкото вярвах понякога на себе си.

— Обърни се — рекох му аз.

Ричард продължи да ме гледа.

Завъртях краката му и той не възрази. Вече не беше толкова твърд. Нищо не може така да съсипе любовника, както вик за помощ от партньорката му. Пипнах го и той потръпна, затвори очи. Хванах го и започнах да го движа нагоре-надолу, докато се стопли и се втвърди.

Плъзнах се върху него и открих, че е твърде голям под този ъгъл, почти прекалено. Сега, когато аз бях отгоре, усещането беше по-интензивно и някак по-остро. Изстенах.

— Обичам те, Ричард, обичам те.

Беше толкова дълбоко в мен, че сякаш го усещах чак в устата си.

Ръцете му се плъзнаха около кръста ми, после се преместиха върху гърдите ми. Да усещам ръцете му върху себе си, докато го яздя, беше почти прекалено. Отначало движех ханша си внимателно, после ускорих ритъма. Карах го да прониква в мен толкова грубо, бързо и дълбоко, че накрая не бях сигурна дали ми харесва, или изпитвам болка.

Усетих, че оргазмът ми наближава. Почувствах как ме изпълва като топла вода, която някой налива в празна чаша. Тялото ми се разтърси от малки спазми.

Дишането на Ричард се промени, учести се и разбрах, че неговият оргазъм също наближава.

— Не още — прошепнах му, — не още.

Той се вкопчи с две ръце в леглото. Усетих, че ръцете му се променят. Усетих как кожата им се свлича. Но това не беше нищо в сравнение със случващото се с тялото му вътре в мен. Ноктите му се забиха в леглото като пирони. Чух как дюшекът се раздира, но вече беше късно.

Оргазмът избухна със сила, която изви гръбнака ми и изтръгна вик от устата ми. Заля ме и ме разтресе, накара кожата ми да се раздвижи и нервите ми да затанцуват, сякаш всяка част от мен се опитваше да се отдели от останалите. За една изумителна секунда бях без кожа и кости, остана само топлата вълна на удоволствието и усещането от неговото тяло под моето. Само неговото тяло ми попречи да загубя връзка с реалността, само усещането как свършва в мен ми припомни къде съм и коя съм.

Отворих очи и открих, че очите му са кафяви и човешки. Той вдигна ръце към мен и аз се свлякох в прегръдката му. Положих глава на гърдите му и усетих как сърцето му тупти под бузата ми. Лежах върху него и слушах пулса на тялото му. Ръцете му ме прегръщаха.

Ричард се засмя и смехът му беше радостен. Вдигна лицето ми към своето и ме целуна леко и внимателно.

— И аз те обичам — каза той.