Изумрудената буря

Глава 4 Надпреварата

Макар не тъй голяма и богата колкото Колнора, имперската столица бе най-могъщият град в Аврин. Замъкът бе построен още преди времето на Гленморган — първоначално губернаторска резиденция в дните на Новронската империя. Учените сочеха към сивите каменни блокове с гордост, възхвалявайки постиженията на имперските инженери от Персепликуис. Тук, в Хайкърт Филдс, биваха провеждани турнири всяка зима. Най-добрите рицари от цял Апеладорн се стичаха насам, за да премерят сили в двубои с копия, фехтовка и други съревнования. Продължаващите цяла седмица събития включваха също толкова траещ пир за благородниците. И търговците обичаха този период от годината. Градът се преобразяваше в карнавал от звуци и образи, привличащ посетители от стотици мили.

Голяма част от икономическия успех на Акуеста се дължеше на най-голямото соленоводно пристанище в Аврин, гъмжащо от всякакви видове плавателни съдове. Можеха да се видят бригове, траулери, търговски и военни кораби. На юг се намираше огромната корабостроителница, заедно с работилниците за въжета, мрежи и платна. Северната част на залива пък приютяваше кея, кошари, складове за дърво и котли за катран. Бяха представени всички свързани с мореплаването дейности.

— И коя точно е „Изумрудената буря“? — попита Ейдриън, гледайки към гората от мачти и платна, обгърнали доковете.

— Да попитаме в бюро информация — Ройс посочи с палец към кръчмата, разположена на края на дока. Дървените стени бяха побелели от сол и разцъфнали като вълни. Кожени панти придържаха накриво вратата, над която захабен знак във формата на риба обявяваше постройката за „ОСОЛЕНАТА СКУМРИЯ“.

Таверната имаше малко прозорци и вътрешността беше мрачно задимена. Върху всяка маса имаше отломка свещ, слаб огън блещукаше в кръглото огнище в средата на помещението. Мястото гъмжеше от мъже в широки панталони, карирани ризи и шапки с широка периферия. Много от тях седяха с лули в уста и вдигнати върху масата крака. Всички се обърнаха при влизането на двамата. Ейдриън осъзна колко изпъкваха с туниките и плащовете си.

— Привет — усмихна се той, мъчейки се да затвори вратата. Вятърът побърза да се шмугне и угаси три от най-близките свещи. — Съжалявам, хубаво ще е да смените пантите.

— Железните ръждясват за една нощ — рече му барманът. Слабият, крив човечец бършеше плота с една ръка, а с другата събираше празни чаши. — Какво искате?

— Търсим „Изумрудената буря“ — обади се Ройс.

И двамата не се бяха отдалечили на крачка от прага. Никое от измършавелите лица не изглеждаше особено дружелюбно, а Ейдриън обичаше винаги да има изход под ръка.

— За к’во ви е? — попита друг.

— Чухме, че бил добър кораб, та се чудехме дали няма свободни места на борда.

Това предизвика грохотен смях.

— А къде ги моряците, дето ще се наемат на тея места? — изрева друг глас из дима. — Със сигурност не и двама пясъчни раци като вас.

Още смях.

— Значи не знаете нищо за кораба, така ли? — режещият глас на Ройс усмири стаята.

— „Бурята“ е имперски кораб, хлапе — рече им барманът. — И е попълнена. Търсят само опитни моряци — ако изобщо има свободни места.

— Ако дирите работа, винаги се търсят изкормвачи на риба. Това е най-близкото до морето нещо, което ще правите!

Отново гръмна кикот.

Ейдриън погледна към Ройс, който блъсна вратата и намръщен пристъпи навън.

— Благодаря ви за съвета — обърна се към клиентите Ейдриън, преди да последва партньора си.

Седнаха на стълбите, взирайки се в отсрещните редици кораби. Огромните дълги колони с вързани към тях платна приличаха на подготвящи се за бал дами. Ейдриън се зачуди дали поради тази причина за корабите винаги говореха като за жени.

— Сега какво? — рече тихо.

Ройс седеше приведен, опрял брадичка на ръцете си.

— Мисля — отвърна семпло той.

Вратата зад тях се разтвори отново. Първото забелязано от Ейдриън нещо бе широкополата шапка с огромно синьо перо.

Лицето под нея бе познато. Ройс веднага го разпозна.

— Уайът Деминтал.

Уайът се поколеба, срещайки погледа на Ройс. Все още стоеше с един крак отвъд прага. Не изглеждаше изненадан да ги види, по-скоро преценяваше дали да продължи, подобно дете, приближило се към внезапно изръмжало куче. В течение на един удар на сърцето никой не продума, сетне Уайът се усмихна и затвори вратата след себе си.

— Мога да ви уредя на „Бурята“ — рече бързо той.

Ройс присви очи.

— Как?

— Аз съм кормчията. Трябва им готвач, нов топмен също не биха отказали. Готова е за отплаване, щом доставката от двореца бъде натоварена.

— Защо?

Уайът преглътна, ръката му неволно се протегна към гърлото.

— Зная, че ме видяхте. Тук сте да си получите парите, ала не разполагам с тях. Онова в Медфорд не беше нищо лично. Умирахме от глад, а Трумбул плащаше в злато. Не знаех, че възнамерява да ви обвини в убийството на краля. Просто ви наемах да откраднете меча, това е всичко. Сто златни тенента са много пари. Откровено казано… никога не съм имал толкова през целия си живот, надали и някога ще имам.

— Значи смяташ, че качването ни на „Изумрудената буря“ струва сто златни?

Уайът облиза устни, оглеждайки последователно двамата.

— Не зная… струва ли?

Ройс и Ейдриън прекосиха натоварената улица, отбягвайки количките. Пристъпиха на клатещите се под краката им дъски. Двамата бяха облечени в широки платнени панталони, прекалено големи ленени ризи, мушамени шапки с къси ленти и шалчета, които Уайът си бе играл да връзва по някакъв необичаен начин. И двамата носеха тежки моряшки торби, в които бяха прибрали старите си дрехи, а Ейдриън беше скътал и трите си меча. Невъоръжен се чувстваше гол.

Пробиха си път през претъпкания док, отправяйки се в съответствие с напътствията на Уайът към края на вълнолома. „Изумрудената буря“ беше спретнат на вид, прясно боядисан тримачтов кораб, чийто нос бе украсен със златокрила жена. Платната бяха свити, от всяка мачта се вееха зелени вимпели. Група мъже пренасяха чували брашно и бурета с осолено свинско на борда, където екипажът подреждаше припасите. Някакъв мъж, очевидно офицер, току крещеше, напътствайки работата. До него стоеше друг човек, който се грижеше за изпълнението на заповедите с помощта на як ратанов прът. Двама имперски войници охраняваха рампата.

— Търсите ли нещо? — запита ги единият от тях.

— Да — отвърна Ейдриън с наивен, изпълнен с надежда тон. — Търсим работа. Чухме, че на този кораб не достигал екипаж. Тук сме да говорим с мистър Темпъл.

— Какво става? — запита нисък, набит мъж с износени дрехи, рунтави вежди и глас, пресипнал от дългогодишното викане в соления въздух. — Аз съм Темпъл.

— Чух, че търсите готвач — любезно рече Ейдриън.

— Така е.

— Тогава днес е щастливият ви ден.

— Аха — Темпъл кимна с кисел поглед.

— А пък приятелят ми е много добър… топмен.

— Нима? — Темпъл изгледа Ройс. — Имаме свободни места, обаче само за опитни моряци. По принцип бих наел зелени веднага, обаче точно за това пътуване не мога да си позволя новачета.

— Но ние сме моряци. Служихме на „Индевър“.

— Тъй ли? — скептично запита морякът. — Покажете си ръцете.

Огледа дланите на Ейдриън, спирайки с ръмжене поглед върху различните мазоли и загрубели места.

— Ти трябва да си прекарал по-голямата част от времето си в камбуза. Не си работил с въжета — сетне огледа ръцете на Ройс и повдигна вежда. — Ти изобщо качвал ли си се някога на кораб? Убеден съм, че никога не си помирисвал платно или кабестан.

— Ройс е… знаете… — Ейдриън посочи към такелажа. — От тези, дето се катерят горе.

Навигаторът поклати глава и се изсмя.

— Ако вие двамата сте моряци, то аз съм принцът на Персепликуис!

— Такива са, мистър Темпъл — обяви глас. Уайът се появи откъм бака и изтича при тях. Бяла риза подчертаваше загорялата му кожа и черната му коса. — Те са стари мои колеги. Дребният е Ройс Мелбърн, от най-добрите топмени. А пък едрият…

— Ейдриън — обади се Ройс.

— Да, разбира се. Ейдриън е великолепен готвач.

Темпъл насочи показалец към Ройс.

— Този е топмен? Шегуваш ли се, Уайът?

— Не, сър, един от най-добрите е.

Навигаторът не изглеждаше особено уверен.

— Нека се докаже, сър — предложи Ейдриън. — Да се надпреварва с най-добрия от екипажа ви по въжетата.

— Вантите.

— Да.

— Ай.

Ейдриън въздъхна и се предаде.

Темпъл не му обърна внимание, тъй като бе насочил вниманието си към Ройс. Прецени го с поглед, сетне изкрещя:

— Дърнинг!

Гръмкият, стържещ глас заглуши вятъра. Моментално дотича един дългуч с груба кожа.

— Сър?

— Този тук казва, че можел да смъкне марсела по-бързо от теб. Какво смяташ?

— Смятам, че се лъже, сър.

— Нека узнаем — Темпъл се обърна към Ройс. — Всъщност не очаквам да надвиеш Дърнинг. Джейкъб е един от най-добрите топмени, които съм виждал. Ако се представиш добре, двамата с приятелчета ти ще получите работа. Окаже ли се, че ми губиш времето, отплавате. Дърнинг, ти иди на щирборда. Ройс — на бакборда. Започваме щом лейтенант Бишъп даде знак.

Темпъл се отправи към квартердека, а Уайът се плъзна по парапета до Ройс.

— Помни какво те научих вчера… и какво каза Темпъл. Не е нужно да побеждаваш Дърнинг.

Ейдриън шляпна Ройс по гърба, хилейки се:

— Планът е да пуснеш платното и да слезеш жив.

Ройс кимна и погледна неспокойно към извисяващата се мачта.

— Надявам се не те е страх от високото — ухили се Уайът.

— Господа! — обърна се към екипажа Темпъл от новата си позиция на квартердека. — Ще имаме съревнование.

Обясни детайлите на екипажа, докато Ройс и Джейкъб отиваха до основата на грота. Ройс вдигна глава с гримаса, която накара останалите да избухнат в смях.

— Наистина, той нали не се страхува от високо? — притеснено попита Уайът. — Изглежда страшно и… първите няколко изкачвания наистина е, но не е чак толкова трудно, ако внимаваш и височината не те притеснява.

Ейдриън се усмихна широко в отговор, но каза само:

— Смятам, че това ще ти хареса.

На квартердека се появи офицер и застана до капитана.

— Можете да отплавате, мистър Темпъл.

Навигаторът се обърна към главната палуба и изрева:

— Вдигай марсела!

Ройс бе сварен неподготвен, не осъзнавайки, че това е сигналът за начало на надпреварата. Това позволи на Джейкъб да набере преднина, втурвайки се нагоре по напречните въжета като маймуна. Крадецът се обърна, но не започна да се катери. Вместо това за няколко секунди наблюдава изкачването на противника си. Повечето от моряците подкрепяха Джейкъб, но имаше и малцина, които, може би чули, че победата на другия ще им осигури готвач, насърчаваха Ройс, подвиквайки му като на куче:

— Хайде, момче! Катери се, глупако!

Някои се изсмяха, други си позволиха да изрекат не особено благопристойни думи по адрес на родителката му.

Ройс най-сетне приключи някакви изчисления, които правеше на ум. Подскочи напред, преодолявайки няколко фута само за секунда. Сетне започна да тича, вместо да се катери, по напречните въжета. Изглеждаше сякаш се противопоставя на гравитацията, търчейки нагоре с привидно същата лекота, с която би изкачвал стълбище. Когато Джейкъб достигна футокса, Ройс вече се бе изравнил с него. Тук въжетата се отдалечаваха от мачтата, опънати към малката дървена платформа на мачтовия връх. И двамата бяха принудени да увиснат на напречните въженца и крадецът загуби инерция, тъй като вече не можеше да се придвижва без ръце.

Джейкъб се прехвърли на стенгата, откъдето отново се заизкачва по познатия си начин. Бързо набра преднина, която Ройс стопи, когато отново можеше да продължи напред без пълзене. Заедно достигнаха реята, тичайки по тясната греда като циркови изпълнители. Гледката на балансиращите сто фута над палубата мъже предизвика възклицания от страна на зяпналия екипаж. Ройс спря, гледайки противника си. Дърнинг се просна по корем и започна да освобождава платното. Другият бързо последва примера му и двамата заработиха сръчно. Платното бе освободено, разкрило яркобялото си лице и тъмнозелена корона. То заплющя на вятъра. Ройс и Джейкъб отново се изправиха на крака и се отправиха към краищата на гредата. Двамата се спуснаха по въжетата, съединяващи реята с бордовете и едновременно стъпиха на палубата сред овациите на екипажа.

Темпъл изкрещя, за да усмири непокорните моряци. Нямаше значение кой бе победил, демонстрацията ги бе впечатлила. Дори Ейдриън ръкопляскаше. Забеляза, че Уайът е зяпнал. Темпъл им кимна.

— На шпила! — изкрещя лейтенант Бишъп. — Вдигни предните платна, всички по мачтите! Свали марсела откъм носа и кърмата!

Екипажът се пръсна по задачите си. Група мъже заобиколиха дървеното колело на кабестана, готови да вдигнат котва. Уайът бързо се отправи към щурвала. Останалите, сред които и Джейкъб, се закатериха по платната.

— А вие двамата какво чакате? — попита Темпъл, след като Ройс се присъедини към Ейдриън. Чу лейтенанта — вдигни платната. Ейдриън, при кабестана.

Посочи към отдалечаващия се Ройс и каза на Уайът:

— Нищо чудно, че няма груби ръце. Той не ги използва!

На квартердека се появи и капитанът. Застана до лейтенанта, сключил ръце зад гърба си, изпъчен, порещ с брадичка соления вятър, развял униформата му. Малко над средния ръст, изглеждаше пълна противоположност на лейтенанта. Бишъп беше източен и слаб, капитанът беше пълничък, с двойна брадичка и увиснали бузи, бързо почервенели от вятъра. Наблюдаваше екипажа си, сетне кимна на първия си офицер, заповядвайки му да отплава.

— Вдигни котва! — изрева лейтенантът в отговор. — Пълен напред!

Ейдриън зае място сред хората при кабестана и забута дървените спици, завъртели огромната макара, повдигаща котвата от дъното. Без нищо повече да я задържа, „Изумрудената буря“ се стрелна напред. Набирайки скорост, тя се отдалечи от пристана и главния канал, така че екипажът вдигна и останалите платна. Огромните платнища затрептяха на вятъра, мятайки се като три звяра.

— По въжетата! — излая Темпъл и моряците последваха заповедта, настройвайки платната, докато не уловиха вятъра. Те се издуха под напора на стихията. Ейдриън почувства как палубата под краката му се накланя, докато корабът пори водата, балансирайки с кормилото вихъра.

Отправиха се надолу по брега, преминавайки фермери и работници, които спираха работата си за миг, за да погледнат красивия морски съд, стрелнал се край тях. Уайът завъртя кормилото, насочвайки кораба в открито море. Моряците подреждаха платната така изкусно, че нито едно не изпърха. И платноходът се втурна сред вълните.

— Курс юг-югозапад, сър — рече Уайът на Темпъл, който съобщи на лейтенанта, на свой ред уведомил капитана. Последният кимна одобрително.

Моряците край кабестана се пръснаха и Ейдриън се заоглежда за друга работа, с която би могъл да се заеме. Ройс слезе на палубата до него. И двамата не бяха сигурни какво се очаква от тях. Нямаше голямо значение, тъй като лейтенантът, капитанът и Темпъл бяха заети. Останалите се движеха небрежно, донагласявайки такелажа, довършвайки подредбата на припасите — като цяло, нещата се успокоиха.

— Защо не сме обмисляли моряшката професия? — попита Ейдриън, заставайки край борда, с облъхано от вятъра лице. Пое дълбок дъх и се усмихна. — Това е екстра. Много по-добре от потен, наобиколен от мухи кон — и гледай само как летим! Колко бързо мислиш, че се движим?

— Фактът, че сме затворени тук без изход, като се изключи океана, не те притеснява, така ли?

Корабният готвач хвърли поглед към бушуващите вълни.

— Не и досега. Защо винаги трябва да развалиш всичко? Толкова ли не можеш да ме оставиш да се насладя на момента?

— Познаваш ме, винаги се опитвам да гледам на нещата в перспектива.

— Отправили сме се на юг. Някаква представа накъде отиваме?

Ройс поклати глава.

— Това означава единствено, че не нападаме Меленгар, но може да сме поели навсякъде.

Някакъв човек привлече вниманието му.

— Този пък кой е?

Облечен в червено и черно мъж се изкачи на квартердека. Ярко се открояваше от останалите на борда с бледата си кожа и копринени одежди, които бяха твърде елегантни за случая и плющяха като знамена. Беше прегърбен. Приведените му рамене напомниха на Ейдриън за местещ се по клон гарван. Носеше мустаци и къса брадичка. Черната му коса, сресана назад, бе пооредяла.

— Емблема със счупена корона — отбеляза Ейдриън. — Серет.

— Червено расо — додаде Ройс. — Страж.

— Поне не е Луис Гай. Доста трудно би било да се скрия на подобен кораб.

— Ако беше Гай — крадецът се усмихна зловещо, — нямаше да се налага да се крием.

Ройс погледна към пенещата се вода.

— Ако на борда има страж — продължи той, — можем да предположим, че има и серети. Те никога не пътуват сами.

— Може би са в трюма.

— Или дегизирани сред екипажа — предупреди Ройс.

На щирборда един моряк остави товара си на палубата и обърса потното си чело с кърпа. Забелязвайки ги да стоят без работа, той се приближи към тях.

— Бива те — обърна се той към Ройс. — Никой не беше побеждавал Джейкъб досега.

Морякът беше строен и мургав. На ръката си имаше татуировка на жена, сребърна обица проблясваше на ухото му.

— Не съм. Слязохме едновременно — поправи го Ройс.

— Тъй. Казвам се Грейди. Теб как ти викат?

— Ройс, а това е Ейдриън.

— А, да, готвачът — Грейди кимна на Ейдриън, сетне отново погледна към крадеца. — Ройс, а? Изненадан съм, че не съм чувал това име преди. С такива умения трябва да си известен. На кои кораби си бил?

— Не съм служил из тези води — отвърна крадецът.

Грейди го изгледа любопитно:

— Къде тогава? Пролива? Дагастан? Шарон? И аз съм бил къде ли не.

— Съжалявам, не ме бива с имената.

Веждите на моряка се повдигнаха.

— Не помниш имената на корабите, на които си служил?

— Бих предпочел да не ги обсъждам.

— Считай темата за изчерпана тогаз — погледна към Ейдриън. — Ти с него ли си бил?

— Работихме заедно за известно време.

Грейди кимна.

— Забрави, че съм питал. Няма да се пречкам. Думата на Грейди не се троши — мъжът намигна и се отдалечи, няколко пъти поглеждайки ги през рамо, ухилен.

— Свестен изглежда — рече Ейдриън. — Странен и объркващ, но свестен. Дали знае защо сме тук?

— Ще ми се да беше така — отвърна Ройс, гледайки как Грейди отново се връща към работата си. — Тогава щеше да ни каже. Но отдавна съм открил, че когато се върви по следите на Мерик, винаги се случват странни неща. В едно съм сигурен — това пътуване ще се окаже интересно.