Изумрудената буря

Глава 19 Галенти

Коридорът край голямата зала на Замъка на четирите вихъра бе мъртвешки тих, дордето малката групица се свиваше в нишата. Всички от екипажа на „Изумрудената буря“ сега държаха мечове от убитите тенкини, изработени от авринска стомана. Воини заеха стратегически позиции, въоръжени с имперски арбалети, а останалите тенкини се оттеглиха, за да им дадат възможност за стрелба. Струпаната група на Ейдриън представляваше лесна цел.

Ерандабон пристъпи напред, но без да застава на пътя на стрелите.

— Ерандабон не те позна веднага, Галенти! Много години минаха, ала ти не си изгубил уменията си — рече той, поглеждайки към телата на убитите воини. — Защо пътуваш с такива създания, Галенти? Защо се унижаваш? Все едно Ерандабон да пълзи из гората със змиите или да се валя с прасетата. Защо правиш това? Защо?

— Дойдох да те видя, Гайл — отвърна Ейдриън. Хората ахнаха.

— Ха-ха! — изрева военачалникът. — Използваш калианското ми име — престъпление, носещо смърт, ала аз ти прощавам, Галенти! Че ти не си като тях — той размаха неопределено ръка. Ти си в космоса с Ерандабон. Ти си звезда, сияеща почти тъй ярко, колкото и Ерандабон. Ти си брат и аз не ще те убия. Ела и пирувай с мен.

— А приятелите ми?

Лицето на Ерандабон се вкисели.

— Те нямат място на трапезата на Ерандабон. Те са кучета.

— Няма да ям с теб, ако с тях се отнасят зле.

Очите на Ерандабон закръжиха в произволни окръжности, сетне спряха.

— Ерандабон ще ги заключи отново — този път безопасно — за тяхно добро. Тогава ще ядеш с Ерандабон?

— Да.

Той плесна с ръце и войниците колебливо пристъпиха напред.

Ейдриън кимна. Ройс и останалите положиха оръжие.

Балконът се издигаше над залива при главозамайваща височина. Лунната светлина обливаше огромната флота тенкински и гхазелски кораби, пуснали котва. Обсипани със светлинки, съдовете се поклащаха леко в такт с вълните. Нежният бриз донасяше далечните викове, смекчил ги до шепот. Подобно на останалата част от замъка, балконът бе реликва от някогашните времена. Нявга може би красив, каменният парапет бе посивял през вековете, свеждайки се до бледа сянка на някогашната си слава. Гъсти лиани го покриваха с множество бели цветове — подобно покривка, прикрила изкорубена маса. Под нозете им някога удивителната мозайка сега лежеше натрошена на парчета. Няколко фенера обграждаха балкона, но изглежда служеха по-скоро за украса, отколкото за осветление. Каменна маса бе отрупана с изобилие от дивеч, плодове и напитки.

— Сядай! Сядай и яж! — каза Ерандабон на Ейдриън, дордето неколцина тенкински жени и момчета се разтичаха да им угодят. Като се изключат слугите, двамата бяха сами. Ерандабон откъсна кълка от огромна печена птица и посочи с нея към залива:

— Красива гледка, нали, Галенти? Петстотин кораба, петдесет хиляди глави — и всичко това командва Ерандабон.

— В цял Калис няма петдесет хиляди тенкини — отвърна Ейдриън. Гледаше със съмнение към трапезата, чудейки се дали измежду блюдата няма елфическо. Взе си малко плод.

— Не — рече пълководецът със съжаление. — Ерандабон трябва да се справя с Гхазел. Като мравки бликат от островите си. Ерандабон може да им се довери толкова, колкото би могъл на тигър, дори и ако Ерандабон го е отгледал от малък. Те са диви зверове, ала Ерандабон се нуждае от тях, за да постигне целта си.

— А тя е?

— Дръминдор — рече просто той, последвал думата с глътка вино, по-голямата част от което потече по брадичката му. — Ерандабон се нуждае от завет за бурята, Галенти, здраво място, безопасно място. Много луни мравките се бият за Дръминдор. Те знаят, че тя може да устои на идващите ветрове. Времето изтича, пясъкът се рони между стъклата, те са отчаяни да напуснат островите си. Ерандабон обещава, че може да им помогне да я завладеят. Би могъл да има петдесет хиляди, вероятно и сто хиляди мравки, Галенти. Островите гъмжат от тях, но Ерандабон трябва да се оправя с тези. Прекалено многото мравки развалят пикника, а, Галенти?

Прислужник допълни чашата с вино, която Ейдриън не бе докоснал.

— Какво знаеш за Мерик Мариус? — попита Ейдриън.

Ерандабон се изплю.

— Мръсотия. Прасе. Прасе, въргалящо се в мръсотията. Обещава оръжие… няма. Обещава храна за Многото… и няма. Прави трудно за Ерандабон да управлява мравките. Ерандабон желае смъртта му.

— Бих могъл да помогна с това, ако ми кажеш къде е.

Пълководецът се изсмя.

— О, Галенти, ти не заблуждаваш Ерандабон. За себе си ще сториш това, не за Ерандабон. Но няма значение. Ерандабон не знае къде е.

— Очакваш ли го да те посети отново? — не се отказваше Ейдриън.

— Не, нужда няма. Ерандабон няма да остане тук дълго. Това място е старо. Не е добро място за бурята — ритна повален къс гранит от балкона. — Ерандабон и мравките му ще отидат в голямата крепост, където Старите не ще могат да ни достигнат. Ерандабон ще гледа завръщането на боговете и изгарянето на света. Ти може да стоиш до Ерандабон. Може да поведеш мравките.

Ейдриън поклати глава:

— Дръминдор ще бъде разрушена. Няма да има крепост за теб и мравките. Ако освободиш мен и приятелите ми, ние ще предотвратим това.

Ерандабон зарева от смях.

— Галенти, голям шегаджия си. Мислиш, че Ерандабон е глупав като мравките? Защо разправяш такива лъжи на Ерандабон? Всичко би рекъл, за да избягаш с кучешките си приятели.

Отхапа и последната мръвка месо и задъвка с отворена уста, от която хвърчаха парченца хрущял.

— Галенти, ти предлагаш на Ерандабон толкова много помощ. Трябва да виждаш колко е велик Ерандабон и да желаеш да му се понравиш. Ерандабон това харесва. Ерандабон знае нещо, което можеш да сториш.

— Какво е то?

— Има един гхазелски главатар — Узла Бар — пълководецът се изхрачи. — Той се противопоставя на Ерандабон. Оспорва контрол на мравките. Сега, като няма храна за Многото, той ще е голям проблем. Узла Бар атакува кервани от Аврин, краде оръжия и храната за Многото. Прави това да отслаби Ерандабон в очите на мравките. Узла Бар предизвиква Ерандабон на бой. Но Ерандабон не е глупав. Ерандабон знае, че никой от воините му не може да се мери със силата и бързината на Ба Ран Гхазел. Но тогава звездите се усмихват на Ерандабон и те довеждат тук.

— Искаш да се бия с него?

— Предизвикателството е по традицията на Гхазел. Ерандабон те виждал да се биеш така. Ерандабон смята, че можеш да победиш.

— С кого ще се бия? С теб?

Другият поклати глава и се изсмя.

— Ерандабон така не си цапа ръцете.

— Твоите воини?

— Че защо Ерандабон да си рискува воините? Ерандабон се нуждае от тях да контролира мравките. Ерандабон видя кучетата с теб. Те се бият добре. Пред лицето на смъртта всички кучета се бият добре. Ако поведеш кучетата, ще се бият добре. Ерандабон те е виждал да побеждаваш на арената и с по-лоши кучета. А ако загубиш — Ерандабон е същият като преди.

— И защо да го правя?

— Не предложи ли дважди помощ на Ерандабон досега? — той поспря. — Ерандабон вижда, че харесваш кучетата си. Но ти и те убихте много от хората на Ерандабон. Заради това трябва да умрете. Но… ако сторите това… Ерандабон ще ви остави да живеете. Стори го, Галенти. Небесата биха били по-мрачни без всичките си звезди.

Ейдриън се престори, че обмисля предложението. Чакаше толкова дълго, че Ерандабон се изнерви. Очевидно беше, че и за пълководеца от тази битка зависеше много.

— Отговори на Ерандабон сега!

Ейдриън помълча още няколко мига и сетне каза:

— Ако победим, искам да бъдем освободени незабавно. Няма да ни задържаш до пълнолунието. Искам кораб — малък, бърз кораб — зареден с провизии, готов за отплаване.

— Ерандабон е съгласен.

— Също така искам да потърсиш елфическо момиче на име Али. Би могла да е доведена с последната доставка от Аврин. Ако е жива, искам я тук.

Ерандабон изглеждаше изпълнен със съмнение, но кимна.

— Искам спътниците ми да бъдат освободени, с тях да се отнасят добре, както и всички наши оръжия да ни бъдат върнати.

— Ерандабон ще доведе кучетата ти тук, за да може да се нахранят. Ерандабон също ще даде и други оръжия, които може да ви потрябват.

— А останалите? Онези, които не се сражаваха с мен.

— Те не убили хора на Ерандабон, така че няма да умрат. Ерандабон се разбрал с тях. Те останат, докато сделката приключи. Неща се развият добре, пуска ги. Сделка пропадне — станат храна за Многото. Бива?

— Да. Съгласен съм.

— Отлично, Ерандабон е много доволен. Ерандабон още веднъж ще види Галенти да се бие на арената — пълководецът плесна два пъти с ръце и на балкона се появиха войници, всеки от тях понесъл благоговейно по един от мечовете на Ейдриън. Приближиха се и още, понесли остатъка от снаряжението им. Ерандабон взе дългия меч и го повдигна.

— Ерандабон е чувал за прословутия меч на Галенти. Древно оръжие.

— Семейна реликва.

Подаде го на Ейдриън.

— Това… — рече военачалникът, поемайки кинжала на Ройс. — Ерандабон никога не е виждал подобно оръжие. На дребния ли принадлежи? Онзи, който се би до теб?

— Да — Ейдриън видя алчността в очите на Ерандабон. — Това е Алвърстоун. Не би искал да задържиш точно това оръжие.

— Не се биеш, ако Ерандабон задържи?

— И това — рече му Ейдриън.

— Онзи каз?

— Да. И както видя, отличен боец. Имам нужда от него и от оръжието му.

Ейдриън си закачи оръжията, отново чувствайки се себе си.

— Значи Тигърът на Мандалин ще се бие за Ерандабон.

— Така изглежда — рече Ейдриън, сетне въздъхна.

— И какви са правилата? — попита Ройс, оглеждайки кинжала си.

Слънцето бе оповестило началото на нов сив ден. Седмината се хранеха заедно на балкона. Храната — огризките на пълководеца — вече бе достойна за кучетата.

Ейдриън обясни:

— Битката ще бъде пет срещу пет. Мислех си, че Уесли и По ще са онези, които ще останат. Те са най-младите…

— Ще теглим жребий — твърдо заяви Уесли.

— Уесли, никога не сте се били с Ба Ран Гхазел преди. Те са изключително опасни. По-силни са от хората — и по-бързи. За да ги обезоръжи, човек трябва им клъцне ръцете.

— Ще теглим жребий — повтори Уесли. От един сух клон откъсна седем пръчици — две по-къси от останалите.

— Аз ще трябва да се бия. Това е част от сделката.

Уесли кимна и захвърли една от дългите пръчици.

— Аз също — каза му Ройс.

— Трябва да е справедливо — протестира Уесли.

— Ако Ейдриън се бие, то и аз ще го сторя — обяви Ройс.

Ейдриън кимна:

— Така че ще е между вас петимата.

Уесли се поколеба, сетне изхвърли още една пръчица и протегна юмрук. Първи посегна Уайът, който изтегли дълга клечка. Втори беше По, комуто се падна първата къса пръчица. Без да показва някакви емоции, той просто отстъпи встрани. Сетне Грейди изтегли дълга. Последен направи избора си Дърнинг, вземайки втората къса клечка. В юмрука на Уесли остана последната дълга пръчица.

— Кога ще се бием?

— По залез — отвърна Ейдриън. — Гхазел обичат да се бият в мрака. Това ни дава един ден да съставим плана, да се поупражняваме и да подремнем набързо, преди да се изправим срещу тях.

— Не мисля, че бих могъл да спя — каза им Уесли.

— Най-добре опитайте.

— Аз дори не съм виждал Гхазел — призна Грейди. — За какво иде реч?

— Ами — започна Ейдриън, — те имат смъртоносни зъби и ако им се удаде шанс, те повалят на земята и те разкъсват със зъби и нокти. Нямат никакви скрупули да те изядат жив. Всъщност… дори се наслаждават на процеса.

— Значи са животни? — попита Уайът. — Нещо като мечки?

— Не точно. Също са интелигентни и умеят да въртят оръжие — помълча за миг, давайки на останалите време да осмислят думите му, сетне продължи. — Обикновено изглеждат ниски, но това е подвеждащо. Вървят приведени, иначе изправени са колкото нас на ръст, понякога дори по-високи. Силни и бързи са, могат да виждат добре в мрака. Най-големият проблем…

— Има и по-голям проблем? — поинтересува се Ройс.

— Да, колкото и да е забавно. Гхазел са разделени на кланове, така че са организирани. Всеки клан представлява група от петима, в която влизат главатар, воин, обердаза, съкрушител и далекобоец. Главатарят обикновено отстъпва по умения на воина. И не смесвайте гхазелския обердаза с тенкинския. Гоблинският такъв владее истинска магия, черна магия, той трябва да бъде първата ни цел. Те няма да знаят, че сме наясно с важността му, така че това ще ни даде предимство.

— Оставете го на мен — обяви Ройс.

— Съкрушителят е най-бързият от групата, неговата задача е да ни убие, докато бойците и обердазът ни заглавичкват. Далекобоецът ще бъде въоръжен с трилон — гхазелската версия на лък — и може би ще хвърля и ножове. Вероятно ще стои близо до обердаза. Трилонът не се отличава с особена точност, но е бърз. Неговата задача е по-скоро да отвлича вниманието ни. Движете се така, че той винаги да е откъм щита ви.

— Ще имаме щитове? — попита Грейди.

— Добър въпрос — Ейдриън огледа предоставените им оръжия.

— Не, не виждам такива. Е, погледнете на това така — едно главоболие по-малко. Кланът е добре организиран и опитен. Те ще разговарят помежду си с цъкане и цвърчене, което ще бъде неразбираемо за нас, но те разбират всичко, което ние казваме. Ще се възползваме от това.

— Как ще спечелим? — попита Уайът.

— Като избием всички им, преди те да избият нас.

Сутрешните часове прекараха в тренировка. За щастие всички бяха наясно с основите на боя. Уесли бе тренирал с брат си и като резултат на това се оказа далеч по-добър фехтовчик, отколкото Ейдриън бе очаквал. Грейди беше як и изненадващо бърз. Уайът бе най-впечатляващ. Движенията му с къса сабя говореха за истински опит — типа, който Ейдриън разпозна моментално и който наричаше опит от убийства.

Ейдриън демонстрира някои основни движения, с които да се противопоставят на по-вероятните развития на нещата. Повечето от тях се отнасяха до отблъскването на множество атаки, като такива от зъби и нокти — нещо, в което никой от тях не бе трениран. Също им показа как да използват трилона, предоставен им от Ерандабон. Всички поред го изпробваха, като Грейди се оказа най-обещаващ.

Огладнели след сутрешната тренировка, отново седнаха да ядат.

— И какъв е бойният ни план? — попита Уайът.

— Уесли и Грейди ще стоят отзад. Грейди, ти поемаш трилона.

Последният изглеждаше нервен:

— Ще направя всичко по силите си.

— Просто не се прицелвай близо до нас. Не обръщай внимание на битката в центъра на арената и съсредоточи огъня върху далекобоеца и обердаза. Не ги оставяй да си поемат дъх. Не е нужно да ги уцелваш, просто нека се прикриват непрекъснато.

— Уесли, вие ще пазите Грейди. Уайът, двамата с теб ще оформяме предната линия и ще нападнем главатаря и воина. Просто помни казаното и се пази. Въпроси?

— Ами Ройс? — попита Уайът.

— Той си знае какво да прави — рече Ейдриън и Ройс кимна. — Друго?

И да имаше друго, никой не заговори. Затова легнаха да подремнат. След тренировката, дори и Уесли успя да заспи.

Арената представляваше огромна овална яма, заобиколена с каменна стена, зад която се издигаха пейки. Противниците излизаха на арената през две срещуположни врати. Огромни издигнати мангали осветяваха зоната. И арената, подобно на всичко останало в Замъка на четирите вихъра, бе пострадала от липсата на поддръжка. Огромни каменни блокове бяха паднали, край тях бяха пораснали дръвчета. Близо до центъра се бе заформил плитък кален вир. Отчасти потънал в земята гръден кош проблясваше на пламъците, а на забито в земята копие се хилеше череп.

Докато Ейдриън пристъпваше сред прахта, умът му се изпълни със спомени. Миризмата на кръв и ликуващата тълпа отвориха врата, която бе смятал за безвъзвратно заключена. Беше само на седемнадесет, когато за пръв път бе излязъл на арената, ала уменията му правеха победата сигурна. Беше по-умел, по-опитен — и тълпите го обожаваха. С лекота побеждаваше опонент след опонент. По-едри, по-силни мъже го бяха предизвиквали — и умирали. Когато се бе сражавал с отбори по двама и по трима, резултатите бяха останали непроменени. Тълпите бяха започнали да скандират новото му име, Галенти — убиец.

Бе пътувал из Калис, срещайки се с благородници, пирувайки на давани в негова чест трапези, наслаждавайки се на подарени му в израз на почит жени. Бе забавлявал домакините си с демонстрации на сила и храброст. Накрая битките бяха станали ужасяващи. Неколцина силни мъже не бяха достатъчни, за да го победят. Изправиха го срещу Гхазел и диви животни. Бе се сражавал с мечки, два леопарда, накрая и тигър.

Бе убил множество мъже без да се замисля, ала тигъра в Мандалин бе последното му сражение. Може би пролятата кръв най-сетне беше осъзната или бе узрял и надраснал желанието си за слава. Дори и сега не бе сигурен в истината и в какво искаше да вярва. Ала всичко се бе променило със смъртта на тигъра.

Всеки, с когото се бе сражавал, бе избрал да се бие, но не и котката. Гледайки как царственият звяр бере душа, за пръв път се почувства като убиец. Над него тълпите крещяха: „Галенти!“; едва сега бе осъзнал значението. Най-сетне разбра бащините си думи, ала Данбъри щеше да умре, преди Ейдриън да успее да се извини. Подобно на тигъра, баща му заслужаваше повече.

Сега, излизайки на арената, тълпата още веднъж скандираше името — Галенти! Ликуваха и гръмовно удряха крака в земята.

— Не забравяйте, мистър Уесли, стойте назад и пазете Грейди — каза Ейдриън, докато се събираха недалеч от мястото на черепа.

Другият вход се отвори и на арената излязоха Ба Ран Гхазел. По шокираните изражения на приятелите си Ейдриън можа да види, че дори и след описанието му, те не бяха подготвени за гледката. Всеки бе чувал да се говори за отблъскващите гоблини, ала никой не очакваше да види гоблин в действителност, още по-малко пък петима, издокарани в пълно бойно снаряжение, блеснало на червеникавата светлина.

Не бяха нито хора, нито животни, нито нещо познато. Не изглеждаха да са рожби на този свят. Движенията им караха очите да се усъмнят, а мускулите им се извиваха неестествено. Носеха се на четири крака. Не ходеха, а търчаха, ноктите им потракващи върху камъните в прахта. Очите им проблясваха в мрака, светещи отвътре с гнусен жълтеникав блясък, излъчващ се иззад зениците. Огромни мускули се извиваха по гърбовете и по ръцете им. В устите им имаше множество редици остри зъби-игли, стърчащи на всички посоки.

Воинът и главатарят пристъпиха към центъра. Бяха едри, дори и приведени се извисяваха над Ейдриън и Уайът. Зад тях по-дребният обердаза, украсен с дузини шарени пера, танцуваше и напяваше.

— Мислех, че ще са по-дребни — прошепна Уайът на Ейдриън.

— Не им обръщай внимание. Те се надуват като жаби — опитват се да те сплашат — да те накарат да мислиш, че не можеш да спечелиш.

— Вършат добра работа.

— Воинът е онзи отляво, главатарят е вдясно — каза му Ейдриън. — Аз ще се заема с воина. Ти поеми главатаря. Опитай се да стоиш от лявата му страна, замахвай ниско, не се приближавай особено. Най-вероятно ще те убие, ако го сториш. И внимавай за стрелите на далекобоеца.

Откъм стените профуча запалена стрела, забила се в центъра на арената. Моментално забиха барабани.

— Това е нашият знак — рече Ейдриън и закрачи напред с Ройс и Уайът.

Гхазелският главатар и воинът вече ги чакаха в центъра. Всеки от тях носеше малко закривено острие и кръгъл щит. Просъскаха към Ейдриън и Уайът. Последният бе изтеглил сабята си, но Ейдриън нарочно крачеше към тях с прибрани оръжия. Това му спечели поглед от страна на Уайът.

— Това е моят начин да се издувам.

Преди да стигнат центъра, Ейдриън изгуби Ройс от очи, който се стопи в сенките извън сиянието на огньовете.

— Кога започваме? — попита Уайът.

— Ослушвай се за звук от рог.

Този коментар бе дочут от главатаря, карайки го да се усмихне. Той изцвърча към воина, който му отговори.

— Те не могат да ни разбират, нали? — изрецитира репликата си Уайът.

— Естествено — излъга Ейдриън. — Те са просто малоумни животни. Помни, искаме да ги привлечем напред, за да може Ройс да се промъкне зад тях и да убие главатаря. Той е този, когото трябва да убием първо. Той е техният лидер и без него са обречени. Просто отстъпвай назад и той ще те последва право в капана.

Още цвърчене и потракване.

Две пламтящи стрели се забиха в земята.

— Приготви се — прошепна Ейдриън, сетне много бавно изтегли двата си меча.

Прозвуча рог.

Уесли гледаше как Ейдриън и воина се сблъскват с дрънчене на метал. Ала Уайът отстъпи назад като танцьор, вдигнал в готовност късата си закривена сабя. Главатарят остана на място, душейки въздуха.

Грейди изстреля първата си стрела. Прицели се в далечната купчина танцуващи пера, но надхвърли целта.

— По дяволите — изруга той, поставяйки нова стрела.

— Прицели се по-ниско — сопна се Уесли.

— Да съм казвал, че съм стрелец?

Нещо просъска край ухото на Уесли. Грейди запрати втора стрела. Тя пак не достигна целта, забивайки се близо до финтиращия Уайът, който се опитваше да примами главатаря.

Ново просвирване.

— Май стрелят по нас — каза Уесли, обръщайки се точно навреме да види как Грейди се строполява със стърчаща от гърдите му стрела. Падна на земята, давейки се и ритайки. Ръцете му панически посегнаха да издърпат стрелата. Пръстите му омекнаха. Мъчеше си да си поеме въздух. Нова стрела изсъска и прикова крака му към земята.

Уесли гледаше ужасѐн как Грейди потръпва, сетне застива.

Ройс вече бе близо до обердаза, когато рогът прозвуча. Дрънченето на стомана го уведоми за началото на боя. Бе се промъкнал покрай един от падналите блокове, търсейки позиция да мине в гръб на шамана, когато нещо във вятъра привлече вниманието му. Вече се вееше, отскачайки от нещо невидимо. Бърз взор към арената разкри само четирима гоблини — главатар, воин, обердаза и далекобоец. Ройс приклекна точно навреме, за да избегне прерязано гърло. Завъртя се, разсичайки въздуха с Алвърстоун. Обръщайки се, не видя нищо. Инстинктивно отскочи надясно. Нещо разсече наметалото му. Нанесе удар назад с лакът и бе възнаграден с месесто тупване. Сетне нещото отново изчезна.

Ройс се завъртя изцяло, ала не виждаше нищо.

В центъра на арената Ейдриън се сражаваше с воина, дордето Уайът примамваше главатаря, който все още не нападаше. Далекобоецът изстрелваше стрела след стрела. До него обердазът танцуваше и пееше.

Интуицията отново накара Ройс да се раздвижи, само че този път бе прекалено късно. Дебели силни ръце го сграбчиха, а тежестта го притисна. Краката му се подхлъзнаха и той падна, придърпан от окървавената земя. Обърна острието си и намушка, но то разсече само въздуха. Чувстваше как ноктести лапи се опитват да го притиснат. Ройс се изви като змия, лишавайки нападателя си от здрав захват. Многократно намушка сенчестото нещо, ала острието не попадна в плът. Тогава усети горещия дъх на гхазелския съкрушител.

Ударът на Ейдриън отскочи от щита на гоблина. Замахна с другото острие, но то бе отлично парирано. Воинът бе добър. Ейдриън не очакваше такова умение. Не само бърз и силен, но и отгатваше перфектно действията на Ейдриън. Воинът нанесе намушкващ удар и Ейдриън отстъпи назад и наляво. Гоблинът го удари с щита си по лицето, започнал да замахва дори преди Ейдриън да се извърне. Сякаш разчиташе мислите му. Ейдриън се олюля, отстъпвайки назад, за да си поеме дъх.

С освирквания тълпата изрази недоволството си от Галенти. До него Уайът продължаваше да си играе с главатаря. С номера си кормчията бе спечелил известно време. Главатарят бе твърде изплашен от Ройс, за да атакува, ала това нямаше да трае вечно. Ейдриън трябваше да довърши противника си бързо, само дето не бе убеден в победата си.

Воинът пристъпи напред и замахна. Ейдриън се завъртя наляво. Още веднъж противникът предугади действието му и посече ръката на Ейдриън. Последният отстъпи назад, приклякайки зад един голям каменен блок.

Тълпата задюдюка и заудря крака.

Нещо не беше наред. Воинът не би трябвало да е толкова добър. Формата му беше лоша, ударите му бяха неопитни, а все пак го надвиваше. Воинът атакува отново. Ейдриън отстъпи назад и се препъна в камък. Гоблинът още веднъж очакваше това и бе подготвил ритник, запратил Ейдриън в прахта.

Просна се по гръб. Гхазелът нададе победен вик и вдигна меча си за последния удар. Ейдриън започна да се извива наляво, ала в последния миг, докато все още съсредоточаваше мислите си да се обърне наляво, се отдръпна към центъра. Ударът на воина потъна в земята, точно на мястото, където би трябвало да се намира Ейдриън.

Грейди бе мъртъв, а стрелите продължаваха да долитат.

Уесли бе потресен. Вече се бе провалил. Не знаейки какво да прави, вдигна трилона, постави стрела и я пусна. Уесли не беше стрелец. Изстрелът му дори не полетя по права линия, а вместо това стрелата се завъртя бясно, падайки на пет ярда от него.

В центъра на арената Ейдриън отбягваше противника си, докато главатарят най-сетне бе атакувал Уайът. Ройс беше в далечината, борейки се с нещо невидимо, недалеч от мястото, където обердазът танцуваше и напяваше.

Нещата не се развиваха по план. Грейди беше мъртъв, а Ейдриън… Уесли видя воина да надига меча си за завършващ удар.

— Не! — изкрещя Уесли. Точно тогава острата експлозивна болка на стрела заля дясното му рамо и той падна на колене. Светът се завъртя. Очите му се замъглиха. Мъчително си пое въздух и стисна зъби, борейки се с мрака, обгърнал периферното му зрение. В ушите му избухна оглушителна тишина, поглъщайки звуците на тълпата.

Обердазът! В ума му изникна споменът от напътствията на Ейдриън. Гоблинският обердаза владее истинска магия, черна магия, той трябва да бъде първата ни цел.

Уесли стисна дръжката на меча си, налагайки си да не припадне. Нареди на краката си да го повдигнат. Треперейки, те бавно се подчиниха. Сърцето му се успокои, задиша по-дълбоко. Светът още веднъж се фокусира и ревът на тълпата се завърна.

Уесли погледна към шамана. Хвърли поглед към трилона и разбра, че няма да може да го използва. Опита се да вдигне меча, но десницата му не се помръдна. Премести оръжието в лявата ръка. Усещането бе странно, но тя имаше сила. Вслушвайки се в ударите на сърцето си, той закрачи напред, първоначално бавно, сетне все по-бързо. Нова стрела изсъска. Уесли държеше меча си високо, като гордо издигнато знаме. Шапката му падна, косата му се развя.

Нова стрела се заби на крачка пред него и той я пречупи на две, търчейки. Усети странно болезнено дръпване и осъзна, че вятърът духа в перата на забилата се в рамото му стрела. Съсредоточи се върху танцуващия шаман.

С крайчеца на окото си зърна далекобоеца да оставя лъка си и да изтегля оръжие. Твърде късно. Оставаха само няколко крачки. Обердазът танцуваше и пееше със затворени очи. Не беше видял приближаването на Уесли.

Уесли не забави крачка. Не си направи труда да поспре. Просто наведе острието си надолу, като че беше копие, втурнал се напред по подобие на прословутия си брат в турнирите. Само дето сега нямаше кон. Напрегна последните си сили. Мракът отново заплашваше да отнеме зрението му. Силата му изтичаше заедно с кръвта.

Уесли се хвърли върху обердаза и двамата се сблъскаха със силен звук. Паднаха заедно, сетне се затъркаляха в различни посоки. Мечът на Уесли бе отхвърчал от ръцете му. Докато лежеше по лице, усети кръв в устата си. Болка прониза гърба му, бързо погълната от обгърналия го мрак.

Ройс се извъртя, но не можа да се освободи от раздиращите месото му нокти, опитващи се да отслабят хватката му върху Алвърстоун. Не можеше да сграбчи сянката. Тялото й беше хлъзгаво, сякаш съществуващо само на моменти. Ройс сграбчваше нещо, сетне то се стопяваше между пръстите му.

Зъби проблеснаха над него, гоблинът се опитваше да му прехапе гърлото. Всеки път Ройс инстинктивно отбягваше. При третия опит реши да рискува и нанесе удар с глава. Удари нещо и успя да се отскубне.

Огледа се, но още веднъж съкрушителят бе станал невидим.

Ройс зърна Уесли да тича през арената, протегнал меча си напред, сетне отбягна нова атака. Успя да избегне удара, ала падна на земята. Отново тежест се стовари отгоре му. Нокти раздираха краката му, приковавайки го. Пак почувства горещия дъх.

Недалеч се разнесе глух удар и се пръснаха пера.

Внезапно Ройс видя жълти очи, ярко светещи, само на инчове от неговите собствени. Зъби със стичаща се по тях лига се надвесваха над него.

— Ад хаз урба! — изломоти създанието.

Алвърстоун все още бе в ръката на Ройс. Трябваше му само китката да бъде свободна. Плю в очите на гоблина и се изви. Като че режеше зрял плод, острието отряза китката на гоблина. С вой съкрушителят изгуби опора и падна. Ройс го претърколи, притискайки другата му ръка, приковавайки го с колене. Съкрушителят продължи да се мята и ръмжи. Ройс отряза и втората му ръка. Докато звярът виеше от болка, кинжалът отдели и главата му.

Воинът внезапно се олюля, макар Ейдриън да не го беше докоснал. Опитвайки се да запази разстоянието между двамата, последният в момента се намираше на две дължини на меча, ала противникът му се поклащаше, като че ударен. Гоблинът поспря, увереността изчезнала от очите му. Поколеба се.

Ейдриън погледна през рамо и зърна тялото на Грейди, ала Уесли го нямаше. Погледна отвъд опонента си и тогава го видя на земята. Край него лежеше обердазът, в чиито гърди бе забита сабята на Уесли. Далекобоецът прониза в гръб момчето.

— Уесли! Не! — изкрещя Ейдриън.

Сетне очите му пронизаха намиращия се пред него воин.

— Ще ми се да можеше да разчетеш мислите ми сега — каза му той, докато прибираше двата си меча.

Лицето на воина изрази объркване — докато Ейдриън не посегна към дългия меч на гърба си. Възползвайки се от шанса си, гоблинът нанесе удар. Ейдриън блокира удара, накарал дългото острие да запее. Последва това с финт, който противникът му се помъчи да избегне, губейки равновесие. Ейдриън продължи да се завърта, описвайки пълен кръг. Гоблинът нямаше къде да се скрие и острието го разсече на две.

Уайът се сражаваше с главатаря, многократните сблъсъци на остриетата им кънтящи като камбана, биеща тревога. Удар след удар изтикваше Уайът назад — дордето мечът на Ейдриън не сложи край на това, забил се между лопатките на гоблина.

С ураганен вой тълпата скочи на крака, сипейки овации.

Обръщайки се, Ейдриън видя Ройс да коленичи до проснатото тяло на Уесли. Трупът на далекобоеца лежеше до него. Ейдриън затича към тях, а Уайът отиде към Грейди.

Ройс поклати глава в мълчалив отговор на погледа на Ейдриън.

— И Грейди е мъртъв — оповести Уайът, когато се завърна.

Никой не продума.

Портите се отвориха и Ерандабон се появи на арената, ухилен широко. Следваше го Дърнинг, който се взря в тялото на Грейди. Ерандабон вдигна ръце към публиката, заликувала дори още по-силно. Той възторжено се приближи към бойците.

— Отлично! Отлично! Ерандабон е много доволен!

Ейдриън пристъпи напред.

— Отведи ни при кораба незабавно. Оставиш ли ме да размисля, лично ще те представя на Уберлин.