На Валентен Мюсо за неговите многобройни идеи и винаги уместни съвети.
Благодаря ти, Вален, без теб „И след това…“ не би могла да съществува в този си вид.
На моите родители и моя брат Жюлиен за техните насърчения и критики, често пъти дълбоко обосновани.
На Бернар Фиксо и на Каролин Лепе.
Да работя с вас е истинска привилегия за мен.