Железният изпит

ГЛАВА ШЕСТА

Кал се събуди от звук, сякаш някой е изпищял в ухото му. Метна се настрани и падна на пода, приземи се на коляно, което успя да удари в каменния под. Отвратителният звук не спря да вие и отекна в стените.

Вратата на стаята му се отвори и писъците започнаха да заглъхват. Появи се Аарън, следван от Тамара. И двамата носеха униформи на ученици през първата година от обучението си в Магистериума - сиви вълнени туники над свободни панталони, направени от същата материя. И двамата имаха железни гривни на китките - Тамара на дясната, Аарън на лявата. Тамара бе сплела косата си на две тъмни плитки, пуснати от двете страни на главата й.

- Уу - каза Кал, докато сядаше на пода.

- Това е звънецът - рече Аарън. - Означава, че е време за закуска.

Кал никога не се бе будил за училище от аларма. Баща му винаги идваше да го разтърси леко по рамото, докато Кал не се завъртеше на другата страна, сънен и ядосан.

Кал преглътна. Домът му липсваше много. Тамара посочи зад Кал, повдигнала вежди:

- Ти да не спиш с ножа си?

Той погледна назад и видя, че ножът, който баща му бе му дал, беше съборен от нощното шкафче на възглавницата, вероятно докато бе махал с ръце. Почувства как се изчервява.

- Някои хора спят с плюшени мечета - сви рамене Аарън, - други с ножове...

Тамара мина в другия край на стаята, за да седне на леглото, и взе острието, докато Кал се изправяше. Не се подпря на леглото, за да запази равновесие, макар да му се искаше. С намачканите си от съня дрехи и с рошавата коса, знаеше, че го гледат, виждайки колко бавно трябва да се движи, за да не изкриви наболващия го вече крак.

- Какво пише от долната страна? - попита Тамара, като вдигна ножа и го изкриви на една страна. - Се-ми-ра-ми-да?

- Сигурен съм, че го произнасяш неправилно - обади се успелият да се изправи Кал.

- А пък аз съм сигурна, че не знаеш какво означава името - усмихна се Тамара.

На Кал не му бе хрумнало, че изписаната върху острието на ножа дума е името му. Не знаеше, че ножовете си имат имена. Макар крал Артур да носеше меча Екскалибур, а в ,Добит" Билбо Бегинс да размахваше Жилото.

- Трябва да я наричаш Мири, за по-кратко - каза Тамара и му подаде ножа обратно. - Хубав нож е. Добре направен.

Кал я погледна в лицето, за да види дали не му се подиграва, но изглеждаше сериозна. Явно уважаваше добре направените оръжия.

- Мири - повтори той, като обърна ножа в ръката си, така че светлината се отрази в острието му.

- Хайде, Тамара - каза Аарън и я дръпна за ръкава. - Да оставим Кал да се преоблече.

- Нямам униформа - призна си Кал.

- Имаш. Ей там е. - Тамара посочи в основата на кревата, преди Аарън да я издърпа от стаята. - Всички имаме. Сигурно са били донесени от въздушните елементали.

Тамара бе права. Някой бе сгънал униформа в точния размер на Кал върху завивката му, сложена до кожената му училищна чанта. Кога ли се бе случило това? Докато спи? Наистина ли не бе забелязал миналата нощ? Облече я внимателно, като първо я разтърси, за да провери дали няма копчета и остри части, които да го убодат. Материалът обаче бе мек, гладък и изключително удобен. Ботушите, които намери до кревата, бяха тежки и придържаха глезена на Кал в здрава хватка, като му помагаха да ходи. Единственият проблем бе, че нямаше къде да сложи Мири. Най-накрая уви ножа в стария си чорап и го постави на върха на ботуша си. След това метна кожената чанта през рамо и излезе в хола, където Майстор Руфъс ги чакаше със скръстени ръце.

- И тримата закъсняхте! - каза той. - Сутрешната аларма е, за да дойдете на закуска в Трапезарията. Не е личен будилник. Това да не се повтаря, иначе просто пропускате закуската.

- Но ние... - отвори уста Тамара и погледна към Кал. Майстор Руфъс я прикова с погледа си.

- Сега ще ми кажеш, че си била готова и си закъсняла заради някой друг, нали Тамара? Е, нека те просветля. Чираците имат отговорност един към друг. Провали ли се един, провалят се всички. Та какво щеше да казваш?

- Нищо, Майстор Руфъс - сведе глава Тамара. Плитките й се разлюляха.

Той кимна отсечено, отвори вратата и излезе в коридора. Те трябваше да го последват. Кал закуцука към вратата с надеждата, че пътят няма да е дълъг и че няма да загази отново преди закуска.

Внезапно Аарън се появи до него. Кал почти извика от изненада. Аарън имаше невероятната способност да изниква зад него като някакъв рус магнит. Той удари рамото на Кал и погледна надолу към ръката си. Кал проследи погледа му и видя, че нещо виси от пръстите му.

Гривната на Кал.

- Слагай я - прошепна Аарън, - преди Руфъс да те види. Трябва да я носиш постоянно.

Кал изпъшка, но взе гривната и я постави на китката си. Заприлича му на окова.

„Нормално", помисли си Кал. „Все пак съм затворник тук".

Трапезарията, както се надяваше Кал, не бе далеч. Не му изглеждаше различна от столовата в училище - говореха деца, тракаха съдове.

Трапезарията представляваше още една голяма пещера с големи колони, които приличаха на разтопен сладолед, превърнал се в камък. По скалата блестяха парчета слюда, а таванът на пещерата потъваше в сенките над главите им. Бе твърде рано сутринта, за да може Кал наистина да се впечатли. Той искаше да поспи още малко, да се престори, че вчерашният ден никога не се е случвал и че той продължава да бъде у дома с баща си, очаквайки автобусът да го отведе до нормалното му училище, където щеше да носи обикновени дрехи, да спи в обикновено легло и да яде обикновена храна.

А храната, която го очакваше в Трапезарията, определено не беше обикновена. В димящи котли от едната страна се предлагаше асортимент от странни храни -печени лилави грудки, толкова тъмни зеленчуци, че бяха почти почернели, размити лишеи и червена гъба на петна, голяма колкото пица и нарязана като пай. Деца в сини, зелени, бели, червени и сиви униформи, по които се съдеше за различния брой години на престоя им в Магистериума, се бяха наредили на опашка с издълбани дървени купи. Китките им блестяха в злато, сребро, мед и бронз, а по тях имаше и накачени най-различни камъни. Кал не знаеше какво означават, но му се сториха готини. Тамара вече изсипваше зеленчуци в купата си. Аарън обаче гледаше към храните със същия ужас, който изпитваше и Кал.

- Моля, кажете ми, че Майстор Руфъс ще превърне това в нещо друго - каза Аарън.

Тамара сподави смеха си и се огледа почти гузно. На Кал му се стори, че не идва от семейство, в което хората се смеят често.

- Ами ще видиш - каза тя.

- Така ли? - изписука Дрю. Той изглеждаше малко не на място без ризата си на понита, облечен в обикновени панталони и туника, превърнали се в униформа на учениците в Желязната година. Той се протегна с колебание към купата с лишеи, събори я и после се отдалечи, за да се направи, че не е той.

Магьосницата, която носеше змийска огърлица по време на Изпита, въздъхна и отиде да почисти. Кал премигна, когато му се стори, че огърлицата помръдна за миг. След това реши, че му се привиждат разни неща. Вероятно защото още не беше пил кафе.

- Къде е кафето? - попита той Аарън.

- Не може да пиеш кафе - намръщи се Аарън, докато взимаше парче от гъбата, - вредно е и пречи на растежа.

- Вкъщи си пия - възрази Кал, - и то еспресо. Всеки ден!

Аарън сви рамене, което бе обичайната му реакция на всяка нова дивотия на Кал.

- Има някакъв странен чай.

- Ама аз обичам кафе - оплака се Кал над зелената течност пред него.

- А аз бекон - обади се Селия, която бе застанала зад Кал. Тя имаше нова брошка в косата си, този път калинка. Въпреки нея изглеждаше много нещастна.

- Рязкото спиране на кофеина е опасно - уведоми я той, - мога да полудея и да убия някого.

Тя се разсмя, като че беше казал нещо смешно. Може би според нея бе така. Беше хубава, осъзна той, русичка и с лунички по нослето, което пък имаше лек тен. Спомни си, че бе чирак на Майстор Милагрос, заедно с Джаспър и Гуенда. Стана му мъчно, че й се налага да живее с някой като Джаспър.

- Като едното нищо ще убие някого - обади се Тамара уж между другото, докато поглеждаше през рамо. - Има огромен нож в...

- Тамара! - прекъсна я Аарън.

Тя му се усмихна невинно, преди да отиде до масата на Майстор Руфъс с чиния в ръка. За пръв път Кал се запита дали няма нещо общо с Тамара - инстинкт да прави пакости.

Цялата зала бе пълна с каменни маси, край които групи чираци седяха на столове. Някои от второкурсниците и третокурсниците бяха с Майсторите си, други - не. Всички първокурсници обаче бяха с тях. Джаспър, Найджъл, Селия и Гуенда бяха с Майстор Милагрос. Розовото в косата й личеше особено ясно днес. Дрю, Раф и Лаурел бяха с гледащия кисело Майстор Лемюъл. Малко от четвъртокурсниците и петокурсниците присъстваха. Всички бяха седнали в ъгъла и изглеждаха потънали в някакъв сериозен разговор.

- Къде са останалите деца? - попита Кал.

- На мисии - отвърна Селия. - По-старите чираци се учат на терен, а някои от големите магове идват, за да използват училището за изследвания и експерименти.

- Нали ви казах - прошепна Кал, - експерименти!

Селия не изглеждаше особено разтревожена. Само се ухили на Кал и отиде до масата на Майстора си.

Кал се разположи на един стол между Аарън и Майстор Руфъс, който вече бе седнал пред скромна закуска, състояща се от един голям лишей. Чинията на Кал бе пълна с гъби и някакво зеленикаво вещество, което не си спомняше да си е сложил. „Явно полудявам", помисли си той, след което набоде парче гъба на вилицата си и го тикна в устата си.

Вкусът заля езика му. Бе добър. Много добър. Леко сладко и хрупкаво по краищата, почти като кленовия сироп върху наденички, получили се наистина добре.

- Ха - каза Кал и хапна отново. Зелените неща бяха сочни и вкусни като каша с кафява захар. Аарън направо се тъпчеше и изглеждаше изумен. Очакваше Тамара да се присмее на изненадата му, но тя дори не го гледаше. Тя махна към високо слабо момиче, което също като нея имаше дълга тъмна коса и изящно оформени вежди. На ръката й блестеше медна гривна. Тя вдигна ръка и махна лениво.

- Сестра ми - гордо каза Тамара, - Кимия.

Кал погледна към момичето, което стоеше до Майстор Рокмапъл и няколко по-големи ученици в зелено, а след това седна до Тамара. Запита се какво ли е да се чувстваш щастлив тук, да си доволен от това, че са те избрали, вместо да мислиш, че е станала ужасна грешка. Тамара и сестра й изглеждаха напълно уверени, че Магистериумът е хубаво място, а не бърлога на злото, като каквато го бе описал баща му.

Защо обаче баща му го бе лъгал?

Майстор Руфъс наряза лишея си по много странен начин, все едно са филийки хляб. След това го наряза на още по-ситно. Това стресна Кал и той се обърна към Аарън.

- Имаш ли роднини тук?

- Не - отвърна Аарън и погледна настрани, като че не обичаше да говори за това, - нямам семейство. Чух за Магистериума от едно момиче. То правеше един номер, оформяше фигури от прах. Каза, че имала брат, който учи тук. Не трябвало да й издава за това място, но го направил. След като тя завърши и отиде да живее при него, аз започнах да тренирам за Изпита.

Кал погледна към Аарън иззад купчината с гъби. Начинът, по който разказа историята, бе прекалено спокоен и му подсказа, че това не е всичко. Но не искаше да разпитва. Мразеше, когато хората се ровят в личния му живот. Вероятно и с Аарън бе така.

Аарън и Кал потънаха в мълчание и започнаха да ровят в чиниите си. Тамара продължи да се храни. В другия край на коридора Джаспър де Уинтър махаше с ръце и очевидно се мъчеше да привлече вниманието й. Кал я сръчка с лакът и тя погледна към него.

Руфъс хапна малко от лишея си.

- Виждам, че вече сте се сближили.

Никой не каза нищо. Джаспър продължи да маха на Тамара и очевидно искаше да я накара да му свърши някаква работа. Кал обаче не разбираше каква. Да скочи във въздуха? Да хвърли кашата си?

Тамара се обърна към Майстор Руфъс, пое си дълбоко въздух, все едно й предстои нещо неприятно, и попита:

- Допускали ли сте възможността да премислите за Джаспър? Той мечтаеше да учи при вас, пък и в групата ни има място за повече...

Тя млъкна, вероятно защото Майстор Руфъс я погледна като хищна птица, забелязала мишка до гнездото си.

Когато обаче най-накрая заговори, гласът му бе спокоен, а не ядосан.

- Вие тримата сте отбор. Ще работите заедно, ще се борите заедно и дори ще се храните заедно през следващите пет години. Аз не съм ви избрал просто като индивидуалности, но и като комбинация. Никой друг няма да се присъединява към вас, защото това ще промени комбинацията.

Той се изправи и избута шумно стола си.

- А сега ставайте. Време е за първия ни урок.

Обучението на Кал като магьосник щеше да започне!