Железният изпит

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Гърлен вой разцепи нощта. Алекс тръгна нагоре по склона и махна на Кал да го последва. Кал закуцука подире му. Болният крак го болеше.

Когато стигнаха върха, Кал видя Аарън и Тамара на билото, следвани от Селия, Джаспър и Раф. Стояха нащрек, задъхани.

- Дрю! - извика Тамара, загледана в отпуснатата фигурка в ръцете на Алекс.

- Обсебени от Хаоса зверове! - рече Аарън, като застана пред Кал и Алекс. -Идват заедно от далечния край на хълма...

- Какви са? - попита нетърпеливо Алекс.

- Вълци - посочи Джаспър.

Все още стиснал Дрю в ръцете си, Алекс се обърна и погледна с ужас към тъмните силуети, които излизаха измежду дърветата и приближаваха на фона на лунната светлина. Пет вълка, дълги и слаби, с козина с цвета на бурно небе. Муцуните им душеха въздуха, а странните им очи блестяха злокобно в нощта.

Алекс се наведе и внимателно постави Дрю на земята.

- Чуйте ме! - извика той на останалите ученици, които се въртяха неспокойно.

- Сторете кръг около мен, докато излекувам Дрю. Те усещат кои са слаби и ранени и нападат точно тях.

- Трябва да удържим обсебените само докато дойдат Майсторите.

- Колко просто, нали? - излая Джаспър, но застана във формация с останалите, които описаха кръг с телата си около Алекс и Дрю. Кал се намери рамо до рамо със Селия и Джаспър. Зъбите на Селия тракаха.

Обсебените от Хаоса вълци се появиха, ниски и свирепи, извиращи от хребета като сенки. Бяха огромни и много по-големи от вълците, които Кал си бе представял. Лиги капеха от разтворените им челюсти, а очите им се въртяха лудешки, като събудиха ужасен глад в главата на Кал.

Хаосът, помисли си той. Хаосът поглъща.

Колкото и ужасни да бяха обаче, колкото повече ги гледаше Кал, толкова по-красиви му се струваха очите им - като калейдоскоп, който показва едновременно хиляда различни цвята. Не можеше да откъсне поглед от тях.

- Кал! - гласът на Тамара прониза мислите му и Кал се съвзе. Установи, че е излязъл извън формацията и е на няколко крачки пред останалите от групата. И то в посока откъм вълците.

Нечия ръка го хвана за китката. Тамара. Изглеждаше ужасена, но и изпълнена с решителност.

- СПРИ! - настоя тя и опита да го изтегли към останалите.

Всичко се случи много бързо. Тамара дръпна Кал назад, а той се възпротиви. Болният му крак се изкриви и той падна, а лактите му се удариха болезнено в каменистата почва. Тамара изтегли ръката си назад и направи жест, като че хвърля бейзболна топка. От дланта й изскочи огнен кръг към един вълк, който внезапно се бе оказал прекалено близо до тях.

Огънят избухна в козината му и вълкът зави, като разкри пълната си с остри зъби паст. Но не избяга. Напротив, сега бе целият настръхнал, все едно го е ударило електричество. Червеният му език висеше от устата, докато приближаваше все повече и повече. Вече бе само на крачка от Кал, който се опитваше да се изправи. Тамара го хвана под мишниците, за да го издърпа нагоре. Обсебеният от Хаоса звяр не можеше да бъде прогонен като уивърна. Той не се интересуваше от нищо друго освен от кръвта, лудостта и смъртта.

- Тамара! Кал! Върнете се веднага! - извика Аарън. Звучеше много уплашен. Обсебените от Хаоса вълци приближиха и обградиха Кал и Тамара, забравили за чираците. Алекс бе сред тях, хванал изпадналия в безсъзнание Дрю. Бе замръзнал, отворил широко очите и устата си.

Кал най-после успя да се изправи и застана пред Тамара. След това погледът му се кръстоса с този на най-близкия вълк. Очите на звяра не спираха да се въртят - в червено и златно като завихрен в спирала пожар.

„Това е всичко", помисли си Кал. Времето сякаш забави ход. Чувстваше се, сякаш се движи под вода.

„Татко беше прав. През цялото време. Ще умрем тук."

Не бе ядосан... нито дори уплашен. Тамара се мъчеше да го издърпа назад, но той не можеше и не желаеше да мръдне. Изпитваше странно усещане, напрежение, което се събираше под ребрата му. Почувства как странната гривна на ръката му започна да пулсира.

- Тамара - прошепна той, - бягай.

- Не! - тя го дръпна за ризата. Кал се олюля.

И тогава вълкът нападна.

Някой - може би Селия, а може би Джаспър - изпищя. Вълкът скочи във въздуха, красив и ужасяващ. Искри проблеснаха по козината му. Кал понечи да вдигне ръце...

И тогава някой профуча пред него, за да застане пред вълка. Светлокосо момче, което стъпи здраво на земята и разпери ръце, като че можеше да удържи вълка с тях. „Алекс", помисли първоначално Кал, но после с ужас осъзна, че греши.

„Аарън."

- Не! - извика той и понечи да скочи напред, но Тамара не го пусна. - Не, Аарън, недей!

Другите чираци също викаха към Аарън. Алекс пусна Дрю и тръгна към него. Аарън не мърдаше. Бе забил крака в земята толкова здраво, че изглеждаше, сякаш е пуснал корени. От дланите на вдигнатите му ръце се издигаше пушек, по-черен от нощта, плътен и задушлив. Кал осъзна, без да знае как, че той идва от най-тъмната субстанция на света.

Вълкът изкриви тяло с вой и се приземи странно на земята, едва на няколко крачки от Тамара и Кал. Козината му бе настръхнала, а очите му се вихреха лудешки. Останалите вълци виеха и скимтяха, като подсилваха с гласовете си лудостта на нощта.

- Какво правиш, Аарън? - попита Тамара толкова тихо, че Кал не бе сигурен дали я е чул. - Ти ли го правиш?

Ала Аарън сякаш не я чуваше. Мракът бликаше от дланите му, косата и ризата му бяха залепнали от пот. Тъмнината се завихри, а кадифените й пипала се увиха около обсебената глутница. Вятърът се усили и разлюля дърветата, а земята се разтърси. Вълците се опитаха да отстъпят, да избягат, но тъмнината ги погълна. Тъмнина, която бе придобила плътност, за да се превърне в затвор.

Сърцето на Кал бясно затупка. Усети ужас при мисълта, че мракът може да се сключи около него и да го изличи от земята, като че никога не е бил.

Да го погълне.

- Аарън! - извика той, но вятърът вече брулеше дърветата и заглушаваше всеки звук. - Аарън, спри!

Кал можеше да види блестящите, паникьосани очи на обсебените вълци. За миг те се обърнаха към него като искри в мрака. После тъмнината ги погълна и те изчезнаха.

Аарън падна на колене, все едно са го простреляли. Коленичи задъхан, хванал се с една ръка за стомаха. Вятърът утихна и земята се успокои. Чираците бяха притихнали, втренчени в него. Устните му се движеха, но оттам не излизаше нито звук. Кал потърси с поглед вълците, но на тяхно място бяха останали само парченца мрак, които се разсейваха като пушек.

- Аарън - откъсна се Тамара от Кал и отиде до него, за да постави ръка на рамото му. - Господи, Аарън...

Другите чираци си зашепнаха.

- Какво стана? - попита с треперлив глас Раф.

Тамара тупаше Аарън по гърба и се мъчеше да го успокои. Кал знаеше, че трябва да се присъедини към нея, но остана неподвижен. Не можеше да забрави начина, по който Аарън изглеждаше, преди мракът да погълне вълка, сякаш призовава нещо ужасно.

И то бе дошло.

Помисли си за Петостишието.

Кал погледна към обърканите ученици. В далечината видя проблясващи светлинки - кълбетата на Майсторите, които тичаха към тях. Чу звука от гласовете им. На лицето на Дрю бе застинало странно изражение - на стоицизъм и примирение, все едно е изгубил всяка надежда. По бузите му се стичаха сълзи. Очите на Селия срещнаха тези на Кал, а после погледна и Аарън, все едно да го попита:

- Всичко наред ли е?

Аарън бе заровил лице в дланите си. Позата му извади Кал от вцепенението. Куцайки, той измина късото разстояние, което го разделяше от приятеля му, и коленичи до него.

- Добре ли си? - попита той.

Аарън вдигна лице и кимна. Все още изглеждаше замаян. Тамара срещна погледа на Кал над главата на Аарън. Плитките й се бяха разплели и сега косата й падаше свободно по раменете. Никога не я бе виждал толкова рошава.

- Не разбираш - прошепна тя на Кал, - те очакваха Аарън. Той е...

- Тук, ако не си забравила - изпъшка Аарън.

- Макар - завърши Тамара.

- Не - възрази Аарън, - няма начин. Та аз не знам нищо за Хаоса. Нямам никакъв афинитет...

- Дете - прекъсна го внимателен глас. Кал вдигна очи и с изненада видя Майстор Руфъс. Другите Майстори също бяха там. Кълбетата им кръжаха като светулки сред учениците, изцеряваха раните им, успокояваха страха им. Майстор Норт вдигна Дрю от земята и го прегърна. Момчето отпусна глава на гърдите му.

- Не исках... - отвори уста Аарън. Изглеждаше много нещастен, - вълкът просто бе там и после... го нямаше.

- Не си направил нищо лошо. Щеше да атакува, ако не се беше намесил.

Майстор Руфъс се протегна надолу и вдигна Аарън на крака. Кал и Тамара отстъпиха назад.

- Днес спаси човешки животи, Аарън Стюарт.

Аарън си пое дълбоко въздух. Изглежда опитваше да се успокои.

- Но те ме гледат. Всичките ученици - прошепна той.

Кал се обърна, но гледката му бе закрита от появилите се двама Майстори -Танака и жената, която бе видял преди с групата ученици от Златната година, чието име не запомни.

- Гледат те, защото си Макар - каза тя, без да сваля очи от Аарън, - понеже владееш силите на Хаоса.

Аарън не отговори. Имаше вид, като че са му зашлевили шамар.

- Очаквахме те, Аарън - каза Майстор Танака, - нямаш представа колко дълго.

Аарън се напрегна. Изглеждаше готов да избяга.

„Оставете го на мира", искаше да каже Кал. „Не виждате ли, че го плашите?"

Освен това Аарън бе прав. Всички го гледаха - другите деца, Майсторите им. Дори Лемюъл и Милагрос отклониха вниманието си от чираците си, за да го погледнат. Единствено Рокмапъл липсваше - Кал предположи, че се е върнал в Магистериума, за да се погрижи за Дрю.

Руфъс постави ръка върху рамото на Аарън.

- Хару - каза той и кимна на Майстор Танака. - Сарита. Благодаря за хубавите думи.

Не звучеше особено благодарен.

- Поздравления - рече Майстор Танака, - да имаш Макар за чирак... е мечта на всеки Майстор.

Звучеше изпълнен със завист. Кал се запита дали не съжалява още за това, че не бе избирал пръв на Изпита.

- Трябва да дойде с нас. Майсторите трябва да говорят с него...

- Не! - извика Тамара и след това постави ръка на устата си, все едно е изненадана от собствения си вик. - Искам да кажа...

- Денят бе тежък за учениците и особено за Аарън - каза Руфъс. - Повечето чираци са от Желязната година. Бяха нападнати току-що от глутница обсебени от Хаоса вълци. Няма ли да оставите момчето да се наспи?

Жената, наречена Сарита, поклати глава.

- Не можем да допуснем свободен маг на Хаоса да се разхожда, без да има представа какви сили притежава.

Звучеше, като че наистина съжалява.

- Претърсихме околността, Руфъс. Каквото и да е станало с тези вълци, е било аномалия. Най-голямата опасност за Аарън и останалите ученици сега е самият Аарън.

Тя вдигна ръка.

Аарън погледна към Руфъс. Магът кимна. Изглеждаше уморен.

- Върви с тях - каза той, след което отстъпи назад. Майстор Танака махна с ръка и Аарън отиде при него. Двамата Майстори го обградиха, когато тръгна към Магистериума. Погледна само веднъж назад към Кал и Тамара.

А Кал се почувства съвсем незначителен.