Железният изпит

ГЛАВА ДЕВЕТА

Следващият ден им донесе още пясък и още умора. Онази нощ в Трапезарията Кал се отпусна на масата пред чиния лишеи и купчина сладки, които блестяха на кристални блокчета. Селия отхапа и се чу звук като от натрошено стъкло.

- Безопасни ли са за ядене? - попита Кал Тамара, която хапваше от някакав лилав пудинг, който оцвети устата й в индиго. Тя завъртя очи. Под тях имаше тъмни сенки, но иначе бе както винаги спокойна. Кал се ядоса. Тамара бе робот, реши той. Робот без капчица човешки чувства. Надяваше се да се задави.

Селия, която видя как гледа към Тамара, опита да каже нещо, но устата й бе пълна със сладки. През няколко места от тях Аарън казваше:

- А ние само си разделяме проклетия пясък. Часове наред. Сигурно има причина, но...

- Жал ми е за вас - прекъсна го Джаспър. - Чираците на Майстор Лемюъл се борят с елементали, а ние правим страхотни неща с Майстор Милагрос. Създадохме огнени топки и тя ни показа как да използваме метала в земята, за да левитираме. Мога да отлетя на около сантиметър от земята.

- Еха - обади се подигравателно Кал, - цял сантиметър.

Джаспър се завъртя към Кал и очите му засияха с ярост.

- Ти да мълчиш! Заради теб си патят и Аарън, и Тамара. Понеже се изложи на тестовете. Затова цялата ви група е заровена в пясък, докато останалите ставаме истински магове!

Кал усети как се изчервява. Не беше вярно. Не можеше да е вярно. Видя как по-долу Аарън клати глава и се опитва да каже нещо. Джаспър обаче не млъкна.

- Не бих подценявал левитацията, ако бях на твое място, Хънт - изсъска той. -

Ако я овладееш, може би няма да караш Аарън и Тамара да те чакат, докато куцаш подире им!

Когато изрече думите, Джаспър изглеждаше шокиран от самия себе си, все едно не бе очаквал да стигне толкова далеч. Това не бе първият път, когато Кал чуваше нещо подобно за себе си, но винаги се чувстваше, като че са го полели с кофа студена вода.

Тогава Аарън се изправи, ококорил очи. Тамара удари с ръка по масата.

- Млъквай, Джаспър! Не подреждаме пясък заради Кал. Подреждаме го заради мен. Вината е моя, ясно ли ти е?

- Какво? Не! - обърка се Джаспър. Явно не бе искал да ядосва Тамара. Вероятно се бе надявал да я впечатли.

- Ти се справи отлично на Изпита. Всички се справихме, освен него. Той взе моето място. На Майстора ви му стана жал и...

Аарън стисна вилицата си в една ръка. Изглеждаше бесен.

- Не ти е взимал мястото - изръмжа той на Джаспър, - не се смятат само едните точки. Въпросът е дали Майсторът иска да те обучава. Сега виждам ясно защо Майстор Руфъс не те е избрал!

Каза го толкова силно, че хората от близките маси се загледаха. Аарън погледна отвратено към Джаспър, след което хвърли вилицата и си излезе, изпънал рамене.

Джаспър се обърна към Тамара.

- Явно в групата ти има двама луди, а не само един.

Тамара погледна преценяващо към Джаспър, а след това вдигна купата с пудинг и я изсипа на главата му. Лилаво сладко покапа по лицето му. Той извика изненадан.

За миг Кал бе толкова ошашавен, че не можа дори да реагира. След това избухна в смях. Последва го Селия, а после и цялата маса. В това време Джаспър се мъчеше да махне купата от главата си. Кал се разсмя дори по-силно.

Но Тамара не се смееше. Изглеждаше, сякаш не може да повярва колко много се е ядосала. Остана замръзнала за миг, след което се изправи и изтича към вратата, през която бе минал Аарън. От другия край на стаята сестра й Кимия я погледна неодобрително, скръстила ръце.

Джаспър свали купата от главата си и погледна с омраза към Кал. Цялата му коса бе лепкава от пудинга.

- Поне не е онази зелена гадост - каза Кал.

Майстор Милагрос се появи до Джаспър, за да му даде няколко салфетки и да попита какво се е случило. Майстор Лемюъл, който стоеше на най-близката маса, се появи и изнесе лекция на всички. Скоро към него се присъедини и Майстор Руфъс, чието лице както винаги оставаше неразгадаемо. Гласовете на възрастните се смесиха в какофония, но Кал не им обръщаше внимание.

През всичките си дванайсет години Кал не помнеше някой друг освен баща му да го е защитавал. Нито пък когато хората ритаха куция му крак по време на мач или му се смееха, че си седи на пейката в час по физическо и е последен избор на всеки отбор. Спомни си как Тамара бе изляла пудинга върху главата на Джаспър, както и думите на Аарън, че изборът на Майстора не опира само до едните точки. Почувства в тялото му да се разлива топлина, но след това си спомни истинската причина, поради която Майстор Руфъс го бе взел, и тя угасна.

Кал се прибра в стаята си сам, минавайки през широките каменни коридори. Когато стигна, Тамара седеше на дивана, сграбчила топла каменна чаша с две ръце. Аарън й говореше тихо.

- Хей - каза Кал и застана неловко на прага. Не знаеше дали не трябва да си излезе.

- Благодаря ви за... просто благодаря.

Тамара го погледна и подсмръкна.

- Ще влезеш ли, или ще си стоиш там?

Кал прецени, че ще бъде още по-неловко, ако остане в коридора, затова затвори вратата зад себе си и тръгна към стаята си.

- Кал, чакай - каза Тамара.

Той се обърна към нея и Аарън, който стоеше в края на дивана и гледаше нервно ту към него, ту към Тамара. Тъмната коса на Тамара все още бе перфектна, но лицето й бе леко подпухнало, като че е плакала. Очите на Аарън бяха пълни с безпокойство.

- Това с пясъка е по моя вина - каза Тамара. - Съжалявам, че те забърках в това и предложих нещо толкова опасно на първо време. И за това, че не казах нищо по-рано.

- Аз ви накарах да измислите нещо - сви рамене Кал, - вината не е ваша.

- Но аз мислех, че ми се сърдиш! - погледна го тя особено.

- Ами да - кимна Аарън. - Решихме, че си ни сърдит. Не ни проговори цели три седмици.

- Не, не - отвърна Кал, - вие не ми казахте нищо три седмици. Мислех, че вие се сърдите!

- Че за какво? - ококори зелените си очи Аарън. - Ти загази с Руфъс, не ние. Ти не каза нищо, а можеше.

- Аз трябваше да постъпя по-умно - каза Тамара и стисна чашата си толкова силно, че кокалчетата й побеляха. - Вие двамата не знаете нищо за магията, Магистериума и елементите. Но аз... сестра ми...

- Кимия? - попита озадачен Кал. Кракът го болеше. Той седна на масичката за кафе и потърка коляното си през панталона на униформата.

- Имах и друга сестра - прошепна Тамара.

- Какво е станало с нея? - попита Аарън също шепнешком.

- Нещо лошо - отвърна Тамара, - тя се превърна в онези неща, за които ви говорих. Човешки елементал. Има велики магове, които могат да плуват в земята или да правят каменни кинжали, които се изстрелват от стените. Да призовават мълнии и огромни водовъртежи. Тя искаше да е един от великите, затова пое прекалено много магия и потъна в нея.

Тамара поклати глава. Кал се запита какво ли вижда, докато им разказва това.

- Най-лошото е колко горд бе татко, докато тя се справяше. Казваше на мен и Кимия, че трябва да се стараем повече, да бъдем като нея. Сега с мама изобщо не говорят за нея. Дори не споменават името й.

- Как се казваше? - попита Кал.

- Раван - погледна го изненадана Тамара.

Ръката на Аарън застина във въздуха за миг, все едно искаше да потупа Тамара по рамото, но не знаеше дали може.

- Няма да свършиш като нея - обеща той, - не се безпокой.

Но тя поклати глава.

- Казвах си, че ще бъда като татко и сестра ми. Казвах си, че няма да рискувам. Исках да покажа, че мога да бъда най-добрата, без да прекалявам. Но постепенно започнах. Дори научих и вас да го правите.

- Не говори така - отвърна Аарън, - днес показа само едно.

- Какво? - подсмръкна Тамара.

- Че Джаспър изглежда по-добре, когато има пудинг в косата? - предположи Кал.

- Не това исках да кажа - завъртя очи Аарън, - макар да ми се ще да го бях видял.

- Беше велико - ухили се Кал.

- Тамара, ти доказа, че те е грижа за приятелите ти. И нас ни е грижа за теб и ще направим така, че да не прекаляваме.

Той погледна към Кал.

- Нали?

- Аха - отвърна Кал, загледан във върха на ботуша си. Не бе сигурен, че е точният човек за такава задача.

- Тамара?

Тя обърса крайчеца на окото си с ръкав.

- Какво?

Той не посмя да я погледне, тъй като се бе изчервил чак до ушите.

- Никой не ме е защитавал така, както вие двамата тази вечер.

- Ти каза нещо мило за нас? - попита Тамара. - Да не ти е лошо?

- Не знам - отвърна Кал, - май трябва да си легна.

Но не си легна.

А говори с приятелите си почти цяла нощ.