Железният изпит

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Кал сънуваше, че е в плена на голяма пухкава възглавница. Събуди се и размаха ръце, като едва не удари вълчето, което се бе свило на гърдите му и го гледаше с големите си пъстри очи. Чак сега Кал осъзна какво е направил. Измъкна се изпод вълка толкова бързо, че падна от леглото и се удари в пода. Болката в коленете и студеният камък го събудиха напълно. Осъзна, че е коленичил и гледа право в очите на вълчето, което се бе свило в края на леглото и гледаше към него.

- Уф - излая то.

- Шшт! - изсъска Кал. Сърцето му биеше бясно. Какво бе направил? Бе вкарал обсебено от Хаоса животно в Магистериума! Със същия успех можеше да съблече дрехите си, да се омаже в лишеи и да хукне из пещерите с викове:

ИЗКЛЮЧЕТЕ МЕ! ЗАПЕЧАТАЙТЕ МАГИЯТА МИ! ПРАТЕТЕ МЕ У ДОМА!

Вълчето изскимтя. Очите му се движеха като въртележки, докато гледаха към Кал. Езикът му се показа, след което се прибра обратно.

- Ох - промърмори Кал, - ти си гладно, нали? Хубаво. Чакай да ти намеря нещо за ядене. Стой тук. Да, точно тук!

Той се изправи и примигна към навития часовник на нощното шкафче. Бе единайсет часа сутринта, а алармата още не бе иззвъняла. Странно. Отвори вратата на спалнята си тихо и веднага се озова лице в лице с Тамара, която вече бе облечена в униформата си и закусваше на масата в хола. Храната бе съвсем нормална - сандвич с масло, наденички, бекон, бъркани яйца и портокалов сок.

- Аарън върна ли се? - попита Кал, като внимателно затвори вратата след себе си и се облегна в поза, която се надяваше да не изглежда подозрително.

Тамара преглътна сандвича си и поклати глава.

- Не. Селия дойде преди малко и каза, че днес няма да има уроци. Не знам какво става.

- Най-добре ще е да се преоблека - каза Кал и взе една наденичка от масата.

- Добре ли си? - загледа го Тамара. - Държиш се странно.

- Добре съм - взе си още една наденичка Кал, - връщам се след минутка.

Шмугна се в спалнята си, където вълчето лежеше върху купчина дрехи и махаше с лапички във въздуха. Веднага щом видя Кал, то скочи на крака и изтича към него. Кал затаи дъх, когато му предложи наденичката. Вълчето направо я глътна на една хапка. Даде му и втората наденичка и стомахът му се сви, когато тя изчезна със същата скорост. Вълчето се облиза и зачака още.

- Уф - оплака се Кал, - нямам повече. Чакай да ти донеса нещо друго.

Преобличането обикновено му отнемаше броени секунди, но не и когато имаше вълк в стаята. Оживен от погълнатите наденички, той открадна ботуша на Кал и го скри под леглото, след което задъвка кожата. След като Кал успя да си вземе ботуша обратно, захапа подгъва на панталоните му.

- Стига! - помоли Кал и дръпна панталона, което явно развесели вълчето. То скочи към Кал. Явно му се играеше.

- Връщам се след малко - обеща Кал, - просто пази тишина и след това ще те изведа на разходка.

Вълчето наклони глава и се търкулна обратно по гръб. Кал се възползва от момента, за да излезе от стаята, като бързо затвори вратата.

- Радвам се, че си готов - рече Майстор Руфъс и се извърна от стената, за да погледне към Кал, - трябва да вървим на среща.

Кал едва не подскочи при вида му. Тамара, която бършеше трохи от униформата си, погледна странно към него.

- Не съм закусвал - оплака се Кал и погледна към остатъка от храната. Ако можеше да занесе още малко наденички в спалнята си и да нахрани вълка, преди срещата да започне... В повечето училища на тези срещи ти говореха как ще ти се случат лоши неща, ако не си послушен, че не бива да тормозиш другите и колко ужасни са дървениците. Не смяташе, че тази ще е такава, но се надяваше да приключи бързо. Бе сигурен, че вълчето скоро ще трябва да бъде изведено на разходка, иначе...

Кал не искаше и да мисли за това.

- Нали изяде две наденички - не му помогна Тамара, - не е като да си умрял от глад.

- Не - подкрепи я сухо Майстор Руфъс, - хайде, Калъм. Ще присъстват Магове от Асамблеята. Не искаме да закъсняваме. Сам можеш да се сетиш за какво е срещата.

- Къде е Аарън? - присви очи Кал, но Майстор Руфъс не отговори. Само го изведе в коридора, където се присъединиха към хората, изпълнили пещерите. Кал не помнеше да е виждал толкова хора в коридорите на училището преди. Майстор Руфъс застана зад група по-големи деца и техните Майстори, които вървяха на юг.

- Знаеш ли накъде отиваме? - попита Кал Тамара.

Тя поклати глава. Изглеждаше по-сериозна, отколкото я бе виждал през последните седмици. Кал си спомни миналата нощ, когато го бе хванала за ръцете, за да го издърпа от обсебения вълк. Бе рискувала живота си заради него. Никога не бе имал такъв приятел. Като нея или като Аарън. И сега когато ги имаше, не знаеше какво да прави с тях.

Намериха се в кръгла аудитория с каменни пейки, които обграждаха кръгла сцена. В далечната стена Кал видя група мъже и жени с масленозелени униформи. Той се досети, че това са Маговете от Асамблеята, за които бе говорил Майстор Руфъс. Руфъс ги изведе напред и там най-после видяха Аарън.

Бе седнал на първия ред до Майстор Норт, толкова далеч, че Кал не можеше да го заговори, без да викне. Виждаше само тила му и щръкналата му руса коса. Изглеждаше както винаги.

Но сега бе един от Макарите. Макар. Това звучеше толкова злокобно. Кал си спомни начина, по който сенките се бяха увили около вълчата глутница миналата нощ, и ужаса, който се бе изписал по лицето на Аарън след това.

Хаосът поглъща.

Това не изглеждаше да е сила за обичания и обичащ всички Аарън. Бе по-подходяща за някой като Джаспър, който вероятно щеше с радост да призовава силите на мрака и да създава чудовища, обсебени от магията на Хаоса.

Майстор Руфъс стана на крака и се изкачи до сцената, като застана на подиума в центъра.

- Ученици на Магистериума, членове на Асамблеята - започна той, а тъмните му очи минаха през стаята. Кал почувства как погледът му се задържа за миг върху него и Тамара, преди да продължи.

- Всички знаете нашата история. Магистериумите съществуват от времената на нашия основател, Филипъс Парацелс. Те са създадени, за да обучат младите магове на контрол върху собствените им сили и да създадат общност на знания, магия, взаимопомощ и защита на нашия свят. Всички знаете историята за Врага на Смъртта. Много от вас са изгубили роднини и приятели във Великата битка и в Студеното клане. Всички познавате Примирието - съгласието, постигнато между Асамблеята и Константин Мадън за това, че ако ние не го атакуваме, той също няма да ни нападне.

- Много от вас - добави Майстор Руфъс, а тъмните му очи минаха през стаята -вярват, че Примирието е грешка.

Гостите в Асамблеята се разшумяха. Погледът на Тамара се насочи към членовете на Асамблеята, които гледаха с изопнати лица. Внезапно Кал осъзна, че двама от облечените в бяло членове на Асамблеята са родителите на Тамара. Бе ги видял по време на Железния Изпит. Сега те стояха с изправени гърбове и гледаха към Руфъс с каменни изражения на лицата. Кал чувстваше как неодобрението им блика на талази.

- Примирието ни принуждава да се доверим на Врага за това, че той няма да ни нападне и няма да използва края на битките, за да възстанови силите си. На Врага обаче не може да се има доверие.

Гостите от Асамблеята зашумяха. Майката на Тамара бе хванала съпруга си за ръката, а той опитваше да се изправи. Тамара бе замръзнала.

- Не можем да вярваме на Врага - повиши глас Майстор Руфъс, - казвам го като човек, който познава Константин Мадън от ученик в Магистериума. Затваряме си очите за все по-честите нападения на елементали - миналата нощ имаше такова на броени метри от вратите на Магистериума - и за атаките срещу нашите домове и припаси. Затваряме си очите не защото вярваме в обещанията на Константин Мадън, а защото Врагът е Макар - един от малцината, които владеят магията на бездната. На бойното поле обсебените от Хаоса победиха единствения друг Макар на нашето време. Винаги сме знаели, че без Макар сме уязвими пред атаките на Врага, а след смъртта на Верити Торес чакаме друг такъв да се роди.

Много от другите ученици се бяха изправили. Бе ясно, че те са чули какво е станало миналата нощ навън или пък са започнали да се досещат за това, което Руфъс има да каже. Кал видя група Сребърни Магове, които се бяха привели към Алекс. Един от тях го дръпна за ръкава и попита:

- Знаеш ли за какво е всичко това?

Но той само поклати глава. Междувременно членовете на Асамблеята говориха помежду си. Бащата на Тамара си бе седнал, но лицето му бе навъсено като буреносен облак.

- Затова за мен е радост да обявя - каза Руфъс, - че открихме Макар тук, в Магистериума. Аарън Стюарт, би ли се изправил?

Аарън стана. Бе облечен в черната си униформа, а под очите му имаше сенки от умора. Кал се запита дали са го оставили да поспи поне малко. Спомни си колко малък бе изглеждал миналата нощ Аарън, докато го отвеждаха нагоре по хълма. Изглеждаше малък и сега, макар да бе сред по-високите момчета от Желязната година.

Няколко души сред аудиенцията ахнаха, енергично си зашепнаха. След като се огледа притеснено за миг, Аарън понечи отново да седне, но Майстор Норт поклати глава и направи жест, с който подсказа, че Аарън трябва да остане изправен. Тамара бе стиснала ръцете си в юмруци и гледаше разтревожено ту към Майстор Руфъс, ту към родителите си, които бяха свили устни. Кал никога не се бе радвал толкова, че не е център на вниманието. Хората в стаята сякаш поглъщаха Аарън с поглед. Само Тамара изглеждаше разсеяна, вероятно разтревожена от това, че родителите й едва ли не са готови да станат и да пребият Майстор Руфъс със сталактит.

Един от членовете на Асамблеята се надигна от горната пейка и изведе Аарън в центъра. Когато Аарън забеляза Тамара и Кал, той се усмихна слабо и повдигна вежди, сякаш казвайки:

„Това е лудост".

Майстор Руфъс напусна сцената и седна на мястото на Аарън до Майстор Норт.

Норт се приведе и прошепна нещо на Руфъс, който кимна. От всички гости в залата Майстор Норт единствен не изглеждаше изненадан от речта на Майстор Руфъс.

- Асамблеята на Маговете би искала формално да обяви, че Аарън Стюарт има афинитет към магията на Хаоса. Той е нашият Макар!

Магът от Асамблеята се усмихна, но Кал видя, че беше изкуствено. Вероятно искаше да преглътне това, което имаше да каже на Майстор Руфъс. Никой от присъстващите не бе харесал речта му. Думите му бяха прекъснати от аплодисменти, започнали от Тамара и Кал, които подсвирнаха, сякаш са на хокеен мач. Ръкоплясканията не спряха, докато магът на Асамблеята не махна с ръка, за да продължи.

- Сега се надяваме - рече той, - че разбирате значението на Макарите. Аарън носи отговорност за целия свят. Той единствен може да спре погрома на самозвания Враг на Смъртта, да освободи земята от обсебените зверове на Хаоса, да ни защити от сенките. Трябва да опазим Примирието, за да може мирът да надделее.

При тези думи магът от Асамблеята изгледа кръвнишки Майстор Руфъс.

- Благодаря ви, сър - преглътна Аарън. - Ще направя каквото е по силите ми.

- Ние няма да те оставим сам по този път - продължи магът от Асамблеята, като погледна към останалите. - Твоите ученици трябва да имат грижата да те пазят, да те подкрепят, да се грижат за теб. Тежка отговорност е да бъдеш Макар. Но ние няма да те оставим сам. Нали?

Магът от Асамблеята извиси глас при последните си думи.

Аудиенцията отново изръкопляска - този път на самата себе си, все едно дава обещание. Кал пляскаше колкото сили има.

Магът от Асамблеята бръкна в един от джобовете на своята униформа в бяло и златно и извади тъмен камък, който вдигна пред Аарън.

- Пазехме го повече от десетилетие. За мен е голяма чест да го връча на теб. Това е камък на афинитета, който се връчва чак след като овладееш съответния елемент. Твоят е черен оникс, символ на бездната.

Кал се приведе напред, за да погледне по-добре, и сърцето му прескочи един удар. В ръката на мага от Асамблеята имаше камък, напълно идентичен с този, който се намираше върху гривната, изпратена от баща му на Майстор Руфъс. Това означаваше, че въпросната гривна е принадлежала на Макар.

А по времето на баща му бе имало само двама такива. Верити Торес...

И Константин Мадън.

Спря да ръкопляска. Ръцете му паднаха в скута.