Битката при Верил

Три фигури се настаниха около маса. Помещението бе мрачно, единствената светлина идваше от черешовите на цвят въгленчета на лула, синьото сияние на алебардов кристал и няколко сходни скъпоценни камъка, които се раздвижваха наоколо, преди да се отпуснат край стената с подрънкване. Въпросната стая се намираше в рядко използвано крило от помещенията на краля на Северното съглашение. Замъкът бе подобаващо разположен в северната част на Северната столица.

Последва напрегнато мълчание, през което мъжът на челното място дърпаше дълбоко от лулата си. Казваше се Багу, един от оставащите четирима генерали на Северното съглашение, най-висшестоящият сред тях. Имаше изсечени, красиви черти, загрозени единствено от няколко белега. Беше облечен в изящни одежди, които носеше със съответстваща царственост. В момента едва сдържаше гнева си. Извади мундщука от устата си, издишвайки дима.

— Докладвайте, Димънт — нареди Багу. Гневът му подсили и без това властния тон. — Струва ми се, че изчаквах прекалено дълго да чуя обяснението за появата ви с подвита опашка.

— Вече трима Избрани са заедно. По-голяма бройка от тази, която бих бил склонен да посрещна неподготвен — обясни Димънт.

Той бе по-нисък, дрехите му не бяха толкова аристократични. Чертите му бяха по-остри и не така безукорни. Имаше излъчването на учен, принуден да участва в дела, които считаше под достойнството си — и не полагаше усилия да скрива истинските си усещания.

— „Неподготвен“…? Това бе тестовата ви лаборатория, не е ли така? Което предоставя на ваше разположение същинска армия — изръмжа Багу.

— Тестова, защото складираните вътре ревизии не бяха завършени! — ядоса се Димънт. — Тези Избрани дойдоха неочаквано и без да бъдат предизвикани, без да разполагам с възможност да се укрепя, но пак едва не ги сломих. Ако разполагах със сили, с големината на тези, които предоставяте на Епидим всеки път, когато ви прихване нещо и го пратите да ги избие — в пълно противоречие с плана — вече щях да съм ги довел полумъртви.

— Да, добре обмислено извинение — жилна го Багу. — Имате ли нещо полезно, което да добавите?

— Не се държат като герои. Разрушиха форта. Бият се със злоба. Не смятам, че бихме могли да разчитаме на обединението им в името на честта — предупреди Димънт.

— На една от тях ще можем — намеси се млад, уверен, но съвсем несвойствен глас. Гласът на момченцето, чието тяло понастоящем бе обитавано от Епидим. — Миранда има силни принципи.

— Ако говорите за човека, тя не е нито Избрана, нито сред живите — напомни му Димънт.

— Две грешни твърдения. Без значение дали преди е била Избрана или не, вече е такава. И е съвсем жива. Това не е най-лошото. Бързо се превръща в значителен противник, особено с партньора, когото си е довела — контрира Епидим.

— Казвате, че си има партньор? — настойчиво запита Багу.

— Не е Избран! — разясни дребният генерал. — Мъж, още един човек. Със сигурност не е Избран, но притежава забележителни умения. Ще трябва да събера повече информация за него, но магиите му бяха уникални и доста ефикасни.

— Не си правете труда. Щом не е Избран, убийте го — колкото се може по-скоро — нареди Багу. — Освен ако… Тригора не е била с вас. Тя присъстваше ли, когато…

— Не. Отстраних я преди появата на Миранда. Условията за Свръхсъсредоточието не бяха идеални — отвърна Епидим. — Не беше доволна.

— Да. Беше доста многословна в оплакванията си — припомни си генерал Багу.

Говореха за Тригора Телоран. Изключително ловък четец на следи и командир, тя бе най-нисшестоящата от генералите, въпреки елфическия си произход. Ставаше все по-недоволна от решението на Багу да я държи далеч от фронта, където смяташе, че уменията й щяха да допринесат най-голяма полза. Това налагаше останалите да я държат още по-изкъсо.

— Има проблем — продължи Епидим.

Пръстите на Багу се допряха до слепоочието му, а пристъп на и без това пламтящия му гняв за миг скриви лицето му.

— Какъв? — изръмжа през стиснати зъби.

— Лейн се опитва да отведе питомката на Димънт в Тресор. Ако очакваме да се отървем веднъж завинаги от Избраните, трябва да се погрижим Свръхсъсредоточието да се състои, а това няма как да се случи, ако Айви се намира на юг — припомни младият алебардоносец.

— Така е. Ситуацията заплашва да се изплъзне от контрол. Димънт, въпреки последователните и ощетяващи провали, ще ви дам нов шанс. Ще получите всички изискани ресурси. Искам нещо, което да не могат да надвият. Епидим, сработили са се прекалено добре. Погрижете се за това, но не забравяйте, че са ни нужни на едно и също място по едно и също време — заповяда Багу.

— Интригуващо. Ако разбирам нареждането ви правилно, изисквате от мен да разруша съдружието им, като същевременно запазя компанията им.

— Направете го — просъска главнокомандващият.

След като получиха заповедите си, двама от генералите напуснаха стаята. Багу остана, дърпайки още веднъж от лулата си, преди да излезе на свой ред.