Заразата

Епилог

Събраха се отново в къщата на Кели. Нора върна Зак у дома, след като Еф и Фет бяха почистили зацапаното от Мат и изгориха останките му под сухи листа и храсти в задния двор.

Сетракян лежеше на разпънатия диван в солариума. Беше отказал да отиде в болница, а Еф се съгласи, че бездруго вече не можеше да става и дума за това. Ръката му беше лошо отекла, но не беше счупена. Пулсът бе слаб, но стабилен и се подобряваше. Искаше Сетракян да поспи, но не с приспивателни, тъй че когато го навести отново на свечеряване, му донесе чаша бренди.

Сетракян каза, че не го притеснява болката.

— Провалът те държи буден.

Мисълта за провал напомни на Еф, че не беше намерил Кели. Искаше му се да повярва, че все още има основание за надежда.

— Ти не се провали — каза на стареца. — Слънцето се провали.

— По-могъщ е, отколкото знаех. Подозирах го може би… опасявах се определено… но не знаех. Той не е от тази земя.

Еф се съгласи.

— Той е вампир.

— Не… не от тази земя.

Еф беше притеснен, че старецът здраво си е ударил главата.

— Все пак го наранихме. Белязахме го. И сега той бяга.

Но старецът не се успокои.

— Той е там, навън. Продължава. — Прие чашата от Еф, отпи и се отпусна отново. — Тези вампири сега… още са младенци. Скоро ще видим нов етап в развитието им. Отнема около седем нощи, докато станат напълно превърнати. Докато се оформи напълно новата им паразитна органична система. Щом стане това, щом жизнените органи се превърнат — сърцата, дробовете — и телата им станат само низ от кухини, ще бъдат по-малко уязвими от обикновени оръжия. И ще продължат да съзряват след това. Да се учат, да стават по-умни, по-приспособени към околната среда. Ще се сбират на глутници и ще координират атаките си, и всеки от тях поотделно ще става по-ловък и опасен. Което все повече ще ни затруднява да ги намираме и надвиваме. Докато след време стане невъзможно да ги спрем. — Старецът довърши брендито си и погледна Еф. — Вярвам, че онова, което видяхме там на покрива, беше краят на нашия вид.

Еф усети притискащото ги бреме на бъдещето.

— Какво още не си ми казал?

Очите на Сетракян бяха размътени и зареяни в далечината.

— Твърде много, за да го кажа сега.

Скоро след това старецът заспа. Еф погледна кривите му пръсти, стиснали края на завивката над гърдите му. Сънищата му бяха трескави и нищо не му оставаше, освен да стои и да гледа.

— Тате!

Еф се върна в хола. Зак седеше на стола пред компютъра и той го прегърна през рамо, сгуши го до себе си, целуна го по темето и вдиша мириса на косата му.

— Обичам те, Зи.

— И аз теб, татко — отвърна Зак, а Еф разроши косата му и го пусна.

— Докъде стигнахме с това?

— Почти е готово. — Момчето се върна на компютъра. — Трябва да направя фиктивен имейл адрес. Измисли парола.

Зак помагаше на Еф да качи видеото с Ансел Барбур в кучешката колиба на колкото може повече сайтове за размяна и гледане на видеоклипове. Еф все още не беше му показал записа. Искаше обаче в Интернет да се появи запис с истински вампир, за да го види целият свят. Не можеше да измисли по-добър начин да стигне до хората и да ги накара да разберат. Вече не се притесняваше, че ще предизвика хаос и паника: безредиците продължаваха, ограничени все още в по-бедните предградия, но беше само въпрос на време да плъзнат навсякъде. Алтернативата с координираното мълчание пред лицето на масово унищожение беше нелепа.

Борбата с тази зараза трябваше или да се започне из корен, или въобще да не се почва.

— Сега избирам файл като този и го премествам като прикрепен — каза Зак.

От кухнята го застигна гласът на Фет, който гледаше телевизия и ядеше пилешка салата от полуотворена пластмасова кутия.

— Виж това!

Еф се обърна. Репортаж от хеликоптер показа редица обгърнати в пламъци сгради и гъстият пушек изпълваше въздуха над Манхатън.

— Става лошо.

Пред очите на Еф училищните тетрадки на Зак, поставени върху хладилника, изпърхаха. Една хартиена кърпа прелетя над тезгяха и падна в краката на Фет.

Еф се обърна към Зак, който печаташе на клавиатурата.

— Какъв беше този вятър?

— Задната врата трябва да е отворена.

Еф се озърна за Нора. В тоалетната се чу шум и тя излезе в коридора. Видя, че всички са зяпнали в нея.

— Какво става?

Еф се обърна към другия край на къщата и погледна към ъгъла, зад който бе плъзгащата се стъклена врата към задния двор.

Там се появи човешка фигура. Спря се, отпуснала ръце на хълбоците.

Еф я зяпна парализиран.

Кели.

— Мамо!

Зак понечи да тръгне към нея, но Еф се пресегна и го сграбчи. Трябваше да го е заболяло, защото момчето се дръпна изненадано и го погледна.

Нора скочи и прегърна момчето отзад.

Кели просто стоеше там. Гледаше ги. Без никакво изражение, без да мига. Изглеждаше като в шок, оглушала сякаш от скорошен взрив.

Еф разбра моментално. Онова, от което се боеше повече от всичко на света. Болката в сърцето му бе непоносима.

Кели Гудуедър беше превърната. Мъртво същество, върнало се у дома си.

Зяпналите ѝ очи се спряха на Зак. Нейният „най-скъп“. Беше се върнала за него.

— Мамо? — промълви Зак видял, че нещо не е наред.

Еф усети бързо движение зад себе си. Фет се втурна в коридора, награбил сабята му и размаха сребърното острие във въздуха пред Кели.

Лицето ѝ се сгърчи в неистова злоба и тя оголи зъби.

Сърцето на Еф потъна.

Тя беше демон. Вампир.

Една от тях.

Отишла си беше от него завинаги.

С приглушен стон Зак се присви от ужас пред гледката с превърналата му се в демон майка… и падна на пода в несвяст.

Фет тръгна към нея, но Еф изви ръката му, преди да го подмине. Кели се присви назад от сребърното острие като котка с настръхнала козина. Засъска към тях. Погледна още веднъж с гняв към падналото в безсъзнание момче, за което бе дошла… а след това се обърна и побягна през задната врата.

В мига, в който Еф и Фет завиха зад ъгъла, Кели се хвърли през ниската метална верига на оградата, отделяща задния двор от този на съседите и се стопи в новата нощ.

Фет затвори вратата и заключи. Спусна щорите над стъклото и се обърна към Еф.

Еф замълча. Върна се при Нора, коленичила на пода до Зак с изпълнени с отчаяние очи.

Едва сега осъзна колко коварна бе тази зараза. Хвърляше близък срещу близък. Смърт срещу живот.

Господаря я беше изпратил. Хвърлил я беше срещу Еф и Зак. За да ги терзае. Да нанесе отмъщението си.

Ако привързаността към „най-скъп“ имаше връзка с желанието им да се съберат и след смъртта… то Еф разбираше, че Кели никога нямаше да се предаде. Щеше да продължи да дебне сина си вечно, освен ако някой я спреше.

Разбра, че съдебната им битка за Зак не е свършила. Всъщност само беше преминала в нов стадий. Погледна лицата им… след това пожарите на телевизора… а после се обърна към компютъра. Натисна клавиша „Enter“, довършвайки задачата на Зак. Изпрати доказателството за развилнелия се на света вампир… а после отиде в кухнята, където Кели пазеше скоча. За първи път от толкова време си сипа пиене.

Авторите изказват огромната си признателност и с ентусиазъм препоръчват книгата „Плъховете: Наблюдения над историята и жизнената среда на най-нежеланите градски обитатели“ на Робърт Съливан (Блумсбъри, 2004 г.)